Космическият телескоп Хъбъл засне прекрасна нова снимка на Юпитер
Тази нова фотография на Юпитер, снимана от галактическия телескоп на НАСА “Хъбъл ”, разкрива забележителното Голямо алено леке на планетата, както и много по-интензивни разлики в цветовете на облаците спрямо това, което е било следено през предишни години. Изучавайки измененията в цветовете, учените съумяват да разкрият какви процеси протичат понастоящем в атмосферата на тази гигантска планета.
Характерните линии, които виждаме при наблюденията на Юпитер, се дължат на разликите в дебелината и височината на облаците, построени от мразовит амоняк. Ивиците се придвижват в срещуположни направления заради разлики в атмосферното налягане. По-светлите линии се издигат по-нависоко и имат по-плътни облаци спрямо по-тъмните линии.
Едни от най-забележителните феномени са облаците с ярки цветове, които се придвижват към Голямото алено леке – гигантска стихия, въртяща се в посока, противоположна на часовниковата стрелка и ситуирана сред две облачни линии. Тези две линии, под и над Голямото алено леке, се придвижват в срещуположни направления. Червената линия над и вдясно на Голямото алено леке съдържа облаци, движещи се в западна посока, до момента в който белите облаци в лявата част се придвижват на изток към южните райони на петното.
Всички цветни линии на Юпитер са прикрепени надлежно в северната и южната част на планетата чрез въздушни струи, които остават непрекъснати без значение от обстоятелството, че линиите си трансформират цвета. Ивиците са отделени едни от други посредством ветрове, които доближават до 644 километра в час.
Голямото алено леке има мъгли, които се простират на 5 километра над облачната завивка в останалата част на Юпитер. Диаметърът на петното е по-голям от този на самата Земя и то съставлява великански антициклон, който се свива от 1800-тната година (когато са направени първите телескопични фотоси на планетата). Учените към момента не знаят причините за това стесняване.
Точно под Голямото алено леке се намира циклон, буря към област с ниско налягане и ветрове, които веят в посока, противоположна на петното. Изследователите са следили и други циклони с вариращо държание. Двата дребни бели овала по-долу са антициклони, т.е. те наподобавят по конструкция Голямото алено леке.
Горепосочената фотография бе снимана с камерата Wide Field Camera 3, когато Юпитер се намираше на към 640 милиона километра от Земята.
За повече информация: НАСА
