От днес човечеството изчерпва запасите си от природни ресурси до края на годината
Тази година Денят на екологичния дълг се пада на 29-и юли. Според отчет на Световната мрежа за екологичен отпечатък за по-малко от седем месеца от началото на 2019 –а човечеството е изразходвало „ бюджета си “ от естествени запаси, които планетата е способна да възвърне в границите на една година. Така всички ние започваме живот на „ екологичен заем “, т.е. това, което консумираме след тази дата не е създадено по резистентен метод, тъй като планетата не е в положение да възвърне ресурсите с бързината, с които ги изразходваме, оповестяват от интернационална неправителствена организация Световен фонд за природата WWF.
Денят на екологичния дълг настава все по-рано всяка година, което значи, че хората форсират степента си на употреба на природата, черпейки от ден на ден храна, вода, дървен материал, въздух и първични материали за сила. За последните 20 години Денят се е изместил с повече от два месеца напред, а днешната дата е най-ранната откогато се води статистика. Изследването мери отпечатъка на човечеството върху планетата. То демонстрира, че поддържаме този недостиг освен с привършване на запасите от запаси посредством свръхулов и изсичане на горите, само че и посредством струпване на боклуци, като да вземем за пример въглероден диоксид в атмосферата, който екосистемите не могат да всмукват.
Днес въглеродните излъчвания от изгарянето на изкопаеми горива съставляват 60 % от екологичния отпечатък на човечеството. Те стоят в основата на климатичната рецесия, водеща до горещи талази тежки суши, горски пожари, наводнения и урагани, които принуждават доста хора да мигрират, търсейки избавление в други градове и страни. В тази връзка повече от 80 000 души към този момент подписаха петиции до политиците в Европейския съюз и Съединените щати, настоявайки ръководството на биологичните запаси да бъде сложено в центъра на процеса на взимане на решения. Замърсяването на атмосферата в следствие от минното дело и тежката промишленост е включено и в отчета на природозащитната организация WWF „ Жива планета “ като една от най-големите закани за природата и човечеството.
„ България е единствената страна в Европейския съюз, която желае да понижи каузи на ВЕИ в производството на електричество с 3 % до 2030 година. Също по този начин липсва и сериозна политическа упоритост във връзка с енергийната успеваемост, макар че българската стопанска система е една от най-енергоемките в Европейския съюз – съвсем четири пъти над междинните равнища за Европа “, разяснява Георги Стефанов, началник процедура „ Климат и Енергия “ към WWF.
„ Освен това страната ни възнамерява да усили потреблението на горска биомаса за локално отопление с 44 % до 2030 г без никакви критерии за резистентност. Това изправя пред сериозен риск българските гори във времена, когато ще имаме голяма потребност от устойчиви на климатичните аномалии горски екосистеми. Не на последно място, държавното управление направи поръчка, че желае да изгаря лигнитни въглища през идващите 60 години. “, добавя още Стефанов.
Докато популацията на Земята се разраства, стопанските системи се развиват и стават все по-замисими от запаси, то размерът на нашата планета си остава същия. Така през 1970-а световната свръхконсумация става факт. Оценките сочат, че с цел да задоволим потребителското търсене през днешния ден ние имаме потребност от 1.75 планети. Изследването демонстрира, че жителите на Обединеното кралство се нуждаят от четири „ Великобритании “ с цел да задоволят своето ползване, а популацията на Съединени американски щати живее по този начин, като че ли разполагаме с ресурсите на пет планети като Земята. България също надминава потреблението на естествени запаси, като хората у нас се нуждаят от ресурсите на 1.2 планети, което ни причислява към тази една пета от страните, ползваща 80 % от ресурсите на Земята.
„ Свръхпотреблението е допустимо единствено за лимитирано време преди екосистемите да стартират да се разпадат и най-после изцяло да се срутен “, предизвестява Матис Вакернагел от Световната мрежа за екологичен отпечатък. „ В последна сметка човешката активност ще бъде уравновесена съгласно наличните екологични запаси. Въпросът е дали това ще стане по пътя на злополуката, или по този на просперитета “, като Вакернагел на процедура задава риторичен въпрос.
