Свирят го и на сватби, и на погребения: 50 години Suavecito
Тази година се навършват 50 години от издаването на песента Suavecito на групата Malo, която се трансформира в мейнстрийм шлагер по времето, когато латиноамериканците са единствено дребен % от популацията на Съединени американски щати. Любовната ария се трансформира във значим знак за латиноамериканците, написа BBC, цитирайки Даян Бърнард.
На Cinco de Mayo, 1980 година, латиноамериканският артист и създател на песни Ричард Бийн се причислява към Хорхе Сантана, по-малкия брат на Карлос Сантана, на сцената на концерт навън в Лос Анджелис. Години преди този момент Бийн е написал ария, наречена Suavecito, и в никакъв случай не е осъзнавал какъв брой емблематична е станала тя, до момента в който двамата не са почнали да я извършват. Когато бавният темп на песента се разнесал по високоговорителите, 20 000 души в градския парк " Линкълн " избухнали в плач.
" Докато пеех на тълпата, четири големи чикано (мексикано-американски) момчета потеглиха зад групата на сцената и развяха гигантско зелено, бяло и алено мексиканско знаме ", споделя Бийн пред BBC Culture. Флагът е толкоз огромен, че са нужни и четиримата мъже, с цел да го държат, изяснява той. " Свалете ги от сцената ", стартират да викат роудитата, съгласно Бийн. " Махнете ги от сцената. " Но четиримата стояли гордо. " Не, не, до момента в който не свърши песента ", споделили те.
" Не и до момента в който не свърши Suavecito. "
Когато погледнал зад себе си към голямото знаме и отправил взор към напълно латиноамериканската аудитория, Бийн почнал да се просълзява. Едва в този миг, споделя той, схванал, че Suavecito, импровизирано именуван от някои " Национален химн на чикано ", дава отговор на това име като същински знак на мексиканските американци и латиноамериканците в Америка.
Тази година се навършват 50 години от излизането на Suavecito на групата Malo, която се трансформира в мейнстрийм шлагер по времето, когато латиноамериканците са единствено дребен % от популацията на Съединени американски щати.
Свирен в продължение на половин век на сватби, погребения и автомобилни събития, Suavecito влиза в историята като една от най-устойчивите класики на ерата на чикано рока, символизирайки гордостта и напредъка на латиноамериканците във време, когато мексиканците и другите латиноамериканци се борят за равни права в Съединени американски щати.
И въпреки всичко, макар необятния триумф на любовната ария, малко хора познават Бийн, който е написал песента и е изпял основните вокали, само че по този начин и не е придобил национална популярност и е пропуснал шанса си за популярност. Бийн написва песента, когато е в клас по алгебра в гимназията Mission High School в Сан Франциско.
Повлиян от R&B реализатори от 60-те години на предишния век като Смоуки Робинсън, Сам и Дейв и Сам Кук, той се стреми към соул класика. " Тази музика имаше голямо въздействие върху живота ми ", споделя той.
Било е в края на 60-те години на предишния век и той е считал, че е влюбен. " Всъщност се провалих в часовете по алгебра, тъй като ѝ пишех стихотворения ", споделя Бийн със смях.
Suavecito: The love song that became an anthem l BBC Culture
— fuseboxradio (@fuseboxradio)
Нещата с момичето не се получават, само че обожанието му ражда шлагер за Malo, който доближава до номер 18 в класацията на Billboard през 1972 година Сантана е отворил вратите към мейнстрийма за музикантите от Чикаго, като се е появил в Уудсток и е имал огромни шлагери като Oye Como Va и Everybody's Everything, които доближават надлежно до номер 13 и 12 през 1970 и 1971 година
Със Suavecito Мало афишира, че чикано рокът е тук, с цел да остане.
През последните 20 години огромни латиноамерикански реализатори като Bad Bunny, Pitbull, а преди тях Gloria Estefan и Los Lobos, пълнят арени и продават големи количества плочи. Но през 1972 година Сантана е единствената латиноамериканска група, която влиза в класациите на Съединени американски щати, макар огромното население от испаноговорящи хора по света.
