Избори във Франция: Два вота, предвидим резултат
Тази година във Франция се организират два вота.
Първите са за избор на президент на страната за идващите пет години. Първият тур на гласуването ще се организира в неделя, 10 април. Ако никой не получи повече от 50 % от гласовете, ще има втори тур в неделя, 24 април.
След това, през юни, ще се проведат избори за идващ парламент на Франция.
Евронюз прави преглед на идните френски избори.
Кой взе участие в президентските избори във Франция?
Еманюел Макрон, Марин льо Пен и Жан-Люк Меленшон са измежду познатите лица в конкуренцията за най-високия пост във Франция. Най-новата и най-противоречива поява на френската политическа сцена е крайнодясната телевизионна персона Ерик Земур.
Земур от дълго време е прочут във Франция. Доскоро той беше постоянен колумнист във " Фигаро " и други вестници, както и прям ефирен коментатор, прочут с провокациите си във връзка с исляма, имиграцията и дамите.
Кой ще завоюва изборите във Франция?
Макар че актуалният президент Еманюел Макрон води в изследванията на публичното мнение, неговите противници в последно време понижиха част от поддръжката му, а анкетите също по този начин демонстрират, че към една четвърт от гласоподавателите не са решили. Процентът на въздържалите се от гласоподаване може да доближи рекордно високи стойности.
Как протичат изборите във Франция?
Всеки евентуален претендент на изборите трябваше да получи 500 подписа от кметове или локални политици, които да поддържат кандидатурата му за най-високия пост във Франция. Конституционният съвет на Франция разгласява окончателния лист на претендентите на 7 март. Официалната акция стартира на 28 март, като френските медии трябваше да се придържат към разпоредбите за даване на еднообразно ефирно време на всеки претендент. Двамата претенденти, получили най-вече гласове на първия тур на изборите на 10 април, ще се изправят един против различен на втория тур две седмици по-късно. Това ще се случи, в случай че никой от претендентите на първия тур не получи повече от 50% от гласовете. Никой до момента не е правил това.
През юни френските гласоподаватели още веднъж ще отидат до урните, с цел да гласоподават за идващото Национално заседание - долната камара на Народното събрание на страната. Гласоподавателите избират по един член на Народното събрание от всеки от 577-те изборни региона на страната. Депутатите, или народните представители, също се избират с мажоритарен избор в два тура. На първия тур даден претендент може да завоюва единствено в случай че получи безусловно болшинство от подадените гласове, както и брой гласове, еднакъв на една четвърт от записаните гласоподаватели. За да преминат към втория тур, претендентите би трябвало да получат 12,5% от броя на записаните гласоподаватели. Ако единствено един от претендентите получи това, претендентът с максимален брой гласове след него също може да премине към втория тур. Ако никой от претендентите не извърши това изискване, до втория тур могат да стигнат първите двама претенденти.
Кой може да гласоподава на изборите във Франция?
Могат да гласоподават френските жители, които са навършили 18 години към деня на изборите. Имащите право на глас са 48,7 милиона.
Затворниците са имали право да гласоподават на предходни избори - при изискване че присъдите им не ги лишават категорично от гражданските им права - като получат позволение да гласоподават персонално или като упълномощят някого да гласоподава от тяхно име. Но заради изчерпателната документи, която се изисква за това, на президентските избори през 2017 година гласоподаваха единствено 2% от лишените от независимост. Тази година ще бъдат първите президентски избори, на които пандизчиите ще могат да гласоподават по пощата. Затворниците имаха опция да гласоподават по пощата на европейските избори през 2019 година и смяната докара до увеличение на броя на участващите.
Колко мощен е президентът на Франция?
" Във Франция имаме президент, който ръководи републиката, който управлява държавното управление, който управлява Народното събрание, който управлява Конституционния съд. Това прави един суперпрезидент ", споделя Кристоф Шабро, старши учител по обществено право в университета " Люмиер ".
Това частично се дължи на всеобщото изборно право и на опцията президентът да назначава министър-председател, който да управлява държавното управление.
Времето, в което се организират двата вота, също ускорява властта на френския президент, защото парламентарните избори се организират към месец по-късно, което подсигурява, че който и да завоюва президентските избори, ще получи парламентарно болшинство.
