Местният парламент на Бургас каза Не на перките в морето
С 43 гласа " За “, 3 " Против “ и 1 " Въздържал се “ Общинският съвет на Бургас одобри декларация срещу Закона за ветрогенератори в Черно море, съобщи кореспондент на Burgas24.bg .
" Общински съвет Бургас показва противоречие с по този начин признатия на първо четене Законопроект за силата от възобновими източници в морските пространства (ЗЕВИМП), като считаме че същият следва да бъде отдръпнат.
Въпросният Законопроект основава съществено публично напрежение и междуинституционален безпорядък, тъй като полето му на деяние съответствува със Закона за енергетиката (ЗЕ), Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ), Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за устройството на морските пространства (ЗМПВВППРБ), а също и Закона за концесиите.
Липсата на по-сериозни и ефикасни съвещания (обществени обсъждания) със заинтригуваните страни оставя доста отворени въпроси и терзания измежду обществото и бизнеса, най-много в секторите туризъм и риболовство. Очевидно в Законопроекта не са регистрирани въздействията за морски браншове, като да вземем за пример риболовство, туризъм, мореплаване, както и екологичните опасности за морските екосистеми, морските птици, морските бозайници и миграционния кулоар от Европа към Африка по маршрута Виа Понтика минаващ през територията на България — над Странджа и по бреговата линия на Черно море.
Одобреният морски тримерен проект на Република България (2021-2035). МППРБ е извънредно значим за поощряване на държавните ползи и понижаване на риска от спор сред евентуални действия и политически цели: мореплаване, военни зони, лов на риба, влияние върху околната среда и биоразнообразието, археологически обекти, както и други уреди и стопански действия. Но за жалост в съответния случай, в този толкоз значим документ, развиването на офшорната вятърна сила е единствено маркирано, без да бъдат направени никакви изследвания, разбори за въздействия и така нататък
По отношение на морското пространствено обмисляне, следва предпочитано да бъдат осъществени спомагателни изследвания за реализиране на синергия за произвеждане на офшорна вятърна сила с останалите съществуващи морски действия, с цел да бъдат избегнати негативни въздействия и конфликтни точки.
Залагането на дейности по създаване на огромни офшорни ВяЕЦ за реализиране на задачите за декарбонизация в други документи, като плана на Стратегия за стабилно енергийно развиване на Република България до 2030 година, с небосвод до 2050 година от Ноември 2023 година, качен на страницата на Министерството на енергетиката е извънредно неуместно в случай, че липсва нормативна рамка, а по този начин оферти законопроект има доста пропуски и неясноти.
Офшорната вятърна сила за някои страни е един от най-важните стълбове на политиката за климата за понижаване на въглеродните излъчвания с 55% до 2030 година, само че това не би трябвало да се случва за сметка на други стопански браншове като риболовство, туризъм, както и за сметка на околната среда. Добре е да бъде взето под внимание, че в страните където все още е развита офшорната вятърна сила няма развъртян летен туризъм и стотици километри плажни линии, ветровият запас на сушата е доста по-малък от офшорния и дълбочините по техните брегове са подобаващи за създаване на стационарни вятърни турбини. На местата където бреговете са дълбоки се постанова построяването на плаващи офшорни вятърни турбини.
Геоморфоложката конструкция на дъното на Черно море в Българската акватория е променлива с доста огромен надолнище - на два, три километра от брега морето е доста надълбоко, и това прави допустимо бъдещото създаване само на плаващи вятърни централи, което оскъпява инвестицията, поддръжката и междинната цена за генерирането на електрическа енергия в euro/MWh. Не е регистриран и обстоятелството, че не дребна част от крайбрежните води са част от НАТУРА 2000, недвижими и културни полезности, навигационните направления, военни образователни зони и други избрани по съответния за тях нормативен ред. Съгласно някой стратегически документи се планува, като мярка за възстановяване положението на популациите на типовете риба в Черно море да бъдат избрани и зони за отбрана в крайбрежните води на типовете риби, които са обект на икономически лов на риба.
