НБ Иван Вазов в Пловдив притежава най-старата карта на България от 1843 г.
Пловдивската национална библиотека " Иван Вазов " има Първата географска карта на български език, която е дело на бесарабския българин, роден в Молдова, Александър Хаджи Руссет. Тя е най-старата карта на България, Македония и Одринска Тракия като една цяла страна. Това заяви в предаването " Цветовете на България " на Радио " Фокус " Димитър Минев. Картата е отпечатана през 1843 година в Страсбург и е един от редките и скъпи монументи от този интервал.
Картата е част от картографската сбирка на библиотеката, която е цифровизирана, сподели още Минев.
В Дигиталната библиотека са показани и други забавни карти от Османската империя, от немските картоиздатели.
" Това е доста забавна сбирка, която е цифровизирана, другояче няма по какъв начин читателите да стигнат до нея, тъй като те са на специфичен режим на предпазване и се дават единствено на експерти.
Интересна сбирка на библиотеката, която също е цифровизирана, е и фотографската сбирка, в която има доста фотографии от Пловдив, от пловдивски общественици, пловдивски лица, пловдивски известни хора. Това също е забавна сбирки, която може да провокира вниманието на читателите.
" Другата сбирка, която също е доста значима и специфична, само че тя още веднъж е за експерти, са ръкописите. Пловдивската библиотека има близо 300 ръкописи от доста остаряло до по-ново време, като най-старият ръкопис е от ХІІ век. Той е монумент и на ЮНЕСКО. Това са фрагменти от ръкописи от доста остаряло време, които се съхраняват в Пловдивската библиотека и по този метод, цифровизирани и предоставени, могат да получат достъп до необятно отразяване ", уточни Димитър Минев.
Дигиталната библиотека показва на читателите, приятелите и потребителите една голяма база от данни, обвързвана с цифровизирани запаси в 9 посоки. Представени са главните фондове.
" Това са периодическите издания, това са книгите, архивите, графични издания, фотографии, картографски издания, ръкописи, несъмнено, и аудио-визуални материали. Всички те имат посланичество в цифровата библиотека. Разбира се, то не е равнопоставено. Най-голям дял се пада на периодическите издания – това е периодиката от краткотрайно на източнорумелийския интервал до 1944 година, в който Пловдив, като един в действителност голям стопански и политически център, издава повече от 350 заглавия на периодически издания, някои от които са ежедневници, някои от които са продължавали повече от 30 години, като вестник " Юг “, вестник " Народен глас “ и така нататък, и така нататък
Палитрата е доста, доста, доста богата, тя непрестанно се обогатява и излизат известия непрестанно за това какво се прибавя и какъв брой към този момент е броят на вестниците. Интересното е, че сред тях се показа и " Държавен вестник “ от времето на неговото основаване, незабавно след Освобождението през 1878 година И отново концепцията ни е до 1944 година всички броеве на " Държавния вестник “ да бъдат забележими, безусловно свободни. Това е наложително да се каже за потребителите – 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата това е в интернет и може да се употребява ", добави шефът на библиотеката Димитър Минев.
Картата е част от картографската сбирка на библиотеката, която е цифровизирана, сподели още Минев.
В Дигиталната библиотека са показани и други забавни карти от Османската империя, от немските картоиздатели.
" Това е доста забавна сбирка, която е цифровизирана, другояче няма по какъв начин читателите да стигнат до нея, тъй като те са на специфичен режим на предпазване и се дават единствено на експерти.
Интересна сбирка на библиотеката, която също е цифровизирана, е и фотографската сбирка, в която има доста фотографии от Пловдив, от пловдивски общественици, пловдивски лица, пловдивски известни хора. Това също е забавна сбирки, която може да провокира вниманието на читателите.
" Другата сбирка, която също е доста значима и специфична, само че тя още веднъж е за експерти, са ръкописите. Пловдивската библиотека има близо 300 ръкописи от доста остаряло до по-ново време, като най-старият ръкопис е от ХІІ век. Той е монумент и на ЮНЕСКО. Това са фрагменти от ръкописи от доста остаряло време, които се съхраняват в Пловдивската библиотека и по този метод, цифровизирани и предоставени, могат да получат достъп до необятно отразяване ", уточни Димитър Минев.
Дигиталната библиотека показва на читателите, приятелите и потребителите една голяма база от данни, обвързвана с цифровизирани запаси в 9 посоки. Представени са главните фондове.
" Това са периодическите издания, това са книгите, архивите, графични издания, фотографии, картографски издания, ръкописи, несъмнено, и аудио-визуални материали. Всички те имат посланичество в цифровата библиотека. Разбира се, то не е равнопоставено. Най-голям дял се пада на периодическите издания – това е периодиката от краткотрайно на източнорумелийския интервал до 1944 година, в който Пловдив, като един в действителност голям стопански и политически център, издава повече от 350 заглавия на периодически издания, някои от които са ежедневници, някои от които са продължавали повече от 30 години, като вестник " Юг “, вестник " Народен глас “ и така нататък, и така нататък
Палитрата е доста, доста, доста богата, тя непрестанно се обогатява и излизат известия непрестанно за това какво се прибавя и какъв брой към този момент е броят на вестниците. Интересното е, че сред тях се показа и " Държавен вестник “ от времето на неговото основаване, незабавно след Освобождението през 1878 година И отново концепцията ни е до 1944 година всички броеве на " Държавния вестник “ да бъдат забележими, безусловно свободни. Това е наложително да се каже за потребителите – 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата това е в интернет и може да се употребява ", добави шефът на библиотеката Димитър Минев.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