Лазаровден и Цветница - обичаи, поверия и трапеза
Тази година най-пъстрите пролетните празници се падат на 16 и 17 април
Как да посрещнеш два от най-пъстрите пролетни празници – Лазаровден и Цветница? Какво да разкажеш на децата си за тях? Кои са традициите, обичаите и поверията, излъчени през поколенията? Отговорите дава
Лазаровден
Точно осем дни преди Великден и ден преди Цветница, честваме Лазаровден.
Денят е именуван още Лазарица, Лазар и Лазарова събота, и на него честваме Свети Лазар – бранителят на християнството. В остарялата българска традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата, горите, само че най-много празник на девойките. Чества се моментът, в който девойките стартират да живеят в света на дамите и публично се смятат за „ моми за женене “. Преходът от госпожица към жена е доста хубав и е обвързван с редица ритуали. Сигурно си чувала, а вероятно и си взела участие в най-популярния от тях – лазаруването.
Кои са лазарките?
Лазарките са девойки, които стъпват в моминство. След лазаруването те към този момент могат да се обличат и държат като дами, с цел да ги харесат ергените. Позволено е да си имат обичан и да се омъжат.
Според традицията една мома може да бъде лазарка единствено един път. За нашите предшественици това е бил доста значим обред, тъй като вярвали, че което момиче не лазарува, няма да се омъжи. В някои елементи на страната като в Североизточна България, лазарки могат да бъдат и дребни момиченца, тъй че може да запознаеш и дребната си дъщеричка с празника и да я направиш част от него.
Лазаруване
Подготовката за празника стартира от рано сутринта. Избира се една стара жена, която от дълго време е била отдадена в магията на ритуала. Тя учи девойките на лазарски песни и танци, по какъв начин да вият китки, по какъв начин да сплитат плитки и с какви празнични носии да се нагиздят.
Красивите орнаменти по лазарските носии символизират любовта, женитбата и плодородието. В другите краища на страната лазарките са облечени в разнообразни одежди. В Източна Тракия са в булчински премени, в Кюстендилския край носят забрадка в ръка, с цел да се „ кланят на сватбата “, в Шопско пък закичват по едно пауново перо на главите си.
Лазарките се разделят на групи от по няколко девойки. Има „ пеячки “ т.е. певици, „ шеталици “, т.е. танцьорки и една „ кумица “, която води групата. Също като коледарите, лазарките обикалят от къща на къща и пеят песни за здраве, благодат и благополучие. Имат ария за всеки член от фамилията.
Накрая момите изиграват специфичен обреден танц – буенек. Скачат високо, с цел да пораснат посевите и тропат мощно с крайник, с цел да се множи добитъкът. Накрая стопанката на къщата подарява всяка лазарка със сурово яйце – знак на безсмъртието. С него може да се гадае бъдещето и да се скапват вълшебства.
Поверия за Лазаровден
На този ден се късат зелени върбови клончета, които на идващия ден – Цветница (Връбница), се слагат на входа на дома, с цел да го пазят от зли сили.
От старите хора знам, че словото, изречено на Лазаровден, има магическа мощ. Освен че оказва помощ на девойките да се трансфорат в дами, то сбъдва стремежи. Затова, каквото си наречеш на този ден, има огромна възможност да се сбъдне!
Освен това на Лазаровден ергените могат да изискат ръката на своята годеница и, в случай че тя им пристане, любовта им ще е безконечна!
Трапезата на Лазаровден
Тъй като Лазаровден е по време на Великденския пост, трапезата е постна. Приготвя се празнична питка, самун с мая, ястия с лапад и коприва, баница със спанак и ориз. На масата наложително се слагат мед и жито.
Цветница (Връбница)
Денят след Лазаровден е Цветница.
Празникът е именуван още Цветна Неделя, Вая и Куклин ден. Това е денят, в който Исус Христос е тържествено посрещнат в Йерусалим с лаврови и маслинови клончета. Във времето обаче, при честване на празника, те са сменени с върбови клончета, които първи посрещат пролетта. Затова в България празникът е именуван още Връбница.
Традиции и традиции на Цветница
Ако ти и фамилията ти сте християни, рано сутринта отидете на черква, с цел да си вземете осветени върбови клончета. Занесете ги в дома си, една част от тях поставете пред фамилната икона, а с друга сплетете венец, който да се закачи на входната врата. Така ще се защищити фамилията от неприятни сили и планове. Нека върбовите клончета останат през цялата година. Те се сменят единствено на Цветница.
