Елена Дариева, директор на Социологическа агенция Насока пред ФрогНюз:
Тази развръзка не е непредвидена. Когато провеждахме сондажи директно по време на самата акция чакахме минимална отдалеченост сред първите две политически сили. Агенция „ Насока “, на която съм шеф, имаше шанса директно да следи, когато се осъществя тази смяна.
По нашите данни към 14 март, когато завърши проучването ни на терен, регистрирахме превръщане в електоралните настройки и тогава при нас, въпреки и с дребна отдалеченост, поведе обединението ГЕРБ-СДС. Така че този резултат не ни изненадва.
По-скоро си заслужава да се разяснява, че ГЕРБ-СДС съумя не просто съумя да бъде първа политическа мощ. Но ГЕРБ усъвършенства представянето си спрямо предходните избори от 2 октомври 2022 година с почти 31 000 гласа. (Това са резултати при 99% от обработени протоколи на ЦИК.)
Докато обединяването сред Политическа партия и Демократична България не донесе предстоящата синергия и като цяло, в случай че съпоставим резултатите, те са получили почти 75 000 гласа по-малко, в сравнение с са получили независимо двете обединения в предходните избори от 2 октомври 2022 г.
Ще бъде ли формирано постоянно държавно управление, съгласно Вас?
Паритета, който в последна сметка постигнахме и който се чака в 49 Народно заседание, още веднъж ще направи доста мъчно реализирането на работешо болшинство, което да докара до излъчването на постоянен кабинет за по-дълъг интервал от време. Тоест, компликациите, на които бяхме очевидци на предходния парламент, не престават, остават в действие и в 49 Народно заседание.
Местните избори ли са повода за вероятно мъчно основаване на коалиция в този парламент?
Местните избори са основен фактор, който сега се явява мощно ограничителен съдружните тактики. Местните избори наесен са повода главните политически сили да не поемат сходни дейности. Те крият риск
От една страна риск да обяснят на електората си за какво влизат в коалиция, която е неприемлива за гласоподавателите си. От друга страна не би трябвало да се не помни обстоятелството, че пред Народното събрание следва да се вземат решение много нелеки задания. И всичко това на фона на патовата обстановка в Народно събрание. Така че аз съм скептична към опцията да се образува постоянен кабинет за по-дълъг интервал от време.
Наблюдава се възходяща наклонност в получените гласове при Възраждане. Това протестен избор ли е?
При Възраждане наклонността в действителност е положителна. Те покачват своето електорално показване. Ако съпоставим данните на изборите през 2021 г с тези от 2 октомври 2022 г те на процедура удвоиха резултата си. А в този момент те са със 100 000 гласа повече сега.
При 99% преброени протоколи те в този момент има 356 000 гласа, спрямо 255 000 гласа на предходните избори. Тоест в случай че можем да кажем, че има политическа мощ, която е мобилизирала поддръжка в интервала от предходните избори до момента, това са точно Възраждане.
Нашите данни демонстрират, че те освен притеглят към себе си протестния и даже наказателния избор. Със сигурност една пета от тези, които споделят, че желаят да санкционират политическа мощ, от която не са удовлетворени или да попречват някоя политическа мощ да пристигна на власт са дали своят вот за тях. От друга страна при тях изигра извънредно основна роля референдума, който те предизвикаха за еврото.
Това им даде опция от една страна доста по-рано да влязат интензивно в предизборната акция даже преди формалната дата от 3 март. Вие знаете те започнаха подписката по-рано и с помощта на това, че беше завладяваща, те съумяха да попаднат в акцентите на осведомителния поток.
Аз, до момента в който правехме изследвания в Насока, попаднах на информация, че Костадин Костадинов е обикалял и провеждал кръгли маси из страната по отношение на подписката, която са инициирали. Тоест на гребена на подписката те съумяха да привлекат внимание към себе си и своите хрумвания. Виждаме, че те са съумели да привлекат гласоподаватели, разочаровани от Българска социалистическа партия.
