Те са красиви, популярни и талантливи. Но и прокълнати да

Те са красиви, известни и надарени. Но и прокълнати да се съревновават и ревнуват толкоз доста, че да трансфорат живота един другиму в пъкъл. Те са най-легендарната двойка от златната ера на джаза – време на безкрайни празненства, лукс и ексцентричен начин на живот. Времето преди Голямата меланхолия да размаха суровата си десница, свита в пестник, и да трансформира всичко на пух и прахуляк. Те са Франсис Скот Фицджералд и Зелда Сейър.

1918. Първата международна война е в разгара си. В очакване да бъде изпратен на някой от европейските фронтове, редови войник Ф.Скот Фицджералд е стациониран в Алабама. За първи път погледът му среща този на Зелда Сейър по време на танцова веселба, проведена в кънтри клуб “Монгомъри ”. Тя е атрактивна, занимателна и известна госпожица с неконвенционална хубост и произлиза от уважавано южняшко семейство. Младите войничета й се лепят като мухи на мед, само че вниманието й печели хубавецът Скот. Още в зародиша си обаче връзката им дава признаци, че ще бъде буйна и буреносна. През 1919 година Скот е демобилизиран и незабавно предлага брак на обичаната си. Само че своенравното момиче въобще няма желание да се обвърза съществено и му декларира, че късат. Основният й претекст да се фръцне по този начин е несигурното финансово и професионално бъдеще на някогашния боец и упорит публицист. По това време той таман е почнал работа в рекламна организация и населява мизерна стая в манхатанския Уест Сайд. Палачинката се прекатурва на идната година, когато издателство “Скрибнър ” поема риска да разгласява дебютния разказ “Отсам парадайса ” на никому незнайния 20-годишния Фицджералд. Само за три дни са продадени 3000 копия. Романът се трансформира в цялостен бестселър, а създателят му – в звезда. Когато вижда чека от първия хонорар, Зелда най-сетне е уверена, че надареното й гадже е в положение да се погрижи за материалните й потребности. А те по никакъв начин не са малко! Двамата се женят седмица след публикуването на “Отсам парадайса ” в нюйоркската катедрала “Свети Патрик ”.

За негативно време младото семейство Фицджералд става хроникьорска сензация и влиза в устата на хората. Имената “Скот ” и “Зелда ” се трансформират в синоним на купонджийство висша класа. Партитата, които провеждат, получават митологичен статус. Всички желаят да бъдат красиви като тях, да се обличат като тях, да пръскат пари като тях… Ако живееха в този момент, щяха да бъдат Дейвид и Виктория Бекъм на стероиди или най-малкото топ инфлуенсъри.

През 1921 година “златната ” двойка подхваща първото си странствуване до Париж, задачата на което е да си почине от светската блъсканица. Но единствено няколко седмици по-късно се връща в Щатите, тъй като Зелда е на път да роди щерка им Скоти. Само че надалеч преди раждането на Скоти трети член на фамилията към този момент е станал алкохолът. Двойката продължава разгулния си метод на живот освен това с още по-голяма непредпазливост и отпреди. Неминуемо обаче в един миг финансовото им състояние прискърцва и двойката е принудена да се реалокира във Франция. Е, не е като да гладуват и да се обличат с парцали (домът им въпреки всичко е във Френската Ривиера!), само че наподобява като че ли дните на неразумно напръскване на пари са зад тила им. Именно тук Скот получава вдъхновението, с цел да напише шедьовъра си “Нежна е нощта ”.

Зелда Фицджералд

Още преди да се омъжи за Скот, Зелда демонстрира писателски упоритости. Като студентка написа очарователни в наивността и повърхността си самопризнания от рода на: “Обичам да се возя на задната седалка на мотоциклетите, да сдъвквам дъвка, да пуша на обществени места, да танцувам, да пия ликьор и джин, да скитам нощем по плажа, да се окъпвам с момчета на лунна светлина, а на сутринта да се върша, че нищо не се е случило. ” Първите й опити да стане оповестена писателка обаче са по-скоро протест против живота в сянка на надарения й брачен партньор. Тя е твърдо решена да му покаже, че е също толкоз почтена за популярност на писателското занятие, колкото е и той. През юни 1922 година Metropolitan Magazine разгласява нейната “Еulogy on the Flapper ” (Траурно слово за една купонджийка). Думата за купонджика (flapper) през 20-те е етикет, лепнат на всички тези съвременни, разкрепостени градски девойки, които постановат модата освен в облеклото, само че и в държанието. От модерна позиция биографите й дефинират публикацията като “оправдание за персоналния й избор на битие ” – битие, което се заключава най-много в безпаметно купонясване, пилеене на пари и безсрамно кокетничене с който й падне.

Зелда продължава да написа есета и разкази, които даже съумява да продаде на разнообразни издателства.

