Интервю/Първан Симеонов: Рискът е след изборите да се окажем в политическа недостатъчност
Тази седмица стартира противоположното преброяване до предварителните парламентарни избори в неделя, 2 октомври. В последните дни на акцията " Капитал " беседва с политолози (вижте също и ), социолози (вижте също и ) и стопански специалисти за вероятните развития на обстановката след вота и с какви опасности за страната те могат да са свързани.Представяме ви мнението на изпълнителния шеф на " Галъп интернешънъл " Първан Симеонов. Могат ли тези избори да решат политическата рецесия с продължителната липса на стабилно парламентарно болшинство зад постоянно държавно управление, т.е. казусът с обединенията.
Единственият метод, по който изборите могат да решат политическата рецесия с неналичието на постоянно държавно управление наподобява като абсурд. Колкото по-трудно е България да има държавно управление, толкоз повече може да има. Иначе казано: колкото по-голяма е заплахата, толкоз по-голям е шансът тя да бъде осъзната като действителна, както от обществото, по този начин и от партиите. Ако обаче въпреки всичко това не стане, има заплаха след изборите да влезем в политическа непълнота, при която хората да не желаят да гласоподават повече на избори, тъй като не намират смисъл, а политиците да не желаят да ръководят и да носят отговорност и по този начин да оставят на президента да продължи да вади кестените от огъня. Аз обаче считам, че благоприятни условия за сформиране на държавно управление има.
Какво държавно управление въпреки всичко може да бъде излъчено - на малцинството ( от ГЕРБ) или експертно, с мандата на една от трите партии, участващи в процедурата, само че подкрепено от повече партии в Народното събрание. Какви са вероятните конфигурации на тази поддръжка.
Първо би трябвало да забележим какъв ще е резултата от изборите и дали ще има ясно връчен мандат от българския народ на някоя от политическите сили. Ако има победител с по-голяма отдалеченост, даже този победител да не желае, ще би трябвало да прави държавно управление. Ако няма явен победител, това ще бъде малко по-трудно. И в двата случая обаче ще има публичен напън да се вършат отстъпки. Правенето на такива отстъпки е в действителност ключа към сформиране на вероятно държавно управление. Не е изключено и да се очертае някакво болшинство, само че каквото и да бъде, то няма да има кой знае какъв комфорт, а това значи, че всичко ще минава през взаимни отстъпки.
Така че, в случай че има държавно управление, то ще е някаква компромисна формула. Прилича ми на концепцията за някаква по-неполитическа формула, която да се движи по избран дневен ред. Между другото Бойко Борисов е кадърен на подобен вид жестове. За него е значимо да покаже, че той е ключът за решаването на рецесиите. Не знам обаче дали ще може да реши рецесията с отсъствието си, тъй като в тази ситуация това ще се изисква от него.
Реклама Каква би била ролята на президента в търсенето на формула за държавно управление?
Президентът е или най-малко до неотдавна беше в идеалната обстановка да се опита да въодушеви или по-скоро да насърчи някакъв формат за разговор сред другояче враждуващите политически браншове. Парадоксът е, че в този момент той наподобява повече в синхрон с ГЕРБ, в сравнение с с " Продължаваме промяната ". Факт е обаче, че президентът остава, въпреки и не в онази степен, която помним от първия му мандат, най-авторитетната фигура сега в българския политически живот.
Другото, което ми прави усещане е, че Румен Радев надали държи да носи тази отговорност и евентуално би имал интерес партиите да намерят някаква формула за ръководство. В същото време ми се коства, че той към този момент плува много по-спокойно в тези води. Затова и неговата роля ще става все по-плътна. Оказа се, че заложената в българската конституция формула с фигурата на президента, която изглеждаше необичайно замислена, поради това, че той е претрупан с мажоритарни упования, а няма съвсем никакви пълномощия, работи. Мажоритарният му избор и нуждата да представляваш цялото общество кара президентите на България да търсят балансьорска роля и в съответния случай тази роля може да свърши работа, тъй като в актуалната обстановка май това се чака от него.
