Тайно досие на ФБР уличава Мартин Лутър Кинг в участия в оргии и връзки с комунистите
Тайно досие на ФБР за лидера на придвижването за цивилен права Мартин Лутър Кинг излезе из масива разкрити в края на октомври документи, свързани с убийството на 35-ия американски президент Джон Кенеди. В него се твърди, че той е имал редица връзки и други " полови отклонения ", както и връзки с Комунистическата партия, написа Би Би Си.
Документът е с дата единствено три седмици преди убийството на доктор Кинг през април 1968 година
Президентът Кенеди не се загатва в документа. Не е ясно за какво той е бил защитаван в загадка близо 50 години.
Няма и доказателства, че изказванията са били доказани.
Корицата демонстрира, че е документите са били преглеждани през 1994 година от работна група на ФБР по отношение на убийството на Кенеди и че тя е заключила, че досието не би трябвало да бъде разкрито.
Много от обвиняванията в отчета наподобява са отправени на база персонални диалози сред други хора, докладвани са от трети лица.
Според едно от тях Кинг е имал държанка в Калифорния, от която е имал дете - то е отправено от " доста виновен човек от Лос Анджелис, който заема позиция, на която би могъл да знае ".
Сред другите обвинявания са, че е бил заобиколен от съветници, свързани мощно с Комунистическата партия в Съединени американски щати, както и че изказванията му постоянно са били подкрепяни от симпатизанти на комунистите. Твърди се още, че е бил скришен последовател на комунизма, " същински болшевик ". Сред обвиняванията има и изказване, че е взел участие оргии, да вземем за пример в двудневна пиянска оргия с проститутки във Вашингтон през януари 1964 година, че е принуждавал млади дами да вземат участие, че е имал любовни афери с четири дами, в това число фолк певицата Джоун Байез.
Списъкът с изказванията евентуално би бил доста проблематичен за водача и герой за цивилен права, в случай че бе огласен през 1968 година, написа Би Би Си.
Голяма част от документите обрисуват Кинг като инструмент на комунистическата партия. Те показват в извънредно неприятна светлина Нобеловия лауреат за мир със сериозен принос за приемането на Закона за гражданските права 4 години по-рано.
Не е изцяло ясно за какво досието е основано, само че няколко от общо 20-те страници се отнасят до плана на Кинг " Вашингтонска пролет ", показан месеци след съставянето на досието.
Въпреки репутацията на Кинг като прелестен представител, в досието се твърди, че всичко, което е казвал, е било одобрявано авансово от съветници.
" Кинг мисли толкоз постепенно, нормално не е квалифициран да направи изказване без помощта на някой различен ", написа в документ.
По отношение на комунизма се споделя: " Кинг е откровен болшевик, който го е изучавал (марксизма), има вяра в него и се съгласява с него, само че поради това, че е набожен чиновник, не смее да го каже обществено ".
Твърденията за половия живот на Кинг, учредени на клюки, са събрани в последните две страници.
Ма̀ртин Лу̀тър Кинг Младши (на британски: Martin Luther King, Jr.) е американски свещеник и държавник и един от водачите на Афроамериканското придвижване за цивилен права. Кинг става баптистки свещеник и още при започване на своята кариера става бранител на гражданските права,[1] трансформирайки се с времето в една от иконите на американския прогресивизъм.
Мартин Лутър Кинг управлява Автобусния протест в Монтгомъри през 1955 година, а две години по-късно взе участие в основаването на организацията Конференция на южните християнски водачи, на която става пръв ръководител. През 1963 година с неговите старания е проведен известният Поход до Вашингтон по време на който произнася емблематичната си тирада „ Имам една фантазия “. В нея той прокламира разширението на обсега на обичайните американски полезности, включвайки в него визията за общество, игнориращо цвета на кожата. С тази тирада Кинг утвърждава своята известност на един от най-значимите оратори в американската история.
През 1964 година Мартин Лутър Кинг става най-младият лауреат на Нобелова премия за мир за неговите старания за унищожаване на сегрегацията и расовата дискриминация посредством гражданско непокорство и други ненасилствени средства. В последните години от живота си той насочва напъните си към битката с бедността и прекратяването на Виетнамската война. Кинг е погубен на 4 април 1968 година. Посмъртно е награден с Президентския орден на свободата (1977) и със Златния орден на Конгреса (2004). През 1986 година годишнината от раждането на Мартин Лутър Кинг е оповестена за формален празник, отбелязван на третия понеделник на месец януари.