" Изглеждаше по този начин, като че ли промишлеността можеше да се оправи единствено с един латиноамерикански реализатор по това време ", споделя музикантът от Лос Анджелис Рубен Амаро пред BBC Culture.
" Конкуренцията беше жестока при латино рок групите ".
Malo включва Бийн, който написа, пее и свири на тимбали, и артиста Арселио Гарсия, който умира през 2020 година, няколко месеца след Хорхе Сантана, който по-късно се причислява към групата през 1971 година В групата вземат участие още Абел Зарате на китара, Пабло Телес на бас, джаз тромпетистът Луис Гаска и тромбонистът Рой Мъри, който умира през октомври 2022 година Malo е рожба на The Malibus, група от края на 60-те години на предишния век от квартала Мишън в Сан Франциско, в която вземат участие Бийн, Гарсия и Сантана.
Силно насочен към R&B и соул, Бийн свири на саксофон и пее вокали за The Malibus дружно с Гарсия, а Сантана облизва рифове на китара.
Модерно болеро
От момента, в който Suavecito стартира с мечтателните си акомпанименти на електрическа китара, които минават в ефирно тромбоново соло, вие се впускате в равномерен, постоянен темп от конги, тимбали и соул ритми.
" Това е сладка ария ", споделя кралят на латино рока Карлос Сантана пред BBC Culture.
Но Suavecito има изключително чикано-американско звучене, като смесва рок от Сан Франциско с мексикански детайли и комплицирани аранжименти от рогове, съгласно Феликс Контрерас, съводещ на предаването Alt.Latino на NPR, което популяризира латиноамериканската музика и просвета.
" Suavecito е съвременно болеро за нашето потомство ", споделя Contreras пред BBC Culture, обяснявайки, че болерото е тип буйна любовна ария, зародила в Куба през XIX в. и публикувана в Мексико и Латинска Америка.
Суавесито е от мексиканския квартал Мисия в Сан Франциско и е неразделна част от пинятите, лоу райдърите и круизите - Карлос Сантана
Карлос Сантана, който извършва песента онлайн с брат си по време на турне, прави оценка тази пристрастеност и сантименталната история на песента. " Това е избран миг сред влюбения и неговата обичана, нещо като Тони и Мария в " Уестсайдска история ", само че не е ирландска, не е нюйоркска, не е пуерториканска. " - споделя Сантана - " Тя е от мексиканския квартал " Мисия " в Сан Франциско и е неразделна част от пинятите, лоу райдърите и круизите. "
Според различен обожател на Suavecito, Луис Перес, артист и създател на песни на известната латино рок група Los Lobos, която се образува в Лос Анджелис единствено година след издаването на Suavecito, тя е отражение и на придвижването Chicano , водено по това време от уредника на профсъюзите на селскостопанските служащи Сезар Чавес и Долорес Хуертес в Калифорния. " Не е било нужно да вървиш на пикети, с цел да усетиш въздействието на Чикано придвижването от 60-те и 70-те години ", споделя той пред BBC Culture.
" Чиканският кръстоносен поход от 1965 до 1975 година се бори за основаване на синдикат на селскостопанските служащи освен за по-високи заплати, само че и за възприятие за достолепие ", споделя Марио Гарсия, професор по чикано проучвания в Калифорнийския университет в Санта Барбара и създател на книгата " Чикано придвижването ": и е създател на книгата " Чикаго ", оповестена в Книгата на ЮНЕСКО " Перспективи от 21 век ".
Борбата на селскостопанските служащи " имаше доста огромно влияние, изключително върху младото потомство в градовете ", споделя той.
През 1968 година учениците от Чикано в Източен Лос Анджелис следват образеца на селскостопанските служащи и стартират протест на държавните учебни заведения в целия град, с цел да се преборят с неправилното разбиране на учителите, че мексикано-американските деца са физически и умствено по-слаби от белите.
През 1970 година придвижването " Чикано " даже оглавява най-големия митинг против Виетнамската война, проведен от всяко американско малцинство в страната, в това число чернокожите американци.
