Астрономическата зима настъпва минута преди 18 часа утре
Тази година астрономическата ще настъпи на 21 декември в 17 часа и 59 минути, заяви за Българска телеграфна агенция Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при Българска академия на науките и катедра " Астрономия " при СУ " Св.Климент Охридски ".
Това е датата на зимното слънцестоене - най-късия ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина. Съответно нощите към 21 декември са най-дългите в годината, с дълготрайност близо 14 часа и 58 минути за географската широчина на София, посочи физикът.
свързани новини8437на 10.12.2021
На 21 декември Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. На тази дата по обяд централното ни величие кулминира най-ниско над южния небосвод - на височина едвам 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което в действителност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята, сподели Маркишки.
След 21 декември денят ще стартира да нараства, изначало незабележимо - едвам с по няколко секунди дневно.
" Например на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември - 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо към датата на пролетното равноденствие 20 март - с съвсем 3 минути на всеки идващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните към датата на есенното равноденствие 22 септември ", напомня физикът.
Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември. Тази основна разлика в действителност е повода за въвеждането на лятното часово време - още през 1916 година в Европа за икономисване на сила и в опит за по-ефективно потребление на дългите летни дни, напомня Маркишки.
Той напомня на феновете, че могат да записват фотографски в границите на цяла година ситуацията на Слънцето през период от няколко дни, само че постоянно в един и същи миг от деня - да вземем за пример тъкмо в 12 часа по обяд. Нужно е също от самото начало на дългия опит да не разместваме фотоапарата, акцентира физикът. " Ако най-после софтуерно съчетаем всички снимани фрагменти в един общ, той ще ни покаже така наречен аналема - осмовидна верижка от слънчеви изображения, разказана в продължение на годината. Най-високото слънчево изображение в нея ще бъде това, снимано в деня на лятното слънцестоене - когато Слънцето се издига най-високо в небето по обяд. Обратно - най-ниският безоблачен облик ще е този, сниман в деня на зимното слънцестоене по обяд.
Ширината на осмовидната фигура на аналемата се дължи на разликата в скоростта, с която нашата планета се носи по своята орбита, обикаляйки Слънцето ", сподели Маркишки.
Това е датата на зимното слънцестоене - най-късия ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина. Съответно нощите към 21 декември са най-дългите в годината, с дълготрайност близо 14 часа и 58 минути за географската широчина на София, посочи физикът.
свързани новини8437на 10.12.2021
На 21 декември Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. На тази дата по обяд централното ни величие кулминира най-ниско над южния небосвод - на височина едвам 24 градуса за обсерваторията на СУ. В началото на зимата Слънцето не се издига високо над хоризонта, което в действителност е физическата причина за настъпването на зимата в Северното полукълбо на Земята, сподели Маркишки.
След 21 декември денят ще стартира да нараства, изначало незабележимо - едвам с по няколко секунди дневно.
" Например на 22 декември денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември - 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо към датата на пролетното равноденствие 20 март - с съвсем 3 минути на всеки идващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните към датата на есенното равноденствие 22 септември ", напомня физикът.
Разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за София, т.е. с близо 6 часа и 17 минути повече от деня на 21 декември. Тази основна разлика в действителност е повода за въвеждането на лятното часово време - още през 1916 година в Европа за икономисване на сила и в опит за по-ефективно потребление на дългите летни дни, напомня Маркишки.
Той напомня на феновете, че могат да записват фотографски в границите на цяла година ситуацията на Слънцето през период от няколко дни, само че постоянно в един и същи миг от деня - да вземем за пример тъкмо в 12 часа по обяд. Нужно е също от самото начало на дългия опит да не разместваме фотоапарата, акцентира физикът. " Ако най-после софтуерно съчетаем всички снимани фрагменти в един общ, той ще ни покаже така наречен аналема - осмовидна верижка от слънчеви изображения, разказана в продължение на годината. Най-високото слънчево изображение в нея ще бъде това, снимано в деня на лятното слънцестоене - когато Слънцето се издига най-високо в небето по обяд. Обратно - най-ниският безоблачен облик ще е този, сниман в деня на зимното слънцестоене по обяд.
Ширината на осмовидната фигура на аналемата се дължи на разликата в скоростта, с която нашата планета се носи по своята орбита, обикаляйки Слънцето ", сподели Маркишки.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