Които би трябвало да отбележим, че за следващ път утежниха електоралното си показване. При тях макар че спада не е кой знае какъв брой фрапантен, може би с към 8 000 гласа по-малко, само че към този момент Българска социалистическа партия падна на едноцифрен дял. Това е най-ниското електорално показване на Българска социалистическа партия за последните 30 години.
Ниската изборна интензивност до какво води?
Ниската изборна интензивно е нещото, което би трябвало също да се означи. Около 40% е изборната интензивност, малко по-висока от предходните избори. Но тази изборна интензивност е мощно обезпокоителна, тъй като виждаме по какъв начин на този декор печелят партиите, които имат структури по места и твърди електорални ядра. Но изборната интензивност слага с заостреност въпроса за легитимността на 49 Народно събрание и каква част от българските жители ще се усещат показани. Това е доста значимо.
Как виждате ролята на Има Такъв Народ в новия парламент, като се има поради, че те имаха опция да основат държавно управление преди и не го направиха?
Изключително мъчно е да преценим бъдещите ходове на Има Такъв Народ. Заслужава си обаче да се спомене, че Има Такъв Народ несъмнено основава прецеденти в българската политика.
От първа политическа мощ те за извънредно къс интервал от време да стигнат до стадия на 2 октомври 2022 година, когато не съумяха да прескочат 4 процентната преграда. Тогава не им доближи напълно малко да не попаднат в Народното събрание. Но за следващ те основават казус, като съумяват да независимо да влязат в Народното събрание още веднъж. До момента в актуалната българска политика такова нещо не се е случвало.
Факт е, че влизат и досега евентуално ще имат 11 депутати, най-малката парламентарна група ще бъдат, едва ли ще играят решаваща роля. По-скоро разновидностите за образуване на последващо болшинство следва да се търсят при най-големите политически обединения, за които се надявам, че ще потърсят разновидности да върнат България още веднъж в геостратегическата орбита на евроатлантизма, който се явява сплотяващ фактор и за двете обединения.
Росица Николаева
По нашите данни към 14 март, когато завърши проучването ни на терен, регистрирахме превръщане в електоралните настройки и тогава при нас, въпреки и с дребна отдалеченост, поведе обединението ГЕРБ-СДС. Така че този резултат не ни изненадва.
По-скоро си заслужава да се разяснява, че ГЕРБ-СДС съумя не просто съумя да бъде първа политическа мощ. Но ГЕРБ усъвършенства представянето си спрямо предходните избори от 2 октомври 2022 година с почти 31 000 гласа. (Това са резултати при 99% от обработени протоколи на ЦИК.)
Докато обединяването сред Политическа партия и Демократична България не донесе предстоящата синергия и като цяло, в случай че съпоставим резултатите, те са получили почти 75 000 гласа по-малко, в сравнение с са получили независимо двете обединения в предходните избори от 2 октомври 2022 г.
Ще бъде ли формирано постоянно държавно управление, съгласно Вас?
Паритета, който в последна сметка постигнахме и който се чака в 49 Народно заседание, още веднъж ще направи доста мъчно реализирането на работешо болшинство, което да докара до излъчването на постоянен кабинет за по-дълъг интервал от време. Тоест, компликациите, на които бяхме очевидци на предходния парламент, не престават, остават в действие и в 49 Народно заседание.
Местните избори ли са повода за вероятно мъчно основаване на коалиция в този парламент?
Местните избори са основен фактор, който сега се явява мощно ограничителен съдружните тактики. Местните избори наесен са повода главните политически сили да не поемат сходни дейности. Те крият риск
От една страна риск да обяснят на електората си за какво влизат в коалиция, която е неприемлива за гласоподавателите си. От друга страна не би трябвало да се не помни обстоятелството, че пред Народното събрание следва да се вземат решение много нелеки задания. И всичко това на фона на патовата обстановка в Народно събрание. Така че аз съм скептична към опцията да се образува постоянен кабинет за по-дълъг интервал от време.