Около 25 000 латиноамериканци се събират в Източен Лос Анджелис, с цел да стачкуват против войната, и са грубо нападнати от депутати от окръг Лос Анджелис. Тези дейности доведоха до възобновление на латиноамериканското посланичество в изкуството, музиката и литературата, а Суавесито беше висшият знак на това развиване.
" Ние като че ли излязохме от топящия се казан и се гордеем с всичко, което е мексиканско ", споделя Перес пред BBC Culture.
Изведнъж, към 1970 година, групите от Западното крайбрежие като Malo, Tierra и Azteca поглеждат обратно към мексиканското си завещание за ентусиазъм и стартират да включват латиноамерикански принадлежности и жанр в американската си рок музика. След като Suavecito се издига в класациите и се трансформира в същинска класика, Malo прави турнета из цялата страна, взе участие в телевизионни излъчвания, в това число American Bandstand, като през 1972 година натрупва почитатели.
Latinx culture is very family oriented so we’re closing out w/more brothers Jorge Santana-here in Malo w/ “Sauvecito ”which is considered *the* Chicano rock anthem and Carlos Santana-heard here collaborating with Jorge on the song “Guajira ”
— Dr. Dani Sanchez,MFA, PhD. (She/They) (@analgesicsleep)
" В музикално отношение групата беше по-изтънчена от някои други латиноамерикански групи, които съществуваха по това време ", споделя Контрерас. " Взаимодействието сред рока и афро-карибската музика беше по-органично, по-малко тромаво. Аранжиментите на роговете отразяваха част от музиката, която се случваше с групи като Chicago и Tower of Power, формирайки лично латино фънк звучене.
Успехът на песента спомага популяризирането на чикано стила.
Но Ричард Бийн, който написва песента и я записва като основен реализатор, в никакъв случай не споделя светлината на прожекторите с Мало. В деня откакто записва Suavecito, той е изхвърлен от групата от мениджъра.
" Бях шокиран, изцяло шокиран ", споделя китаристът на Malo Абел Зарате пред BBC Culture. " Защото откакто записахме песента, си споделих: " Това е в действителност положително ". И на идващия ден той си беше тръгнал. " Бийн счита, че е бил отхвърлен, тъй като свиренето му на ударни принадлежности не е било на най-високо равнище.
" Те познаваха по-добър перкусионист, а аз в действителност желаех да бъда единствено артист, това може да е изиграло роля ", споделя той.
Според Алън Ернандес, пенсиониран професор от региона на залива и съавтор с Джим Маккарти на книгата " Гласовете на латино рока ", Malo не последва Suavecito с повече шлагери.
От 1990 година Ричард Бийн още веднъж свири с Мало; той към момента извършва онлайн Suavecito (Credit: Courtesy of Richard Bean)
Ричард Бийн свири още веднъж с Malo от 1990 година насам; той към момента извършва Suavecito онлайн (Credit: Courtesy of Richard Bean)
През 1990 година егото е оставено настрани и Гарсия се обръща към Бийн с молба да се причисли още веднъж към Malo, които към момента свирят на Западното крайбрежие .
" Това беше прекрасен жест ", споделя Бийн. Той се съгласява и през последните 30 години свири с Malo и Sapo. Бийн към момента пее Suavecito на множеството концерти, които изнася и за двете групи. Той в никакъв случай не е разкривал името на момичето, за което е написана песента Suavecito.
Най-накрая, през 1998 година, Бийн получава национално самопризнание. Вечерното телевизионно токшоу Vibe, водено от комика Синбад и продуцирано от музикалния колос Куинси Джоунс, кани Бийн в Лос Анджелис, с цел да взе участие в шоуто и да изпее Suavecito. Рубен Амаро приглася на домашния бенд и хармонизира с Бийн в песента. Той споделя, че Бийн може и да е пропуснал да извърши националното си богатство в American Bandstand, само че 26 години по-късно най-сетне е имал своя миг.
За Контрерас любовната ария е значима и през днешния ден, тъй като припомня на хората за мястото на латиноамериканците в всеобщото общество. " Тя демонстрира, че ние постоянно сме били тук ", споделя той пред BBC Culture.
