Деца от Украйна намират спасение в музиката -
Те са като множеството девойки на тяхната възраст – с пъстри летни облекла и маратонки, с открити лица и добре сресани дълги коси. Изпълнени са с живот, фантазии и копнежи. Ако не ги познавате, няма по какъв начин да разберете, че в действителност са надраснали своите връстници. По насила. Преживели са това, което никое дете не трябва да претърпява – ужаса на войната, бягството от вкъщи и страховете по пътя, незнайното на следващия ден.
Катерина (14) и Албина (12) са от Николаев, един от най-тежко обстрелваните с съветски ракети градове в Южна Украйна, който се намира на към 30 километра от фронтовата линия. Успели са да избягат дружно с майка им още през март. Баща им, като множеството мъже на Украйна, е останал там, с цел да пази страната си от Русия.
Срещаме се в двора на RockSchool в София. Момичетата идват сами, с градския превоз. Знаят по какъв начин да се придвижат и нямат потребност от компаньон. А тъкмо в това учебно заведение ги води любовта към музиката, по която са запалени от напълно дребни. В родния Николаев Катерина се е занимавала с национална музика, а Албина е свирила на пиано. Сега и двете взимат уроци по китара и пеене при Тодор Кацаров.
„ От началото на войната сме дали безвъзмездни музикални уроци и подготовки на над 50 украински деца и младежи в София и Варна. Вярваме, че заниманията с музика ще им оказват помощ да преодолеят по-лесно контузията от войната и да се интегрират по-добре в новата за тях среда. Децата, които към този момент свирят на някакъв музикален инструмент, имат опция да репетират гратис в нашата музикална школа, с цел да продължат да развиват своите умения. А на тези, които занапред желаят да стартират, предоставяме безвъзмездни музикални уроци по желание с нашите опитни преподаватели “, споделя Боян Симеонов, шеф на RockSchool.
За Катерина и Албина музиката е разтуха и отдих.
„ В RockSchool забравяме всичко и се усещаме прелестно. Мечтата ми е някой ден да изсвирвам в поп група с мои другари “, споделя Албина. Тя е по-приказливата от двете сестри и с помощта на нея диалогът ни потръгва, освен това на български, без преводач. Учудващо е какъв брой добре се оправя, въпреки да учи езика едвам от два месеца.
Двете девойки не желаят да приказват за войната. Описват претърпяното с две думи: „ Беше извънредно “. После се умълчават, лицата им внезапно помръкват. Затова бързам да сменя тематиката. Връщаме се към музиката и моите събеседнички още веднъж се усмихват.
Споделят, че в фамилията им няма други музиканти. Преди доста години татко им е свирел на китара, само че към този момент е не запомнил. Нищо, когато се съберат още веднъж, те ще му покажат и той ще бъде доста горделив и благополучен.
А по кое време отново ще са дружно?
„ Ще се върнем в Николаев, когато войната свърши, само че единствено в случай че домът ни не е опустошен. Засега е цялостен “, дава отговор Албина със сериозен и убеден глас на зрял човек.
В България им харесва. Идвали са тук преди войната като туристи. Били са в Стара планина и в София. Но в този момент е друго. Момичетата не се оплакват. Казват, че положителни хора са им дали квартира и им оказват помощ. Освен на уроци по китара и пеене в RockSchool, вървят на разнообразни занимания и в академията „ Никола Тесла “. Категорични са, че нищо не им липсва. С изключение на приятелите от Николаев. Всички са съумели да избягат от войната, нито един от тях обаче не е в София. Общуват, несъмнено, посредством обществените мрежи, само че не е същото като срещите и диалозите онлайн.
Има и още нещо, което ще им липсва – Катерина и Албина към момента не знаят дали ще тръгнат на учебно заведение тази есен. Според тях поради някакви документи. Двете сестри се тормозят, че поради войната към този момент са пропуснали последните няколко месеца от предходната образователна година. Ако пропуснат още, ще им бъде мъчно да наваксат с всички уроци. И несъмнено не са единствените. Дано служителите от Министерството на образованието и останалите виновни за бежанците институции съумеят да намерят решение по този начин, както са го създали в Германия и други европейски страни.
Накрая на нашия диалог Албина сама пожелава да насочи специфичен привет към читателите на OFFNews, всички положителни хора в България и несъмнено, към своя татко. Чуйте по какъв начин звучат струните на утехата и гласът на вярата.