" Човек не трансформира политическото си мнение за един месец. Така че изборите за законодателен орган постоянно дават същото болшинство като това на президента ", споделя Шабро.
Кои са някои от основните въпроси на изборите?
Инфлация и разноски за живот
Последните изследвания на публичното мнение демонстрираха, че покупателната дарба, опцията за закупуване на артикули, остава главен проблем за френските гласоподаватели, изключително на фона на рекордно високата инфлация в Европа.
През тази година инфлацията в еврозоната доближи 5,1%, подтиквана от цените на силата и огромното търсене след строгите ограничавания поради COVID-19 в доста страни.
Околна среда
Околната среда продължава да бъде съществена грижа за французите, като съгласно последните изследвания тя е третият по значителност въпрос за гласоподавателите. Това обаче не наподобява да се е отразило в огромна поддръжка за претендента на Зелената партия (EELV) Яник Жадо, който сега се подрежда на към 5-6% зад претендентите на десницата, крайната десница и крайната левица.
Някои се надяваха, че триумфът на Зелените в доста огромни градове във Франция по време на общинските избори през 2020 година ще се трансформира допълнително гласове на националната сцена.
Пандемията от COVID-19
Последните две години политиката беше погълната от пандемията от COVID-19, в това число рестриктивните мерки в всекидневието, наложени от държавното управление.
Кандидатите за президенти подлагаха на критика метода, по който Макрон се оправя с рецесията, в това число въвеждането на имунизационен пропуск през януари, който изисква имунизация или възобновяване от COVID-19, с цел да се получи достъп до заведения за хранене и други области на публичния живот.
Преди изборите френското държавно управление прекрати действието на мярката, защото случаите на COVID-19 понижават след пика поради Омикрон през февруари.
Имиграция
Имиграцията е спорна тематика във Франция и още веднъж беше огромна тематика на предизборните диспути, изключително измежду дясноориентираните претенденти.
Льо Пен и Земур приканиха за орязване на обществените помощи за чужденци и опазване на тези помощи за френските жители. Те също по този начин приканиха за ограничение на влизането на лица, търсещи леговище.
Първите са за избор на президент на страната за идващите пет години. Първият тур на гласуването ще се организира в неделя, 10 април. Ако никой не получи повече от 50 % от гласовете, ще има втори тур в неделя, 24 април.
След това, през юни, ще се проведат избори за идващ парламент на Франция.
Евронюз прави преглед на идните френски избори.
Кой взе участие в президентските избори във Франция?
Еманюел Макрон, Марин льо Пен и Жан-Люк Меленшон са измежду познатите лица в конкуренцията за най-високия пост във Франция. Най-новата и най-противоречива поява на френската политическа сцена е крайнодясната телевизионна персона Ерик Земур.
Земур от дълго време е прочут във Франция. Доскоро той беше постоянен колумнист във " Фигаро " и други вестници, както и прям ефирен коментатор, прочут с провокациите си във връзка с исляма, имиграцията и дамите.
Кой ще завоюва изборите във Франция?
Макар че актуалният президент Еманюел Макрон води в изследванията на публичното мнение, неговите противници в последно време понижиха част от поддръжката му, а анкетите също по този начин демонстрират, че към една четвърт от гласоподавателите не са решили. Процентът на въздържалите се от гласоподаване може да доближи рекордно високи стойности.
Как протичат изборите във Франция?
Всеки евентуален претендент на изборите трябваше да получи 500 подписа от кметове или локални политици, които да поддържат кандидатурата му за най-високия пост във Франция. Конституционният съвет на Франция разгласява окончателния лист на претендентите на 7 март. Официалната акция стартира на 28 март, като френските медии трябваше да се придържат към разпоредбите за даване на еднообразно ефирно време на всеки претендент. Двамата претенденти, получили най-вече гласове на първия тур на изборите на 10 април, ще се изправят един против различен на втория тур две седмици по-късно. Това ще се случи, в случай че никой от претендентите на първия тур не получи повече от 50% от гласовете. Никой до момента не е правил това.
