Експерт обясни какво се случва, ако след уволнение съдът ни върне на работа
Познават ли и отстояват ли българите трудовите си права, и има ли към момента неточни работодатели, изявление за Plovdiv24.bg с Атанас Чернаев, шеф на инспекцията по труда в Пловдив.
Здравейте, господин Чернаев! Научиха ли се към този момент българските работодатели да изплащат уместно труда по празниците на своите подчинени? И може ли да кажете дали са постъпили такива тъжби при вас? Има ли случаи, в които има фрапиращи нарушавания на трудовото законодателство в това отношение?
Когато приказваме за проблеми, свързани със заплащането на труда, спомагателното възнаграждение и нарастването, което се поставя за работа в почивни и празнични дни не е толкоз постоянно срещано събитие. По-често сигналите с неплащане на трудово заплащане са най-много за неизплащане на последните хонорари при напуснали служащи. Въпреки всичко, през миналата година, пък и освен, също сме установили няколко случая, в които не е било платено трудово заплащане, с плануваното в Кодекса на труда нарастване за работа на формалните празници през годината. Ако в този момент ме питате за празниците, които бяха през декември месец, към момента сигнали не сме получили за тази година. Но би трябвало да е ясно, че трудовите хонорари за декември в преобладаващата част ще бъдат получени в края на месец януари. И чак тогава, може би, някои от служащите ще схванат, че не им е изплатено това, което е планувано в Кодекса на труда.
Иначе, за работа на публични празници, каквито в тази ситуация бяха 24, 25, 26 декември, както несъмнено и 1 януари, въпреки че той е от Новата година, се изплаща трудово заплащане със 100% нарастване. Ако заплащането за 1 час е 15 лева или 10 лева, то надлежно при работа на формален празник, това възнаграждение за този час би трябвало да бъде двойно - 20 или 30 лева, според от продължителността на работата денем, т.е. би трябвало да бъде сметнато.
Казвам според, тъй като не постоянно на формалните празници се работи на цялостен работен ден. Така че тогава по-често може да се постанова да се счита по часове. Иначе, най-грубо казано би трябвало да се получи двоен надник. Ако работата на формален празник за работещите се явява и ексклузивен труд, а ексклузивен е трудът за всички хора, които работят и се регистрират на ден, т.е. не са на сумирани часове на работното време или работят на ненормиран работен ден, в каквато й да е сфера на стопанската система ни, то тази работа в празничните и в почивните дни е ексклузивен труд, за който се дължи още веднъж нарастване със 100%.
За тези, които работят на сумирано пресмятане на работното време, единственото, което се поставя е нарастването от 100% за работа на формалните празници, защото за тях почивните дни са тези в които почиват, работните са тези, в които работят и това е по график. Тук има един колорит, 27 декември беше неработен ден, само че той действително видяно не е формален празник, работен ден е тъй като един от формалните празници се падаше в неделя.
Тъй като според Кодекса на труда, в случай че формален празник е в неделя или събота са публични празници, то идващия работен ден или два работни дни - понеделник или вторник, в случай че празниците са събота и неделя, в случай че е единствено събота или неделя - понеделник се явява неработен ден. Но при него, в случай че е ексклузивен труд, заплащането е като в почивен ден 75% нарастване или 1,75% на нормата. Това важи за всички публични празници, като се изключи великденските празници, защото те по принцип са събота и неделя.
Като цяло какво ви е усещането, дали към този момент ние българите си знаем правата и отстояваме ли ги, тъй като до момента, да вземем за пример, даже да е имало такива случаи, доста малко ще бъдат хората, които ще дръзнат да се оплакват от работодателя си?
С това последното, не бих се съгласил на 100%, тъй като когато става дума за възнаграждение, хората се оплакват. Аз доскоро ви споделих, че имаме сигнали, т.е., споделих, че имаме установени нарушавания със заплащането на труда, те са главно по сигнали за неплащане на последните трудови хонорари. А хората, съгласно мен, си познават правата относително добре, изключително когато става дума за възнаграждение на трудово заплащане. Проблемът е може би, не че толкоз не ги познават, а че сигналите, които подават стават сега, в който към този момент не работят в предприятието.
Тоест, се опасяват?
Дали се опасяват или се надяват нещо по-добро да се случи, това към този момент е въпрос самостоятелен за всеки един. Но когато приказваме за възнаграждение, Инспекцията по труда може да ревизира това, което е контрактувано сред служащ и чиновник публично. В трудовия контракт е контрактувана главната заплата, контрактувани са и спомагателните хонорари с непрекъснат темперамент за професионален опит и прослужено време, така нареченият “клас " от едно време.
Нощният труд е избран в Кодекса на труда, надлежно в наредбите по какъв начин става изчисляването и заплащането. Това са неща, които в случай че не са контрактувани ги има избрани в нормативен документ. Но би трябвало да се има поради, че за всяка джука спогодба, която се прави и не остава писмена диря, мъчно може да се, дори да не кажа и невероятно да се претендира. И в случай че в контракта написа, че заплатата е 1000 лева или минималната, в този момент към този момент 933 лева, то претенциите могат да бъдат за тази заплата.
При подаването на сигнали, когато към този момент човек не е на работа, изключително пък когато става дума за работа без трудови контракти, извънредно доста, да не кажа невероятно става да се потвърди, че човек е работил. Ако дойда тук и ви заваря че работите е едно, в случай че ми кажете, че сте работили преди един месец, действително видяно е напълно друго. Но това не е в областта на заплащането на труда. Така че най-вече сигналите, които получаваме, в по-голямата си част, има нещо обвързвано със заплащането на труда, само че отново споделям, това е нещо, което не е платено в единични случаи за някой служащ.
И доста постоянно се цитират ангажименти, които са правени по някакъв вербален метод и не е останала диря. А пък тези, които са работили без контракт, в общи линии, там дори няма и основата или базата на която да се стъпи, да се търси освен от Инспекцията. Там по правосъден път мъчно може да се потвърди, че е дължимо нещо и какво тъкмо е дължимо.
Има ли доста образци за работодатели, които са редовно неточни тук, в нашата област?