Разбира се втората алтернатива е президентът да изпита хъс сам да усилва отговорностите, които носи и респективно властта си. Не ми се коства обаче, че сега виждам това, а съгласно мен той по-скоро би желал да търси някакъв вид да фасилитира основаването на някаква власт. Не съм доста сигурен дали би желал да бъде неин архитект и дали би могъл, само че ми се коства, че ползата му е да има пълноценно държавно управление. Да не остава той само виновният за всичко, тъй като му предстоят още четири години от мандата, а носенето на отговорност е съпроводено и с губене на известност.
Какви са рисковете и при двата разновидността: да няма държавно управление и да се върви към нови предварителни избори и да има някакъв тип държавно управление - на малцинството или така наречен Експертно?
Рисковете са познати и калкулирани, тъй като става дума за ужасни неща - за война, за инфлация, и е хубаво България да има държавно управление. Има обаче един дълготраен риск, в случай че не може да се сформира държавно управление и той е обвързван с заплахата да влезем в политическа непълнота, при която хората да не желаят да гласоподават повече на избори, а политиците да не желаят да ръководят. Това е заплаха за демокрацията, тъй като отвращението от анемията на партиите крие риск от дискредитиране на демократичните механизми. Ако българското общество бъде насила да върви още веднъж на избори - пети по ред за последните две години, това може да накара доста хора да отвърнат изобщо взор от демократичните механизми и да се увлекат по радикални хрумвания и еднолични властнически модели на власт при последващи избори. Така България рискува да тръгне по пътя на страни като Унгария, Полша и Италия. Това е заплахата.
Реклама
Рискът от съставянето на държавно управление е обвързван с това, то да е едва. Често казано, това е същия риск като този да няма държавно управление, тъй като хората могат да си кажат, че длъжностен кабинет на президента е по-добро нещо от някакво тежко компромисно държавно управление на партии, които не могат да се понасят. Тоест, рискът да имаш тежко компромисно държавно управление на обединения, които до оня ден не са можели да се гледат, на мнозина може да се стори по-голям, от риска да имаш продължаващо държавно управление, олицетворявано от президента.
Свързани публикации Христо Иванов: Има път напред, само че той изключва простите анимационни послания 29 септември 2022, 18:08 Интервю | Живко Георгиев: Няма оптимистичен следизборен сюжет 29 септември 2022, 09:30 Интервю | Добромир Живков: Партиите ще търсят надпартийна формула за съставянето на кабинет 28 септември 2022, 09:20 Интервю | Геновева Петрова: Дълга политическа рецесия носи риск от завой към недемократично ръководство 27 септември 2022, 09:27 Милен Любенов: Правителство може да има единствено с огромни взаимни отстъпки, които ще го минират 26 септември 2022, 09:27 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Капитал
Единственият метод, по който изборите могат да решат политическата рецесия с неналичието на постоянно държавно управление наподобява като абсурд. Колкото по-трудно е България да има държавно управление, толкоз повече може да има. Иначе казано: колкото по-голяма е заплахата, толкоз по-голям е шансът тя да бъде осъзната като действителна, както от обществото, по този начин и от партиите. Ако обаче въпреки всичко това не стане, има заплаха след изборите да влезем в политическа непълнота, при която хората да не желаят да гласоподават повече на избори, тъй като не намират смисъл, а политиците да не желаят да ръководят и да носят отговорност и по този начин да оставят на президента да продължи да вади кестените от огъня. Аз обаче считам, че благоприятни условия за сформиране на държавно управление има.
Какво държавно управление въпреки всичко може да бъде излъчено - на малцинството ( от ГЕРБ) или експертно, с мандата на една от трите партии, участващи в процедурата, само че подкрепено от повече партии в Народното събрание. Какви са вероятните конфигурации на тази поддръжка.
Първо би трябвало да забележим какъв ще е резултата от изборите и дали ще има ясно връчен мандат от българския народ на някоя от политическите сили. Ако има победител с по-голяма отдалеченост, даже този победител да не желае, ще би трябвало да прави държавно управление. Ако няма явен победител, това ще бъде малко по-трудно. И в двата случая обаче ще има публичен напън да се вършат отстъпки. Правенето на такива отстъпки е в действителност ключа към сформиране на вероятно държавно управление. Не е изключено и да се очертае някакво болшинство, само че каквото и да бъде, то няма да има кой знае какъв комфорт, а това значи, че всичко ще минава през взаимни отстъпки.
