Тайните фалити на БКП са едни от все още малко

Тайните банкрути на Българска комунистическа партия са едни от към момента малко известните обстоятелства от интервала на комунизма в България, само че писмено доказани истини за ръководството на компартията и по-конкретно през времето, когато тя се управлява от Тодор Живков*.

Положение на несъстоятелност

През 1956 година Тодор Живков, издигнал се в сянката на Вълко Червенков, е одобрен на поста първи секретар на Българска комунистическа партия с утвърждението на руския началник Никита Хрушчов. Непопулярният по това време Живков началник на българската компартия търси популистки решения за разпознаването му от масите, като дава обещание да усъвършенства бедното богатство на болшинството от хората в страната. Заимствайки от китайския стопански модел за скокообразно развиване, Живков декларира, че за няколко години българското земеделие и стопанска система ще донесат благополучие. Вместо това икономическото състояние в комунистическа България в края на 50-те години се утежнява и страната е доведена до фалит. Поради систематичното несъблюдение на годишните проекти и некадърно ръководство Живков довежда страната до несъстоятелност, напомнят от "Памет ".

По това време партийната цензура прикрива отрицателните трендове в икономическото развиване и не дава публичност измежду обществото на задлъжнялостта на ръководството на Българска комунистическа партия. Темата за външния дълг до края на комунизма остава една от най-големите държавни секрети, известни на стеснен кръг партийни ръководители и висши банкови чиновници от Българска народна банка. През 1960 година външният дълг на страната доближава до непостижимите за това време съвсем 3 милиарда лв..

Дълговете към руските банки

По това време най-големият заемодател на Народна република България е Съветският съюз, а въпросът с издължаването към руските банки, основани в Париж и Лондон, както и към Държавната банка в Москва, става наложителен. През април 1960 година в строго конфиденциален отчет ръководителят на Българска народна банка Кирил Несторов предизвестява висшето партийно управление:

„ Ейробанк, Париж, и Московската национална банка, Лондон, ни уведомиха, че не са в положение да ни дават нови търговски заеми, до момента в който не понижим сумата по употребените до момента такива. Всяко неплащане може да изложи на риск двете другарски банки, както и Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики.”

Българска народна банка предлага разнообразни ограничения изразяващи се в съкращения и икономии на валута, само че заключението е, че и „ те не са в положение да решат изцяло въпроса за заплащанията ни с капиталистическите страни през тази година. Поради това Българска народна банка не намира различен излаз от ситуацията с изключение на потреблението на златните запаси, които се намират [от 1959 г.] на предпазване в Държавната банка на СССР”. Тодор Живков прави несполучлив опит да измоли от руския началник Никита Хрушчов пролонгация за връщането на старите заеми и приемането на нови. Заедно с министър-председателя по това време Антон Югов, се обръщат с писмо до руския началник Хрушчов, в което признават, че макар взетите ограничения „ ние не сме в положение да посрещнем срочните погашения в капиталистическа валута през второто и третото тримесечие на тази година.”

„ Спомням си, че с Кирил Несторов, ръководител на Българска народна банка, изготвихме отчети – устни и писмени, до Тодор Живков и Антон Югов [премиер] за тежкото валутно състояние на страната и платежния баланс. Тогава се взе решение да се направи послание към Хрушчов двете руски банки в Париж и Лондон да оказват помощ, като ни кредитират със западна валута. Хрушчов ни изпрати отговор в размер на една страница и с него мнение на Госбанк, Москва, която много сериозно се отнасяше към българската валутна политика”, разкрива зам.-председателят на Българска народна банка по това време проф. Нешо Царевски.

След отхвърли на Хрушчов да рефинансира българския дълг Живков изпада в невъзможност. Тогава той еднолично взема решение да предложи на руското държавно управление да купи българския златен запас, като по този метод погаси част от задълженията. Как обаче е допустимо Тодор Живков да продаде на Съветския съюз български златен запас в размер на 20 тона без никой в страната да разбере?