Не бих споделил. През предходната година нямаме случай, в който дружество да е позволило едни и същи нарушавания няколко пъти или редовно да ги позволява. От няколко хиляди наставления, към 30-ина единствено не са изпълнени, по ред аргументи, както и да е потърсена отговорност. Но не мога да кажа, че има такива работодатели, които редовно нарушават едно и също нещо. Не споделям, че няма нарушавания, нарушавания се установяват, само че като цяло предписанията, които се дават от инспекторите, в голямата си част се извършват от работодателите, за които първо получаваме противоположна информация, в случай че става дума за документи. Второ, правим и инспекции на място, когато е нещо, обвързвано с техническата сигурност.
Това по-големи компании ли са, непознати компании ли са, или по-малки български компании? Кои са нарушителите, профилът на нарушителя какъв е?
Трудно ми е да кажа, че в дребните компании се нарушават повече неща, в сравнение с в огромните, тъй като и в огромните и в дребните компании се срещат нарушавания. В дребните компании, там по-често нарушаванията са свързани с незадоволително положително познаване, или с липса на задоволителен личен потенциал. Защото една компания със 7-8 индивида, тя няма по какъв начин да поддържа някой да следи нормативната база, която действително видяно никак не е дребна.
Защото ние сега приказваме за трудови право връзки, здраве и сигурност при работа, това е, което е главното в контрола на Инспекцията по труда. Но също така има и други неща, които би трябвало да се съблюдават, според от естеството на производството. И не рядко, заради неведение и заради неглижиране на дадени условия, незнанието не оправдава никой, само че така или другояче, нещо, което не го знаеш - не го знаеш. Или даже да го знаеш, като се взема решение, че тъкмо това не е най-важното, се позволяват нарушавания. Като цяло, в огромните компании такива нарушавания от сорта неплатена заплата, или неплатен ексклузивен труд, или работа на публични празници рядко има.
Там, в случай че приказваме за неплащане на заплати е когато, не дай си Боже, компанията тръгне да има финансови проблеми. Вярно е, че пък тогава много хора, т.е., доста повече хора са уязвени от това нещо, там някой път има нарушавания, свързани повече със здравето и сигурността, с обезопасяване на машини, уреди и неглижиране в тази степен. Докато в дребните компании, те не са чак толкоз индустриални, там нарушаванията свързани с трудово-правните нарушавания са относително повече.
Има ли забавени хонорари, на каква стойност са те? Имате ли към този момент някаква статистика?
За предходната година забавените хонорари, които са установили инспекторите при осъществяване на контрола, са от порядъка на към 370 000 лв.. За същия интервал, това което имаме като информация, са изплатени над 420 000 лева забавени хонорари, които са установени в по-стар интервал. Примерно, в случай че през днешния ден установяваме, че има 10 000 лева забавени заплати на 50 индивида, примерно и дадем наставления, след известно време те се изплащат, извършва се предписанието, получаваме информация.
Та по тази причина споделям, това е от установените неща, които са минали през инспекторите. От тези 372 000 лв., установени през годината, малко повече от 320 000 лв. са изплатени. В това отношение, за поредна година сумите не са, съгласно мен, чак толкоз доста, тъй като в интервала от 2009 до 2015-2016 година е имало случаи, в които сме следили над 100-ина предприятия ежемесечно дали си заплащат заплатите, и там сумите на месец бяха близо милион за забавени хонорари.
Тоест, това е понамаляло към този момент?
Да, да, в последните 6-7 години подобен проблем не мога да кажа, че има.
Това се случва нормално с компании, които са затруднени финансово и пред банкрут, по този начин ли?
Това се случва, тези всичките суми, нали ви споделих най-често са на 1 или на 2 души при прекратяването неизплатени хонорари по една или друга причина. Знаете, че постоянно откакто се прекратят правните отношения се получават дразги, някой път се прави напук. В момента, в който дадем наставление, в границите на 10-15-20 дни до месец те се извършват и тези хонорари се изплащат. Има една-единствена компания, която е влезнала в полезрението и е тръгнала процедура по оповестяването й в неплатежоспособност, т.е., ние сме основатели, тъй като какъв брой компании са тръгнали да афишират неплатежоспособност?
Може ли да кажете коя е тя?
Не, избирам да не го разясняваме сега. Това е компания, която така или другояче е спряла да работи.
Та това е един-единствен случай, при който сме се възползвали от пълномощията, по отношение на измененията преди години в Търговския закон. В началото, когато това нещо се одобри, първата година, когато влезе в действие, някъде към 10-15 предприятия бяха подадени по тази линия, защото към момента казусът с неплащането на заплатите си стоеше относително настоящ. Но тук, сега не мога да посоча дружество огромно или пък не толкоз огромно, което да не заплаща заплатите систематично. Трудности има, само че отново споделям, те са единични случаи.
Ако би трябвало да обобщим, значи ли това, че сме се научили към този момент да вършим бизнес в България?
О, дали сме се научили да вършим бизнес, не мога да кажа.
Добре, само че за работодателите можем да твърдим, че са се научили.
Можем да кажем, че работодателите ненапълно, в по-голямата си част се мъчат да съблюдават условия, свързани с описаните в Кодекса на труда и в Закона за здравословни и безвредни условия, с известни изключения. А за правенето на бизнес не съм способен.
Вие правите целогодишно доста инспекции. Колко са осъществените инспекции през годината, какъв брой нарушавания са установени?
През миналата година сме направили малко над 4000 инспекции, в случай че би трябвало да бъда прецизен - 4027. 13 313 нарушавания са установени, надлежно са дадени наставления за тяхното премахване.
Какви са най-много тези нарушавания?
39% от тези нарушавания са свързани с условията за обезпечаване на здравословни и безвредни условия на труд. Като започнете от оценяване на опасности, осъществяване на инструктажи, установяване на обсега на образованията, поддържане на избрана документи, която да подсигурява спазването на условията за обезпечаване на здраве и сигурност. 22% са свързани с сигурността на труда от тези 13 313, това са нарушавания, които при инспекционните визити на място е установено, че дадена машина или оборудване не е задоволително добре обезопасено. Най-общо казано, липсват защитни устройства.
Каски за строителите и други такива, това всичко спада към тях?
Каските влизат, да, всичко, което е обвързвано с сигурност, нещо, което може да докара, вероятно до трудов случай.
В един офис като нашия, какво може да бъде нарушаване на законодателството, да кажем?
