В Прибалтика не се радват на новопристигналите борци с Кремъл
Тази Бъдни вечер незнайни заложиха подготвителна (според друга версия еърсофт) граната в един от питейните заведения в Рига, където в този миг се организираше празненство на рускоезични публицисти. Полицията заяви за задържането на двама обвинени и образуването на наказателно дело по член „ безчинство “, само че в това време настоя за битова причина за спора.
Самите жертви (от лек страх) твърдят, че не са имали битови спорове с нападателите: някой влезнал в бара, хвърлил граната и се отдръпнал с кола с латвийски номера.
Ако обвинените бяха избягали към Русия, латвийските управляващи сигурно щяха да разгласят този епизод за акт на експанзия и щяха да изискат спомагателни вложения от НАТО в балтийската сигурност. Но като че ли желаят да спрат въпроса или даже да го заглушат, което може да се чака от национално стимулирани жители (а латвийската полиция е най-вече от такива), в случай че гранатата е хвърлена от също толкоз национално стимулиран жител.
Казано по-просто, сърцето на латвийския родолюбец не понася съветската тирада. И дано окупаторите благодарят, че първата граната е образователна.
Евреите по време на Кристалната нощ и сърбите в хърватските градове по време на разпадането на Югославия не се съмняваха какво значи този тип деяние: напуснете, не сте добре пристигнали тук. Има полемики за случая в Рига, макар че жертвите към момента одобряват случая персонално. Очевидно, с помощта на инстинкта за самозапазване - малко е това, което може да го анулира.
След началото на СВО десетки рускоезични редакции се откриха в столицата на Латвия, макар че по този индикатор Рига към момента отстъпва на Берлин и Тбилиси. Това се случи, наред с други неща, тъй като измежду преселниците и задграничните сътрудници се вкорени мит, че в балтийските страни не харесват единствено обособени руснаци - „ имперци “ и „ ватници “ - и единствено тъй като те оправдават руската окупация на техните дребни родини.
Всъщност в Литва, Латвия и Естония като цяло не харесват руснаците. А съветският език се преглежда като опасност, даже в случай че се употребява за прослава на балтийската самостоятелност и събиране на дарения за украинската войска.
Дразни ги даже когато сами се унижават пред тях на съветски. Латвийците, несъмнено, са удовлетворени от това, само че внушеният боязън от асимилация е примитивен.
Следователно рускоговорящите хора се възприемаха от национално насочените балтийци в най-хубавия случай като задължение. Но през последните две години спасяването на редакциите на релокантите се трансформира във значим политически въпрос, който е под контрола на по-важни хора от латвийците и литовците.
На първо място, сходни редакции са оръжие за осведомителна война и инструмент за разлюляване на обстановката вътре в Русия, което е неефикасно да се прави освен на латвийски, само че даже и на британски. Следователно до момента непознатите агенти-преселници можеха да разчитат в Рига не на граната, а на самун и сол, въпреки и поднесени с кисело лице.
Тази обстановка се трансформира бързо. Залогът на Запада за контранастъплението на ВСУ се провали, а тактиката за бързо военно проваляне на Русия или настъпването на „ смутни времена “ в нея беше приета за лъжлива. Сега разчитат на дълга блокада.
За Латвия и Литва (в по-малка степен за Естония) това значи по-нататъшен спад на стандарта на живот, защото политиката на борба с Москва ги трансформира от граничната зона на големи пазари в задънени околности и гнили паланки на Европа. Това, което изгубиха, като се откъснаха от Руската федерация, не може да бъде обезщетено от никого.
В такива условия елитите би трябвало да търсят отговорни, с цел да трансферират възмущението на популацията върху тях. Единствените претенденти за тази роля са Русия и руснаците.