" Това, което беше в действителност готино в Suavecito, беше, че това не беше протестна ария ", споделя Перес. " Беше по-скоро за гордостта на Чикано. Беше една огромна, топла мексиканска прегръдка към всички тези младежи, което я направи хубав миг за нас. Тя звучеше като ария, която е съществувала постоянно. "
На Cinco de Mayo, 1980 година, латиноамериканският артист и създател на песни Ричард Бийн се причислява към Хорхе Сантана, по-малкия брат на Карлос Сантана, на сцената на концерт навън в Лос Анджелис. Години преди този момент Бийн е написал ария, наречена Suavecito, и в никакъв случай не е осъзнавал какъв брой емблематична е станала тя, до момента в който двамата не са почнали да я извършват. Когато бавният темп на песента се разнесал по високоговорителите, 20 000 души в градския парк " Линкълн " избухнали в плач.
" Докато пеех на тълпата, четири големи чикано (мексикано-американски) момчета потеглиха зад групата на сцената и развяха гигантско зелено, бяло и алено мексиканско знаме ", споделя Бийн пред BBC Culture. Флагът е толкоз огромен, че са нужни и четиримата мъже, с цел да го държат, изяснява той. " Свалете ги от сцената ", стартират да викат роудитата, съгласно Бийн. " Махнете ги от сцената. " Но четиримата стояли гордо. " Не, не, до момента в който не свърши песента ", споделили те.
" Не и до момента в който не свърши Suavecito. "
Когато погледнал зад себе си към голямото знаме и отправил взор към напълно латиноамериканската аудитория, Бийн почнал да се просълзява. Едва в този миг, споделя той, схванал, че Suavecito, импровизирано именуван от някои " Национален химн на чикано ", дава отговор на това име като същински знак на мексиканските американци и латиноамериканците в Америка.
Тази година се навършват 50 години от излизането на Suavecito на групата Malo, която се трансформира в мейнстрийм шлагер по времето, когато латиноамериканците са единствено дребен % от популацията на Съединени американски щати.
Свирен в продължение на половин век на сватби, погребения и автомобилни събития, Suavecito влиза в историята като една от най-устойчивите класики на ерата на чикано рока, символизирайки гордостта и напредъка на латиноамериканците във време, когато мексиканците и другите латиноамериканци се борят за равни права в Съединени американски щати.
И въпреки всичко, макар необятния триумф на любовната ария, малко хора познават Бийн, който е написал песента и е изпял основните вокали, само че по този начин и не е придобил национална популярност и е пропуснал шанса си за популярност. Бийн написва песента, когато е в клас по алгебра в гимназията Mission High School в Сан Франциско.
Повлиян от R&B реализатори от 60-те години на предишния век като Смоуки Робинсън, Сам и Дейв и Сам Кук, той се стреми към соул класика. " Тази музика имаше голямо въздействие върху живота ми ", споделя той.
Било е в края на 60-те години на предишния век и той е считал, че е влюбен. " Всъщност се провалих в часовете по алгебра, тъй като ѝ пишех стихотворения ", споделя Бийн със смях.
Suavecito: The love song that became an anthem l BBC Culture
— fuseboxradio (@fuseboxradio)
Нещата с момичето не се получават, само че обожанието му ражда шлагер за Malo, който доближава до номер 18 в класацията на Billboard през 1972 година Сантана е отворил вратите към мейнстрийма за музикантите от Чикаго, като се е появил в Уудсток и е имал огромни шлагери като Oye Como Va и Everybody's Everything, които доближават надлежно до номер 13 и 12 през 1970 и 1971 година
Със Suavecito Мало афишира, че чикано рокът е тук, с цел да остане.
През последните 20 години огромни латиноамерикански реализатори като Bad Bunny, Pitbull, а преди тях Gloria Estefan и Los Lobos, пълнят арени и продават големи количества плочи. Но през 1972 година Сантана е единствената латиноамериканска група, която влиза в класациите на Съединени американски щати, макар огромното население от испаноговорящи хора по света.
" Изглеждаше по този начин, като че ли промишлеността можеше да се оправи единствено с един латиноамерикански реализатор по това време ", споделя музикантът от Лос Анджелис Рубен Амаро пред BBC Culture.
" Конкуренцията беше жестока при латино рок групите ".
