Тази година се зарекох по време на постите да опитам

Домашен хляб с квас в хлебопекарна

Тази година се зарекох по време на постите да опитам да хвана мая. Първият път беше несполучлив, само че след питката за Никулден се убедих, че мога да съумея, стига да не се отхвърлям и в случай че проучвам грешката си. А тя беше една - припряност. Хлябът с мая желае дълго втасване, което няма нищо общо с това на маята, и би трябвало да бъде изчакано - като всяко хубаво нещо.

“Квасеният самун е изцяло вероятен за всяка практична стопанка, тъй като може да се направи и в хлебопекарната. ”

Може би ви се коства, че това - хлябът с мая, е нещо комплицирано, безумно капризно и невероятно за една модерна жена, на която все не й доближава времето? Няма нищо такова. Хлябът с мая е нещо, което можем да вършим апропо - като или.

За домакински самун с мая в хлебопекарна са нужни:

5-6 лъжици подготвен мая,

1 ч.ч. бяло брашно,

1 ч.ч. вода,

1 щипка сол.

За печенето на хляба

600 гр бяло брашно,

300 мл хладка вода.

Готовия мая забърквам с чаша брашно и чаша вода вечерта, в случай че желая самун за обяд. Сметката е: 12 часа втасване + 3.20 часа стратегия за печене. Ако сложа кваса в 9 вечерта, до 9 сутринта ще му е първото втасване, след това печене с второ втасване и за обяд - хрупкав самун.
.

Замесената каша поставям в купа, завита с забрадка, в студената фурна на печката. До сутринта би трябвало три пъти да е нараснала размера си и да има консистенция на мус с балончета, леко възкисел мирис на брашно.

Избирам програмата за главен самун, която на моя модел е 3.20 часа. В кошничката изсипвам водата, брашното (пресято най-малко веднъж), щипка сол и кваса. Първия път следих процеса на въвличане и три пъти прибавих към 2 с. л. брашно, с цел да стане тестото безпрепятствено и еластично и да се отделя добре от стените.

След замесването и втасването, тестото беше нараснало размера два пъти и хлебопекарната пое нататък. Не мога да ви опиша какъв брой хубаво ухаеше у дома, до момента в който се печеше този самун.

А готовият самун изглеждаше по този начин:

“Ако не бяха пости, незабавно щях да намажа с масло и шарена сол, само че избрах със зехтин и червен пипер - " Циганската баница " от нашето детство... ”