В общи линии, в един офис като вашия няма кой знае какъв брой нарушавания да могат да се установяват. Опасностите, в случай че би трябвало да приказваме, които са свързани със здравето и сигурността, споделям като вас, имам поради, като виждам вашите неща, с изключение на да се спънете в някой кабел, те кабелите са около стените. И тук проваляне от електрически ток само. Тоест, всички уреди, с които работите и са с железни корпуси и работят напрегнат, би трябвало да бъдат тествани, на контактите ви да е обезпечена отбрана против косвен досег, което се потвърждава с измервания, според от типа на отбраната. Климатиците, в случай че приказваме, от позиция на обезпечаване параметрите на микроклимата в естествени условия, тук стоешком по този начин не виждам проблем нито със студеното, нито с топлото. Ако работят отоплителните уреди, в случай че спрат, ще има проблем. Така че в един офис няма кой знае какъв брой рискове.
Те са повече на строителните площадки?
Ами освен, в индустриалните предприятия също никак не са малко, защото на строителната площадка е едно от местата, където има много нарушавания, в индустриалните предприятия, там където нещо се създава, има софтуерен развой, постоянно има заплаха естественият ход на нещата да излезе отвън надзор и от някъде, където човек не чака, в случай че не е подготвен задоволително добре, да изскочи някаква заплаха. Така малко е жестоко казано, само че да излезе флуид, пара, гореща вода, някакво рисково химическо вещество, което да порази индивида, в случай че не са подхванати дейности да се предотврати това или пък, индивидът не е подготвен. А пък да не приказвам там, където има движещи елементи при машини и уреди, там са най-често проблемите, които се случват.
Имате ли случаи на потребление на недеклариран труд и в кои браншове най-много е това? Както и какви са глобите, несъмнено?
Под недеклариран труд, в случай че разбираме работа без трудови контракти, установили сме 161 случая през предходната година, за работа на лица, които не са сключили трудови контракти, или трудовите контракти са подписани след нашата инспекция. Но не са регистрирани преди постъпването на работа на служащите, не са подадени уведомления за подписаните контракти в Агенцията по приходите, което е също нарушаване. Там глобите за всеки един обособен случай са от 1500 до 15 000 лв.. Има такива случаи.
В кои браншове са те?
Това най-често става в хотелиерството, най-много ресторантьорство, както и в търговията. Имаме случаи и в строителството, в които също се откриват, както и единични случаи и в други стопански действия. Поради тази причина най-често, когато правим инспекции за съществуване на трудови контракти, насочваме вниманието си към тези браншове. И тук, другото, което е, отново да обърна внимание. Когато някой реши да подаде сигнал, че работи без трудов контракт, дано да го направи до момента в който работи, аз по тази причина се поправих. Ако го направи след един месец, или след една седмица, в случай че щете и след един ден, инспекторите не го ли заварят на мястото, не могат да приложат своите пълномощия, в случай че щете да афишират трудово право отношение и да тръгнат да търсят административно-наказателна отговорност за това нещо. Тъй като те би трябвало да потвърдят, че той е работил. А като не го видят, доказването става извънредно мъчно, не споделям, че е невероятно, само че на процедура е съвсем невероятно.
Какво да посъветваме хората, какви са рисковете за тях?
Когато приказваме за работа без контракт, всеки един, който работи без контракт, в общи линии, жестоко казано отпада от осигурителната система, на него не му се заплащат осигурителни вноски, за него не се натрупа застрахователен стаж, което след това ще му пречи за пенсионирането.
Ако е в такава възраст, че пенсионирането не го интересува сега, и го счита за доста далечно, то той няма право в действителност и на здравни осигуровки, няма и осигуреност за краткосрочна осигурителна тежест, така наречените болнични не може да употребява без контракт. Ако договорът му е подписан, само че на несъмнено по-малко работно време или възнаграждението, което получава е доста по-голямо от това, което е записано в контракта, пък и да не е доста по-голямо, да е по-голямо, това нещо също води до понижаване на неговите осигурителни вноски.
От там правата му така или другояче са нарушени. Така че да се съгласява човек при тези условия на труд, съгласно мен не е удачно, още повече, че сега нямаме фрапантно равнище на безработица, т.е., хората да не могат да си намерят работа.
Има задоволително работа?
Ами това, което слушаме непрекъснато е, че се търсят служащи, което ще рече, че ненапълно са по-привилегировани при сключването на контракти. Но въпреки това, информацията, която получаваме, защото при всяка една инспекция, когато имаме подозрения за това нещо, от служащите се взима, попълнят декларация, в която се написа какво е трудовото заплащане, което са получили последно.
Единични са случаите, в които има някакво разминаване по-нагоре, и то се дължи на това, че някой път служащият показва брутното си заплащане или чистото. Като се махнат налозите и осигуровките, единични са случаите в годината, в които има разминаване. Един или два пъти годишно се случва да установяваме такова, да дадем наставление за до начисляване за съответния месец на някое трудово заплащане.
И една друга тематика много постоянно провокира интерес у хората, за употреба на труда на малолетни и малолетни. Това го виждаме в недоразвитите страни, дето се споделя, не в белите страни. В България по какъв начин стоят нещата?
Аз ще ви опиша картината през предходната година. Над 900 са случаите, в които сме дали позволения, 970, за работа на лица, които нямат навършени 18 години, което не е малко. Имало е години, в които са били по 250. Тук принос ненапълно има и дуалното обучение, което в последните години набира все по-голяма разпространеност, защото учениците, които работят в предприятия, също подписват такива контракти.
Но от инспекциите, които сме правили през годината, къде по сигнали, къде по проект, 8 са единствено случаите, в които сме открили, че работят деца под 18 години, за които няма издадено позволение от Инспекцията по труда. Съответно са приложени плануваните ограничения, изпратени са сигнали в прокуратурата, защото работа без позволение е с изключение на административно нарушаване, може да бъде квалифицирано и като нарушаване на Наказателния кодекс, като закононарушение. И има 5 случая, в които сме установили, че на лица с които са сключили трудови контракти, избраната отпуска е по-малка от тази планувана в Кодекса на труда - 26 работни дни, и за годината в която навършват 18 години. Като най-често тези лица работят като сервитьори.
