Навършиха се 110 години от старта на нещо важно във Варна, дало нов облик на града
Тази година на 12 януари се навършиха 110 години от формалното разкриване и освещаване на дизеловата електрическа централа във Варна през 1914 година, излиза наяве от обява на Музея за нова история на Варна във Facebook.
Предложение за електрификация на града е направено от кмета Иван Церов на съвещание на общинския съвет още на 9 юни 1910 година Инж. Любен Чакалов е дал безплатно на Варненската община прелиминарен план за електрификацията на Варна.
През 1911 година Народното събрание, по предложение на неговия зам. ръководител Никола Кънев – депутат от Варна, гласоподава и утвърждава сключването на държавен заем от 5 и половина милиона лв. за потребностите на електрификацията и уличната регулация на града. През 1911 година е разгласен търг за построяването на дизелова електрическа централа и слагането на улична ел. апаратура и осветяване във Варна. Тръжните бумаги са готови от инж. Никола Тотев.
На 21 декември 1911 година кметът Иван Церов подписва от името на Варненската община контракт със спечелилата търга компания " Сименс & Шукерт - Виена “.
Строежът на постройката на ел. централата стартира през 1912 година и се управлява от арх. Дабко Дабков. Тя се намира на старите улици " Червенска “ и " Царибродска “ и обгръща застроена повърхност 900 кв. м., 600 от които единствено за машинната зала. В нея са инсталирани три дизелови мотори. Те са доставени и инсталирани от компанията " Сулцер & Винтертур – Швейцария “. Според традицията те са кръстени с женски имена: първият носи името Влада – брачната половинка на инж. Н. Тотев; вторият носи името Цветана – брачната половинка на кмета Ал. Василев; третият носи името Анна – брачната половинка на инж. М. Карчев. Към тях са свързани три трифазни ел. генератора с изходно напрежение 550 киловолта. То се придвижва посредством мрежа от високоволтови кабели с обща дължина 8700 м. до 17 кантона (трансформатора) в града. Те преобразуват високото напрежение надлежно в 210 волта (за ел. мотори и улично осветление) и 120 волта (за домашно осветление). По улиците на града на дължина 48 километра са конфигурирани 1200 лампи с нажежаема жичка и 59 аркови лампи. Цената на ел. силата за осветяване е била 60 ст. за конска мощ на час – за лампа с мощ 16 свещи за 10 вечери по 4 часа работа се е плащало по 6 ст. на вечер. Уличното осветяване се ръководи посредством автомати с часовников механизъм, ситуирани в кантоните (трансформаторите). Всички улични лампи светят от 20.00 до 00.00 ч., а след този час 2/3 от тях се изключват автоматизирано. Първоначално е имало концепция пристанището и ЖП гарата да имат лични ел. централи, само че при съществуването на опция за увеличение мощността на градската ел. централа с монтиране на още два дизелови мотора и генератора, е решено тя да обслужва както тези два стратегически обекта, по този начин и бъдещата трамвайна мрежа в града. Във връзка с безвредната употреба на електропреносната мрежа в града е било строго неразрешено играенето на футбол сред ел. стълбове както и лепенето на разгласи и ходенето по дребна потребност до постройките на кантоните (уличните трансформатори).
На 1 януари 1914 година за първи път е включено уличното електрическо осветяване във Варна. На 12 януари електрическата централа е тържествено открита от кмета Александър Василев, а митрополит Симеон прави водосвет. На същия ден компанията " Сименс & Шукерт – Виена “ провежда прием във Военния клуб. Интерес провокира менюто на банкета – в него участват " чорба с електрически крушки " и " торта " Дизел-мотор “.
Музеят съхранява бележник с истински ръчно чертани скици и ел. схеми на електропреносната мрежа и уличното осветяване във Варна от 1914 година, дарен от проф. Венко Бешков, наследник на инж. Николай Бешков-изследовател на историята на електрификацията на варна в интервала 1900 - 1946. Миналата година в двора на някогашната Девическа гимназия-настоящ Археологически музей, бяха инсталирани два истински железни стълба от истинската улична електропреносна система на остаряла Варна.