Наблюдава се възходяща наклонност в получените гласове при Възраждане. Това протестен избор ли е?
При Възраждане наклонността в действителност е положителна. Те покачват своето електорално показване. Ако съпоставим данните на изборите през 2021 г с тези от 2 октомври 2022 г те на процедура удвоиха резултата си. А в този момент те са със 100 000 гласа повече сега.
При 99% преброени протоколи те в този момент има 356 000 гласа, спрямо 255 000 гласа на предходните избори. Тоест в случай че можем да кажем, че има политическа мощ, която е мобилизирала поддръжка в интервала от предходните избори до момента, това са точно Възраждане.
Нашите данни демонстрират, че те освен притеглят към себе си протестния и даже наказателния избор. Със сигурност една пета от тези, които споделят, че желаят да санкционират политическа мощ, от която не са удовлетворени или да попречват някоя политическа мощ да пристигна на власт са дали своят вот за тях. От друга страна при тях изигра извънредно основна роля референдума, който те предизвикаха за еврото.
Това им даде опция от една страна доста по-рано да влязат интензивно в предизборната акция даже преди формалната дата от 3 март. Вие знаете те започнаха подписката по-рано и с помощта на това, че беше завладяваща, те съумяха да попаднат в акцентите на осведомителния поток.
Аз, до момента в който правехме изследвания в Насока, попаднах на информация, че Костадин Костадинов е обикалял и провеждал кръгли маси из страната по отношение на подписката, която са инициирали. Тоест на гребена на подписката те съумяха да привлекат внимание към себе си и своите хрумвания. Виждаме, че те са съумели да привлекат гласоподаватели, разочаровани от Българска социалистическа партия.
Които би трябвало да отбележим, че за следващ път утежниха електоралното си показване. При тях макар че спада не е кой знае какъв брой фрапантен, може би с към 8 000 гласа по-малко, само че към този момент Българска социалистическа партия падна на едноцифрен дял. Това е най-ниското електорално показване на Българска социалистическа партия за последните 30 години.
Ниската изборна интензивност до какво води?
Ниската изборна интензивно е нещото, което би трябвало също да се означи. Около 40% е изборната интензивност, малко по-висока от предходните избори. Но тази изборна интензивност е мощно обезпокоителна, тъй като виждаме по какъв начин на този декор печелят партиите, които имат структури по места и твърди електорални ядра. Но изборната интензивност слага с заостреност въпроса за легитимността на 49 Народно събрание и каква част от българските жители ще се усещат показани. Това е доста значимо.
Как виждате ролята на Има Такъв Народ в новия парламент, като се има поради, че те имаха опция да основат държавно управление преди и не го направиха?
Изключително мъчно е да преценим бъдещите ходове на Има Такъв Народ. Заслужава си обаче да се спомене, че Има Такъв Народ несъмнено основава прецеденти в българската политика.
От първа политическа мощ те за извънредно къс интервал от време да стигнат до стадия на 2 октомври 2022 година, когато не съумяха да прескочат 4 процентната преграда. Тогава не им доближи напълно малко да не попаднат в Народното събрание. Но за следващ те основават казус, като съумяват да независимо да влязат в Народното събрание още веднъж. До момента в актуалната българска политика такова нещо не се е случвало.
Факт е, че влизат и досега евентуално ще имат 11 депутати, най-малката парламентарна група ще бъдат, едва ли ще играят решаваща роля. По-скоро разновидностите за образуване на последващо болшинство следва да се търсят при най-големите политически обединения, за които се надявам, че ще потърсят разновидности да върнат България още веднъж в геостратегическата орбита на евроатлантизма, който се явява сплотяващ фактор и за двете обединения.
Росица Николаева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