Може ли малко конкретика?
Минималната възраст за наемане на разположение в Кодекса на труда е най-общо казано 15, 16, като се изключи 15 - годишна възраст. Ние не сме установили досега тази година, пък аз и нямам спомен обратно във времето някъде да е наето лице под 15 години. Лица под 15 години могат да работят при напълно избрани условия - в копродукции кино, театрални представления, там също има такава опция.
Шоу бизнеса, да кажем.
Най-общо в шоу бизнеса. В Пловдив едно-единствено позволение, към този момент не помня 2008 или 2009 година се искаше, снимаха нещо в Стария град и тук щяха да наемат някакво дете. Всички позволения, които сме дали, в действителност не всички, само че към 30-ина са на лица, които са навършили 15 година, само че не са навършили 16 и от там нататък всичко останали са навършили 16-17 години.
За какво са били желани тези позволения?
За сервитьори, продавачи, като лицата, които сме открили да работят, без позволение на Инспекцията по труда, също са имали навършени 16 години. Така че при нас, аз не си припомням да имаме случай, при който лице, примерно на 10-12 години да сме открили някъде, че работи. Не сме и получавали такива сигнали.
При малцинствата не се ли установи нещо такова?
Не споделям, че няма, споделям, че не сме установили.
Всъщност, какви са глобите за работодателя в такива случаи?
Пак са от 1500 до 15 000 лв.. По принцип глобите, които са планувани за работодателите и имуществените наказания за преобладаващата част от нарушаванията в Кодекса на труда, са написани в порядъка от 1500 до 15 000 лв..
Ние вървим към финала, обаче в този момент ще ви запитвам дали има някакви нови положения в Кодекса на труда? И персонално мнение да изкажете, съгласно Вас, къде се нуждаем от промяна?
Аз ще ви кажа какви промени има, направени в Кодекса на труда през 2023 година Относно това къде се нуждаем от промяна, това е нещо, което е отвън моите компетентности. А пък изразявайки мнение, аз го показвам от името на институцията, която съставлявам, тъй че мъчно може да бъде единствено персонално.
Едната смяна, която се направи и е към този момент в действие, е за заплащане на трудовото заплащане по банков път на служащите и чиновниците, които работят в предприятия с над 100 индивида.
Приети са още и са оповестени в “Държавен вестник " промени, свързани със основаване на Регистър по заетостта и вписванията в него. Те са много като промени, като текстове. Но тук би трябвало да е ясно, че те влизат в действие от 1 юни 2025г.
Сега сега Агенцията по приходите поддържа сходен указател, в който се подават уведомления за подписаните трудови контракти, както и уведомления за тяхното изменение и уведомления за тяхното преустановяване. Това нещо, в границите на идната година би трябвало да се промени и ще се води Регистър на заетостта. Като реда и метода за работата с него ще бъде избран в разпоредба, която към момента не е оповестена.
Но това са промени, които се направиха и са оповестени тази година. Има няколко нови учредения за преустановяване на трудовите правни отношения, свързани с несъблюдение на условия на Закона за противопоставяне на корупцията. Редът за установяване на минималната работна заплата се промени. И има една смяна, която пък ще влезе от 1 юли 2024 година, за анулация на заповед за уволняване от страна на работодателя, защото до момента работодателят може да анулира заповедта си за уволняване, до подаване на искова молба в съда.
И по-късно би трябвало да чака решението на съда, като с тази смяна му се дава право и след подаване на искова молба от служащия, да може да анулира тази своя заповед за уволняване, с експлицитното единодушие на работещия.
Сега се сещам да ви попитам и още нещо. В последно време имаме такива случаи тук. Когато е извоювано правосъдно дело от непозволено уволнен човек. Как става неговото връщане от съда? Той на същото място ли се връща, и какво ще стане в случай че тази служба към този момент е заета, по какъв начин се действа?
Връща се на същата служба, в случай че в правосъдното решение е записано, че се възвръща на работа, на същата работа, на същата служба, и в случай че го е изискал, тъй като, в случай че не го е изискал, може да бъде единствено анулирана заповедта. Затова би трябвало да се прочете правосъдното решение. Но в случай че написа, че се възвръща в 14-дневен период от приемане на правосъдното решение, има право да се яви в предприятието, да заеме длъжността си и това би трябвало да стане незабавно.
Независимо дали има новоназначен човек на това място?
Независимо.
А този, назначеният, какво се случва с него?
Ще бъде освободен, или ще бъде изместен. Да, има такова съображение за преустановяване, само че не е наложително да бъде освободен, може да бъде изместен на друга служба, надлежно с в допълнение съглашение. Но би трябвало да бъде изпълнено решението на съда, т.е., служащият, или служителят да бъде възобновен на неговата си работа преди уволнението му.
Освен, в случай че той не е изискал нещо друго?
Той може да не го изиска това нещо, той може да желае единствено признание на заповедта за незаконност. И в случай че не написа категорично, че желае да бъде възобновен, съда няма да го присъди. Съдилищата по принцип се произнасят по това, което е поискано. Ако е поискано да бъде възобновен, ще се произнесат позитивно или негативно. Ако е поискано да бъде анулирана заповедта, отново по този начин. В момента, в който тази заповед бъде анулирана, тя действително видяно, все едно, че не е съществувала.
Говоря малко с не напълно верни изрази, само че все едно че тази заповед не съществува, тя би трябвало да бъде анулирана, т.е., да бъде махната и заличен записа, зачертан записа в трудовата брошура. А и се връщаме на ситуацията преди тази заповед да бъде издадена. Така че служащият си е отново служащ на предприятието, в случай че се яви. Ако не се яви в 14-дневен период, завършва въпросът.
И може би за край, може ли да ни дадете някакъв съвет какво би трябвало за знаем за трудовите си права?
Съветът ми е, когато един служащ смята, че правата му по време на работа са нарушени, да не чака да бъде уволнен, а да подава сигнал навреме, с цел да може оптимално бързо и оптимално всеобхватно да бъде осъществена инспекция. И вероятно, прилагайки пълномощията на Инспекцията по труда да помогне това нарушаване, или нарушаването на правата му, сега, в който го откри като факт, да бъде прекъснато. Всеки един сигнал, който бива подаван до Инспекцията по труда, по него се прави инспекция. Единственото нещо е, че на сигналите, които са анонимни не изпращаме отговор. Така че това ми е съветът като цяло.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Здравейте, господин Чернаев! Научиха ли се към този момент българските работодатели да изплащат уместно труда по празниците на своите подчинени? И може ли да кажете дали са постъпили такива тъжби при вас? Има ли случаи, в които има фрапиращи нарушавания на трудовото законодателство в това отношение?
