Накъде ще върви светът през 2024 г.
Тази година над два милиарда души в над 40 страни, измежду които и осем от десетте с най-многобройно население: Съединени американски щати, Русия, Индия, Бразилия, Мексико, Бангладеш, Пакистан и Индонезия, ще гласоподават на избори. В началото на юни над 400 милиона жители на Европейския съюз ще имат право да дадат своя глас за посоката, в която да се развива блокът, на изборите за общо 720 представители в Европейския парламент. Тъй като този избор се организира в 27-те страни членки, това са най-мащабните транснационални избори на планетата, написа БНР.
Основните тематики по време на акцията ще бъдат финансите, желанията за промени в основополагащите контракти, имиграцията, разширението на Съюза, както и дали амбициозната Зелена договорка за обезвъглеродяване на европейското произвеждане би трябвало да бъде забавена (както желаят консерваторите), ускорена (което желаят социалдемократите и зелените) или да остане на настоящия си ритъм (за което упорстват центристите). Войната в Украйна и бъдещите връзки с Русия сигурно ще окажат въздействие върху решението на гласоподавателите, само че по друг метод в другите страни. Натали Брак – професор по политически науки в института по европеистика към Свободния университет в Брюксел споделя някои от резултатите от нейно изследване:
„ Допитванията ни досега допускат усилване на фрагментирането. Вероятно е изместване към десния политически набор и загуба тук-там за двете съществени политически партии. Европейската национална партия и Прогресивния алианс на социалистите и демократите ще останат най-големите политически фамилии, само че главният въпрос е коя група ще е на трето място – Европейските консерватори и реформисти, либералите или „ Идентичност и народна власт “. “
Северна Македония, Румъния, Австрия, Хърватия, Белгия, Португалия, Грузия и Литва са част от европейските страни, в които ще се проведат парламентарни, президентски или и двата типа избори тази година, след които не са изключени промени в ръководството или политическа преориентация. Най-интересните и значими обаче наподобява ще са тези, най-вероятно в края на годината, във Англия, където допитванията демонстрират мощна поддръжка за държавно управление на Лейбъристката партия, която води с повече от 20 % пред Консервативната партия, която е на власт към този момент съвсем 14 години. Британският политолог, професор по политика в университета Стратклайд и старши теоретичен помощник в Националния център за обществени проучвания Сър Джон Къртис отдава спада в поддръжката за консерваторите поради имиджовия удар откакто стана ясно, че членове на държавното управление са нарушавали рестриктивните мерки по време на пандемията от ковид-19. И още:
„ В последна сметка Консервативната партия ще би трябвало да организира сполучлива акция, касаеща стопанската система и Националната здравна работа. С други думи ще би трябвало да отговори на два въпроса от страна на хората: „ Ще мога ли да нахраня децата си? “ и „ Ако се разболея ще получа ли нужните здравни грижи? “. В момента прекалено много хора отговорят негативно на тези въпроси. Докато консерваторите не дадат техния отговор вероятностите да възстановят поддръжката, с цел да са на власт след идващите избори, не са положителни. “
Изборите в Европейския съюз и Англия се одобряват за лакмус по отношение на устойчивостта за поддръжката за Украйна, където би трябвало, по проект на 31 март, да се проведат избори за президент. Това обаче може да стане единствено в случай че се анулира военното състояние в страната. Докато то е в действие е неразрешено провеждането на избори. „ Сега е времето за защита, за борба, на което разчита народа и от което зависи ориста на страната ни, а не за фарса, който единствено Русия чака от Украйна. Вярвам, че в този момент не е верният миг за провеждането на избори “, съобщи Володимир Зеленски през ноември.
На 17 март са президентските избори в Русия, на които за пети мандат се кандидатира Владимир Путин, който ръководи страната като министър председател или държавен глава от 2000 година Очаква се той да остане на власт до 2036 година, според конституционните промени, признати през 2020 година: „ Най-важното нещо е нашата страна да е мощна. Това значи всичко второстепенно, ненужно, което ни разделя, да бъде поставено настрани. И, несъмнено, би трябвало и ще вземаме всички решения сами, без подмятания от чужбина. Русия не може като някои страни да се откаже от суверенитета си в подмяна на няколко салама и да стане нечий спътник. Трябва да помним, в никакъв случай да не забравяме и да учим децата си: Русия ще бъде или суверенна и самодостатъчна мощ, или изобщо няма да съществува. “
Над 160 милиона американци имат право да изберат 60-ия президент на Съединени американски щати на 5 ноември. Най-вероятно, за втори следващ път, кандидатите ще са Джо Байдън от Демократическата партия и Доналд Тръмп от Републиканската партия. Очаква се за политическа реклама на тези избори да бъдат изхарчени рекордните 10 милиарда $. Политическият анализатор Ейми Уолтър:
„ При последните два извършени президентски избори 79 000 гласа в три щата в Средния запад – Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин, осигуриха успеха на Доналд Тръмп в Избирателната гилдия. Четири години по-късно Джо Байдън завоюва с 42 000 гласа в трите щата Аризона, Джорджия и Уисконсин. Възможно е, макар че не е 100% несъмнено, да има втори конфликт сред същите претенденти от 2020 година И не е евентуално доста от гласоподавателите да трансформират мнението си. Гласувалите за Тръмп няма внезапно да решат да гласоподават за Байдън, и противоположното. “
Най-мащабните избори в една страна ще се проведат сред април и май в Индия, където право на глас имат над 900 милиона души от общото население от 1 милиард и 400 милиона. Настоящият министър председател с националистически възгледи Нерендра Моди се надява да бъде избран отново за трети петгодишен мандат. Срещу него се изправя общ съюз от 26 опозиционни партии, искащи всемирски полезности и многопартийна народна власт.
