Днес е Голяма Задушница
Тази събота се отбелязва Голяма Задушница преди Великия Великденски пост. Днес е ден за възпоменание на душите на умрелите близки, като всички българи би трябвало да извършат помен за мъртвите.
За помена би трябвало да се подготви коливо - варено подсладено жито. Според българската традиция мъртвите би трябвало да бъдат почетени и с вино, и с домакински самун.
Житото е знак на Възкресението, тъй като съгласно думите на деятел Павел житното зърно не може да оживее, в случай че първо не почине, а виното е знак на Христовата кръв.
Поменът се прави на гроба на умрелия, в църквата и вкъщи. Свещениците четат просторен молебен за утешение на душата на мъртвия от Евангелието и апостолските текстове.
Задушница е постоянно в събота, тъй като съгласно празничния цикъл православната черква дефинира събота като ден на покойниците.
Голяма Задушница постоянно се отбелязва 8 седмици преди Великден, който тази година се пада на 19 април.
Днес хората, които имат умряли близки, би трябвало да прелеят гробовете им с вино, да ги прекадят с тамян и по-късно да раздадат храна в тяхна памет.
Според националните вярвания на този ден душите на мъртвите слизат на Земята и посещават своя гроб, поради което живите им родственици би трябвало да им занесат самун и вино.
На гроба би трябвало да бъде запалена и свещ, тъй като се счита, че светлината от нея ще осветяват пътя на покойниците.
Понеже на този ден не се яде месо, днешната Задушница е известна още и като Месопустна Задушница.
Това е Задушницата преди Великия Великденски пост и цяла седмица след нея до Сирни Заговезни ще се устройват игри и занимания, тъй като по-късно те ще бъдат неразрешени.
В Българския църковен календар има три значими Задушници - Голяма Задушница, Черешова Задушница и Архангелова Задушница. Освен тях паметта на мъртвите се уважава и на Спасовден.
След Голяма Задушница стартират пролетните празници в православния календар, като първият от тях е Месни Заговезни, който ще се чества на следващия ден.
