Таня Димитрова, жестомимичен преводач: Когато толкова близо започне да диша смъртта до теб, човек много преоценява нещата
Рядко се срещат истории като на Таня и животи, изпълнени с непрестанни провокации. А още по-рядко се срещат хора, които съумяват да превъзмогнат себе си и думите, че си жертван. Жестовият преводач Таня Димитрова споделя за невероятния си живот, изпълнен с вяра и мощ да преодолееш тишината и рака. Тя оживява, на инат на страха и компликациите.
" Аз съм Таня Димитрова. По предопределение съм човек, който разчупва стандарти и оказва помощ да се измъкнем от тишината. И човек, на който му се постанова да се бори с какво ли не ", споделя тя.
Таня, която се бори с тишината и стандартите и която оказва помощ на глухите деца да чуват света към тях. Първата жена, която превежда новините на глухите фенове даже по време на COVID-19 пандемията. И която съумява да се изправи, макар тежката диагноза, че има три типа ракови формирания.
" Когато толкоз близо стартира да диша гибелта до теб, човек доста преоценява нещата. Моят брачен партньор ми сподели: " Виж прочетох една мисъл и тя доста ми хареса и ти предлагам да е нашето верую, че в случай че края не е добър, това не е края. А що се отнася до тишината – за мен тя в никакъв случай не е била страшна. За мен тишината е просто един различен свят ", споделя жестовият преводач.
Битките на Таня стартират от раждането. Родена в семейство на глухи родители, тя се научава да споделя " мама " не с думи, а с жестове.
" Жестовият език е майчин за мен. Без да го осъзнавам някак съм го научила. Една доста ясна картина в съзнанието ми е по какъв начин аз разбирам, че моите родители са глухи. Намерило се е някакво дете, което е пристигнало и е споделило: " Родителите ти приказват като маймуни, тъй като са глухи ". Аз се прибирам у дома и стартирам да рева неутешимо, на въпрос на моите родители: " Защо рева? ". Аз стартирам да им изяснявам, че съм им ядосана, тъй като те са ме излъгали. Не са ми споделили до момента, че са глухи, което демонстрира, че аз по никакъв метод не съм ги разделяла. В това време, в което аз бях дете не беше готино да си друг. Беше значимо да си идентичен, да си като всички останали, да не се открояваш ", споделя тя пред NOVA.
Таня обаче се откроява, тъй като натискът върху другите я кара да продължи и да желае да промени живота на останалите.
" В мен се роди фантазията, знаех, че глухите деца имат потребност от пространство, което да не ухае на институция, да има домакински уют. Но в това време да ги приготвя за огромния и сложен чуващ свят. Имаше потребност от място, което да поддържа техните родители в този сложен миг, когато чуваш диагнозата: " Вашето дете е с глухота ".
Историята ѝ въодушевява, освен хората към нея, само че и сценаристи и режисьори, които снимат филм за силата на една жена - за превъзмогването на всичко горчиво, което животът може да ти сервира.
" Един документален филм, който да демонстрира развиването на три деца, три ориси, допрени от тишината. Всичко течеше доста хубаво, нещата се получаваха доста добре, в действителност вярвахме, че резултата ще бъде превъзходен. Докато не се прибрах с рентгеновата фотография и на идващия ден с резултата от скенера и диагнозата, която ми беше сложена. И по този начин трябваше да чуя страшната диагноза за всички: " Имате рак ". Това просто обърна всичко и спря да движи целия ми свят ", спомня си Таня.
" Има два метода човек да се оправи с такава борба. Едната група хора афишират война на рака и стартират борба с него. Аз не съм от този модел хора, не мога да работя с отрицателен аспект. Това не ми оказва помощ.Избрах другия метод. Аз си споделих: " Добре, настанил си се в мен. Явно няма по какъв начин да те изгоня, само че дано сключим договорка. Стоиш в мен, кротуваш си, в случай че можеш поспи по-дълго време и ми дай 10, 15, 20 или 30 години, с цел да мога да свърша всичко това, за което съм тук ", споделя тя.