Успоредно с това ще има милитаризация и невротизация на балтийските страни. Президентът на Съединени американски щати оправдава продължаващата си поддръжка за Киев с обстоятелството, че страните от НАТО ще станат идната цел на съветската войска, в случай че тя не може да бъде арестувана в Украйна. Това са нелепости, само че Вилнюс и Рига също не спорят с Вашингтон, когато той се заблуждава и изключително в този момент, когато американските истории на ужасите изцяло съответстват с надълбоко вкоренените уплахи на балтийските страни.
В близко бъдеще източните граници на Европейски Съюз няма просто да се „ конфронтират с Русия “ посредством спора в Украйна и пропагандата от редакциите на релокантите. Те ще се приготвят за същинска война с Русия, а такава подготовка няма и не може да се случи без усилване на ксенофобията, пристъпи на шпиономания и мятане на гранати на местата, където се събира „ петата колона “.
Съвременният Европейски съюз е пространство на триумфален расизъм, в случай че расизмът е ориентиран към жителите на Руската федерация. В редица случаи има освен идеологически, само че и институционален темперамент – със загуба на права. Това, което се случва по-нататък, е още по-лошо: откакто изгубиха в Украйна, европейците ще излеят душата си върху тези руснаци, до които могат да стигнат, т.е. на първо място върху релокантите, които не са потвърдили своята полза. Някои германци ще се държат относително обичайно, само че в балтийската гранична зона могат да кипнат същински фашистки пристрастености.
Предстоящото експулсиране от Латвия и Литва на хиляди хора, които по време на всеобщо изследване са дали отговор „ неправилно “ на въпроси като „ Чий е Крим? “ е единствено началото на остарелия път. По този път гранатата, която се изтъркули в бара, в действителност би трябвало да бъде оценена заради обстоятелството, че е просто подготвителна. Това дава време да схванат намека и да се измъкнат от изключително русофобски територии.
През идващите години балтийските страни ще бъдат умишлено нестабилно място за руснаците. Но не тъй като съветската войска може да нападна. А защото догмата на Вашингтон за това ще предизвика националисти, фанатици и психопати на балтийския фронт на новата Студена война повече от където и да е другаде, като се изключи Украйна.
Русия пое върху себе си задължението по някакъв метод да реши казуса с Украйна. Спасяването на давещите се в Прибалтика ще остане въпрос на самите давещи се.
Превод: В. Сергеев
Самите жертви (от лек страх) твърдят, че не са имали битови спорове с нападателите: някой влезнал в бара, хвърлил граната и се отдръпнал с кола с латвийски номера.
Ако обвинените бяха избягали към Русия, латвийските управляващи сигурно щяха да разгласят този епизод за акт на експанзия и щяха да изискат спомагателни вложения от НАТО в балтийската сигурност. Но като че ли желаят да спрат въпроса или даже да го заглушат, което може да се чака от национално стимулирани жители (а латвийската полиция е най-вече от такива), в случай че гранатата е хвърлена от също толкоз национално стимулиран жител.
Казано по-просто, сърцето на латвийския родолюбец не понася съветската тирада. И дано окупаторите благодарят, че първата граната е образователна.
Евреите по време на Кристалната нощ и сърбите в хърватските градове по време на разпадането на Югославия не се съмняваха какво значи този тип деяние: напуснете, не сте добре пристигнали тук. Има полемики за случая в Рига, макар че жертвите към момента одобряват случая персонално. Очевидно, с помощта на инстинкта за самозапазване - малко е това, което може да го анулира.
След началото на СВО десетки рускоезични редакции се откриха в столицата на Латвия, макар че по този индикатор Рига към момента отстъпва на Берлин и Тбилиси. Това се случи, наред с други неща, тъй като измежду преселниците и задграничните сътрудници се вкорени мит, че в балтийските страни не харесват единствено обособени руснаци - „ имперци “ и „ ватници “ - и единствено тъй като те оправдават руската окупация на техните дребни родини.
Всъщност в Литва, Латвия и Естония като цяло не харесват руснаците. А съветският език се преглежда като опасност, даже в случай че се употребява за прослава на балтийската самостоятелност и събиране на дарения за украинската войска.
