Те са смели, привлекателни и интелигентни. Те са съпруги и

Те са смели, привлекателни и интелигентни. Те са съпруги и майки, работещи дами, принудени да се преценяват с едни други условия на труд, които по никакъв мотив не могат да се нарекат изрядни. Преди всичко обаче те са непокорни поради задачата, която преследват – да имат правото на глас. 

Опитват се да го реализиран по всевъзможен метод, което не включва единствено мирни дейности. Вандализмът им е легендарен, а заличаването на имуществена благосъстоятелност е методът на тези дами да бъдат чути.

Суфражетките са неразлъчен детайл от придвижването, което дълго време се бори за правото на дамите в Обединеното кралство да са част от вота на изборите. Начините им да демострират своето неодобрение от наложените рестрикции и настоящия с всички сили по това време сексизъм, са повече от забележими – суфражетките чупят витрини, взривяват пощенски кутии, провокират палежи в необитаеми здания, употребяват агитация и всички начини на изкуството, с цел да бъдат чути.

Жената, която стои зад началото на този неприкрит протест, е британката Емелин Панкхърст (на главната снимка). Зад нея застават трите ѝ дъщери – Кристабел, Силвия и Адела, както и дребна група фенки от Манчестър. Така през 1903 година всички те, обедени от силата на своята идея, основават Женския публичен и политически съюз, който, без въобще да допускат, ще промени хода на историята освен във Англия, само че и в целия свят. 

„ Дела, а не думи ” е мотото, водещо суфражетките към крайната им цел. Обединявайки се в името на битката за правото на дамите да гласоподават, Емелин Панкхърст и нейните спътнички, постоянно опеделяни като мисионерки, се надяват да привлекат към себе си колкото се може повече покровителки, с цел да потвърдят на обществото, че желанията им са съществени. 

Няколко години след основаването си Женският съюз мести седалището си в Лондон. Това деяние е повече от нужно и го потвърждава фактът, че през идващите осем години битката на суфражетките за спечелването на правото на избор се трансформира в мощна обществена проява. Освен това те не се опасяват да влизат в открита борба с пазителите на реда. За да стига до все по-голяма публика, придвижването стартира отпечатването на седмичен вестник, който до 1909 година доближава тираж от 22 хиляди броя. По това време Женският съюз съумява да се популяризира в огромна част от страната, само че до края Лондон остава мястото с най-голяма поддръжка от представителките на нежния пол.

Базираният в столицата главен щаб на организацията разрешава на суфражетките да стачкуват непосредствено пред прозорците на ръководещите. Затова наличието им пред двореца Уайтхол става непрекъснато. Освен това те се възползват от всеки комфортен миг и не се свенят да задават неуместни въпроси на депутати и да демонстират настояванията си, като сами се оковават с вериги към значими здания. 

С времето дейностите им стават все по-агресивни, а концепциите по какъв начин да покажат на ръководещите, че не се майтапят, добиват вандалски темперамент. 

На 4 март 1914 година Мери Ричардсън влиза в Националната изложба и нанася пагубни вреди върху една от най-известните картини на испанския художник Диего Веласкес „ Венера в огледалото ”. Резките от изострен предмет Ричардсън съзнателно насочва към голото тяло на богинята, като оправдава дейностите си с думите – „ Опитах се да унищожа картината на най-красивата жена в митологията като митинг против държавното управление, което желае да посегне на госпожа Панкхърст – най-красивата героиня в актуалната история ”.

Арестът на Ричардсън

Както всяка друга гражданска война, по този начин и тази на суфражетките не завършва единствено с единични демострации, които не биха довели бързо до завоюване на крайната цел. Мисионерките за правото на избор на дамите се насочват към по-масови прояви, като да вземем за пример събитието, наречено Women’s Sunday, състояло се през лятото на 1908 година, избрана като „ чудовищна среща ” поради своите мащаби. В него се включват суфражетки от цялото Обединено кралство, които маршируват демонстративно в седем разнообразни шествия, минаващи през централната част на Лондон и стигайки до Хайд парк. Хореографията на демонстрантките притегля тъпла от над 300 хиляди души. 

Друго сходно събитие е въодушевено от коронацията на Джордж V през 1911 година Тогава  Женският съюз взема решение самичък да провежда сходно събитие, което съумява да притегли даже по-голяма брой от присъстващите на Women’s Sunday. Шествието за коронацията на суфражетките приключва с протест в Ройал Албърт хол, където всички демонстрантки, наброяващи към 60 хиляди, са облечени в национални костюми.

Тъй като дейностите на суфражетките стават все по-войнствени, държавното управление взема решение да предприеме по-сериозни ограничения против тях, в опита си да ги спре. Над хиляда от тях, в това число водачът им Емелин Панкхърст и трите ѝ дъщери, са вкарани в пандиза по разнообразни обвинявания. Но даже това не може да ги спре. Много от тях са изпратени в пандиза „ Холоуей ” в Северн Лондон, който се трансформира в място за нова демонстрация на неподчинение, предизвикана от несъгласието на тези дами да бъдат третирани като политически пандизчии. Демострацията този път е по-сурова и изразена в гладна стачка. Отговорът на ръководещите обаче не закъснява, а дейностите им са повече от жестоки, въвеждайки насилственото хранене на затворничките. 

Не след дълго и тази концепция на държавното управление да озъпти суфражетките не сработва, по тази причина то е насила да работи по „ по-хуманен ” метод. Чрез закон, прокаран през 1913 година, който неслучайно е наименуван от демонстрантките „ Игра на котка и мишка ”, разрешава на съзнателно гладуващите суфражетки да бъдат освобождавани от пандиза, в случай че отслабнат прекалено много и здравословното им положение се утежни. Но в цялото на пръв взор хуманно дело, се появява едно изискване, което трансформира цялата картина – откакто укрепнат физически или бъдат хванати още веднъж да демонстрират гражданско непокорство, свободата им ще бъде отнета наново, или колкото пъти се постанова. Като същинска игра на котка и мишка, откъдето е въодушевено и името на новопоявилия се закон.

Избухването на Първата международна война принуждава суфражетките неотложно да прекратят демострациите и митингите си. Причината по никакъв метод не е обвързвана със страха от военните дейности и последващите имуществени опустошения и филантропична рецесия. Дамите от Женския съюз се включват като дейни участници в напъните на Англия да завоюва войната. Всички суфражетки са освободени от пандиза, а гладната им стачка бива прекъсната. 

Тези дами не съумяват да реализират крайната си цел такава, каквато си я показват. Техните старания обаче улеснява пътя на представителките на нежния пол да заемат по-активна социална роля по време на военните дейности. И тъкмо тази тяхна отдаденост биват възнаградена. 

 1918 година се трансформира в една от най-важните в битката за правата на дамите – държавното управление на Обединеното кралство разрешава на благосъстоятелни дами, над 30-годишна възраст, да гласоподават на избори, а по-късно това решение ще повлияе и на други страни да трансформират законодателството си в тази посока. 

Историята на суфражетките е следващият образец, който потвърждава, че саможертвата в името на по-висша цел, би могла да промени доста човешки ориси. Тя служи за ентусиазъм на зародилия се през 60-е години на предишния век в Съединени американски щати феминизъм, чиито дейности се уголемяват и концентрират върху свободата и равноправието на дамите.