Магията на върбовите клончета
Върбовите клончета и по-специално венецът от тях се употребява като вълшебен предмет в дома. При мъчно раждане, нашите баби са преливали три пъти вода през върбовото венче, която по-късно давали на родилката да изпие или пък запалвали клонките, с цел да я прекадят с тях.
На урочасаните деца пък измивали лицата с вода, в която са натопени върбовите клончета, „ с цел да се разпилян уроките “.
Ако пък се зададе градоносен облак, изнасяли върбовото венче на открито или го запалвали, с цел да прогони стихията и да резервира посевите.
Сутринта на Цветница, върбови клончета се носят и на гробищата, с цел да се почетат душите на умрелите. Може да занесеш още вино, жито и други блага.
Магията на цветята
Цветница е празник на цветята, които още от древността са знак на новия живот, хубостта и младостта. Добре е постоянно да имаш цъфнало цвете в къщата си. Можеш да избереш:
* Невен, божур, иглика – защищават от „ неприятни очи “ и непознати вмешателства;
* Здравец – за здраве, пречиства въздуха;
* Мушкато – защищава от кавги и нежелани гости;
* Зюмбюл – за смирение;
* Карамфил – за чиста и дълбока любов;
* Минзухар – за наслада в дома.
Обичаят Кумичене – коя ще се омъжи първа?
Този бит е продължение на лазарските ритуали. В него вземат участие момите, които предния ден са били лазарки. Те сплитат венци от върбови клончета и цветя. Отиват сутринта на реката и пускат венците в течащата вода. Тази, чието венче стигне на първо време, ще се омъжи първа. Тя се афишира за „ кумица “ и първа се люлее на пролетните люлки, отрупани с цветя. След това кани всички моми у дома, с цел да ги нагости. Привечер момите и ергените за финален път играят лазарското хоро.
Трапезата на Цветница
Това е един от дребното дни, по време на Великденския пост, в които може да се яде риба. Нека тя да участва на трапезата ти, дружно със зелени храни – лапад, спанак, коприва, салата. Можеш да приготвиш ястия с картофи, ориз, боб или пък пълнени постни чушки.
Силата на празника се крие в дребните ритуали, които сплотяват цялото семейство и общността. Лазаровден и Цветница са радостни дни, в които да празнуваш живота. А в този момент, когато знаеш малко повече за тези празници, ще можеш да съхраниш традицията за децата си, а те за техните деца!
Как да посрещнеш два от най-пъстрите пролетни празници – Лазаровден и Цветница? Какво да разкажеш на децата си за тях? Кои са традициите, обичаите и поверията, излъчени през поколенията? Отговорите дава
Лазаровден
Точно осем дни преди Великден и ден преди Цветница, честваме Лазаровден.
Денят е именуван още Лазарица, Лазар и Лазарова събота, и на него честваме Свети Лазар – бранителят на християнството. В остарялата българска традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата, горите, само че най-много празник на девойките. Чества се моментът, в който девойките стартират да живеят в света на дамите и публично се смятат за „ моми за женене “. Преходът от госпожица към жена е доста хубав и е обвързван с редица ритуали. Сигурно си чувала, а вероятно и си взела участие в най-популярния от тях – лазаруването.
Кои са лазарките?
Лазарките са девойки, които стъпват в моминство. След лазаруването те към този момент могат да се обличат и държат като дами, с цел да ги харесат ергените. Позволено е да си имат обичан и да се омъжат.
Според традицията една мома може да бъде лазарка единствено един път. За нашите предшественици това е бил доста значим обред, тъй като вярвали, че което момиче не лазарува, няма да се омъжи. В някои елементи на страната като в Североизточна България, лазарки могат да бъдат и дребни момиченца, тъй че може да запознаеш и дребната си дъщеричка с празника и да я направиш част от него.
Лазаруване
Подготовката за празника стартира от рано сутринта. Избира се една стара жена, която от дълго време е била отдадена в магията на ритуала. Тя учи девойките на лазарски песни и танци, по какъв начин да вият китки, по какъв начин да сплитат плитки и с какви празнични носии да се нагиздят.
Красивите орнаменти по лазарските носии символизират любовта, женитбата и плодородието. В другите краища на страната лазарките са облечени в разнообразни одежди. В Източна Тракия са в булчински премени, в Кюстендилския край носят забрадка в ръка, с цел да се „ кланят на сватбата “, в Шопско пък закичват по едно пауново перо на главите си.
Лазарките се разделят на групи от по няколко девойки. Има „ пеячки “ т.е. певици, „ шеталици “, т.е. танцьорки и една „ кумица “, която води групата. Също като коледарите, лазарките обикалят от къща на къща и пеят песни за здраве, благодат и благополучие. Имат ария за всеки член от фамилията.
