Те приемат йерархичен порядък, в който всеки си има място

Те одобряват йерархичен порядък, в който всеки си има място и няма потребност от повече пояснения за какво е там и по какъв начин системата е построена по този метод. Йерархията в организациите се счита за отражение на изначални неравенства, централизацията е известна, от подчинените се чака да им се подреди какво да вършат, а, който командва, само че е благосклонен към подчинените си и им раздава бонуси.

Ако по това изложение се разпознават действителностите в българското общество, политика и бизнес, значи анализаторите от финландската консултантска компания са си свършили добре работата. Ето още едно тяхно наблюдаване: " България е колективистично общество. Това се показва от тясното и дълготрайно ангажиране с " групата " - било тя семейство, родственици или по-широка мрежа от връзки. Лоялността в колективистичната просвета е от първостепенно значение и стои над множеството останали публични правила и регулации.

Обществото предизвиква мощни взаимоотношения, при които всеки поема отговорност за членовете на своята група. В колективистичните общества нарушаването на разпоредбите води до позор и загуба на почитание от останалите, взаимоотношенията работодател/служител се възприемат от морална позиция (като тип фамилна връзка), решенията за наемане и кариерно покачване взимат поради отношението към служителя в неговата група; ръководството е ръководство на групи. "

Hofstede Insights съществува от 35 години и оказва помощ на някои от най-големите организации и компании в света да подобрят работата си и да схващат по-добре познати и непознати култури и страни.

Казано другояче, екипът прави разбираеми нереални концепции , като употребява метода на нидерландския социолог Хеерт Хофстеде, един от най-влиятелните откриватели на това по какъв начин полезностите на работното място са повлияни от културната среда. Той е приет и като основателят на първия емпиричен модел на измеренията на националната просвета, работи по модели на организационната просвета и хрумвания, залегнали в логиката на психиката и мениджмънта.

Така Hofstede Insights основават модел, представящ в доста къса форма присъщите особености за обществата в десетки страни, употребявайки шест базови индикатора (т.нар. 6-D Model). Благодарение на всяка оценена страна може да бъде съпоставена с още до три други.


© hofstede-insights

Показателите за България по шестте критерия за оценка.

Цитатът първоначално, да вземем за пример, е по индикатора " Разстояние от властта " и се занимава с това по какъв начин хората се отнасят към неравенствата към тях, до каква степен чакат и одобряват, че властта се разпределя неравно. Вторият откъс е от индикатора " Индивидуализъм " , занимаващ се със степента, в която едно общество поддържа взаимна взаимозависимост сред членовете си, т.е. по какъв начин хората се самоопределят сред " Аз " и " Ние ". В индивидуалистичните общества, каквото българското не е, се преполага, че всеки се грижи извънредно за себе си и непосредственото си семейство. В колективистичните, каквото съгласно анализаторите българското е, хората принадлежат към групи, грижещи се за тях, против което изискват преданост.

Последното има значение освен като пояснение на структурирането и дейностите на хората в България, само че и в известна степен изяснява проблемите, които имат емигриралите българи в страни с отчетлво по-индивидаулистични общества:

© hofstede-insights

Сравнение на покзателите на България с тези на Финландия, където са основани, Германия и Съединени американски щати.

Кой е считан за съумял

" Мъжественост " е един от изненадващите термини за индикатор, определени от Hofstede Insights. В него високите резултати (Masculine) значат, че обществото се движи от конкуренция, достижения и триумфи. " Успех " е нещо, което се дефинира от спечелили или от най-хубавия в някаква сфера, т.е. става дума за ценностна система, започваща от учебно заведение и продължаваща през целия учредителен живот в идващите десетилетия.

Тук по скалата Masculine-Feminine България получава 40 единици и е оценена по-скоро като релативно " женствено " общество, разказано по този начин: " В женствените страни фокусът е върху " работиш, с цел да живееш ", управлението се стреми към консенсус, хората ценят равенството, солидарността и качеството на работния си ден и място. Конфликтите се уреждат с взаимни отстъпки и договаряния. Предпочитат се тласъци като свободно време и еластичност. Фокусът е върху това да си живееш добре, а не да демонстрираш статут. "
По принцип в " женствените " общества благосъстоянието се счита за знак на триумф и не се приветства изпъкването над останалите , споделят анализаторите. Българите, които се намират по-скоро към средата на скалата, сякаш са в напрежение да не харесват, когато някой очевидно съумява, само че и да завиждат, когато различен има добър стандарт, реализиран било с труд, било с закононарушение. " Фундаменталният въпрос тук е какво стимулира хората - да желаят да съумяват (мъжественост) или да си харесват това, което вършат (женственост). "

© Юлия Лазарова

Част от антиправителствения митинг за оставка на премиера Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев през 2020 година

Подозрителност към нови хрумвания

Показателят " Избягване на несигурността " по-скоро затвърждава тези наблюдения. Целта му е да покаже по какъв начин едно общество се оправя с обстоятелството, че в никакъв случай не знаеш какво те чака и алтернативата до се пробва по някакъв метод да се управлява бъдещето или просто да се остави " каквото пристигна ".

С 85 от 100 единици българите показват, че по всякакъв начин желаят да понижат несигурността и принадлежат към обществата, поддържащи непоколебим кодекс на вярвания и държание, назадничавост към необикновени хрумвания и метод на живот. " В тези култури има прочувствена потребност от правила (дори когато те в никакъв случай не рабоят), времето коства пари, " напразно работи, напразно не спри ", норма е да си пунктуален и да следваш строго инструкциите, нововъведенията срещат опозиция, сигурността е значим детайл в персоналната мотивация. " По принцип, такива общества построяват институции, които да ги защищават от несигурността, само че когато те не работят, това не понижава и тревогата на хората.

С предишното е обвързван идващият индикатор - " Дългосрочно насочване " , т.е. по какъв начин обществото поддържа връзка с историята си, до момента в който се оправя с компликациите на сегашното и бъдещето. Едни страни се оправят, като залагат на антични обичаи и правила и гледат съмнително на измененията, а други са по-прагматични и ценят пестеливостта и събирането на информация за обстановката.

" С индикатор 69 България е, в която истината зависи в забележителна степен от обстановката, подтекста и времето. Българите показват дарба елементарно да нагаждат традициите към изменящите се условия , мощно поддържат пестеливостта, деликатното харчене на пари и постоянството в гонене на резултати. "


© Георги Кожухаров

Българите отглеждат относително строго децата си, считат анализаторите.

" Склонност към цинизъм и скептицизъм "

Като " глезене " може да се преведе на български последният индикатор, употребен от Hofstede Insights. В него се мери до каква степен обществото разглезва дребните деца или лимитира желанията и импулсите им, т.е. става дума за възпитанието.

" България има доста невисок резултат (16 единици от 100), което я прави мощно ограничаваща децата си просвета. Такива общества имат податливост към цинизъм и скептицизъм. Ограничаващите общества не залагат доста на свободното време и управляват удовлетворяването на желанията си. Хората с такава ориентировка възприемат дейностите си като лимитирани от публичните правила и усещат, че да си угаждаш е нещо неправилно или даже неверно. "