Документът е с дата единствено три седмици преди убийството на доктор Кинг през април 1968 година
Президентът Кенеди не се загатва в документа. Не е ясно за какво той е бил защитаван в загадка близо 50 години.
Няма и доказателства, че изказванията са били доказани.
Корицата демонстрира, че е документите са били преглеждани през 1994 година от работна група на ФБР по отношение на убийството на Кенеди и че тя е заключила, че досието не би трябвало да бъде разкрито.
Много от обвиняванията в отчета наподобява са отправени на база персонални диалози сред други хора, докладвани са от трети лица.
Според едно от тях Кинг е имал държанка в Калифорния, от която е имал дете - то е отправено от " доста виновен човек от Лос Анджелис, който заема позиция, на която би могъл да знае ".
Сред другите обвинявания са, че е бил заобиколен от съветници, свързани мощно с Комунистическата партия в Съединени американски щати, както и че изказванията му постоянно са били подкрепяни от симпатизанти на комунистите. Твърди се още, че е бил скришен последовател на комунизма, " същински болшевик ". Сред обвиняванията има и изказване, че е взел участие оргии, да вземем за пример в двудневна пиянска оргия с проститутки във Вашингтон през януари 1964 година, че е принуждавал млади дами да вземат участие, че е имал любовни афери с четири дами, в това число фолк певицата Джоун Байез.
Списъкът с изказванията евентуално би бил доста проблематичен за водача и герой за цивилен права, в случай че бе огласен през 1968 година, написа Би Би Си.
Голяма част от документите обрисуват Кинг като инструмент на комунистическата партия. Те показват в извънредно неприятна светлина Нобеловия лауреат за мир със сериозен принос за приемането на Закона за гражданските права 4 години по-рано.
Не е изцяло ясно за какво досието е основано, само че няколко от общо 20-те страници се отнасят до плана на Кинг " Вашингтонска пролет ", показан месеци след съставянето на досието.
Въпреки репутацията на Кинг като прелестен представител, в досието се твърди, че всичко, което е казвал, е било одобрявано авансово от съветници.
" Кинг мисли толкоз постепенно, нормално не е квалифициран да направи изказване без помощта на някой различен ", написа в документ.
По отношение на комунизма се споделя: " Кинг е откровен болшевик, който го е изучавал (марксизма), има вяра в него и се съгласява с него, само че поради това, че е набожен чиновник, не смее да го каже обществено ".
Твърденията за половия живот на Кинг, учредени на клюки, са събрани в последните две страници.
Ма̀ртин Лу̀тър Кинг Младши (на британски: Martin Luther King, Jr.) е американски свещеник и държавник и един от водачите на Афроамериканското придвижване за цивилен права. Кинг става баптистки свещеник и още при започване на своята кариера става бранител на гражданските права,[1] трансформирайки се с времето в една от иконите на американския прогресивизъм.
Мартин Лутър Кинг управлява Автобусния протест в Монтгомъри през 1955 година, а две години по-късно взе участие в основаването на организацията Конференция на южните християнски водачи, на която става пръв ръководител. През 1963 година с неговите старания е проведен известният Поход до Вашингтон по време на който произнася емблематичната си тирада „ Имам една фантазия “. В нея той прокламира разширението на обсега на обичайните американски полезности, включвайки в него визията за общество, игнориращо цвета на кожата. С тази тирада Кинг утвърждава своята известност на един от най-значимите оратори в американската история.
През 1964 година Мартин Лутър Кинг става най-младият лауреат на Нобелова премия за мир за неговите старания за унищожаване на сегрегацията и расовата дискриминация посредством гражданско непокорство и други ненасилствени средства. В последните години от живота си той насочва напъните си към битката с бедността и прекратяването на Виетнамската война. Кинг е погубен на 4 април 1968 година. Посмъртно е награден с Президентския орден на свободата (1977) и със Златния орден на Конгреса (2004). През 1986 година годишнината от раждането на Мартин Лутър Кинг е оповестена за формален празник, отбелязван на третия понеделник на месец януари.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