" Когато предстоеше най-голямата и страшна интервенция, от която доста мъчно се възвърнах – постепенно и трудно. Това беше интервенцията на белия ми дроб. Тогава се срешнах с моя хирург, към момента бях в суматоха, към момента задавах въпроси от вида: Колко време по-късно ще пребивавам? Колко време живее един човек с рак? Една ли, две ли, три години? Броях ги, смятах ги – какво ли ще бъде след две години? А след три? Тогава той се отдалечи от бюрото си, приближи се към мен и в никакъв случай няма да не помни по какъв начин ми сподели: " Таня, аз на следващия ден ще те оперирам единствено и само в случай че ми обещаеш, че ти същински вярваш, че ние ще се оправим, тъй като аз имам вяра. Вярвам, че ти ще живееш, желая и ти да го повярваш ", споделя жестовият преводач.
Още в развой на възобновяване, само че въодушевена от триумфите на лекуването, Таня се връща към естественото си всекидневие на съветник в болничното заведение, рехабилитатор в центъра и жестов преводач в малкия екран. На 13 март 2020 година готвейки се за превод на новините в ефир, тя среща идващото си предизвикателство - COVID-19.
" Моя колежка пристигна до мен и ми сподели: " Много съществено някой би трябвало да отиде за 15 мин., подготвен за превод на ген. Мутафчийски в Министерски съвет, ти по този начин или другояче си подготвена искаш ли да отидеш? " Разбира се, изобщо не съм мислила и не съм разсъждавала по тематиката. На това моите близки изрично се опълчиха, дъщерите ми плачеха, сърдеха ми се, не ми приказваха няколко дни. Но самия факт, че имах опция да бъда част от това утешение беше значим. Имах известия от рода на: " Толкова ни е скъпо, че има жестов превод ".
Таня довършва и кино лентата в името на всички, които имат потребност от вяра и с цел да послужи за образец по какъв начин няма невъзможни неща, в случай че човек има вяра мощно.
" На тези, които се сблъскват с заболяването бих им споделила никога да не дават на черните мисли да нахлуват в съзнанието им. И да не разрешават на страха и ужаса в очите на околните да им въздейства. Истински да имат вяра, да създадат всичко допустимо да потърсят съответна здравна поддръжка ", показва тя.
" Нагласата е нещото, което извънредно доста дефинира триумфа. Генетиката е оръжието, само че стилът на живот дърпа спусъка. Изключително имам вяра в това и ние хората имаме опцията да обърнем нещата ", споделя Таня.
" Аз съм Таня Димитрова. По предопределение съм човек, който разчупва стандарти и оказва помощ да се измъкнем от тишината. И човек, на който му се постанова да се бори с какво ли не ", споделя тя.
Таня, която се бори с тишината и стандартите и която оказва помощ на глухите деца да чуват света към тях. Първата жена, която превежда новините на глухите фенове даже по време на COVID-19 пандемията. И която съумява да се изправи, макар тежката диагноза, че има три типа ракови формирания.
" Когато толкоз близо стартира да диша гибелта до теб, човек доста преоценява нещата. Моят брачен партньор ми сподели: " Виж прочетох една мисъл и тя доста ми хареса и ти предлагам да е нашето верую, че в случай че края не е добър, това не е края. А що се отнася до тишината – за мен тя в никакъв случай не е била страшна. За мен тишината е просто един различен свят ", споделя жестовият преводач.
Битките на Таня стартират от раждането. Родена в семейство на глухи родители, тя се научава да споделя " мама " не с думи, а с жестове.
" Жестовият език е майчин за мен. Без да го осъзнавам някак съм го научила. Една доста ясна картина в съзнанието ми е по какъв начин аз разбирам, че моите родители са глухи. Намерило се е някакво дете, което е пристигнало и е споделило: " Родителите ти приказват като маймуни, тъй като са глухи ". Аз се прибирам у дома и стартирам да рева неутешимо, на въпрос на моите родители: " Защо рева? ". Аз стартирам да им изяснявам, че съм им ядосана, тъй като те са ме излъгали. Не са ми споделили до момента, че са глухи, което демонстрира, че аз по никакъв метод не съм ги разделяла. В това време, в което аз бях дете не беше готино да си друг. Беше значимо да си идентичен, да си като всички останали, да не се открояваш ", споделя тя пред NOVA.