През юни френските гласоподаватели още веднъж ще отидат до урните, с цел да гласоподават за идващото Национално заседание - долната камара на Народното събрание на страната. Гласоподавателите избират по един член на Народното събрание от всеки от 577-те изборни региона на страната. Депутатите, или народните представители, също се избират с мажоритарен избор в два тура. На първия тур даден претендент може да завоюва единствено в случай че получи безусловно болшинство от подадените гласове, както и брой гласове, еднакъв на една четвърт от записаните гласоподаватели. За да преминат към втория тур, претендентите би трябвало да получат 12,5% от броя на записаните гласоподаватели. Ако единствено един от претендентите получи това, претендентът с максимален брой гласове след него също може да премине към втория тур. Ако никой от претендентите не извърши това изискване, до втория тур могат да стигнат първите двама претенденти.
Кой може да гласоподава на изборите във Франция?
Могат да гласоподават френските жители, които са навършили 18 години към деня на изборите. Имащите право на глас са 48,7 милиона.
Затворниците са имали право да гласоподават на предходни избори - при изискване че присъдите им не ги лишават категорично от гражданските им права - като получат позволение да гласоподават персонално или като упълномощят някого да гласоподава от тяхно име. Но заради изчерпателната документи, която се изисква за това, на президентските избори през 2017 година гласоподаваха единствено 2% от лишените от независимост. Тази година ще бъдат първите президентски избори, на които пандизчиите ще могат да гласоподават по пощата. Затворниците имаха опция да гласоподават по пощата на европейските избори през 2019 година и смяната докара до увеличение на броя на участващите.
Колко мощен е президентът на Франция?
" Във Франция имаме президент, който ръководи републиката, който управлява държавното управление, който управлява Народното събрание, който управлява Конституционния съд. Това прави един суперпрезидент ", споделя Кристоф Шабро, старши учител по обществено право в университета " Люмиер ".
Това частично се дължи на всеобщото изборно право и на опцията президентът да назначава министър-председател, който да управлява държавното управление.
Времето, в което се организират двата вота, също ускорява властта на френския президент, защото парламентарните избори се организират към месец по-късно, което подсигурява, че който и да завоюва президентските избори, ще получи парламентарно болшинство.
" Човек не трансформира политическото си мнение за един месец. Така че изборите за законодателен орган постоянно дават същото болшинство като това на президента ", споделя Шабро.
Кои са някои от основните въпроси на изборите?
Инфлация и разноски за живот
Последните изследвания на публичното мнение демонстрираха, че покупателната дарба, опцията за закупуване на артикули, остава главен проблем за френските гласоподаватели, изключително на фона на рекордно високата инфлация в Европа.
През тази година инфлацията в еврозоната доближи 5,1%, подтиквана от цените на силата и огромното търсене след строгите ограничавания поради COVID-19 в доста страни.
Околна среда
Околната среда продължава да бъде съществена грижа за французите, като съгласно последните изследвания тя е третият по значителност въпрос за гласоподавателите. Това обаче не наподобява да се е отразило в огромна поддръжка за претендента на Зелената партия (EELV) Яник Жадо, който сега се подрежда на към 5-6% зад претендентите на десницата, крайната десница и крайната левица.
Някои се надяваха, че триумфът на Зелените в доста огромни градове във Франция по време на общинските избори през 2020 година ще се трансформира допълнително гласове на националната сцена.
Пандемията от COVID-19
Последните две години политиката беше погълната от пандемията от COVID-19, в това число рестриктивните мерки в всекидневието, наложени от държавното управление.
Кандидатите за президенти подлагаха на критика метода, по който Макрон се оправя с рецесията, в това число въвеждането на имунизационен пропуск през януари, който изисква имунизация или възобновяване от COVID-19, с цел да се получи достъп до заведения за хранене и други области на публичния живот.
Преди изборите френското държавно управление прекрати действието на мярката, защото случаите на COVID-19 понижават след пика поради Омикрон през февруари.
Имиграция
Имиграцията е спорна тематика във Франция и още веднъж беше огромна тематика на предизборните диспути, изключително измежду дясноориентираните претенденти.
Льо Пен и Земур приканиха за орязване на обществените помощи за чужденци и опазване на тези помощи за френските жители. Те също по този начин приканиха за ограничение на влизането на лица, търсещи леговище.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