Посочиха кой е най-големият работодател в Пловдив-Марица-Раковски - един от най-силните икономически центрове в страната
След необятния стопански център към София на картата се открояват пет огромни центъра, които имат солидна външна страна и огромна тежест на районната карта. Това са центровете към Пловдив ( " Пловдив-Марица-Раковски “), Варна ( " Варна-Девня “), Стара Загора ( " Стара Загора-Казанлък-Раднево-Гълъбово “), Русе ( " Русе-Търговище-Разград “) и Бургас ( " Бургас-Несебър “). Тези пет центъра очевидно се отличават от останалите на картата, като във всеки един от тях живеят сред 300 и 550 хиляди души, броят на заетите е в границите на 110–230 хил. души.
Това сочат данните на Института за пазарна стопанска система в свое проучване.
Център " Пловдив-Марица-Раковски “ се характеризира с висока степен на икономическо развиване, движено най-много от мощната преработваща индустрия в периферните общини и услугите в община Пловдив. През последното десетилетие в него се следи най-бързият растеж на добавената стойност измежду 16-те центъра в страната. Безработицата е ниска в съвсем всички общини, а заетостта е измежду най-високите в страната. Ръстът на заплатите е по-бавен. Демографската картина в центъра е релативно удобна спрямо останалата част от страната. Постиженията на учениците обаче са ниски, а тук-там има забележими проблеми с неграмотността.
Икономическият център се състои от три ядра – общините Пловдив, Марица и Раковски, и необятна външна страна, в която попадат още 11 общини. Всички периферни общини са донори на работна мощ на Пловдив, а в периферията на Раковски попада и община Брезово. Броят на хората, които пътуват всеки ден от периферията до град Пловдив за работа надвишава 25 хиляди Водещо място в това отношение заема Родопи, където 49% от заетите, или 6,6 хил. души, пътуват всеки ден до Пловдив, други 5,2 хил. идват от Марица, а 4,2 хил. души пътуват от Асеновград. Значителен източник на служащи за по-малките ядра пък е самата община Пловдив, като 3,2 хил. души пътуват всеки ден до община Марица, други 850 – до Раковски. Общините Хисаря и Първомай са доста покрай присъединение към периферията на Пловдив, а по отношение на предходното издание на проучването (2017 г.) центърът се е разширил с общините Брацигово и Брезово.
С създадена продукция от 20,1 млрд. лева, или 36,4 хил. лв. на човек от популацията, през 2021 г. " Пловдив-Марица-Раковски “ е вторият по мащаб стопански център в страната. Ръстът на добавената стойност в границите на десетилетието е най-бързият измежду 16-те центъра – 113%, най-много вследствие на ускореното развиване на индустриалните региони.
Добавената стойност е съсредоточена в община Пловдив (74%), като забележителен дял имат и Марица (8,1%), Асеновград (3,6%), Родопи (3,5%) и Раковски (3,3%). Водещ бранш е преработващата индустрия с 39% от добавената стойност, следвана от търговията (20%), опазването на здравето (8%) и строителството (6,1%). Най-големият шеф в центъра е УМБАЛ " Свети Георги “ с 2,7 хил. служащи, следвана от " Либхер-Хаусгерете Марица “ с над 2 хил. чиновници, КЦМ и транспортната ПИМК с по 1,5 хиляди наети. Лидер по доходи за 2021 г. пък е " Табако трейд “ с 930 млн. лв.
Ръстът на междинната за центъра заплата от 2017 до 2021 г. е 49% и доближава 1306 лв. брутно месечно, а на равнище община най-високите хонорари през 2021 година са в Куклен (1549 лв. на месец) и Марица (1514 лева на месец). Най-високите заплати в Пловдив са в бързо развиващия се ИКТ бранш (3262 лева на месец), както и в опазването на здравето (2335 лв. на месец), a в по-малките ядра по-високи хонорари предлага секторът на преработващата индустрия.
" Пловдив-Марица-Раковски “ има втория най-голям машинален приръст в страната след център " Кърджали “ – 8,5‰ през 2022 година Важно е да се означи, че съвсем всички общини в състава му усилват популацията си вследствие на миграционните процеси; само Съединение и Куклен са с негативен машинален приръст (по –5‰), само че всички останали са с позитивна чиста миграция, най-видима в Брацигово (19,6‰) и Пловдив (12,2‰). Естественият приръст е негативен (–6,7‰), само че е един от най-благоприятните измежду 16-те стопански центъра на страната. Тук обаче има обилни разлики сред обособените общини, като естественият приръст варира сред –4,2‰ в Пловдив и –5‰ в Раковски до –22,4‰ в Калояново и –20,8‰ в Брезово.