Таня обаче се откроява, тъй като натискът върху другите я кара да продължи и да желае да промени живота на останалите.
" В мен се роди фантазията, знаех, че глухите деца имат потребност от пространство, което да не ухае на институция, да има домакински уют. Но в това време да ги приготвя за огромния и сложен чуващ свят. Имаше потребност от място, което да поддържа техните родители в този сложен миг, когато чуваш диагнозата: " Вашето дете е с глухота ".
Историята ѝ въодушевява, освен хората към нея, само че и сценаристи и режисьори, които снимат филм за силата на една жена - за превъзмогването на всичко горчиво, което животът може да ти сервира.
" Един документален филм, който да демонстрира развиването на три деца, три ориси, допрени от тишината. Всичко течеше доста хубаво, нещата се получаваха доста добре, в действителност вярвахме, че резултата ще бъде превъзходен. Докато не се прибрах с рентгеновата фотография и на идващия ден с резултата от скенера и диагнозата, която ми беше сложена. И по този начин трябваше да чуя страшната диагноза за всички: " Имате рак ". Това просто обърна всичко и спря да движи целия ми свят ", спомня си Таня.
" Има два метода човек да се оправи с такава борба. Едната група хора афишират война на рака и стартират борба с него. Аз не съм от този модел хора, не мога да работя с отрицателен аспект. Това не ми оказва помощ.Избрах другия метод. Аз си споделих: " Добре, настанил си се в мен. Явно няма по какъв начин да те изгоня, само че дано сключим договорка. Стоиш в мен, кротуваш си, в случай че можеш поспи по-дълго време и ми дай 10, 15, 20 или 30 години, с цел да мога да свърша всичко това, за което съм тук ", споделя тя.
" Когато предстоеше най-голямата и страшна интервенция, от която доста мъчно се възвърнах – постепенно и трудно. Това беше интервенцията на белия ми дроб. Тогава се срешнах с моя хирург, към момента бях в суматоха, към момента задавах въпроси от вида: Колко време по-късно ще пребивавам? Колко време живее един човек с рак? Една ли, две ли, три години? Броях ги, смятах ги – какво ли ще бъде след две години? А след три? Тогава той се отдалечи от бюрото си, приближи се към мен и в никакъв случай няма да не помни по какъв начин ми сподели: " Таня, аз на следващия ден ще те оперирам единствено и само в случай че ми обещаеш, че ти същински вярваш, че ние ще се оправим, тъй като аз имам вяра. Вярвам, че ти ще живееш, желая и ти да го повярваш ", споделя жестовият преводач.
Още в развой на възобновяване, само че въодушевена от триумфите на лекуването, Таня се връща към естественото си всекидневие на съветник в болничното заведение, рехабилитатор в центъра и жестов преводач в малкия екран. На 13 март 2020 година готвейки се за превод на новините в ефир, тя среща идващото си предизвикателство - COVID-19.
" Моя колежка пристигна до мен и ми сподели: " Много съществено някой би трябвало да отиде за 15 мин., подготвен за превод на ген. Мутафчийски в Министерски съвет, ти по този начин или другояче си подготвена искаш ли да отидеш? " Разбира се, изобщо не съм мислила и не съм разсъждавала по тематиката. На това моите близки изрично се опълчиха, дъщерите ми плачеха, сърдеха ми се, не ми приказваха няколко дни. Но самия факт, че имах опция да бъда част от това утешение беше значим. Имах известия от рода на: " Толкова ни е скъпо, че има жестов превод ".
Таня довършва и кино лентата в името на всички, които имат потребност от вяра и с цел да послужи за образец по какъв начин няма невъзможни неща, в случай че човек има вяра мощно.
" На тези, които се сблъскват с заболяването бих им споделила никога да не дават на черните мисли да нахлуват в съзнанието им. И да не разрешават на страха и ужаса в очите на околните да им въздейства. Истински да имат вяра, да създадат всичко допустимо да потърсят съответна здравна поддръжка ", показва тя.
" Нагласата е нещото, което извънредно доста дефинира триумфа. Генетиката е оръжието, само че стилът на живот дърпа спусъка. Изключително имам вяра в това и ние хората имаме опцията да обърнем нещата ", споделя Таня.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