Когато приказваме за проблеми, свързани със заплащането на труда, спомагателното възнаграждение и нарастването, което се поставя за работа в почивни и празнични дни не е толкоз постоянно срещано събитие. По-често сигналите с неплащане на трудово заплащане са най-много за неизплащане на последните хонорари при напуснали служащи. Въпреки всичко, през миналата година, пък и освен, също сме установили няколко случая, в които не е било платено трудово заплащане, с плануваното в Кодекса на труда нарастване за работа на формалните празници през годината. Ако в този момент ме питате за празниците, които бяха през декември месец, към момента сигнали не сме получили за тази година. Но би трябвало да е ясно, че трудовите хонорари за декември в преобладаващата част ще бъдат получени в края на месец януари. И чак тогава, може би, някои от служащите ще схванат, че не им е изплатено това, което е планувано в Кодекса на труда.
Иначе, за работа на публични празници, каквито в тази ситуация бяха 24, 25, 26 декември, както несъмнено и 1 януари, въпреки че той е от Новата година, се изплаща трудово заплащане със 100% нарастване. Ако заплащането за 1 час е 15 лева или 10 лева, то надлежно при работа на формален празник, това възнаграждение за този час би трябвало да бъде двойно - 20 или 30 лева, според от продължителността на работата денем, т.е. би трябвало да бъде сметнато.
Казвам според, тъй като не постоянно на формалните празници се работи на цялостен работен ден. Така че тогава по-често може да се постанова да се счита по часове. Иначе, най-грубо казано би трябвало да се получи двоен надник. Ако работата на формален празник за работещите се явява и ексклузивен труд, а ексклузивен е трудът за всички хора, които работят и се регистрират на ден, т.е. не са на сумирани часове на работното време или работят на ненормиран работен ден, в каквато й да е сфера на стопанската система ни, то тази работа в празничните и в почивните дни е ексклузивен труд, за който се дължи още веднъж нарастване със 100%.
За тези, които работят на сумирано пресмятане на работното време, единственото, което се поставя е нарастването от 100% за работа на формалните празници, защото за тях почивните дни са тези в които почиват, работните са тези, в които работят и това е по график. Тук има един колорит, 27 декември беше неработен ден, само че той действително видяно не е формален празник, работен ден е тъй като един от формалните празници се падаше в неделя.
Тъй като според Кодекса на труда, в случай че формален празник е в неделя или събота са публични празници, то идващия работен ден или два работни дни - понеделник или вторник, в случай че празниците са събота и неделя, в случай че е единствено събота или неделя - понеделник се явява неработен ден. Но при него, в случай че е ексклузивен труд, заплащането е като в почивен ден 75% нарастване или 1,75% на нормата. Това важи за всички публични празници, като се изключи великденските празници, защото те по принцип са събота и неделя.
Като цяло какво ви е усещането, дали към този момент ние българите си знаем правата и отстояваме ли ги, тъй като до момента, да вземем за пример, даже да е имало такива случаи, доста малко ще бъдат хората, които ще дръзнат да се оплакват от работодателя си?
С това последното, не бих се съгласил на 100%, тъй като когато става дума за възнаграждение, хората се оплакват. Аз доскоро ви споделих, че имаме сигнали, т.е., споделих, че имаме установени нарушавания със заплащането на труда, те са главно по сигнали за неплащане на последните трудови хонорари. А хората, съгласно мен, си познават правата относително добре, изключително когато става дума за възнаграждение на трудово заплащане. Проблемът е може би, не че толкоз не ги познават, а че сигналите, които подават стават сега, в който към този момент не работят в предприятието.
Тоест, се опасяват?
Дали се опасяват или се надяват нещо по-добро да се случи, това към този момент е въпрос самостоятелен за всеки един. Но когато приказваме за възнаграждение, Инспекцията по труда може да ревизира това, което е контрактувано сред служащ и чиновник публично. В трудовия контракт е контрактувана главната заплата, контрактувани са и спомагателните хонорари с непрекъснат темперамент за професионален опит и прослужено време, така нареченият “клас " от едно време.
Нощният труд е избран в Кодекса на труда, надлежно в наредбите по какъв начин става изчисляването и заплащането. Това са неща, които в случай че не са контрактувани ги има избрани в нормативен документ. Но би трябвало да се има поради, че за всяка джука спогодба, която се прави и не остава писмена диря, мъчно може да се, дори да не кажа и невероятно да се претендира. И в случай че в контракта написа, че заплатата е 1000 лева или минималната, в този момент към този момент 933 лева, то претенциите могат да бъдат за тази заплата.
При подаването на сигнали, когато към този момент човек не е на работа, изключително пък когато става дума за работа без трудови контракти, извънредно доста, да не кажа невероятно става да се потвърди, че човек е работил. Ако дойда тук и ви заваря че работите е едно, в случай че ми кажете, че сте работили преди един месец, действително видяно е напълно друго. Но това не е в областта на заплащането на труда. Така че най-вече сигналите, които получаваме, в по-голямата си част, има нещо обвързвано със заплащането на труда, само че отново споделям, това е нещо, което не е платено в единични случаи за някой служащ.
И доста постоянно се цитират ангажименти, които са правени по някакъв вербален метод и не е останала диря. А пък тези, които са работили без контракт, в общи линии, там дори няма и основата или базата на която да се стъпи, да се търси освен от Инспекцията. Там по правосъден път мъчно може да се потвърди, че е дължимо нещо и какво тъкмо е дължимо.
Има ли доста образци за работодатели, които са редовно неточни тук, в нашата област?