Архивните документи демонстрират, че Живков е бил улеснен в тази ситуация. Няколко месеца преди златният запас да бъде изтъргуван за погасяване на банкрутиралото Живково ръководство благородният метал е предаден на предпазване в Държавната банка в Москва. Акцията по прехвърлянето му в Съюз на съветските социалистически републики стартира още през септември 1958 година Тогава държавното управление на Антон Югов със строго поверително от особена значимост разпореждане взема решение полезностите на Българска народна банка да се изтеглят от централната постройка, а златният запас на страната да бъде предаден на хранилище за предпазване в Госбанк – Държавната банка на Съюз на съветските социалистически републики, до момента в който се извърши градеж на авариен, по-добре укрепен трезор. Българското златото, тежащо 20,1 тона, е застраховано и под засилена защита е превозено с трен от София до руския граничен пункт Унгени през февруари 1959 година Там представители на Българска народна банка го предават на комисия от Госбанк.

За да се отсрочи краткотрайно неплатежоспособността на комунистическото ръководство, в която е изпаднало, Живков прибягва като последна мярка и единствен излаз – да хариже на златния запас на Кремъл.

„ По това време на България към този момент не отпускаха заеми от чужбина, тъй като бяхме употребявали към този момент доста такива. Нямаше изгледи за нови валутни приходи, с които да плащаме лихвите и заемите. Причината за продажбата на огромното количество злато на Съюз на съветските социалистически републики беше, че към този момент никой не искаше да даде заем на България, даже и руското правителство”, разкрива проф. Нешо Царевски, шеф на ръководство „ Валутно” в Българска народна банка от 1959 година и след това зам.-председател на Българска народна банка пред прокуратурата през 1990 година



Справка на Главна прокуратура за количеството български златни запаси, които Тодор Живков харизва на Съюз на съветските социалистически републики, с цел да погаси част от отговорностите на комунистическото ръководство към Кремъл и да избави поста си / Източник: Архив на Национална следствена служба

Операцията по продажбата на българския златен запас на Москва е завършена с писмо на ръководителя на Българска народна банка Кирил Несторов от 7 май 1960 година до ръководителя на Госбанк в Москва Александър Коровушкин. Още същият ден ръководителят на руската държавна банка дава единодушието си да покупката да се реализира. Българското злато е подложено на рафинация в Новосибирск за привеждането му към условията на интернационалните златни тържища в Цюрих и Лондон. Ценният метал, възлизащ на 20,1 тона е продаден от съветската страна на четири партиди на 11 юли 1960 година, две от които в Цюрих и две в Лондон, при цена за тройунция (31.1035 гр.) от 35.10 щатски $. Общо за него са платени 22 738 255 $. От тях в българската хазна не влиза нито цент, тъй като са погасени просрочените отговорности на Живковото ръководство към Москва.

Тайната договорка на Тодор Живков е осчетоводена от Българска народна банка доста по-късно – през март 1964 година, когато първия секретар на Българска комунистическа партия към този момент заема и поста министър-председател. Тогава Българска народна банка изготвя фиктивен отчет до Живков, с който е предлага на Бюрото на Министерския съвет да утвърди продажбата на продаденото четири години по-рано злато, като средствата бъдат употребявани за погасяване на отговорностите към руската страна. Първият образец на отчета с резолюцията на Живков, одобряваща продажбата, не е заведен нито в държавния списък, нито в архива на Българска народна банка. Така еднолично решение на Живков за продажбата на златния запас през 1960 година, остава непокътнато в дълбока загадка десетилетия наред (през 1991 година продажбата е открита от прокуратурата по дело №4/1990 година за аргументите за икономическата злополука от ръководството на Българска комунистическа партия, като го засекретява под кодовото наименование направление „ Делта-М”, бел. ред.).

Следите на тази унизителна „ договорка “, прикрита от първия секретар на партията, обаче не са заличени напълно. В архивите остава паметна записка на Българска народна банка от юни 1964 година, в която се показва, че отчетът за продажбата е получил утвърждението на първия партиен и държавен началник. „ Тази продажба на златото на България е закононарушение и решението за нея е взето от Тодор Живков. С продажбата българският лев се лишаваше от последното си покритие”, показва през 1991 година пред следствието някогашният зам.-председател на Българска народна банка проф. Царевски. Притиснат от обстоятелствата в оживелите архивни документи и от показанията на представителите на Българска народна банка за тайните интервенции със злато през 1991 година Живков е заставен да направи под клетва пред прокуратурата следното самопризнание:

„ Липсваха ни финансови средства и страната беше пред цялостен финансов фалит. Предполагам, че с цел да дам единодушие за продажба на златото, е имало тежки причини, изложени от банката пред мен. Вероятно с валутата, получена от тази договорка, са плащани някои разноски, които са били неотменими и не е имало никаква друга опция.”

