Страхът и Мечтата
Те се заселиха на земята дружно с първите хора. Постоянно ги съпровождаха и бяха постоянно до тях. Можеха да съществуват и поотделно. И това се случваше, само че рядко и рано или късно те се срещаха. Отново се срещаха. Защото по този начин е организиран индивидът.
Тя беше красива и добра, Той - остър и противен.
Тя беше светла и радостна, Той - тъмен и скръбен.
Тя носеше на хората топлота и вяра, Той - мраз и злоба.
Тя изпълваше сърцата и мислите, Той - ги опустошаваше и отнемаше силите.
Тя идваше, с цел да помогне, да почине и да възкръсне още веднъж. Той живееше непрекъснато, променяйки своя образ и местопребиваване.
Нея я обичаха всички, пазеха и ценяха, Него го ненавиждаха и се опитваха да Го изгонят.
Но хората еднообразно зависеха и от двамата.
И по този начин беше постоянно. Отначало идваше Тя, след нея непрестанно я следваше Той. Дори без да го виждат, Той все едно беше там. Той разваляше живота на хората с дребни пакости и огромни неприятности. А най-главното - Той пречеше на Нея. Той й пречеше в Нейната работа. Понякога едвам появила се, Тя към този момент търпеше проваляне от Него. И проектите на индивида оставаха единствено проекти.
Ох, какъв брой доста още несъздадено беше разрушил Той на Земята. Защото, срещайки го в самото начало на пътя, на Нея й беше мъчно да заобиколи онази бариера, която Той към този момент беше сложил пред индивида. И още повече пък, да победи.
В самия кипеж на Нейната работа, Той й пакостеше не по-малко. Неговата основна задача беше да не й даде дружно с индивида да стигне до задачата. И какъв брой постоянно индивидът не слушаше Нея и се връщаше, стигнал до половината на пътя, поради Неговите закани.
Дори на самия край Той можеше да я настигне и да я отхвърли обратно. И на индивида без Нея му оставаше единствено да съществува. Защото без Нея не е допустимо да се живее.
Без Нея животът губеше смисъл и Той превземаше смисъла. Той правеше елементарния ден сив и неподвижен, а нощта запълваше с безсъница и кошмари. Човек няма сили да се оправи самичък с Него. Лечение при психиатър, приемане на мощни медикаменти оказват помощ единствено за известно време. Само Тя можеше да го излекува. Тя идваше и носеше в себе си светлина и бъдеще.
Но и единствено с Нея не беше толкоз просто. Тя напълно превземаше индивида и от време на време той вървеше след Нея с цената на живота - своя и непознатия. Тя тържествуваше победно, а индивидът, изгонил Него, ставаше Неин пленник. И вървеше, без да вижда нищо и никого в близост. И индивидът отиваше при Нея. По-нататък настъпваше самотност, Тя безшумно се топеше, а по-късно неусетно се прокрадваше Той.
За благополучие обаче човек мъчно ги среща поотделно. Така не престават да вървят дружно по Земята - Той и Тя.
Страхът и Мечтата.
Без Страха е мъчно да се открие Мечтата. Често пъти точно Страхът ражда Мечтата.
А след Мечтата постоянно върви Страхът. Страхът: " А в случай че не се сбъдне? "
И би трябвало да създадем по този начин, че Страхът да не пречи на Мечтата да се реализира.
И Мечтата да победи Страха.
Илюстрации: Rob Gonsalves