Предложение за електрификация на града е направено от кмета Иван Церов на съвещание на общинския съвет още на 9 юни 1910 година Инж. Любен Чакалов е дал безплатно на Варненската община прелиминарен план за електрификацията на Варна.
През 1911 година Народното събрание, по предложение на неговия зам. ръководител Никола Кънев – депутат от Варна, гласоподава и утвърждава сключването на държавен заем от 5 и половина милиона лв. за потребностите на електрификацията и уличната регулация на града. През 1911 година е разгласен търг за построяването на дизелова електрическа централа и слагането на улична ел. апаратура и осветяване във Варна. Тръжните бумаги са готови от инж. Никола Тотев.
На 21 декември 1911 година кметът Иван Церов подписва от името на Варненската община контракт със спечелилата търга компания " Сименс & Шукерт - Виена “.
Строежът на постройката на ел. централата стартира през 1912 година и се управлява от арх. Дабко Дабков. Тя се намира на старите улици " Червенска “ и " Царибродска “ и обгръща застроена повърхност 900 кв. м., 600 от които единствено за машинната зала. В нея са инсталирани три дизелови мотори. Те са доставени и инсталирани от компанията " Сулцер & Винтертур – Швейцария “. Според традицията те са кръстени с женски имена: първият носи името Влада – брачната половинка на инж. Н. Тотев; вторият носи името Цветана – брачната половинка на кмета Ал. Василев; третият носи името Анна – брачната половинка на инж. М. Карчев. Към тях са свързани три трифазни ел. генератора с изходно напрежение 550 киловолта. То се придвижва посредством мрежа от високоволтови кабели с обща дължина 8700 м. до 17 кантона (трансформатора) в града. Те преобразуват високото напрежение надлежно в 210 волта (за ел. мотори и улично осветление) и 120 волта (за домашно осветление). По улиците на града на дължина 48 километра са конфигурирани 1200 лампи с нажежаема жичка и 59 аркови лампи. Цената на ел. силата за осветяване е била 60 ст. за конска мощ на час – за лампа с мощ 16 свещи за 10 вечери по 4 часа работа се е плащало по 6 ст. на вечер. Уличното осветяване се ръководи посредством автомати с часовников механизъм, ситуирани в кантоните (трансформаторите). Всички улични лампи светят от 20.00 до 00.00 ч., а след този час 2/3 от тях се изключват автоматизирано. Първоначално е имало концепция пристанището и ЖП гарата да имат лични ел. централи, само че при съществуването на опция за увеличение мощността на градската ел. централа с монтиране на още два дизелови мотора и генератора, е решено тя да обслужва както тези два стратегически обекта, по този начин и бъдещата трамвайна мрежа в града. Във връзка с безвредната употреба на електропреносната мрежа в града е било строго неразрешено играенето на футбол сред ел. стълбове както и лепенето на разгласи и ходенето по дребна потребност до постройките на кантоните (уличните трансформатори).
На 1 януари 1914 година за първи път е включено уличното електрическо осветяване във Варна. На 12 януари електрическата централа е тържествено открита от кмета Александър Василев, а митрополит Симеон прави водосвет. На същия ден компанията " Сименс & Шукерт – Виена “ провежда прием във Военния клуб. Интерес провокира менюто на банкета – в него участват " чорба с електрически крушки " и " торта " Дизел-мотор “.
Музеят съхранява бележник с истински ръчно чертани скици и ел. схеми на електропреносната мрежа и уличното осветяване във Варна от 1914 година, дарен от проф. Венко Бешков, наследник на инж. Николай Бешков-изследовател на историята на електрификацията на варна в интервала 1900 - 1946. Миналата година в двора на някогашната Девическа гимназия-настоящ Археологически музей, бяха инсталирани два истински железни стълба от истинската улична електропреносна система на остаряла Варна.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