Още продажби на българско злато

При задълбочаващия се проблем с платежния баланс Живков прибягва до още няколко секретни интервенции със злато. През май 1962 година Бюрото на Министерския съвет позволява на Българска народна банка да подава 6 тона злато в Унгарската банка против заем в размер на 10 млн. $. Заложените общо 5 878 кг злато на Унгарската банка обаче по-късно също са продадени за погасяване на заеми.

Сериозните проблеми с платежния баланс на Народна република България и острата потребност от конвертируема валута за погасяване на взетите заеми не престават и по-късно. Чрез Българска народна банка и Българска външнотърговска банка през 1964 година е подадено още злато в залог против заем в Московската национална банка в Лондон в кюлчета и в български и задгранични златни монети. Три месеца по-късно то също е продадено. Теглото му възлиза на 5 849 кг, а интервенцията е съгласувана още веднъж с Живков.

Така сред 1960 година и 1964 година с негово позволение са продадени общо към 31 880 кг или 31,8 тона чисто злато, като получената конвертируема валута е употребена само и единствено за погасяване на отговорности най-вече към руските банки – Ейробанк в Париж и Московската национална банка в Лондон.

Дори и като министър председател Живков усърдно пази в загадка тези интервенции, пишат още от "Памет ". Те са осчетоводявани в Българска народна банка по специфична сметка 105 „ Разни дебитори и кредитори”. Какво се е крие зад нея коментира някогашният зам.-председател на Българска народна банка проф. Тотю Тотев: „ Сметка 105 „ Дебитори и кредитори” е „ тъмна” сметка, която не дава визия за същината на осъществената и осчетоводена по този метод интервенция.” Тези обстоятелства, разкрити надалеч след измененията, демонстрират, че Народна република България е първата страна от някогашния социалистически лагер, която банкрутира през 1960 година надалеч преди Полша през 1980 година В началото на 60-те години Живков схваща, че без руска помощ не може да ръководи и затова се взема решение извърши национално изменничество, като предложи на Пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия България да се слее със Съюз на съветските социалистически републики като 16-та република, който утвърждава страната да загуби националния си суверенитет.

Истината за Живковото ръководство

Банкерът проф. Царевски обобщава:

„ Общо за трите продажби на злато от българския златен запас България не е получила повече от 30 млн. $, което явно не можеше да реши валутните проблеми на страната. Можеше да се вземат ограничения за икономии, само че е предпочетено да се продаде наличното злато. Съветският съюз тогава не ни отпусна заем, тъй като в България се водеше една неразумна валутна политика и с нея сме сложили в тежко състояние руските банки в Париж и Лондон. Ако се има поради, че след 8-10 години интернационалните цени на златото внезапно скочиха над 10 пъти, то вредата за България е голяма, даже и да се има поради инфлацията.”

И към края на 60-те години спешното положение с валутния баланс продължава, държавното управление на Живков не е в положение да обезпечи нужната валута за насрещни заплащания по задгранични заеми, на които се крепи ръководството му. Българска народна банка е оставена без злато и на алено. Този факт признава Кирил Зарев, идващият ръководител на Българска народна банка в интервала 1969-1974 година Когато приема поста от тогавашния ръководител Несторов, последният му изяснява какъв брой затруднено е заплащането на задълженията. Зарев си спомня: „ Дори той загатна, че Българска народна банка не е изплатила 50 млн. $ с изминал погасителен период на Московската национална банка в Лондон. Това е било може би през 1967 година или 1968 година и на процедура значи, че тогава Българска народна банка е банкрутирала.”