Не бих споделил. През предходната година нямаме случай, в който дружество да е позволило едни и същи нарушавания няколко пъти или редовно да ги позволява. От няколко хиляди наставления, към 30-ина единствено не са изпълнени, по ред аргументи, както и да е потърсена отговорност. Но не мога да кажа, че има такива работодатели, които редовно нарушават едно и също нещо. Не споделям, че няма нарушавания, нарушавания се установяват, само че като цяло предписанията, които се дават от инспекторите, в голямата си част се извършват от работодателите, за които първо получаваме противоположна информация, в случай че става дума за документи. Второ, правим и инспекции на място, когато е нещо, обвързвано с техническата сигурност.
Това по-големи компании ли са, непознати компании ли са, или по-малки български компании? Кои са нарушителите, профилът на нарушителя какъв е?
Трудно ми е да кажа, че в дребните компании се нарушават повече неща, в сравнение с в огромните, тъй като и в огромните и в дребните компании се срещат нарушавания. В дребните компании, там по-често нарушаванията са свързани с незадоволително положително познаване, или с липса на задоволителен личен потенциал. Защото една компания със 7-8 индивида, тя няма по какъв начин да поддържа някой да следи нормативната база, която действително видяно никак не е дребна.
Защото ние сега приказваме за трудови право връзки, здраве и сигурност при работа, това е, което е главното в контрола на Инспекцията по труда. Но също така има и други неща, които би трябвало да се съблюдават, според от естеството на производството. И не рядко, заради неведение и заради неглижиране на дадени условия, незнанието не оправдава никой, само че така или другояче, нещо, което не го знаеш - не го знаеш. Или даже да го знаеш, като се взема решение, че тъкмо това не е най-важното, се позволяват нарушавания. Като цяло, в огромните компании такива нарушавания от сорта неплатена заплата, или неплатен ексклузивен труд, или работа на публични празници рядко има.
Там, в случай че приказваме за неплащане на заплати е когато, не дай си Боже, компанията тръгне да има финансови проблеми. Вярно е, че пък тогава много хора, т.е., доста повече хора са уязвени от това нещо, там някой път има нарушавания, свързани повече със здравето и сигурността, с обезопасяване на машини, уреди и неглижиране в тази степен. Докато в дребните компании, те не са чак толкоз индустриални, там нарушаванията свързани с трудово-правните нарушавания са относително повече.
Има ли забавени хонорари, на каква стойност са те? Имате ли към този момент някаква статистика?
За предходната година забавените хонорари, които са установили инспекторите при осъществяване на контрола, са от порядъка на към 370 000 лв.. За същия интервал, това което имаме като информация, са изплатени над 420 000 лева забавени хонорари, които са установени в по-стар интервал. Примерно, в случай че през днешния ден установяваме, че има 10 000 лева забавени заплати на 50 индивида, примерно и дадем наставления, след известно време те се изплащат, извършва се предписанието, получаваме информация.
Та по тази причина споделям, това е от установените неща, които са минали през инспекторите. От тези 372 000 лв., установени през годината, малко повече от 320 000 лв. са изплатени. В това отношение, за поредна година сумите не са, съгласно мен, чак толкоз доста, тъй като в интервала от 2009 до 2015-2016 година е имало случаи, в които сме следили над 100-ина предприятия ежемесечно дали си заплащат заплатите, и там сумите на месец бяха близо милион за забавени хонорари.
Тоест, това е понамаляло към този момент?
Да, да, в последните 6-7 години подобен проблем не мога да кажа, че има.
Това се случва нормално с компании, които са затруднени финансово и пред банкрут, по този начин ли?
Това се случва, тези всичките суми, нали ви споделих най-често са на 1 или на 2 души при прекратяването неизплатени хонорари по една или друга причина. Знаете, че постоянно откакто се прекратят правните отношения се получават дразги, някой път се прави напук. В момента, в който дадем наставление, в границите на 10-15-20 дни до месец те се извършват и тези хонорари се изплащат. Има една-единствена компания, която е влезнала в полезрението и е тръгнала процедура по оповестяването й в неплатежоспособност, т.е., ние сме основатели, тъй като какъв брой компании са тръгнали да афишират неплатежоспособност?
Може ли да кажете коя е тя?
Не, избирам да не го разясняваме сега. Това е компания, която така или другояче е спряла да работи.
Та това е един-единствен случай, при който сме се възползвали от пълномощията, по отношение на измененията преди години в Търговския закон. В началото, когато това нещо се одобри, първата година, когато влезе в действие, някъде към 10-15 предприятия бяха подадени по тази линия, защото към момента казусът с неплащането на заплатите си стоеше относително настоящ. Но тук, сега не мога да посоча дружество огромно или пък не толкоз огромно, което да не заплаща заплатите систематично. Трудности има, само че отново споделям, те са единични случаи.
Ако би трябвало да обобщим, значи ли това, че сме се научили към този момент да вършим бизнес в България?
О, дали сме се научили да вършим бизнес, не мога да кажа.
Добре, само че за работодателите можем да твърдим, че са се научили.
Можем да кажем, че работодателите ненапълно, в по-голямата си част се мъчат да съблюдават условия, свързани с описаните в Кодекса на труда и в Закона за здравословни и безвредни условия, с известни изключения. А за правенето на бизнес не съм способен.
Вие правите целогодишно доста инспекции. Колко са осъществените инспекции през годината, какъв брой нарушавания са установени?
През миналата година сме направили малко над 4000 инспекции, в случай че би трябвало да бъда прецизен - 4027. 13 313 нарушавания са установени, надлежно са дадени наставления за тяхното премахване.
Какви са най-много тези нарушавания?
39% от тези нарушавания са свързани с условията за обезпечаване на здравословни и безвредни условия на труд. Като започнете от оценяване на опасности, осъществяване на инструктажи, установяване на обсега на образованията, поддържане на избрана документи, която да подсигурява спазването на условията за обезпечаване на здраве и сигурност. 22% са свързани с сигурността на труда от тези 13 313, това са нарушавания, които при инспекционните визити на място е установено, че дадена машина или оборудване не е задоволително добре обезопасено. Най-общо казано, липсват защитни устройства.
Каски за строителите и други такива, това всичко спада към тях?
Каските влизат, да, всичко, което е обвързвано с сигурност, нещо, което може да докара, вероятно до трудов случай.
В един офис като нашия, какво може да бъде нарушаване на законодателството, да кажем?