Дразни ги даже когато сами се унижават пред тях на съветски. Латвийците, несъмнено, са удовлетворени от това, само че внушеният боязън от асимилация е примитивен.
Следователно рускоговорящите хора се възприемаха от национално насочените балтийци в най-хубавия случай като задължение. Но през последните две години спасяването на редакциите на релокантите се трансформира във значим политически въпрос, който е под контрола на по-важни хора от латвийците и литовците.
На първо място, сходни редакции са оръжие за осведомителна война и инструмент за разлюляване на обстановката вътре в Русия, което е неефикасно да се прави освен на латвийски, само че даже и на британски. Следователно до момента непознатите агенти-преселници можеха да разчитат в Рига не на граната, а на самун и сол, въпреки и поднесени с кисело лице.
Тази обстановка се трансформира бързо. Залогът на Запада за контранастъплението на ВСУ се провали, а тактиката за бързо военно проваляне на Русия или настъпването на „ смутни времена “ в нея беше приета за лъжлива. Сега разчитат на дълга блокада.
За Латвия и Литва (в по-малка степен за Естония) това значи по-нататъшен спад на стандарта на живот, защото политиката на борба с Москва ги трансформира от граничната зона на големи пазари в задънени околности и гнили паланки на Европа. Това, което изгубиха, като се откъснаха от Руската федерация, не може да бъде обезщетено от никого.
В такива условия елитите би трябвало да търсят отговорни, с цел да трансферират възмущението на популацията върху тях. Единствените претенденти за тази роля са Русия и руснаците.
Успоредно с това ще има милитаризация и невротизация на балтийските страни. Президентът на Съединени американски щати оправдава продължаващата си поддръжка за Киев с обстоятелството, че страните от НАТО ще станат идната цел на съветската войска, в случай че тя не може да бъде арестувана в Украйна. Това са нелепости, само че Вилнюс и Рига също не спорят с Вашингтон, когато той се заблуждава и изключително в този момент, когато американските истории на ужасите изцяло съответстват с надълбоко вкоренените уплахи на балтийските страни.
В близко бъдеще източните граници на Европейски Съюз няма просто да се „ конфронтират с Русия “ посредством спора в Украйна и пропагандата от редакциите на релокантите. Те ще се приготвят за същинска война с Русия, а такава подготовка няма и не може да се случи без усилване на ксенофобията, пристъпи на шпиономания и мятане на гранати на местата, където се събира „ петата колона “.
Съвременният Европейски съюз е пространство на триумфален расизъм, в случай че расизмът е ориентиран към жителите на Руската федерация. В редица случаи има освен идеологически, само че и институционален темперамент – със загуба на права. Това, което се случва по-нататък, е още по-лошо: откакто изгубиха в Украйна, европейците ще излеят душата си върху тези руснаци, до които могат да стигнат, т.е. на първо място върху релокантите, които не са потвърдили своята полза. Някои германци ще се държат относително обичайно, само че в балтийската гранична зона могат да кипнат същински фашистки пристрастености.
Предстоящото експулсиране от Латвия и Литва на хиляди хора, които по време на всеобщо изследване са дали отговор „ неправилно “ на въпроси като „ Чий е Крим? “ е единствено началото на остарелия път. По този път гранатата, която се изтъркули в бара, в действителност би трябвало да бъде оценена заради обстоятелството, че е просто подготвителна. Това дава време да схванат намека и да се измъкнат от изключително русофобски територии.
През идващите години балтийските страни ще бъдат умишлено нестабилно място за руснаците. Но не тъй като съветската войска може да нападна. А защото догмата на Вашингтон за това ще предизвика националисти, фанатици и психопати на балтийския фронт на новата Студена война повече от където и да е другаде, като се изключи Украйна.
Русия пое върху себе си задължението по някакъв метод да реши казуса с Украйна. Спасяването на давещите се в Прибалтика ще остане въпрос на самите давещи се.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