Снимки и видео: Нейка Кръстева
………………………………………..
Б. а. - планът „ Музика за украинските деца “ на RockSchool се финансира от
Катерина (14) и Албина (12) са от Николаев, един от най-тежко обстрелваните с съветски ракети градове в Южна Украйна, който се намира на към 30 километра от фронтовата линия. Успели са да избягат дружно с майка им още през март. Баща им, като множеството мъже на Украйна, е останал там, с цел да пази страната си от Русия.
Срещаме се в двора на RockSchool в София. Момичетата идват сами, с градския превоз. Знаят по какъв начин да се придвижат и нямат потребност от компаньон. А тъкмо в това учебно заведение ги води любовта към музиката, по която са запалени от напълно дребни. В родния Николаев Катерина се е занимавала с национална музика, а Албина е свирила на пиано. Сега и двете взимат уроци по китара и пеене при Тодор Кацаров.
„ От началото на войната сме дали безвъзмездни музикални уроци и подготовки на над 50 украински деца и младежи в София и Варна. Вярваме, че заниманията с музика ще им оказват помощ да преодолеят по-лесно контузията от войната и да се интегрират по-добре в новата за тях среда. Децата, които към този момент свирят на някакъв музикален инструмент, имат опция да репетират гратис в нашата музикална школа, с цел да продължат да развиват своите умения. А на тези, които занапред желаят да стартират, предоставяме безвъзмездни музикални уроци по желание с нашите опитни преподаватели “, споделя Боян Симеонов, шеф на RockSchool.
За Катерина и Албина музиката е разтуха и отдих.
„ В RockSchool забравяме всичко и се усещаме прелестно. Мечтата ми е някой ден да изсвирвам в поп група с мои другари “, споделя Албина. Тя е по-приказливата от двете сестри и с помощта на нея диалогът ни потръгва, освен това на български, без преводач. Учудващо е какъв брой добре се оправя, въпреки да учи езика едвам от два месеца.
Двете девойки не желаят да приказват за войната. Описват претърпяното с две думи: „ Беше извънредно “. После се умълчават, лицата им внезапно помръкват. Затова бързам да сменя тематиката. Връщаме се към музиката и моите събеседнички още веднъж се усмихват.
Споделят, че в фамилията им няма други музиканти. Преди доста години татко им е свирел на китара, само че към този момент е не запомнил. Нищо, когато се съберат още веднъж, те ще му покажат и той ще бъде доста горделив и благополучен.
А по кое време отново ще са дружно?
„ Ще се върнем в Николаев, когато войната свърши, само че единствено в случай че домът ни не е опустошен. Засега е цялостен “, дава отговор Албина със сериозен и убеден глас на зрял човек.
В България им харесва. Идвали са тук преди войната като туристи. Били са в Стара планина и в София. Но в този момент е друго. Момичетата не се оплакват. Казват, че положителни хора са им дали квартира и им оказват помощ. Освен на уроци по китара и пеене в RockSchool, вървят на разнообразни занимания и в академията „ Никола Тесла “. Категорични са, че нищо не им липсва. С изключение на приятелите от Николаев. Всички са съумели да избягат от войната, нито един от тях обаче не е в София. Общуват, несъмнено, посредством обществените мрежи, само че не е същото като срещите и диалозите онлайн.
Има и още нещо, което ще им липсва – Катерина и Албина към момента не знаят дали ще тръгнат на учебно заведение тази есен. Според тях поради някакви документи. Двете сестри се тормозят, че поради войната към този момент са пропуснали последните няколко месеца от предходната образователна година. Ако пропуснат още, ще им бъде мъчно да наваксат с всички уроци. И несъмнено не са единствените. Дано служителите от Министерството на образованието и останалите виновни за бежанците институции съумеят да намерят решение по този начин, както са го създали в Германия и други европейски страни.
Накрая на нашия диалог Албина сама пожелава да насочи специфичен привет към читателите на OFFNews, всички положителни хора в България и несъмнено, към своя татко. Чуйте по какъв начин звучат струните на утехата и гласът на вярата.
Снимки и видео: Нейка Кръстева
………………………………………..
Б. а. - планът „ Музика за украинските деца “ на RockSchool се финансира от
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