Приказка за любовта
Те бяха напълно младо семейство, женени едвам от няколко месеца...
Но даже това малко време им беше задоволително, с цел да осъзнаят, че бракът напълно не е това, което си бяха представяли по-рано...
Всъщност, не че не се обичаха към този момент. Напротив, към момента изпитваха задоволително мощни усеща един към различен. Но към този момент все по-рядко си го споделяха.
А преди... единствено до преди няколко месеца те като че ли се надпреварваха кой ще каже първи заветното " Обичам те! ". Или кой ще го изрече повече пъти за един ден. Или кой ще го потвърди по по-интересен и автентичен метод... И всичко това не им тежеше, не им омръзваше. Правеха го откровено и с готовност, доставяше им неимоверно наслаждение да показват възприятията си един на различен...
Но в един момент като че ли всичко радикално се промени. Дотолкова се бяха изнервили напоследък, че даже и най-малката преживелица или най-безобидната дума бяха задоволителен мотив, с цел да се скарат съществено или да се нагрубят и наранят взаимно...
Вече напълно обезверени и изтощени от обстановката, една вечер взеха решение най-сетне да седнат и да обсъдят това състояние. И в случай че могат, с общи старания да се опитат да намерят някакво решение, задоволяващо и двамата.
Нито единият от тях не искаше да се развеждат, само че и в същото време разбираха, че е невероятно да не престават да живеят по този метод. Разбираха го, само че не намираха нужните думи, с цел да го изкажат. Дълго стояха по този начин безмълвно един против различен, разкъсвани от спорни усеща и мисли, питайки се безмълвно, кое е ПРАВИЛНОТО решение за тях...
И тогава мъжът внезапно се оживи:
- Хрумна ми нещо! - сподели той с неприкрито неспокойствие в гласа. - Хайде да засадим едно дръвче в градината и това да бъде " нашето дръвче ". Ако през идващите 3 месеца това дръвче изсъхне - да се разведем. Но в случай че се хване и стартира да пораства и да се развива - в никакъв случай повече няма да позволяваме даже мисълта за разлъка. А през това време двамата можем да спим в обособени стаи... Какво ще кажеш, съгласна ли си? - попита я той нестабилно и впери в нея взор, изпълнен с очакване.
В първия миг на дамата и се стори странна, даже налудничава тази концепция - бъдещето на брака им да зависи от някакво дърво... Но откакто поразмисли малко, даже и стана радостно. И одобри...
На идващия ден двамата отидоха дружно до близкия разсадник и си купиха от там едно овощно дръвче. Прибраха се в къщи, избраха уместно място за него в градината и помагайки си взаимно, го засадиха...
Мина се към месец от този ден.
Една нощ двамата се сблъскаха в тъмната градина. В погледите им първо се четеше удивление, изненада, които след това минаха в... щастлив искра.
И двамата носеха в ръцете си по една туба с вода.
Отиваха да полеят дръвчето...
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Но даже това малко време им беше задоволително, с цел да осъзнаят, че бракът напълно не е това, което си бяха представяли по-рано...
Всъщност, не че не се обичаха към този момент. Напротив, към момента изпитваха задоволително мощни усеща един към различен. Но към този момент все по-рядко си го споделяха.
А преди... единствено до преди няколко месеца те като че ли се надпреварваха кой ще каже първи заветното " Обичам те! ". Или кой ще го изрече повече пъти за един ден. Или кой ще го потвърди по по-интересен и автентичен метод... И всичко това не им тежеше, не им омръзваше. Правеха го откровено и с готовност, доставяше им неимоверно наслаждение да показват възприятията си един на различен...
Но в един момент като че ли всичко радикално се промени. Дотолкова се бяха изнервили напоследък, че даже и най-малката преживелица или най-безобидната дума бяха задоволителен мотив, с цел да се скарат съществено или да се нагрубят и наранят взаимно...
Вече напълно обезверени и изтощени от обстановката, една вечер взеха решение най-сетне да седнат и да обсъдят това състояние. И в случай че могат, с общи старания да се опитат да намерят някакво решение, задоволяващо и двамата.
Нито единият от тях не искаше да се развеждат, само че и в същото време разбираха, че е невероятно да не престават да живеят по този метод. Разбираха го, само че не намираха нужните думи, с цел да го изкажат. Дълго стояха по този начин безмълвно един против различен, разкъсвани от спорни усеща и мисли, питайки се безмълвно, кое е ПРАВИЛНОТО решение за тях...
И тогава мъжът внезапно се оживи:
- Хрумна ми нещо! - сподели той с неприкрито неспокойствие в гласа. - Хайде да засадим едно дръвче в градината и това да бъде " нашето дръвче ". Ако през идващите 3 месеца това дръвче изсъхне - да се разведем. Но в случай че се хване и стартира да пораства и да се развива - в никакъв случай повече няма да позволяваме даже мисълта за разлъка. А през това време двамата можем да спим в обособени стаи... Какво ще кажеш, съгласна ли си? - попита я той нестабилно и впери в нея взор, изпълнен с очакване.
В първия миг на дамата и се стори странна, даже налудничава тази концепция - бъдещето на брака им да зависи от някакво дърво... Но откакто поразмисли малко, даже и стана радостно. И одобри...
На идващия ден двамата отидоха дружно до близкия разсадник и си купиха от там едно овощно дръвче. Прибраха се в къщи, избраха уместно място за него в градината и помагайки си взаимно, го засадиха...
Мина се към месец от този ден.
Една нощ двамата се сблъскаха в тъмната градина. В погледите им първо се четеше удивление, изненада, които след това минаха в... щастлив искра.
И двамата носеха в ръцете си по една туба с вода.
Отиваха да полеят дръвчето...
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Източник: jenite.bg
КОМЕНТАРИ