Създателят на PISA: В България родителите често гледат на училището като на клиент
Тази седмица стана ясно, че деветокласниците в България са на последно място в Европейски Съюз по математика, а по четене - на предпоследно. Това сочат новите резултати от интернационалния тест PISA.
Андреас Шлайхер - основателят на програмата PISA, споделя, че би трябвало да сме подготвени да практикуваме специалности, които преди не са съществували, да използваме технологии, които не са били изобретени и да можем да решаваме обществени проблеми, които към момента не можем да си представим. „ Затова ученето, което продължава през целия ни живот, е в действителност значимо. "
„ PISA дава една платформа, посредством която можем да забележим какъв брой добре готови са 15-годишните за бъдещето, доколко могат да мислят като математици, какъв брой са положителни в решаването на задания по естествени науки, какъв брой са грамотни. PISA е едно огледало на това по какъв начин образованието е послужило на младежите ", изяснява Шлайхер.
По думите му PISA предизвиква значими промени в просветителната система и основава визия за това какво е допустимо. „ PISA постоянно ни показва значимите проблеми в националното обучение, само че също по този начин ни демонстрира по какъв начин можем да достигнем най-напредналите просветителни системи. Показва ни че, бедността не би трябвало да бъде определяща, че всяко дете може да реализира добър резултат, в случай че изискванията са верни и това поддържа образованието и способства за неговия прогрес. Не можем да подобрим това, което не виждаме. PISA се пробва да покаже задачите на ученето. "
Според него България си е сложила верните цели. „ Реформата в образователния проект е доста напреднала и способства за тях, провокира използването им на процедура в класните стаи. Това в действителност значи, че би трябвало да се влага освен в добре готови учители, само че и в непрекъснатото инструктиране на тези учители. Наистина е значимо учителите да не измислят урока сами в класната стая, а да работят в професионална среда и да си сътрудничат с останалите. Другата част се състои в това родителите да са по ангажирани и да поддържат децата си. Виждаме, че в България родителите постоянно гледат на учебното заведение като на клиент. Третият аспект се състои в това България да стане по-добра, с цел да притегля най-талантливите учители към класните стаи, които съставляват най-голямо предизвикателство. Има доста огромни разлики в крайните резултати на тези, които са в неравностойно състояние, и останалите. Нужни са запаси, които да изравнят тези резултати. Ако идваш от заможно семейство, постоянно ще имаш отворени порти пред себе си - това няма да е проблем. Но в случай че фамилията ти е в неравностойно състояние, постоянно ще имаш единствено една опция в живота да си намериш добър преподавател и положително учебно заведение. България може да се оправя по-добре в подсигуряването на идентични запаси. Дори единствено тези три неща могат да допринесат за едно доста усъвършенстване в просветителната система ", изяснява Шлайхер.
Въпреки общите резултати от проучването, има и възпитаници с добър резултат ". Интересно е, че някои от българчетата, въпреки и идващи от по-бедни фамилии, имат даже по-добри резултати от своите връстници с по-големи финансови благоприятни условия. За тези резултати съгласно мен способстват и учителите, които умеят вярно да разчитат новите рекомендации в просветителната система и най-много умеят вярно да разпределят образователния материал по отношение на броя часовe. Според мен казусът в българското обучение е по-скоро обвързван с това, че учениците към момента се учат да повтарят информацията едно към едно, само че светът към този момент не се нуждае от хора, които просто знаят нещо, а хора, които могат да вършат нещо с усвоените познания. Да учиш отговорите някак си не е потребно във времето на ChatGPT, от най-ранна възраст би трябвало да се научиш да задаваш верните въпроси, с цел да подобриш знанията си. "
Българските възпитаници разполагат с доста познания, само че не знаят по какъв начин да ги ползват вярно в всекидневието си, по какъв начин да вършат причинно-следствени връзки, уточни Шлайхер. „ Затова би трябвало да бъдат дадени повече отговорности на учениците, те би трябвало да основават планове, да вземат участие в разпределянето на тематиките, да вземат решение благодарение на учителите си къде и по какъв начин да концентрират силата си. Просто да седиш на чина в класната стая и да слушаш не е методът да си сполучлив в ХІХ век. Образователната ни система има потребност от водачи, които основават тимове, в които работят дружно със своите сътрудници, с цел да основат нови просветителни практики. Затова отборната работа е значима, тя подготвя традицията да се трансформира в иновация. "
бТВ, „ Тази неделя "
Андреас Шлайхер - основателят на програмата PISA, споделя, че би трябвало да сме подготвени да практикуваме специалности, които преди не са съществували, да използваме технологии, които не са били изобретени и да можем да решаваме обществени проблеми, които към момента не можем да си представим. „ Затова ученето, което продължава през целия ни живот, е в действителност значимо. "
„ PISA дава една платформа, посредством която можем да забележим какъв брой добре готови са 15-годишните за бъдещето, доколко могат да мислят като математици, какъв брой са положителни в решаването на задания по естествени науки, какъв брой са грамотни. PISA е едно огледало на това по какъв начин образованието е послужило на младежите ", изяснява Шлайхер.
