Тази сутрин“ получи сертификат от организацията Албърт“, която подпомага екологичната

„ Тази заран “ получи документ от организацията „ Албърт “, която подкрепя екологичната резистентност на телевизионната промишленост. Нашият екип следва „ зелените практики “ в предаването за понижаване на въглеродния Но най-важното е, че си слагаме за задача да вдъхновим повече хора да съблюдават зеления метод на живот с мисъл за природата.

Какво съставлява градското компостиране и по какъв начин в междублоковите пространства или вкъщи да сътворяваме биотор, която да употребяваме за растенията си?



Средно всяка година семействата в България генерират по 3 млн. тона битов боклук. От Министерството по околната среда регистрират позитивна наклонност

„ Тенденцията е да понижават депонирането на боклуци, образуването на отпадъците, което са общонационалните цели. Тенденциите са до 2035 година е да рециклираме над 65% от генерираните боклуци “, сподели зам.-министърът на околната среда и водите Ренета Колева.

Държавата все още съумява да компостира или по различен метод казано да основава 100 000 тона биотор.



Междувременно в цяла България жители основават свои дребни компостери, където създават от боклука си органична почва. Само в София има 12 такива места. Едно от тях e основано от 22-годишната Анастасия в централния столичен квартал „ Лозенец “.

„ Идеята беше просто да понижа хранителния боклук у дома, тъй като забелязах, че у дома произвеждаме доста хранителни боклуци, които изхвърляме в една найлонова торбичка. Примерно обелки от зеленчуци и плодове да се разградят благодарение на микроорганизми, тогава се получава една прелестна почва за растенията “, споделя Анастасия Бобчева, която е член на фондация „ Корен “.



Вече година 13 семейства употребяват компостера.

„ Много е значимо да се изхвърлят - кухненски или култивиран такива. Това са разнообразни обелки от зеленчуци и плодове - банани, ябълки, моркови, всевъзможни. Утайка от кафе също може, когато си пиете кафето заран. Или билки от чай също. А от сухата страна са трици, дървени стърготини, които ние използваме главно, сухи листа клончета всевъзможни. Много е значимо да не се хвърлят скотски артикули. Никакво месо, тъй като може да се привлекат неприятели, тъй като може да се появят патогенни организми и се забавя процесът на разграждане “, споделя още Бобчева.

Всичко това има потребност от О2, по тази причина един път седмично се разбърква.



Подобен компостер сред блоковете се поддържа от жителите и на квартал „ Надежда “.

„ Ако всеки желае да си построи подобен компостер на открито, е доста значимо чия благосъстоятелност е земята. Ако е частна - е задоволително да се желае разрешение от всички живущи вътре в постройката и домоуправителя. Ако пък е благосъстоятелност на общината, тогава е хубаво да се желае позволение от общината “, изясни дамата.

Анастасия ни демонстрира и по какъв начин да си създадем компостер, който може да държим на балкона си у дома. Нужна ни е кофа с дребни дупки, с цел да влиза въздух. На дъното слагаме съчки, където се отича влагата при разложение. Покриваме ги с картон, а върху него построяваме компостната примес, като започваме с елементарна пръст. Добавяме всевъзможен тип органични боклуци и покриваме с дървени стърготини, листа или плява.

А най-после прибавяме и нещо от нас.

Други създават вкъщи компост, само че благодарение на червеи. Освен почва, алените калифорнийски червеи създават и течна тор.