Айседора Дънкън

Зелда произлиза от семейство, в която лудостта е непрекъсната гостенка. Баща й постоянно е бил душевен неустойчив, а брат й и баба й по майчина линия се самоубиват. Семейната анамнеза си споделя думата и през 1925 година душeвността на самата Зелда за първи път поддава. Една вечер, до момента в който тя и Скот вечерят в ресторант “Златният гълъб ” в Сен Пол дьо Ванс, той вижда на прилежащата маса най-известната в света по това време балерина Айседора Дънкън. Скот е толкоз пийнал и разчувствуван, че не си прави труда да преброи до 10, преди да падне на колене пред иконата Дънкан и да й се изясни в обич пред всички присъстващи. Самата Айседора е поласкана от жеста и с театрално претенциозен жест прокарва пръсти през косата на своя почитател. В този миг ревностната Зелда напряко превърта и за смут на целия ресторант става и се хвърля стремително надолу по стръмното стълбище.

С течение на времето психическото положение на Зелда се утежнява. Понеже тя постоянно е желала да превъзхожда брачна половинка си с някакъв гений, взема решение, че това ще е балетът, по който е увлечена още от дребна. Сега обаче към този момент е на 27 години. А когато започваш да взимаш уроци на тази възраст, всичките ти опити да придобиеш нужните по тази причина мъчно изкуство умения доста ясно, че са обречени на неуспех. Зелда обаче не се отхвърля. Балетът не е просто въодушевление за нея – тя е тотално захласната от него. Репетира с ненормална активност по 10 часа дневно. Всеки ден! На 23 април 1930-а Зелда Фицджералд получава душевен срив и е призната за лекуване в клиника в покрайнините на Париж. Поставят й диагноза шизофрения.

Тъй като докторите категорично й не разрешават да продължи танцовите си занимания, Зелда се отдава със същото озлобление на други обичани занимания – живопистта и писането. Докато се лекува в психиатричното поделение на болничното заведение “Джон Хопкинс ” в Балтимор, я спохожда музата и написва първия си и единствен разказ – “Запази ми този танц ”. Макар че претърпява цялостен неуспех при публикуването си, той си остава несъмнено най-голямото й литературно достижение. Когато седмица откакто тя го е изпратила на издателя си, Скот прочита ръкописа, напряко откача, тъй като жена му е описала компроментиращи и напълно не лицеприятни събития от фамилния им живот. Този факт напълно вгорчава така и така разтърсените им връзки. Обвинява я, че се е пробвала да реализира възторг с излагането на показ на автобиографичен материал, който самият той е възнамерявал да употребява в “Нежна е нощта ” – романът, върху който работи към този момент от години. Ненавижда я до мозъка на костите си, само че тъй като и двамата са кръстени в католическата религия, канонът не разрешава да се разведат.

През юни 1937-а, до момента в който Зелда е към момента в психиатрията, Фицджералд стартира работа в Metro Goldwyn Mayer в Холивуд, както и сериозна връзка с кино журналистката Шейла Греъм. Въпреки че новата обич му носи позитивни страсти, писателят е непрекъснато подтиснат и посърнал. Отгоре на всичко щерка им Скоти е изключена от учебно заведение за неприятно държание – факт, за който той още веднъж упреква Зелда. И макар че в следствие Скоти е призната в влиятелния лицей “Васар ”, омразата му към Зелда в никакъв случай не е била по-голяма и всепоглъщаща. Междувременно писателят не стопира да се налива с алкохол по през целия ден и постоянно попада в разгулен свади или изпада в алкохолен ступор.

Бидейки загрубял пияч още от колежанските си години, в края на 30-те здравето на Фицджералд, и психическото, и физическото, към този момент е толкоз разтърсено, че той постоянно не знае на кой свят се намира. Преди да навърши 43, към този момент е претърпял два инфаркта. След като се реалокира да живее при любовницата си Шейла, на два пъти е толкоз пийнал, че пада по стълбите и съществено се наранява. На 21 декември 1940 година, както си чете седмичното литературно издание на университета Принстън, внезапно скача от креслото, подпира се на камината, изпъшква и се строполясва на пода. Въпреки своевременната интервенция на доктор, който Шейла бързо е повикала, Франсис Скот Фицджералд умира в резултат на трети сърдечен удар.

Зелда пропуща както погребението на брачна половинка си, по този начин и сватбата на щерка си. В последвалите години след гибелта на Скот психическото й здраве е все по този начин разтърсено и тя прекарва повече време в клиники за душевноболни, в сравнение с “на независимост ”. След като прочита незавършения ръкопис на Скот, “Последният магнат ”, я връхлита нов прилив на спортна завист и трескаво стартира да работи над нов разказ. Пише даже по време на следващия си престой в психиатрията. Само че нито съумява да приключи романа, нито пък здравето й се усъвършенства. През нощта на 10 март 1948 година в кухненското помещение на болничното заведение избухва пожар. Зелда, на която на идващия ден следва електрошокова терапия, е заключена в стаята си. Когато огънят доближава нейния етаж, тя не съумява да излезе и дружно с още осем дами изгаря жива. Разпознават я по зъбите и един от оживелите в пожара пантофи.

Скот и Зелда Фицджералд в началото са заровени в елементарни гробове в общинското гробище в Роквил, щата Мериленд. През 1975 година щерка им Скоти съумява да се пребори с бюрокрацията и да реалокира тленните остатъци на родителите си в фамилния имот в същото гробище. На общия им надгробен камък е изписано последното изречение от “Великият Гетсби ”: “Тъй се борим с вълните, кораби против течението, непрекъснато отнасяни обратно в предишното. “