Стъпките на дявола: мистериозни отпечатъци от ходила са открити в угаснала лава от вулкан
Стъпките на дявола! Така са наречени мистериозни отпечатъци от ходила, открити в угаснала лава от вулкан.
Учените са разкрили отпечатъци от стъпки, оставени преди към 350 000 години по скатовете на угасналия вулкан Рокамонфина, Италия.
Отпечатъците, ефектно наречени „ Дяволски следи “ или „ Стъпките на Дявола “, са оставени в мек пирокластичен материал след мощно изригване. Екип от специалисти проучва отпечатъците, с цел да дефинира характерностите на хоминидите, които са ги оставили.
Кой се е спуснал по ската на изригващ вулкан, оставяйки антична диря след себе си?
Спускащите се по ската на вулкана Рокамонфина в Северна Италия следи от човекоподобни крайници дълго време са били считани за отпечатък на дявола, защото следите сигурно са направени, когато скатът на вулкана е бил разтопен. А кой, в случай че не Дяволът, би могъл да върви по течаща лава, без да си изгори краката? След откриването на античните следи в края на XVIII в. локалните хора допускат, че Ciampate del Diavolo (Следите на Дявола) са доказателство, че демонът е излязъл от пъкъла през кратера на вулкана и се е включил към човечеството на Земята. Тази доктрина се резервира повече от два века до 2002 година, когато двама фенове археолози притеглят вниманието на света към следите.
Обектът, ситуиран сред селата Туоро/Фореста и Пицили в Кампания, Италия, се състои от три комплекта вкаменени отпечатъци от крайници и няколко разпръснати отпечатъка от ръце.
Онези, които не вярвали, че са следи от Дявола, считали, че това са следи от антични животни. Едва откакто учени от университета в Падуа изследвали отпечатъците, се оказало, че те имат човешки генезис. Освен това се счита, че отпечатъците са направени някъде сред 385 000 и 325 000 години. Това трансформира отпечатъците на Дявола в най-старите известни човешки отпечатъци – купа, която следите резервират до откриването на британските отпечатъци от Хаписбург през 2013 година, които датират отпреди към 800 000 години.
Следите на античните хора рядко са толкоз добре непокътнати в открита среда.
Експертите считат, че тези следи са били отпечатани във вулканичен пирокластичен поток – нормално състоящ се от пепел, пемза и скални фрагменти – и по-късно са били покрити с вулканична пепел. В публикация, оповестена от екипа на Университета в Падуа, се показва: „ Стратиграфските проучвания демонстрираха, че седиментите са отсрочения от пирокластичен поток с компактност, резултат от многочислени сривания на субплинианска еруптивна колона на вулкана Рокамонфина… утъпканата повърхнина е била покрита с различен пирокластичен поток “. Едва в края на ХѴІІІ/началото на ХІХ в. ерозията е изтрила задоволително вулканичните пластове, с цел да разкрие отпечатъците.
Сред многото забележителни характерности на Дяволските следи една от най-забележителните е инцидентният отпечатък от ръка, който се открива около тях върху скалата на вулкана.
Това навежда на мисълта, че следите са направени от хоминиди, които са ходили изправени, само че са имали потребност да се подпират при рисковото втурване по стръмния скат. Тази доктрина е подкрепена от доказателства, които сочат, че основателите на следи деликатно са избирали своите пътища надолу по ската на планината. Първият набор от следи, състоящ се от 27 отпечатъка, образува формата на буквата „ Z “, което допуска, че пешеходецът е възприел техниката за втурване по ската. Втората и третата група следи, състоящи се надлежно от 19 и 10 следи, се спускат по ската в релативно прави линии. Всички следи са направени с вървене, а не с тичане.
„ Тези следи ни дават неповторима визия за активността на едни от най-ранните познати европейци “, споделя Паоло Мието от университета в Падуа. „ Не са известни досегашни записи на следи от предходния плейстоцен, които да демонстрират свързани с тях отпечатъци от ръце, нито пък има толкоз ярки образци за целенасочени старания за превъзмогване на стръмни повърхности. “
Изследователите считат, че основателите на следите са били двукраки хоминиди със свободна походка (което значи, че е трябвало да употребяват ръцете си единствено за опора или за възобновяване на равновесието).
„ Тези следи са направени от предсапиенс типове, евентуално късен европейски Homo Erectus или Homo Heidelbergensis “, споделя Мието, споменавайки предшественика на неандерталеца.
Отпечатъците са дълги почти (20 см и необятни 10 см. Средната крачка е към 1,2 м, а междинното разстояние сред двата крайници е към 0,6 м.
Анализът въпреки всичко води до умозаключение: параметрите на отпечатъците подхождат на Homo heidelbergensis, предходник на неандерталците и актуалните хора.
Средното тегло на античните пешеходци е било към 60 кг, а височината – 166 см. Проучването допуска също, че групата може да е включвала две дами или деца и един възрастен мъж.
Днес може би в никакъв случай няма да разберем какво са правили хората на върха на вулкана. Като се има поради, че всички следи водят в една и съща посока – настрана от кратера на вулкана – необятно публикувана е теорията, че хоминидите са слизали от вулкана, с цел да избегнат изригването.
„ По време на интервала на покой сред изригването и идващото изригване от същата вулканична серия се следят метеоритни превалявания, които насищат повърхността. Тогава многочислени хоминиди са се разхождали по пластичната и относително студена повърхнина, оставяйки следи от своето прекосяване. С други думи, „ може да се направи изводът, че тези хора фактически са станали очевидци на изригването “, споделя Мието.
Въпреки че Дяволските следи са най-старите непокътнати отпечатъци от рода Homo, те не са най-старите следи от хоминиди; тази чест принадлежи на фамозните следи от Лаетоли в Танзания – следи, оставени преди 3,5 милиона години от човешкия предшественик Australopithecus afarensis.
Източник – Ancient Origins, Gismeteo/Превод:SafeNews
Още вести четете в: Живот, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News