Тази статия е част от годишната среща на Глобалния съвет

Тази публикация е част от годишната среща на Глобалния съвет на футуристите.

За повече информация вижте Какво в случай че: Защитата на персоналните данни става първокласна стока? сесия от Годишната среща на Световния стопански конгрес 2017 година

Добре пристигнали в 2030 година.

Добре пристигнали в моя град – или би трябвало да кажа „ нашия град “. Аз не владея нищо. Аз не владея кола. Аз не владея къща. Аз не владея никакви уреди или облекла.

Може да ви наподобява необичайно, само че в нашия град има смисъл. Всичко, което считате за артикул, към този момент се е трансформирало в услуга. Имаме достъп до превоз, настаняване, храна и всички неща, от които се нуждаем в нашето всекидневие. Едно по едно всички тези неща станаха безвъзмездни, тъй че в последна сметка нямаше смисъл да притежаваме доста.

Първо връзката стана цифровизирана и безвъзмездна за всички. След това, когато чистата сила стана безвъзмездна, нещата започнаха да се случват бързо. Цената на превоза падна трагично. Нямаше смисъл към този момент да притежаваме коли, тъй като в границите на няколко минути бихме могли да се обадим за транспортно средство без водач или летяща кола за по-дълги пътувания. Започнахме да се транспортираме по доста по-организиран и съгласуван метод, когато публичният превоз стана по-лесен, по-бърз и по-удобен от колата. Сега не мога да допускам, че приемахме натоварения трафик и кошмарните тапи, да не приказваме за замърсяването на въздуха от моторите с вътрешно горене. Какво сме си мислили?

Понякога употребявам велосипеда, когато отида да видя някои от моите другари. Харесва ми тренировката и карането. Някак душата ми идва с мен по пътя. Странно по какъв начин някои неща в никакъв случай не губят очарованието си: вървене, колоездене, готвене, изобразяване и развъждане на растения. Това има смисъл и ни припомня по какъв начин нашата просвета се е развила в тясна връзка с природата.

„ Екологичните проблеми наподобяват надалеч “

В нашия град не плащаме наеми, тъй като някой различен употребява свободното ни пространство, когато нямаме потребност от него. Моята дневна се употребява за бизнес срещи, когато не съм там.

Понякога сготвям за себе си. Лесно е – нужното кухненско съоръжение се доставя на вратата ми за минути. Тъй като превозът стана безвъзмезден, ние спряхме да държим всички тези неща вкъщи. Защо да пълним шкафовете с машини за подготвяне на паста или гофретници? Можем просто да ги поръчаме, когато имаме потребност от тях.

Това улесни пробива на циркулационната стопанска система. Когато продуктите се трансформират в услуги, никой не демонстрира интерес към неща с къс живот. Всичко е предопределено за продължителност, опция за корекция и преработване. Материалите текат по-бързо в нашата стопанска система и могат елементарно да се трансформират в нови артикули. Екологичните проблеми наподобяват надалеч, защото използваме чиста сила и чисти индустриални способи. Въздухът е чист, водата е чиста и никой няма да се осмели да допре предпазените зони на природата, тъй като те придават такава стойност за нашето благоденствие. В градовете имаме обилие от зелени площи, растения и дървета. Все още не разбирам за какво в предишното запълвахме всички свободни места в града с бетон.

Смъртта на извършването на покупки

Пазаруване? Не мога да си спомня какво е това. За множеството от нас то се е трансформирало в избиране на неща, които да се употребяват. Понякога това ми е занимателно, а от време на време просто желая логаритъмът да го направи вместо мен. Той към този момент познава по-добре усета ми от мен.

Когато изкуственият разсъдък и роботите поеха толкоз огромна част от работата ни, внезапно имахме време да се храним добре, да спим добре и да прекарваме време с други хора. Концепцията за час пик към този момент няма смисъл, защото работата, която вършим, може да се свърши когато и да е. Аз даже не знам дали да го назовавам работа към този момент. Това е по-скоро като време за мислене, време за основаване и време за развиване.

За известно време всичко беше превърнато в развлечение – хората не желаеха да се тормозят със комплицирани проблеми. Едва неотдавна разбрахме по какъв начин да използваме всички тези нови технологии за по-добри цели, в сравнение с просто да убиваме времето.

„ Различни типове живот отвън града “

Най-голямата ми грижа са всички хора, които не живеят в нашия град. Тези, които загубихме по пътя. Тези, които взеха решение, че цялата тази технология е станала прекалено много. Тези, които се усещаха остарели и безполезни, когато роботите и изкуственият разсъдък поеха огромна част от работата ни. Тези, които разочароваха от политическата система и се обърнаха против нея. Те живеят друг живот отвън града. Някои са формирали дребни общности, които са самозахранващи се. Други останаха в празните и изоставени къщи в дребни селища от 19 век.

Понякога се тормозя за обстоятелството, че нямам същинско усамотение. Никъде не мога да отида и това да не се записва. Знам, че всичко, което върша, мисля и бленувам се записва вякъде. Надявам се, че никой няма да го употребява против мен.

Като цяло това е добър живот. Много по-добър от пътя, на който бяхме, където стана толкоз ясно, че не можем да продължим със същия модел на напредък. Всички тези ужасни неща се случваха: заболявания провокирани от метода на живот, изменение на климата, рецесия с бежанците, утежняване на околната среда, изцяло задръстени градове, замърсяване на водите, замърсяване на въздуха, обществено напрежение и безработица. Изгубихме прекалено много хора, преди да осъзнаем, че можем да създадем нещата по друг метод.

Бележка на създателя: Някои хора са разтълкували този блог – пост като моя химера или фантазия за бъдещето. Не е. Това е сюжет, показващ в каква посока можем да тръгнем – за положително или  за неприятно. Написах този пост, с цел да стартира полемика за някои от плюсовете и минусите на актуалното софтуерно развиване. Когато става въпрос за бъдещето, не е задоволително да работим с отчети. Трябва да стартираме полемики по доста нови способи. Това е желанието с този пост.

Написано от Ида Аукен (Ida Auken), член на Парламента на Дания (Folketinget).