Тази снимка е направена от орбиталнта сонда “Марс Риконисънс Орбитър

Тази фотография е направена от орбиталнта сонда “Марс Риконисънс Орбитър ” по време на спускането на марсохода “Кюриозити ” на повърхността на Марс. На нея ясно се вижда разгърнатият парашут и задният защитен щит на галактическата капсула. Photo credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

Не всяка година галактически уред каца на Марс и не всякога кацанията на Марс са сполучливи.  Космически апарати са кацали на Марс наред през 1997, 2004 и 2008 година. Неуспехите, случили се в процеса на приземяване, също не са малко – такива е имало през 1999 и 2003 година.

През месец август 2012 година на повърхността на Марс се спусна сполучливо марсоходът “Кюриозити ”, който тежи близо един звук. НАСА разказва тази задача като най-сложната роботизирана задача, предприемана до момента до друга планета. По време на кацането бе употребена специфична нова технология, наречена “небесен кран ” и никой не даваше гаранции, че ще проработи. С сполучливото й приложение и благополучното кацане “Кюриозити ” заема твърдо първото място в нашата ранглиста.

На фотографията – галактическата ракета “Ънха 3 ” излетя измежду заснежения севернокорейски пейзаж през месец декември и изведе наред неестествен сателит в космоса. Photo credit: KCNA via KNS

Не всяка година се ражда нова галактическа страна. Когато това се случи, събитието е от историческа значителност. През миналата година в галактическа мощ се трансформира една извънредно изолирана страна, която е известна с най-репресивния режим в целия свят – това е Северна Корея.

Първият опит за изстрелване за тази година (през април) завърши с крах. Второто изстрелване, което беше осъществено през декември, бе сполучливо и ракетата “Ъхна 3 ” съумя да изведе в орбита неестествен сателит. Северна Корея означи изстрелването с паради, а интернационалната общественост удостовери, че триумфът е действителен и същински.

Докато ракетата извърши сполучливо своето предопределение и изкуственият сателит е в орбита, до този миг към момента не знаем какво е самото положение на спътника. Според публична информация той би трябвало да излъчва патриотични песни. До този миг нито един радиолюбител не е съумял да чуе въпросните песни. Данни от наземни наблюдения демонстрират, че спътникът най-вероятно е нефункционален. Това едва ли има значително значение за севернокорейските управляващи – за тях е доста евентуално работоспособността на ракетата да е по-важна от работоспособността на спътника – в случай че Северна Корея може да изстрелва ракети в орбита, най-вероятно тя има способността да удари враговете си посредством далекобойна ракета при положение на война.

На фотографията: Феликс Баумгартнер секунди преди историческия си скок от височина 39 километра. Photo credit: Red Bull Stratos

Докато хората се впечатляват от триумфите на безпилотната космонавтика и на фотосите от Марс, пилотираната космонавтика сякаш не вълнува към този момент хората. Хората със скафандри сякаш към този момент не са чак толкоз забавни – роботите, които отиват в далечния космос и снимат дълбините на Вселената, през днешния ден будят повече интерес.

На 14 октомври публичното внимание още веднъж бе приковано към човек в скафандър (това е първият публичен интерес към пилотирано събитие след може би десетилетно затишие). Феликс Баумгартнер скочи от височина 39 километра – това е районът на така наречен “близкокосмическо пространство ”, след което се приземи сполучливо.

По принцип това би било задоволително да сложим достижението преди всичко в класацията, само че уви, няма по какъв начин да се случи, тъй като Феликс със своите действия не съумя да задържи героичния ореол към себе си. Първо, той обществено съобщи, че за него полетите до Марс са нелепост, и второ, той бе изправен пред съда за побой. Това ни припомня, че човек (пък даже и да е герой) в никакъв случай не е късно да стане за срам. Но тъй като въпреки всичко, даже и за къс миг, прикова публичното внимание  към неговия “космически скок ”, му отреждаме трето място.