Така че, в случай че има държавно управление, то ще е някаква компромисна формула. Прилича ми на концепцията за някаква по-неполитическа формула, която да се движи по избран дневен ред. Между другото Бойко Борисов е кадърен на подобен вид жестове. За него е значимо да покаже, че той е ключът за решаването на рецесиите. Не знам обаче дали ще може да реши рецесията с отсъствието си, тъй като в тази ситуация това ще се изисква от него.
Реклама Каква би била ролята на президента в търсенето на формула за държавно управление?
Президентът е или най-малко до неотдавна беше в идеалната обстановка да се опита да въодушеви или по-скоро да насърчи някакъв формат за разговор сред другояче враждуващите политически браншове. Парадоксът е, че в този момент той наподобява повече в синхрон с ГЕРБ, в сравнение с с " Продължаваме промяната ". Факт е обаче, че президентът остава, въпреки и не в онази степен, която помним от първия му мандат, най-авторитетната фигура сега в българския политически живот.
Другото, което ми прави усещане е, че Румен Радев надали държи да носи тази отговорност и евентуално би имал интерес партиите да намерят някаква формула за ръководство. В същото време ми се коства, че той към този момент плува много по-спокойно в тези води. Затова и неговата роля ще става все по-плътна. Оказа се, че заложената в българската конституция формула с фигурата на президента, която изглеждаше необичайно замислена, поради това, че той е претрупан с мажоритарни упования, а няма съвсем никакви пълномощия, работи. Мажоритарният му избор и нуждата да представляваш цялото общество кара президентите на България да търсят балансьорска роля и в съответния случай тази роля може да свърши работа, тъй като в актуалната обстановка май това се чака от него.
Разбира се втората алтернатива е президентът да изпита хъс сам да усилва отговорностите, които носи и респективно властта си. Не ми се коства обаче, че сега виждам това, а съгласно мен той по-скоро би желал да търси някакъв вид да фасилитира основаването на някаква власт. Не съм доста сигурен дали би желал да бъде неин архитект и дали би могъл, само че ми се коства, че ползата му е да има пълноценно държавно управление. Да не остава той само виновният за всичко, тъй като му предстоят още четири години от мандата, а носенето на отговорност е съпроводено и с губене на известност.
Какви са рисковете и при двата разновидността: да няма държавно управление и да се върви към нови предварителни избори и да има някакъв тип държавно управление - на малцинството или така наречен Експертно?
Рисковете са познати и калкулирани, тъй като става дума за ужасни неща - за война, за инфлация, и е хубаво България да има държавно управление. Има обаче един дълготраен риск, в случай че не може да се сформира държавно управление и той е обвързван с заплахата да влезем в политическа непълнота, при която хората да не желаят да гласоподават повече на избори, а политиците да не желаят да ръководят. Това е заплаха за демокрацията, тъй като отвращението от анемията на партиите крие риск от дискредитиране на демократичните механизми. Ако българското общество бъде насила да върви още веднъж на избори - пети по ред за последните две години, това може да накара доста хора да отвърнат изобщо взор от демократичните механизми и да се увлекат по радикални хрумвания и еднолични властнически модели на власт при последващи избори. Така България рискува да тръгне по пътя на страни като Унгария, Полша и Италия. Това е заплахата.
Реклама
Рискът от съставянето на държавно управление е обвързван с това, то да е едва. Често казано, това е същия риск като този да няма държавно управление, тъй като хората могат да си кажат, че длъжностен кабинет на президента е по-добро нещо от някакво тежко компромисно държавно управление на партии, които не могат да се понасят. Тоест, рискът да имаш тежко компромисно държавно управление на обединения, които до оня ден не са можели да се гледат, на мнозина може да се стори по-голям, от риска да имаш продължаващо държавно управление, олицетворявано от президента.
Свързани публикации Христо Иванов: Има път напред, само че той изключва простите анимационни послания 29 септември 2022, 18:08 Интервю | Живко Георгиев: Няма оптимистичен следизборен сюжет 29 септември 2022, 09:30 Интервю | Добромир Живков: Партиите ще търсят надпартийна формула за съставянето на кабинет 28 септември 2022, 09:20 Интервю | Геновева Петрова: Дълга политическа рецесия носи риск от завой към недемократично ръководство 27 септември 2022, 09:27 Милен Любенов: Правителство може да има единствено с огромни взаимни отстъпки, които ще го минират 26 септември 2022, 09:27 Вижте още публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Капитал
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