В общи линии, в един офис като вашия няма кой знае какъв брой нарушавания да могат да се установяват. Опасностите, в случай че би трябвало да приказваме, които са свързани със здравето и сигурността, споделям като вас, имам поради, като виждам вашите неща, с изключение на да се спънете в някой кабел, те кабелите са около стените. И тук проваляне от електрически ток само. Тоест, всички уреди, с които работите и са с железни корпуси и работят напрегнат, би трябвало да бъдат тествани, на контактите ви да е обезпечена отбрана против косвен досег, което се потвърждава с измервания, според от типа на отбраната. Климатиците, в случай че приказваме, от позиция на обезпечаване параметрите на микроклимата в естествени условия, тук стоешком по този начин не виждам проблем нито със студеното, нито с топлото. Ако работят отоплителните уреди, в случай че спрат, ще има проблем. Така че в един офис няма кой знае какъв брой рискове.
Те са повече на строителните площадки?
Ами освен, в индустриалните предприятия също никак не са малко, защото на строителната площадка е едно от местата, където има много нарушавания, в индустриалните предприятия, там където нещо се създава, има софтуерен развой, постоянно има заплаха естественият ход на нещата да излезе отвън надзор и от някъде, където човек не чака, в случай че не е подготвен задоволително добре, да изскочи някаква заплаха. Така малко е жестоко казано, само че да излезе флуид, пара, гореща вода, някакво рисково химическо вещество, което да порази индивида, в случай че не са подхванати дейности да се предотврати това или пък, индивидът не е подготвен. А пък да не приказвам там, където има движещи елементи при машини и уреди, там са най-често проблемите, които се случват.
Имате ли случаи на потребление на недеклариран труд и в кои браншове най-много е това? Както и какви са глобите, несъмнено?
Под недеклариран труд, в случай че разбираме работа без трудови контракти, установили сме 161 случая през предходната година, за работа на лица, които не са сключили трудови контракти, или трудовите контракти са подписани след нашата инспекция. Но не са регистрирани преди постъпването на работа на служащите, не са подадени уведомления за подписаните контракти в Агенцията по приходите, което е също нарушаване. Там глобите за всеки един обособен случай са от 1500 до 15 000 лв.. Има такива случаи.
В кои браншове са те?
Това най-често става в хотелиерството, най-много ресторантьорство, както и в търговията. Имаме случаи и в строителството, в които също се откриват, както и единични случаи и в други стопански действия. Поради тази причина най-често, когато правим инспекции за съществуване на трудови контракти, насочваме вниманието си към тези браншове. И тук, другото, което е, отново да обърна внимание. Когато някой реши да подаде сигнал, че работи без трудов контракт, дано да го направи до момента в който работи, аз по тази причина се поправих. Ако го направи след един месец, или след една седмица, в случай че щете и след един ден, инспекторите не го ли заварят на мястото, не могат да приложат своите пълномощия, в случай че щете да афишират трудово право отношение и да тръгнат да търсят административно-наказателна отговорност за това нещо. Тъй като те би трябвало да потвърдят, че той е работил. А като не го видят, доказването става извънредно мъчно, не споделям, че е невероятно, само че на процедура е съвсем невероятно.
Какво да посъветваме хората, какви са рисковете за тях?
Когато приказваме за работа без контракт, всеки един, който работи без контракт, в общи линии, жестоко казано отпада от осигурителната система, на него не му се заплащат осигурителни вноски, за него не се натрупа застрахователен стаж, което след това ще му пречи за пенсионирането.
Ако е в такава възраст, че пенсионирането не го интересува сега, и го счита за доста далечно, то той няма право в действителност и на здравни осигуровки, няма и осигуреност за краткосрочна осигурителна тежест, така наречените болнични не може да употребява без контракт. Ако договорът му е подписан, само че на несъмнено по-малко работно време или възнаграждението, което получава е доста по-голямо от това, което е записано в контракта, пък и да не е доста по-голямо, да е по-голямо, това нещо също води до понижаване на неговите осигурителни вноски.
От там правата му така или другояче са нарушени. Така че да се съгласява човек при тези условия на труд, съгласно мен не е удачно, още повече, че сега нямаме фрапантно равнище на безработица, т.е., хората да не могат да си намерят работа.
Има задоволително работа?
Ами това, което слушаме непрекъснато е, че се търсят служащи, което ще рече, че ненапълно са по-привилегировани при сключването на контракти. Но въпреки това, информацията, която получаваме, защото при всяка една инспекция, когато имаме подозрения за това нещо, от служащите се взима, попълнят декларация, в която се написа какво е трудовото заплащане, което са получили последно.
Единични са случаите, в които има някакво разминаване по-нагоре, и то се дължи на това, че някой път служащият показва брутното си заплащане или чистото. Като се махнат налозите и осигуровките, единични са случаите в годината, в които има разминаване. Един или два пъти годишно се случва да установяваме такова, да дадем наставление за до начисляване за съответния месец на някое трудово заплащане.
И една друга тематика много постоянно провокира интерес у хората, за употреба на труда на малолетни и малолетни. Това го виждаме в недоразвитите страни, дето се споделя, не в белите страни. В България по какъв начин стоят нещата?
Аз ще ви опиша картината през предходната година. Над 900 са случаите, в които сме дали позволения, 970, за работа на лица, които нямат навършени 18 години, което не е малко. Имало е години, в които са били по 250. Тук принос ненапълно има и дуалното обучение, което в последните години набира все по-голяма разпространеност, защото учениците, които работят в предприятия, също подписват такива контракти.
Но от инспекциите, които сме правили през годината, къде по сигнали, къде по проект, 8 са единствено случаите, в които сме открили, че работят деца под 18 години, за които няма издадено позволение от Инспекцията по труда. Съответно са приложени плануваните ограничения, изпратени са сигнали в прокуратурата, защото работа без позволение е с изключение на административно нарушаване, може да бъде квалифицирано и като нарушаване на Наказателния кодекс, като закононарушение. И има 5 случая, в които сме установили, че на лица с които са сключили трудови контракти, избраната отпуска е по-малка от тази планувана в Кодекса на труда - 26 работни дни, и за годината в която навършват 18 години. Като най-често тези лица работят като сервитьори.
Може ли малко конкретика?