Изследването демонстрира, че в случай че съумяваме да забавим Деня на екологичния дълг единствено с пет дни всяка година, човечеството ще заживее в естетика с естествените запаси доникъде на века. А в случай че реализираме ограничение на въглеродните излъчвания с 50 %, това би изместило датата на Деня с цели 93 дни обратно.
Денят на екологичния дълг настава все по-рано всяка година, което значи, че хората форсират степента си на употреба на природата, черпейки от ден на ден храна, вода, дървен материал, въздух и първични материали за сила. За последните 20 години Денят се е изместил с повече от два месеца напред, а днешната дата е най-ранната откогато се води статистика. Изследването мери отпечатъка на човечеството върху планетата. То демонстрира, че поддържаме този недостиг освен с привършване на запасите от запаси посредством свръхулов и изсичане на горите, само че и посредством струпване на боклуци, като да вземем за пример въглероден диоксид в атмосферата, който екосистемите не могат да всмукват.
Днес въглеродните излъчвания от изгарянето на изкопаеми горива съставляват 60 % от екологичния отпечатък на човечеството. Те стоят в основата на климатичната рецесия, водеща до горещи талази тежки суши, горски пожари, наводнения и урагани, които принуждават доста хора да мигрират, търсейки избавление в други градове и страни. В тази връзка повече от 80 000 души към този момент подписаха петиции до политиците в Европейския съюз и Съединените щати, настоявайки ръководството на биологичните запаси да бъде сложено в центъра на процеса на взимане на решения. Замърсяването на атмосферата в следствие от минното дело и тежката промишленост е включено и в отчета на природозащитната организация WWF „ Жива планета “ като една от най-големите закани за природата и човечеството.
„ България е единствената страна в Европейския съюз, която желае да понижи каузи на ВЕИ в производството на електричество с 3 % до 2030 година. Също по този начин липсва и сериозна политическа упоритост във връзка с енергийната успеваемост, макар че българската стопанска система е една от най-енергоемките в Европейския съюз – съвсем четири пъти над междинните равнища за Европа “, разяснява Георги Стефанов, началник процедура „ Климат и Енергия “ към WWF.
„ Освен това страната ни възнамерява да усили потреблението на горска биомаса за локално отопление с 44 % до 2030 г без никакви критерии за резистентност. Това изправя пред сериозен риск българските гори във времена, когато ще имаме голяма потребност от устойчиви на климатичните аномалии горски екосистеми. Не на последно място, държавното управление направи поръчка, че желае да изгаря лигнитни въглища през идващите 60 години. “, добавя още Стефанов.
Докато популацията на Земята се разраства, стопанските системи се развиват и стават все по-замисими от запаси, то размерът на нашата планета си остава същия. Така през 1970-а световната свръхконсумация става факт. Оценките сочат, че с цел да задоволим потребителското търсене през днешния ден ние имаме потребност от 1.75 планети. Изследването демонстрира, че жителите на Обединеното кралство се нуждаят от четири „ Великобритании “ с цел да задоволят своето ползване, а популацията на Съединени американски щати живее по този начин, като че ли разполагаме с ресурсите на пет планети като Земята. България също надминава потреблението на естествени запаси, като хората у нас се нуждаят от ресурсите на 1.2 планети, което ни причислява към тази една пета от страните, ползваща 80 % от ресурсите на Земята.
„ Свръхпотреблението е допустимо единствено за лимитирано време преди екосистемите да стартират да се разпадат и най-после изцяло да се срутен “, предизвестява Матис Вакернагел от Световната мрежа за екологичен отпечатък. „ В последна сметка човешката активност ще бъде уравновесена съгласно наличните екологични запаси. Въпросът е дали това ще стане по пътя на злополуката, или по този на просперитета “, като Вакернагел на процедура задава риторичен въпрос.
Изследването демонстрира, че в случай че съумяваме да забавим Деня на екологичния дълг единствено с пет дни всяка година, човечеството ще заживее в естетика с естествените запаси доникъде на века. А в случай че реализираме ограничение на въглеродните излъчвания с 50 %, това би изместило датата на Деня с цели 93 дни обратно.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