Malo включва Бийн, който написа, пее и свири на тимбали, и артиста Арселио Гарсия, който умира през 2020 година, няколко месеца след Хорхе Сантана, който по-късно се причислява към групата през 1971 година В групата вземат участие още Абел Зарате на китара, Пабло Телес на бас, джаз тромпетистът Луис Гаска и тромбонистът Рой Мъри, който умира през октомври 2022 година Malo е рожба на The Malibus, група от края на 60-те години на предишния век от квартала Мишън в Сан Франциско, в която вземат участие Бийн, Гарсия и Сантана.
Силно насочен към R&B и соул, Бийн свири на саксофон и пее вокали за The Malibus дружно с Гарсия, а Сантана облизва рифове на китара.
Модерно болеро
От момента, в който Suavecito стартира с мечтателните си акомпанименти на електрическа китара, които минават в ефирно тромбоново соло, вие се впускате в равномерен, постоянен темп от конги, тимбали и соул ритми.
" Това е сладка ария ", споделя кралят на латино рока Карлос Сантана пред BBC Culture.
Но Suavecito има изключително чикано-американско звучене, като смесва рок от Сан Франциско с мексикански детайли и комплицирани аранжименти от рогове, съгласно Феликс Контрерас, съводещ на предаването Alt.Latino на NPR, което популяризира латиноамериканската музика и просвета.
" Suavecito е съвременно болеро за нашето потомство ", споделя Contreras пред BBC Culture, обяснявайки, че болерото е тип буйна любовна ария, зародила в Куба през XIX в. и публикувана в Мексико и Латинска Америка.
Суавесито е от мексиканския квартал Мисия в Сан Франциско и е неразделна част от пинятите, лоу райдърите и круизите - Карлос Сантана
Карлос Сантана, който извършва песента онлайн с брат си по време на турне, прави оценка тази пристрастеност и сантименталната история на песента. " Това е избран миг сред влюбения и неговата обичана, нещо като Тони и Мария в " Уестсайдска история ", само че не е ирландска, не е нюйоркска, не е пуерториканска. " - споделя Сантана - " Тя е от мексиканския квартал " Мисия " в Сан Франциско и е неразделна част от пинятите, лоу райдърите и круизите. "
Според различен обожател на Suavecito, Луис Перес, артист и създател на песни на известната латино рок група Los Lobos, която се образува в Лос Анджелис единствено година след издаването на Suavecito, тя е отражение и на придвижването Chicano , водено по това време от уредника на профсъюзите на селскостопанските служащи Сезар Чавес и Долорес Хуертес в Калифорния. " Не е било нужно да вървиш на пикети, с цел да усетиш въздействието на Чикано придвижването от 60-те и 70-те години ", споделя той пред BBC Culture.
" Чиканският кръстоносен поход от 1965 до 1975 година се бори за основаване на синдикат на селскостопанските служащи освен за по-високи заплати, само че и за възприятие за достолепие ", споделя Марио Гарсия, професор по чикано проучвания в Калифорнийския университет в Санта Барбара и създател на книгата " Чикано придвижването ": и е създател на книгата " Чикаго ", оповестена в Книгата на ЮНЕСКО " Перспективи от 21 век ".
Борбата на селскостопанските служащи " имаше доста огромно влияние, изключително върху младото потомство в градовете ", споделя той.
През 1968 година учениците от Чикано в Източен Лос Анджелис следват образеца на селскостопанските служащи и стартират протест на държавните учебни заведения в целия град, с цел да се преборят с неправилното разбиране на учителите, че мексикано-американските деца са физически и умствено по-слаби от белите.
През 1970 година придвижването " Чикано " даже оглавява най-големия митинг против Виетнамската война, проведен от всяко американско малцинство в страната, в това число чернокожите американци.
Около 25 000 латиноамериканци се събират в Източен Лос Анджелис, с цел да стачкуват против войната, и са грубо нападнати от депутати от окръг Лос Анджелис. Тези дейности доведоха до възобновление на латиноамериканското посланичество в изкуството, музиката и литературата, а Суавесито беше висшият знак на това развиване.