Изграждането на офшорни вятърни генератори крие евентуален риск от следните въздействия върху околната среда:
1. Подводен звук, генериран от офшорни ветрогенератори върху морски бозайници и риби;
2. Електромагнитни полета (EMF), предавани от захранващи кабели върху избрани морски видове;
3. Промени в бентосни и пелагични местообитания;
4. Промени в придвижването на водата и седиментите;
5. Загуба на местообитания;
6. Въздействие върху птиците (сблъсъци);
Цитираните нагоре и други евентуални въздействия върху околната среда на бъдещите офшорни вятърни планове, дружно с последствията за други морски браншове (напр. риболовство, туризъм, корабоплаване), би трябвало да бъдат оценени по време на процесите на стратегическо обмисляне на административно, районно, национално или даже интернационално равнище посредством морско пространственото обмисляне. Приетият Морски тримерен проект на Република България (2021-2035) следва да ползва метод, учреден на екосистемите, като се подсигурява, че натискът, упражняван от морските действия, не компрометира постигането на здравословен океан и устойчивостта на морските екосистеми, както и тяхната дарба да доставят стабилно морски артикули и услуги. Въпреки това, въздействието върху околната среда и аспектите на Морският тримерен проект на Република България (2021-2035) изобщо не са прегледани в подтекста на бъдещото развиване на офшорната вятърна сила. Поради това има незабавна нужда да се разпознават и оценят евентуалните въздействия върху околната среда, свързани с офшорното произвеждане на сила, с цел да се предотвратят или сведат до най-малко негативните резултати на доста ранен стадий от процеса на обмисляне на офшорната вятърна сила.
Внасянето на Законопроекта за силата от възобновими източници в морските пространства в съответния случай изпреварва всички значими изследвания и разбори, на база, на които може да бъде изработен осведомен извод от заинтригуваните страни има ли капацитет за развиването на възобновими източници в морските пространства, в какви по мярка и местонахождение зони и при какви условия и ограничавания ще бъде допустимо това и концептуално България желае ли да се причисли към останалите Европейски страни, разрастващи техния офшорен капацитет.
Считаме, че реализиране на действия по създаване и експлоатиране на вятърни мощности в морските пространства не би трябвало да бъде допускано без да бъде изработен повсеместен разбор по сфери/сектори, посредством който да се разпознават евентуалните опасности и отрицателни въздействия върху тях. В това направление може да се обърне внимание на работещи в Европа модели (Испания, Англия, Гърция, Румъния и др.) и да се пристъпи първо към правенето на " Пътна карта за развиването на офшорна вятърна и морска сила в България “. Тази пътна карта ще даде значително отговори на всички наболели въпроси по отношение на рисковете от развиването на офшорна вятърна сила.
Считаме, че производството на сила от възобновими източници не би трябвало да води до забележителна щета за околната среда, нито да компрометира екологичните цели, а новите офшорни планове би трябвало да бъдат наложително съвместими с задачите за запазване на биоразнообразието. Това може да се реализира единствено посредством предварителни изследвания и правенето на стратегическа оценка на база, на която да се дефинират единствено вероятните предпочитани зони за евентуално развиване на ВЕИ и тези зони след подлагане на публично разискване да се заложат в съответната нормативната рамка преди нейното приемане.
Считаме, че с удобното си географско местонахождение България е в добра позиция да се възползва от преимуществата на вятърната сила (на сушата и в Черно море) и да направи обилни крачки в своя енергиен преход, само че това не би трябвало да става на преждевременно и непременно. Можем да стартираме тези процеси първо с поетапното асимилиране на забравения, само че разполагаем капацитет на сушата оценен за над 40GW.
С актуалната декларация Общински съвет Бургас показва безпокойствие и противоречие с по този начин признатия на първо четене Законопроект за силата от възобновими източници в морските пространства (ЗЕВИМП) и се ангажира да пази интересените на жителите и бизнеса на територията на Община Бургас, с цел да се подсигурява една удобна жизнеспособна среда за живот и насърчаване на бизнес “, се споделя в декларацията.