Това сочат данните на Института за пазарна стопанска система в свое проучване.
Център " Пловдив-Марица-Раковски “ се характеризира с висока степен на икономическо развиване, движено най-много от мощната преработваща индустрия в периферните общини и услугите в община Пловдив. През последното десетилетие в него се следи най-бързият растеж на добавената стойност измежду 16-те центъра в страната. Безработицата е ниска в съвсем всички общини, а заетостта е измежду най-високите в страната. Ръстът на заплатите е по-бавен. Демографската картина в центъра е релативно удобна спрямо останалата част от страната. Постиженията на учениците обаче са ниски, а тук-там има забележими проблеми с неграмотността.
Икономическият център се състои от три ядра – общините Пловдив, Марица и Раковски, и необятна външна страна, в която попадат още 11 общини. Всички периферни общини са донори на работна мощ на Пловдив, а в периферията на Раковски попада и община Брезово. Броят на хората, които пътуват всеки ден от периферията до град Пловдив за работа надвишава 25 хиляди Водещо място в това отношение заема Родопи, където 49% от заетите, или 6,6 хил. души, пътуват всеки ден до Пловдив, други 5,2 хил. идват от Марица, а 4,2 хил. души пътуват от Асеновград. Значителен източник на служащи за по-малките ядра пък е самата община Пловдив, като 3,2 хил. души пътуват всеки ден до община Марица, други 850 – до Раковски. Общините Хисаря и Първомай са доста покрай присъединение към периферията на Пловдив, а по отношение на предходното издание на проучването (2017 г.) центърът се е разширил с общините Брацигово и Брезово.
С създадена продукция от 20,1 млрд. лева, или 36,4 хил. лв. на човек от популацията, през 2021 г. " Пловдив-Марица-Раковски “ е вторият по мащаб стопански център в страната. Ръстът на добавената стойност в границите на десетилетието е най-бързият измежду 16-те центъра – 113%, най-много вследствие на ускореното развиване на индустриалните региони.
Добавената стойност е съсредоточена в община Пловдив (74%), като забележителен дял имат и Марица (8,1%), Асеновград (3,6%), Родопи (3,5%) и Раковски (3,3%). Водещ бранш е преработващата индустрия с 39% от добавената стойност, следвана от търговията (20%), опазването на здравето (8%) и строителството (6,1%). Най-големият шеф в центъра е УМБАЛ " Свети Георги “ с 2,7 хил. служащи, следвана от " Либхер-Хаусгерете Марица “ с над 2 хил. чиновници, КЦМ и транспортната ПИМК с по 1,5 хиляди наети. Лидер по доходи за 2021 г. пък е " Табако трейд “ с 930 млн. лв.
Ръстът на междинната за центъра заплата от 2017 до 2021 г. е 49% и доближава 1306 лв. брутно месечно, а на равнище община най-високите хонорари през 2021 година са в Куклен (1549 лв. на месец) и Марица (1514 лева на месец). Най-високите заплати в Пловдив са в бързо развиващия се ИКТ бранш (3262 лева на месец), както и в опазването на здравето (2335 лв. на месец), a в по-малките ядра по-високи хонорари предлага секторът на преработващата индустрия.
" Пловдив-Марица-Раковски “ има втория най-голям машинален приръст в страната след център " Кърджали “ – 8,5‰ през 2022 година Важно е да се означи, че съвсем всички общини в състава му усилват популацията си вследствие на миграционните процеси; само Съединение и Куклен са с негативен машинален приръст (по –5‰), само че всички останали са с позитивна чиста миграция, най-видима в Брацигово (19,6‰) и Пловдив (12,2‰). Естественият приръст е негативен (–6,7‰), само че е един от най-благоприятните измежду 16-те стопански центъра на страната. Тук обаче има обилни разлики сред обособените общини, като естественият приръст варира сред –4,2‰ в Пловдив и –5‰ в Раковски до –22,4‰ в Калояново и –20,8‰ в Брезово.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