Накрая момите изиграват специфичен обреден танц – буенек. Скачат високо, с цел да пораснат посевите и тропат мощно с крайник, с цел да се множи добитъкът. Накрая стопанката на къщата подарява всяка лазарка със сурово яйце – знак на безсмъртието. С него може да се гадае бъдещето и да се скапват вълшебства.
Поверия за Лазаровден
На този ден се късат зелени върбови клончета, които на идващия ден – Цветница (Връбница), се слагат на входа на дома, с цел да го пазят от зли сили.
От старите хора знам, че словото, изречено на Лазаровден, има магическа мощ. Освен че оказва помощ на девойките да се трансфорат в дами, то сбъдва стремежи. Затова, каквото си наречеш на този ден, има огромна възможност да се сбъдне!
Освен това на Лазаровден ергените могат да изискат ръката на своята годеница и, в случай че тя им пристане, любовта им ще е безконечна!
Трапезата на Лазаровден
Тъй като Лазаровден е по време на Великденския пост, трапезата е постна. Приготвя се празнична питка, самун с мая, ястия с лапад и коприва, баница със спанак и ориз. На масата наложително се слагат мед и жито.
Цветница (Връбница)
Денят след Лазаровден е Цветница.
Празникът е именуван още Цветна Неделя, Вая и Куклин ден. Това е денят, в който Исус Христос е тържествено посрещнат в Йерусалим с лаврови и маслинови клончета. Във времето обаче, при честване на празника, те са сменени с върбови клончета, които първи посрещат пролетта. Затова в България празникът е именуван още Връбница.
Традиции и традиции на Цветница
Ако ти и фамилията ти сте християни, рано сутринта отидете на черква, с цел да си вземете осветени върбови клончета. Занесете ги в дома си, една част от тях поставете пред фамилната икона, а с друга сплетете венец, който да се закачи на входната врата. Така ще се защищити фамилията от неприятни сили и планове. Нека върбовите клончета останат през цялата година. Те се сменят единствено на Цветница.
Магията на върбовите клончета
Върбовите клончета и по-специално венецът от тях се употребява като вълшебен предмет в дома. При мъчно раждане, нашите баби са преливали три пъти вода през върбовото венче, която по-късно давали на родилката да изпие или пък запалвали клонките, с цел да я прекадят с тях.
На урочасаните деца пък измивали лицата с вода, в която са натопени върбовите клончета, „ с цел да се разпилян уроките “.
Ако пък се зададе градоносен облак, изнасяли върбовото венче на открито или го запалвали, с цел да прогони стихията и да резервира посевите.
Сутринта на Цветница, върбови клончета се носят и на гробищата, с цел да се почетат душите на умрелите. Може да занесеш още вино, жито и други блага.
Магията на цветята
Цветница е празник на цветята, които още от древността са знак на новия живот, хубостта и младостта. Добре е постоянно да имаш цъфнало цвете в къщата си. Можеш да избереш:
* Невен, божур, иглика – защищават от „ неприятни очи “ и непознати вмешателства;
* Здравец – за здраве, пречиства въздуха;
* Мушкато – защищава от кавги и нежелани гости;
* Зюмбюл – за смирение;
* Карамфил – за чиста и дълбока любов;
* Минзухар – за наслада в дома.
Обичаят Кумичене – коя ще се омъжи първа?
Този бит е продължение на лазарските ритуали. В него вземат участие момите, които предния ден са били лазарки. Те сплитат венци от върбови клончета и цветя. Отиват сутринта на реката и пускат венците в течащата вода. Тази, чието венче стигне на първо време, ще се омъжи първа. Тя се афишира за „ кумица “ и първа се люлее на пролетните люлки, отрупани с цветя. След това кани всички моми у дома, с цел да ги нагости. Привечер момите и ергените за финален път играят лазарското хоро.
Трапезата на Цветница
Това е един от дребното дни, по време на Великденския пост, в които може да се яде риба. Нека тя да участва на трапезата ти, дружно със зелени храни – лапад, спанак, коприва, салата. Можеш да приготвиш ястия с картофи, ориз, боб или пък пълнени постни чушки.
Силата на празника се крие в дребните ритуали, които сплотяват цялото семейство и общността. Лазаровден и Цветница са радостни дни, в които да празнуваш живота. А в този момент, когато знаеш малко повече за тези празници, ще можеш да съхраниш традицията за децата си, а те за техните деца!
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