" Общински съвет Бургас показва противоречие с по този начин признатия на първо четене Законопроект за силата от възобновими източници в морските пространства (ЗЕВИМП), като считаме че същият следва да бъде отдръпнат.
Въпросният Законопроект основава съществено публично напрежение и междуинституционален безпорядък, тъй като полето му на деяние съответствува със Закона за енергетиката (ЗЕ), Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ), Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за устройството на морските пространства (ЗМПВВППРБ), а също и Закона за концесиите.
Липсата на по-сериозни и ефикасни съвещания (обществени обсъждания) със заинтригуваните страни оставя доста отворени въпроси и терзания измежду обществото и бизнеса, най-много в секторите туризъм и риболовство. Очевидно в Законопроекта не са регистрирани въздействията за морски браншове, като да вземем за пример риболовство, туризъм, мореплаване, както и екологичните опасности за морските екосистеми, морските птици, морските бозайници и миграционния кулоар от Европа към Африка по маршрута Виа Понтика минаващ през територията на България — над Странджа и по бреговата линия на Черно море.
Одобреният морски тримерен проект на Република България (2021-2035). МППРБ е извънредно значим за поощряване на държавните ползи и понижаване на риска от спор сред евентуални действия и политически цели: мореплаване, военни зони, лов на риба, влияние върху околната среда и биоразнообразието, археологически обекти, както и други уреди и стопански действия. Но за жалост в съответния случай, в този толкоз значим документ, развиването на офшорната вятърна сила е единствено маркирано, без да бъдат направени никакви изследвания, разбори за въздействия и така нататък
По отношение на морското пространствено обмисляне, следва предпочитано да бъдат осъществени спомагателни изследвания за реализиране на синергия за произвеждане на офшорна вятърна сила с останалите съществуващи морски действия, с цел да бъдат избегнати негативни въздействия и конфликтни точки.
Залагането на дейности по създаване на огромни офшорни ВяЕЦ за реализиране на задачите за декарбонизация в други документи, като плана на Стратегия за стабилно енергийно развиване на Република България до 2030 година, с небосвод до 2050 година от Ноември 2023 година, качен на страницата на Министерството на енергетиката е извънредно неуместно в случай, че липсва нормативна рамка, а по този начин оферти законопроект има доста пропуски и неясноти.
Офшорната вятърна сила за някои страни е един от най-важните стълбове на политиката за климата за понижаване на въглеродните излъчвания с 55% до 2030 година, само че това не би трябвало да се случва за сметка на други стопански браншове като риболовство, туризъм, както и за сметка на околната среда. Добре е да бъде взето под внимание, че в страните където все още е развита офшорната вятърна сила няма развъртян летен туризъм и стотици километри плажни линии, ветровият запас на сушата е доста по-малък от офшорния и дълбочините по техните брегове са подобаващи за създаване на стационарни вятърни турбини. На местата където бреговете са дълбоки се постанова построяването на плаващи офшорни вятърни турбини.
Геоморфоложката конструкция на дъното на Черно море в Българската акватория е променлива с доста огромен надолнище - на два, три километра от брега морето е доста надълбоко, и това прави допустимо бъдещото създаване само на плаващи вятърни централи, което оскъпява инвестицията, поддръжката и междинната цена за генерирането на електрическа енергия в euro/MWh. Не е регистриран и обстоятелството, че не дребна част от крайбрежните води са част от НАТУРА 2000, недвижими и културни полезности, навигационните направления, военни образователни зони и други избрани по съответния за тях нормативен ред. Съгласно някой стратегически документи се планува, като мярка за възстановяване положението на популациите на типовете риба в Черно море да бъдат избрани и зони за отбрана в крайбрежните води на типовете риби, които са обект на икономически лов на риба.