Изстрелването на галактическия транспортен съд “Шенчжоу 9 ” на 16 юни 2012 година Photo: CCTV

Китайският галактически транспортен съд “Шенчжоу 9 ” излетя сполучливо на 16 юни. На борда му хвърча за пръв път жена-астронавт от Китай – Лю Ян. Тя, дружно с сътрудниците си на борда Лю Уан и Цзин Хайпен, се скачиха сполучливо с мини-космическата станция “Тянгонг 1 ” като част от подготовката за градеж на огромна орбитална станция до 2020 година

Безпилотната галактическа сонда на Китай “Чанг’e 2 ” бе проектирана да учи единствено Луната и свърши задачата си сполучливо, само че китайските експерти съумяха след края на лунната задача освен да я изпратят към точката на Лагранж L2, само че и към метеорит! През месец декември “Чанг’e 2 ” облетя сполучливо метеорита Тутатис и го снима. Невероятно достижение!

Този кадър е запечатал скачването на кораба “Драгън ” с “Международната галактическа станция ”. Photo credit: NASA TV

Ще запомним 2012 година и с възхода на частната космонавтика! През месец май частният галактически транспортен съд “Драгън ” се скачи с “Международната галактическа станция ” и достави на астронавтите потребен товар. Това бе първото съединяване на комерсиален транспортен съд с орбиталния комплекс. Най-накрая в Съединени американски щати има транспортен съд, който е кадърен да лети в товарен режим до галактическата станция и назад, и това е голямо облекчение за галактическите запалянковци, които се притесняваха за бъдещето на “Международната галактическа станция ” след пенсионирането на совалките. Очакваме с неспокойствие до няколко години корабът да е в положение да извежда и хора в орбита!

Първото изстрелване на ракетата “Вега ” на 13 февруари 2012 година Photo credit: ESA/S. Corvaja

Не постоянно първите изстрелвания на ракети приключват с триумф – дори по-скоро е противоположното: първите полети на новите ракети нормално се провалят. Но изстрелването на ракетата “Вега ” се оказа сполучливо за Европейската галактическа организация. Така Европа към този момент разполага с дребна ракета за изстрелване на потребен товар в орбита с тегло сред 300 и 2500 кг.

Тази фотография, направена на 26 септември от радарния инструмент на “Касини ”, демонстрира обширна система от реки на спътника на Сатурн – Титан. Photo credit: NASA/JPL-Caltech/ASI

Като изключим Земята, в цялата Слънчева система има единствено още едно място, за което се знае сигурно, че има постоянен кръговрат на течност. На Земята тази течност е водата, а на спътника на Сатурн- Титан това е примес от въглеводородите метан и етан.

До този миг се знаеше, че на Титан има големи езера и морета от въглеводороди, само че освен това – на горната фотография, направена на 26 септември от галактическия уред “Касини ”, ясно се вижда сложна система от реки!!!

На фотографията – галактическата ракета “Протон ”, която изведе в неправилна орбита галактическия сателит “Ямал ”. Photo credit: Roscosmos

2012 година беше година на малко провали в региона на космонавтиката. И въпреки всичко – за какво съветските страдания не престават? Защо горните степени на ракетите не престават да се дънят – и по-специално степента “Бриз ”? В случая с декемврийския неуспех през 2012 година и галактическия уред “Ямал ” – той беше изведен в неправилна орбита, само че по-късно с моторите на самия сателит беше вметнат в вярната орбита. Така спътникът беше избавен, въпреки и с цената на скъпо гориво – т.е. срокът на употреба е съкратен.

На фотографията – в границите на гигантския кратер на Веста с име Реасилвия се издига внушителна планина, три пъти по-голяма от Еверест! Photo credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA

Космическата сонда на НАСА “Доун ” напусна протопланетата Веста, която учеше от средата на 2011 година до септември т.г. и се насочи към планетата-джудже Церера. Пристигането на Церера ще е реалност чак през 2015 година.