Отвъд изборите, през юли и август в Париж ще се проведат летните Олимпийски игри. За първи път в тях ще бъде включен брейкденсингът. Церемонията по откриването няма да бъде, както повелява традицията – на стадион, а на флотилия от лодки на река Сена. Беше позволено присъединяване на съветски и беларуски спортисти в някои самостоятелни надпревари при избрани условия, без потреблението на формалните знаци на страните. Президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах: „ В нашия уязвим свят на спорове, разделения и войни, се нуждаем от тази сплотяваща мощ повече от всеки път. Олимпийските игри би трябвало постоянно да построяват мостове. Олимпийските игри в никакъв случай не би трябвало да издигат стени. В духа на Джон Ленън и неговата ария „ Представи си “ – можете да кажете, че сме мечтатели, само че не сме единствените. “
През ноември, за първи път от 52 години, към Луната ще се насочи човешки екипаж, който обаче няма да се опита да кацне на земния сателит, а ще събира данни. С задачата ще се оцени готовността на програмата на НАСА „ Артемида “ да се изпратят хора на Луната. Генералният шеф на НАСА Бил Нелсън и астронавта Кристина Кох:
„ Връщаме се, само че не просто на Луната. Връщаме се, с цел да се учим, да живеем, да изобретяваме, да сътворяваме, с цел да можем да отидем даже още по-далеч, да отидем на Марс и оттатък. “
„ Ние сме единствено четирима, само че представляваме екип от десетки хиляди, може би даже 100 000 души, които работят по задачата „ Артемида “. И нашата отговорност към тях е задачата ни да се увенчае с триумф. Но имаме и отговорност към цялото човечество. Ще сме носители на вашите фантазии и желания на тази задача. “
Предвид рекордния брой избори в света тази година през идващите 12 месеца не са изключени геополитически изненади, допустимо е спорове да ескалират, висок остава рискът от терористични набези и кибер офанзиви, дезинформационни акции и естествени стихии поради климатичните промени. Решенията, касаещи някои от тези проблеми, зависят от хората, които вземат решения - първо гласоподавателите пред урните, по-късно международните водачи, които да работят за позитивна смяна.
Основните тематики по време на акцията ще бъдат финансите, желанията за промени в основополагащите контракти, имиграцията, разширението на Съюза, както и дали амбициозната Зелена договорка за обезвъглеродяване на европейското произвеждане би трябвало да бъде забавена (както желаят консерваторите), ускорена (което желаят социалдемократите и зелените) или да остане на настоящия си ритъм (за което упорстват центристите). Войната в Украйна и бъдещите връзки с Русия сигурно ще окажат въздействие върху решението на гласоподавателите, само че по друг метод в другите страни. Натали Брак – професор по политически науки в института по европеистика към Свободния университет в Брюксел споделя някои от резултатите от нейно изследване:
„ Допитванията ни досега допускат усилване на фрагментирането. Вероятно е изместване към десния политически набор и загуба тук-там за двете съществени политически партии. Европейската национална партия и Прогресивния алианс на социалистите и демократите ще останат най-големите политически фамилии, само че главният въпрос е коя група ще е на трето място – Европейските консерватори и реформисти, либералите или „ Идентичност и народна власт “. “
Северна Македония, Румъния, Австрия, Хърватия, Белгия, Португалия, Грузия и Литва са част от европейските страни, в които ще се проведат парламентарни, президентски или и двата типа избори тази година, след които не са изключени промени в ръководството или политическа преориентация. Най-интересните и значими обаче наподобява ще са тези, най-вероятно в края на годината, във Англия, където допитванията демонстрират мощна поддръжка за държавно управление на Лейбъристката партия, която води с повече от 20 % пред Консервативната партия, която е на власт към този момент съвсем 14 години. Британският политолог, професор по политика в университета Стратклайд и старши теоретичен помощник в Националния център за обществени проучвания Сър Джон Къртис отдава спада в поддръжката за консерваторите поради имиджовия удар откакто стана ясно, че членове на държавното управление са нарушавали рестриктивните мерки по време на пандемията от ковид-19. И още:
„ В последна сметка Консервативната партия ще би трябвало да организира сполучлива акция, касаеща стопанската система и Националната здравна работа. С други думи ще би трябвало да отговори на два въпроса от страна на хората: „ Ще мога ли да нахраня децата си? “ и „ Ако се разболея ще получа ли нужните здравни грижи? “. В момента прекалено много хора отговорят негативно на тези въпроси. Докато консерваторите не дадат техния отговор вероятностите да възстановят поддръжката, с цел да са на власт след идващите избори, не са положителни. “
Изборите в Европейския съюз и Англия се одобряват за лакмус по отношение на устойчивостта за поддръжката за Украйна, където би трябвало, по проект на 31 март, да се проведат избори за президент. Това обаче може да стане единствено в случай че се анулира военното състояние в страната. Докато то е в действие е неразрешено провеждането на избори. „ Сега е времето за защита, за борба, на което разчита народа и от което зависи ориста на страната ни, а не за фарса, който единствено Русия чака от Украйна. Вярвам, че в този момент не е верният миг за провеждането на избори “, съобщи Володимир Зеленски през ноември.