Изграждането на офшорни вятърни генератори крие евентуален риск от следните въздействия върху околната среда:
1. Подводен звук, генериран от офшорни ветрогенератори върху морски бозайници и риби;
2. Електромагнитни полета (EMF), предавани от захранващи кабели върху избрани морски видове;
3. Промени в бентосни и пелагични местообитания;
4. Промени в придвижването на водата и седиментите;
5. Загуба на местообитания;
6. Въздействие върху птиците (сблъсъци);
Цитираните нагоре и други евентуални въздействия върху околната среда на бъдещите офшорни вятърни планове, дружно с последствията за други морски браншове (напр. риболовство, туризъм, корабоплаване), би трябвало да бъдат оценени по време на процесите на стратегическо обмисляне на административно, районно, национално или даже интернационално равнище посредством морско пространственото обмисляне. Приетият Морски тримерен проект на Република България (2021-2035) следва да ползва метод, учреден на екосистемите, като се подсигурява, че натискът, упражняван от морските действия, не компрометира постигането на здравословен океан и устойчивостта на морските екосистеми, както и тяхната дарба да доставят стабилно морски артикули и услуги. Въпреки това, въздействието върху околната среда и аспектите на Морският тримерен проект на Република България (2021-2035) изобщо не са прегледани в подтекста на бъдещото развиване на офшорната вятърна сила. Поради това има незабавна нужда да се разпознават и оценят евентуалните въздействия върху околната среда, свързани с офшорното произвеждане на сила, с цел да се предотвратят или сведат до най-малко негативните резултати на доста ранен стадий от процеса на обмисляне на офшорната вятърна сила.
Внасянето на Законопроекта за силата от възобновими източници в морските пространства в съответния случай изпреварва всички значими изследвания и разбори, на база, на които може да бъде изработен осведомен извод от заинтригуваните страни има ли капацитет за развиването на възобновими източници в морските пространства, в какви по мярка и местонахождение зони и при какви условия и ограничавания ще бъде допустимо това и концептуално България желае ли да се причисли към останалите Европейски страни, разрастващи техния офшорен капацитет.
Считаме, че реализиране на действия по създаване и експлоатиране на вятърни мощности в морските пространства не би трябвало да бъде допускано без да бъде изработен повсеместен разбор по сфери/сектори, посредством който да се разпознават евентуалните опасности и отрицателни въздействия върху тях. В това направление може да се обърне внимание на работещи в Европа модели (Испания, Англия, Гърция, Румъния и др.) и да се пристъпи първо към правенето на " Пътна карта за развиването на офшорна вятърна и морска сила в България “. Тази пътна карта ще даде значително отговори на всички наболели въпроси по отношение на рисковете от развиването на офшорна вятърна сила.
Считаме, че производството на сила от възобновими източници не би трябвало да води до забележителна щета за околната среда, нито да компрометира екологичните цели, а новите офшорни планове би трябвало да бъдат наложително съвместими с задачите за запазване на биоразнообразието. Това може да се реализира единствено посредством предварителни изследвания и правенето на стратегическа оценка на база, на която да се дефинират единствено вероятните предпочитани зони за евентуално развиване на ВЕИ и тези зони след подлагане на публично разискване да се заложат в съответната нормативната рамка преди нейното приемане.
Считаме, че с удобното си географско местонахождение България е в добра позиция да се възползва от преимуществата на вятърната сила (на сушата и в Черно море) и да направи обилни крачки в своя енергиен преход, само че това не би трябвало да става на преждевременно и непременно. Можем да стартираме тези процеси първо с поетапното асимилиране на забравения, само че разполагаем капацитет на сушата оценен за над 40GW.
С актуалната декларация Общински съвет Бургас показва безпокойствие и противоречие с по този начин признатия на първо четене Законопроект за силата от възобновими източници в морските пространства (ЗЕВИМП) и се ангажира да пази интересените на жителите и бизнеса на територията на Община Бургас, с цел да се подсигурява една удобна жизнеспособна среда за живот и насърчаване на бизнес “, се споделя в декларацията.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