" Ние като че ли излязохме от топящия се казан и се гордеем с всичко, което е мексиканско ", споделя Перес пред BBC Culture.
Изведнъж, към 1970 година, групите от Западното крайбрежие като Malo, Tierra и Azteca поглеждат обратно към мексиканското си завещание за ентусиазъм и стартират да включват латиноамерикански принадлежности и жанр в американската си рок музика. След като Suavecito се издига в класациите и се трансформира в същинска класика, Malo прави турнета из цялата страна, взе участие в телевизионни излъчвания, в това число American Bandstand, като през 1972 година натрупва почитатели.
Latinx culture is very family oriented so we’re closing out w/more brothers Jorge Santana-here in Malo w/ “Sauvecito ”which is considered *the* Chicano rock anthem and Carlos Santana-heard here collaborating with Jorge on the song “Guajira ”
— Dr. Dani Sanchez,MFA, PhD. (She/They) (@analgesicsleep)
" В музикално отношение групата беше по-изтънчена от някои други латиноамерикански групи, които съществуваха по това време ", споделя Контрерас. " Взаимодействието сред рока и афро-карибската музика беше по-органично, по-малко тромаво. Аранжиментите на роговете отразяваха част от музиката, която се случваше с групи като Chicago и Tower of Power, формирайки лично латино фънк звучене.
Успехът на песента спомага популяризирането на чикано стила.
Но Ричард Бийн, който написва песента и я записва като основен реализатор, в никакъв случай не споделя светлината на прожекторите с Мало. В деня откакто записва Suavecito, той е изхвърлен от групата от мениджъра.
" Бях шокиран, изцяло шокиран ", споделя китаристът на Malo Абел Зарате пред BBC Culture. " Защото откакто записахме песента, си споделих: " Това е в действителност положително ". И на идващия ден той си беше тръгнал. " Бийн счита, че е бил отхвърлен, тъй като свиренето му на ударни принадлежности не е било на най-високо равнище.
" Те познаваха по-добър перкусионист, а аз в действителност желаех да бъда единствено артист, това може да е изиграло роля ", споделя той.
Според Алън Ернандес, пенсиониран професор от региона на залива и съавтор с Джим Маккарти на книгата " Гласовете на латино рока ", Malo не последва Suavecito с повече шлагери.
От 1990 година Ричард Бийн още веднъж свири с Мало; той към момента извършва онлайн Suavecito (Credit: Courtesy of Richard Bean)
Ричард Бийн свири още веднъж с Malo от 1990 година насам; той към момента извършва Suavecito онлайн (Credit: Courtesy of Richard Bean)
През 1990 година егото е оставено настрани и Гарсия се обръща към Бийн с молба да се причисли още веднъж към Malo, които към момента свирят на Западното крайбрежие .
" Това беше прекрасен жест ", споделя Бийн. Той се съгласява и през последните 30 години свири с Malo и Sapo. Бийн към момента пее Suavecito на множеството концерти, които изнася и за двете групи. Той в никакъв случай не е разкривал името на момичето, за което е написана песента Suavecito.
Най-накрая, през 1998 година, Бийн получава национално самопризнание. Вечерното телевизионно токшоу Vibe, водено от комика Синбад и продуцирано от музикалния колос Куинси Джоунс, кани Бийн в Лос Анджелис, с цел да взе участие в шоуто и да изпее Suavecito. Рубен Амаро приглася на домашния бенд и хармонизира с Бийн в песента. Той споделя, че Бийн може и да е пропуснал да извърши националното си богатство в American Bandstand, само че 26 години по-късно най-сетне е имал своя миг.
За Контрерас любовната ария е значима и през днешния ден, тъй като припомня на хората за мястото на латиноамериканците в всеобщото общество. " Тя демонстрира, че ние постоянно сме били тук ", споделя той пред BBC Culture.
" Това, което беше в действителност готино в Suavecito, беше, че това не беше протестна ария ", споделя Перес. " Беше по-скоро за гордостта на Чикано. Беше една огромна, топла мексиканска прегръдка към всички тези младежи, което я направи хубав миг за нас. Тя звучеше като ария, която е съществувала постоянно. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