По думите му PISA предизвиква значими промени в просветителната система и основава визия за това какво е допустимо. „ PISA постоянно ни показва значимите проблеми в националното обучение, само че също по този начин ни демонстрира по какъв начин можем да достигнем най-напредналите просветителни системи. Показва ни че, бедността не би трябвало да бъде определяща, че всяко дете може да реализира добър резултат, в случай че изискванията са верни и това поддържа образованието и способства за неговия прогрес. Не можем да подобрим това, което не виждаме. PISA се пробва да покаже задачите на ученето. "
Според него България си е сложила верните цели. „ Реформата в образователния проект е доста напреднала и способства за тях, провокира използването им на процедура в класните стаи. Това в действителност значи, че би трябвало да се влага освен в добре готови учители, само че и в непрекъснатото инструктиране на тези учители. Наистина е значимо учителите да не измислят урока сами в класната стая, а да работят в професионална среда и да си сътрудничат с останалите. Другата част се състои в това родителите да са по ангажирани и да поддържат децата си. Виждаме, че в България родителите постоянно гледат на учебното заведение като на клиент. Третият аспект се състои в това България да стане по-добра, с цел да притегля най-талантливите учители към класните стаи, които съставляват най-голямо предизвикателство. Има доста огромни разлики в крайните резултати на тези, които са в неравностойно състояние, и останалите. Нужни са запаси, които да изравнят тези резултати. Ако идваш от заможно семейство, постоянно ще имаш отворени порти пред себе си - това няма да е проблем. Но в случай че фамилията ти е в неравностойно състояние, постоянно ще имаш единствено една опция в живота да си намериш добър преподавател и положително учебно заведение. България може да се оправя по-добре в подсигуряването на идентични запаси. Дори единствено тези три неща могат да допринесат за едно доста усъвършенстване в просветителната система ", изяснява Шлайхер.
Въпреки общите резултати от проучването, има и възпитаници с добър резултат ". Интересно е, че някои от българчетата, въпреки и идващи от по-бедни фамилии, имат даже по-добри резултати от своите връстници с по-големи финансови благоприятни условия. За тези резултати съгласно мен способстват и учителите, които умеят вярно да разчитат новите рекомендации в просветителната система и най-много умеят вярно да разпределят образователния материал по отношение на броя часовe. Според мен казусът в българското обучение е по-скоро обвързван с това, че учениците към момента се учат да повтарят информацията едно към едно, само че светът към този момент не се нуждае от хора, които просто знаят нещо, а хора, които могат да вършат нещо с усвоените познания. Да учиш отговорите някак си не е потребно във времето на ChatGPT, от най-ранна възраст би трябвало да се научиш да задаваш верните въпроси, с цел да подобриш знанията си. "
Българските възпитаници разполагат с доста познания, само че не знаят по какъв начин да ги ползват вярно в всекидневието си, по какъв начин да вършат причинно-следствени връзки, уточни Шлайхер. „ Затова би трябвало да бъдат дадени повече отговорности на учениците, те би трябвало да основават планове, да вземат участие в разпределянето на тематиките, да вземат решение благодарение на учителите си къде и по какъв начин да концентрират силата си. Просто да седиш на чина в класната стая и да слушаш не е методът да си сполучлив в ХІХ век. Образователната ни система има потребност от водачи, които основават тимове, в които работят дружно със своите сътрудници, с цел да основат нови просветителни практики. Затова отборната работа е значима, тя подготвя традицията да се трансформира в иновация. "
бТВ, „ Тази неделя "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