На 17 март са президентските избори в Русия, на които за пети мандат се кандидатира Владимир Путин, който ръководи страната като министър председател или държавен глава от 2000 година Очаква се той да остане на власт до 2036 година, според конституционните промени, признати през 2020 година: „ Най-важното нещо е нашата страна да е мощна. Това значи всичко второстепенно, ненужно, което ни разделя, да бъде поставено настрани. И, несъмнено, би трябвало и ще вземаме всички решения сами, без подмятания от чужбина. Русия не може като някои страни да се откаже от суверенитета си в подмяна на няколко салама и да стане нечий спътник. Трябва да помним, в никакъв случай да не забравяме и да учим децата си: Русия ще бъде или суверенна и самодостатъчна мощ, или изобщо няма да съществува. “
Над 160 милиона американци имат право да изберат 60-ия президент на Съединени американски щати на 5 ноември. Най-вероятно, за втори следващ път, кандидатите ще са Джо Байдън от Демократическата партия и Доналд Тръмп от Републиканската партия. Очаква се за политическа реклама на тези избори да бъдат изхарчени рекордните 10 милиарда $. Политическият анализатор Ейми Уолтър:
„ При последните два извършени президентски избори 79 000 гласа в три щата в Средния запад – Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин, осигуриха успеха на Доналд Тръмп в Избирателната гилдия. Четири години по-късно Джо Байдън завоюва с 42 000 гласа в трите щата Аризона, Джорджия и Уисконсин. Възможно е, макар че не е 100% несъмнено, да има втори конфликт сред същите претенденти от 2020 година И не е евентуално доста от гласоподавателите да трансформират мнението си. Гласувалите за Тръмп няма внезапно да решат да гласоподават за Байдън, и противоположното. “
Най-мащабните избори в една страна ще се проведат сред април и май в Индия, където право на глас имат над 900 милиона души от общото население от 1 милиард и 400 милиона. Настоящият министър председател с националистически възгледи Нерендра Моди се надява да бъде избран отново за трети петгодишен мандат. Срещу него се изправя общ съюз от 26 опозиционни партии, искащи всемирски полезности и многопартийна народна власт.
Отвъд изборите, през юли и август в Париж ще се проведат летните Олимпийски игри. За първи път в тях ще бъде включен брейкденсингът. Церемонията по откриването няма да бъде, както повелява традицията – на стадион, а на флотилия от лодки на река Сена. Беше позволено присъединяване на съветски и беларуски спортисти в някои самостоятелни надпревари при избрани условия, без потреблението на формалните знаци на страните. Президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах: „ В нашия уязвим свят на спорове, разделения и войни, се нуждаем от тази сплотяваща мощ повече от всеки път. Олимпийските игри би трябвало постоянно да построяват мостове. Олимпийските игри в никакъв случай не би трябвало да издигат стени. В духа на Джон Ленън и неговата ария „ Представи си “ – можете да кажете, че сме мечтатели, само че не сме единствените. “
През ноември, за първи път от 52 години, към Луната ще се насочи човешки екипаж, който обаче няма да се опита да кацне на земния сателит, а ще събира данни. С задачата ще се оцени готовността на програмата на НАСА „ Артемида “ да се изпратят хора на Луната. Генералният шеф на НАСА Бил Нелсън и астронавта Кристина Кох:
„ Връщаме се, само че не просто на Луната. Връщаме се, с цел да се учим, да живеем, да изобретяваме, да сътворяваме, с цел да можем да отидем даже още по-далеч, да отидем на Марс и оттатък. “
„ Ние сме единствено четирима, само че представляваме екип от десетки хиляди, може би даже 100 000 души, които работят по задачата „ Артемида “. И нашата отговорност към тях е задачата ни да се увенчае с триумф. Но имаме и отговорност към цялото човечество. Ще сме носители на вашите фантазии и желания на тази задача. “
Предвид рекордния брой избори в света тази година през идващите 12 месеца не са изключени геополитически изненади, допустимо е спорове да ескалират, висок остава рискът от терористични набези и кибер офанзиви, дезинформационни акции и естествени стихии поради климатичните промени. Решенията, касаещи някои от тези проблеми, зависят от хората, които вземат решения - първо гласоподавателите пред урните, по-късно международните водачи, които да работят за позитивна смяна.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