Минималната възраст за наемане на разположение в Кодекса на труда е най-общо казано 15, 16, като се изключи 15 - годишна възраст. Ние не сме установили досега тази година, пък аз и нямам спомен обратно във времето някъде да е наето лице под 15 години. Лица под 15 години могат да работят при напълно избрани условия - в копродукции кино, театрални представления, там също има такава опция.
Шоу бизнеса, да кажем.
Най-общо в шоу бизнеса. В Пловдив едно-единствено позволение, към този момент не помня 2008 или 2009 година се искаше, снимаха нещо в Стария град и тук щяха да наемат някакво дете. Всички позволения, които сме дали, в действителност не всички, само че към 30-ина са на лица, които са навършили 15 година, само че не са навършили 16 и от там нататък всичко останали са навършили 16-17 години.
За какво са били желани тези позволения?
За сервитьори, продавачи, като лицата, които сме открили да работят, без позволение на Инспекцията по труда, също са имали навършени 16 години. Така че при нас, аз не си припомням да имаме случай, при който лице, примерно на 10-12 години да сме открили някъде, че работи. Не сме и получавали такива сигнали.
При малцинствата не се ли установи нещо такова?
Не споделям, че няма, споделям, че не сме установили.
Всъщност, какви са глобите за работодателя в такива случаи?
Пак са от 1500 до 15 000 лв.. По принцип глобите, които са планувани за работодателите и имуществените наказания за преобладаващата част от нарушаванията в Кодекса на труда, са написани в порядъка от 1500 до 15 000 лв..
Ние вървим към финала, обаче в този момент ще ви запитвам дали има някакви нови положения в Кодекса на труда? И персонално мнение да изкажете, съгласно Вас, къде се нуждаем от промяна?
Аз ще ви кажа какви промени има, направени в Кодекса на труда през 2023 година Относно това къде се нуждаем от промяна, това е нещо, което е отвън моите компетентности. А пък изразявайки мнение, аз го показвам от името на институцията, която съставлявам, тъй че мъчно може да бъде единствено персонално.
Едната смяна, която се направи и е към този момент в действие, е за заплащане на трудовото заплащане по банков път на служащите и чиновниците, които работят в предприятия с над 100 индивида.
Приети са още и са оповестени в “Държавен вестник " промени, свързани със основаване на Регистър по заетостта и вписванията в него. Те са много като промени, като текстове. Но тук би трябвало да е ясно, че те влизат в действие от 1 юни 2025г.
Сега сега Агенцията по приходите поддържа сходен указател, в който се подават уведомления за подписаните трудови контракти, както и уведомления за тяхното изменение и уведомления за тяхното преустановяване. Това нещо, в границите на идната година би трябвало да се промени и ще се води Регистър на заетостта. Като реда и метода за работата с него ще бъде избран в разпоредба, която към момента не е оповестена.
Но това са промени, които се направиха и са оповестени тази година. Има няколко нови учредения за преустановяване на трудовите правни отношения, свързани с несъблюдение на условия на Закона за противопоставяне на корупцията. Редът за установяване на минималната работна заплата се промени. И има една смяна, която пък ще влезе от 1 юли 2024 година, за анулация на заповед за уволняване от страна на работодателя, защото до момента работодателят може да анулира заповедта си за уволняване, до подаване на искова молба в съда.
И по-късно би трябвало да чака решението на съда, като с тази смяна му се дава право и след подаване на искова молба от служащия, да може да анулира тази своя заповед за уволняване, с експлицитното единодушие на работещия.
Сега се сещам да ви попитам и още нещо. В последно време имаме такива случаи тук. Когато е извоювано правосъдно дело от непозволено уволнен човек. Как става неговото връщане от съда? Той на същото място ли се връща, и какво ще стане в случай че тази служба към този момент е заета, по какъв начин се действа?
Връща се на същата служба, в случай че в правосъдното решение е записано, че се възвръща на работа, на същата работа, на същата служба, и в случай че го е изискал, тъй като, в случай че не го е изискал, може да бъде единствено анулирана заповедта. Затова би трябвало да се прочете правосъдното решение. Но в случай че написа, че се възвръща в 14-дневен период от приемане на правосъдното решение, има право да се яви в предприятието, да заеме длъжността си и това би трябвало да стане незабавно.
Независимо дали има новоназначен човек на това място?
Независимо.
А този, назначеният, какво се случва с него?
Ще бъде освободен, или ще бъде изместен. Да, има такова съображение за преустановяване, само че не е наложително да бъде освободен, може да бъде изместен на друга служба, надлежно с в допълнение съглашение. Но би трябвало да бъде изпълнено решението на съда, т.е., служащият, или служителят да бъде възобновен на неговата си работа преди уволнението му.
Освен, в случай че той не е изискал нещо друго?
Той може да не го изиска това нещо, той може да желае единствено признание на заповедта за незаконност. И в случай че не написа категорично, че желае да бъде възобновен, съда няма да го присъди. Съдилищата по принцип се произнасят по това, което е поискано. Ако е поискано да бъде възобновен, ще се произнесат позитивно или негативно. Ако е поискано да бъде анулирана заповедта, отново по този начин. В момента, в който тази заповед бъде анулирана, тя действително видяно, все едно, че не е съществувала.
Говоря малко с не напълно верни изрази, само че все едно че тази заповед не съществува, тя би трябвало да бъде анулирана, т.е., да бъде махната и заличен записа, зачертан записа в трудовата брошура. А и се връщаме на ситуацията преди тази заповед да бъде издадена. Така че служащият си е отново служащ на предприятието, в случай че се яви. Ако не се яви в 14-дневен период, завършва въпросът.
И може би за край, може ли да ни дадете някакъв съвет какво би трябвало за знаем за трудовите си права?
Съветът ми е, когато един служащ смята, че правата му по време на работа са нарушени, да не чака да бъде уволнен, а да подава сигнал навреме, с цел да може оптимално бързо и оптимално всеобхватно да бъде осъществена инспекция. И вероятно, прилагайки пълномощията на Инспекцията по труда да помогне това нарушаване, или нарушаването на правата му, сега, в който го откри като факт, да бъде прекъснато. Всеки един сигнал, който бива подаван до Инспекцията по труда, по него се прави инспекция. Единственото нещо е, че на сигналите, които са анонимни не изпращаме отговор. Така че това ми е съветът като цяло.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