Тази история за младия мъж, разбунтувал се срещу наложената му

„ Тази история за младия мъж, разбунтувал се против наложената му от обществото орис, е шедьовър на човешката мъдрост “, споделя Паулу Коелю за „ Сидхарта “ на Херман Хесе. За мен „ Сидхарта “ е лекарство, несравнимо по-въздействащо от Новия завет, написа Хенри Милър. Думата „ сидхарта “ идва от санскритски. „ Сидха “ (постигам) + „ арта “ (това, което е търсено). Заедно те означават „ оня, който откри смисъла на съществуването “ или „ оня, който реализира задачите си “. Когато западноевропейците приказват за Буда, нормално се има поради точно Сидхарта Гаутама, прочут още като Буда Шакямуни. Нека си напомним безконечните мъдрости, зазидани вечно в книгата „ Сидхарта “ на нобеловия лауреат за литература Херман Хесе (1877 - 1962). 

Знанието може да бъде споделяно, само че не и мъдростта. Човек може да я открие, да живее с нея, да се остави да бъде носен от нея, да прави с нея чудеса — но тя не може да бъде изричана и проповядвана.
Ти…вътре в себе си имаш безшумно леговище, в което можеш да се върнеш когато и да е и да си като вкъщи си. Малцина имат такова леговище, а могат да имат всичко.
Никога човек не е идеален светец, нито идеален виновник.
Когато човек търси прекомерно доста и е прекомерно придирчив, най-често не открива нищо. Прекалеността като път постоянно води до самотата.
Любовта за мен е най-важна от всичко на света. Да види света напълно, да го изяснява, да го презира, е може би почтено за популярен мъдрец. За мен единственият смисъл е в това да умееш да обичаш този свят, не да го презираш, не да мразиш себе си и него, а да умееш да гледаш на света и на себе си, и на всички същества с обич, и с удивление, и с респект.
Да търсиш – значи да имаш цел. А да намираш – значи да бъдеш свободен, отворен за всичко към себе си, да нямаш цели. И ти, благоверни, въпреки и самичък търсещ, белким като се стремиш към задачата си, не виждаш ли, че е напълно близо, току пред очите ти.
Всички грехове към този момент носят в себе си изкуплението, всички дребни деца към този момент въплъщават в себе си възрастни хора, всички новородени – гибелта, всички умиращи – безконечния живот.
Повечето хора са сходни на падащите листа; те се носят из въздуха, кръжат, само че в края на краищата падат на земята. А други, те не са доста, са като звезди – те се движат по избран път, никой вятър не може да ги принуди да се отклонят от него; те носят вътре в себе си собствен закон и собствен път.