Вторият банкрут на Българска комунистическа партия. Живков към Брежнев през 1978 година:

Благодаря за помощта, без която България нямаше да бъде платежоспособна

През първите години на 70-те години външният дълг бележи гладко повишаване, а от 1974 година стартира внезапно да се усилва. През 1970 година той е 1,3 милиарда валутни лв., през 1974 година – 2,6 милиарда валутни лв., а през 1977 година – 4,6 милиарда валутни лв. Петролната рецесия от 1973 година, когато страните-производителки от ОПЕК, постановат следено произвеждане на нефт и усилват цената му, оказва доста въздействие върху международната стопанска система. В България обаче, макар че получава руски петрол, част от който продава на трети страни, държавното управление не подхваща ефикасни ограничения, които да смекчат удара върху стопанската система от покачването на цените на петрола.



Съветският водач Леонид Брежнев (вляво) е заставен да избавя Живковото ръководство през 1977 година от втори банкрут, до който е довело Народна република България / Снимка: Българска телеграфна агенция

Пасивът, който Народна република България понася от изменението на цените на нефта за петте години до 1981 година, е към 2,5 – 3 милиарда валутни лв.. Външният дълг се повишава застрашително и ръководството на Българска комунистическа партия още веднъж изпада в положение да не може да посреща отговорностите по външния дълг. Тодор Живков е заставен персонално да моли за помощ Леонид Брежнев. На Москва още веднъж да постанова отпуска финансова помощ под формата на два следващи годишни транша от по 400 млн. рубли, тъй като ръководството на Живков за повторно е изправило страната до ръба на неплатежоспособността. Валутните отговорности към 1978 година доближават заплашителните 6 милиарда $.

„ Благодаря за помощта, която Политбюро на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и руското държавно управление ни оказаха с отпуснатия заем. Без тази помощ България от тази година нямаше да бъде платежоспособна.”

Това са думите на генералния секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков, отправени към руския началник Леонид Брежнев по време на срещата им в Крим през лятото на 1978 година С тях Живков признава пред генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз втория банкрут, до който България е докарана през 1877/1978 година вследствие на неговото некадърно ръководство. Генералният секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз персонално предизвестява Живков за сериозното повишаване на външния дълг на Народна република България:

„ За отговорностите на България към Запада ние сме говорили с теб нееднократно. Вниманието към този проблем не трябва да отслабва, тъй като от стопански той може да прерасне в политически проблем.”

В този интервал Живков се мъчи по всевъзможен метод да задържи размера на руските суровинни доставки. Той прави няколко пъти воин на Народна република България Леонид Брежнев, връчва му и Димитровска премия, а при визитите на руския водач в България се пробва да контракти нови отстъпки на четири очи по време на лов. Над Съюз на съветските социалистически републики обаче към този момент са надвиснали съществени стопански проблеми, изразяващи се с разноските във военната случка в Афганистан, наливането на милиарди за спасяването на режима в Полша и привършване на запасите на нефт и газ в европейската част на страната. На срещата в Крим през 1978 година Брежнев непосредствено споделя на Живков, че „ да определим дефинитивно още в този момент възможните размери на доставките на първични материали и съоръжение, които вие желаете, ние не можем”.

Част от изявлението на Тодор Живков при срещата с Брежнев в Крим през 1978 година, на която персонално благодари за руската помощ, с помощта на която ръководството на Българска комунистическа партия под негово управление е избавено от втори банкрут / Източник: Архив на Национална следствена служба

В строго секретно писмо Леонид Брежнев персонално осведоми Тодор Живков по-късно, че Съюз на съветските социалистически републики планува понижение на плановете за енергийни доставки в интервала 1981-1985 година По това време Съветският съюз дава на страните от Съвет за икономическа взаимопомощ повече от 72 млн. тона петрол, 7 млн. тона нефтопродукти, 29 милиарда куб. м газ, кокс и електрическа енергия. Москва понижава енергийните доставки за Народна република България в размер на 2,6 млн. тона. Съветското държавно управление изрично декларира, че „ не е в положение да прави промени в структурата на горивата, защото това било към този момент направено и благоприятни условия няма никакви”.

Третият банкрут през 1987 година

През 1985 година Народна република България още веднъж влиза в спиралата на външния дълг. Лошите стопански индикатори във всички браншове и несъответстващата политика водят до взимането на от ден на ден заеми от западни банки и до все по-голямо задлъжняване на режима. В същото време Тодор Живков отхвърля да прави каквито е стопански промени. През октомври 1987 година той е предизвестен в писмена форма от ръководителя на Българска народна банка Васил Коларов, че действително ръководството се намира в положение на банкрут.

В показания му документ е изработен план на заплащанията по външния дълг по главницата и лихвите. Посочено е и общата задлъжнялост (само по външния дълг) на страната в края на 1987 година – „ към 6000 млн. валутни лева”, което е над 7 милиарда $. Дадена е и информация за идните заплащания по външния дълг за идващите три години, както и данни за по-високите лихви, които Народна република България би трябвало да заплаща в случай, че външната ѝ задлъжнялост се усили. На финала ръководителят на Българска народна банка акцентира, че единственият метод да се обслужва обикновено външния дълг е взимането на нови заеми.

Живков в никакъв случай не признава пред българския народ, че довежда страната три пъти до банкрут, само че в показанията си пред прокуратурата през 1990 година разкрива обречеността на комунистическия строй и неговата назадничавост / Снимка: Българска телеграфна агенция

Под непостижимото задължение на тоталната задлъжнялост на Народна република България към западните банки Коларов осведоми генералния секретар на Българска комунистическа партия, че „ е признато за обикновено заплащанията за главния дълг и за лихвите на една страна да не надвишават 25 на 100 от общите ѝ валутни приходи. У нас те са повече от 100 на 100.” Тодор Живков обаче отхвърля да одобри истината и вкарва страната в нови големи задължения, с цел да остане на власт и да продължи да поддържа илюзията на „ развития социализъм”. Към края на 1989 година режимът на Живков и Българска комунистическа партия натрупва близо 11 милиарда $ външен дълг.

Новият общоприет секретар на Българска комунистическа партия Петър Младенов, който наследява през ноември 1989 година Живков, също правилен човек на Кремъл, знае истината за тежкото икономическо състояние. Той обаче не го разкрива пред българския народ, а го споделя единствено пред управлението на Министерство на вътрешните работи и Държавна сигурност в края на ноември 1989 година, като декларира, че ръководството на Тодор Живков е довело страната до „ просешка тояга”, а „ картината в стопанската система е потресаваща”.

През февруари 1990 година със строго секретно от особена значимост писмо по отношение на: Състояние на заплащанията по употребените заеми от чужбина, подписано от ръководителя на Българска народна банка Иван Драгневски и ръководителя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков ръководителят на Министерския съвет Андрей Луканов е осведомен за сериозното равнище на външната задлъжнялост на комунистическото ръководство, което към 31 декември 1989 година възлиза на 10,6 милиарда $. Посочено е, че през 1990 година предстоят заплащания по разнообразни заеми и лихви в размер на 3,9 милиарда $. Те могат да бъдат отчасти погасени единствено с останалите 528 млн. $ в така наречен стратегически запас.



Първата и последната страница от справката на ръководителя на Българска народна банка Васил Коларов до Тодор Живков от октомври 1987 година с планове за идните заплащания по външния дълг, от която става, че ръководството действително е във банкрут и може да се избави единствено с цената на взимане на все по-неизгодни и утежняващи икономическото състояние на страната заеми от западни банки / Източник: Архив на Национална следствена служба

Банкерите акцентират, че „ на интернационалните кредитни пазари банката среща извънредно съществени и съвсем непреодолими компликации по договарянето на нови кредити”. От ноември 1989 година не е контрактуван нито един подобен. „ Като претекстове за тази умереност се акцентират високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила сериозната граница”, признават банкерите. Те оферират да бъдат прекъснати заплащанията по външния дълг, като банката уведоми кредиторите за това. През идващия месец Андрей Луканов се пробва да изпроси 1 милиарда $ от Съюз на съветските социалистически републики, за което пътува персонално до Москва, само че Горбачов му отхвърля, защото и самото руско ръководство е във финансова рецесия. На 31 март 1990 година Луканов приключва едностранно заплащанията по външния дълг без да предизвести кредиторите, което в допълнение утежнява ситуацията на България. Така излиза наяве истината за банкрутиралото комунистическо ръководство, което завещава най-лошия стопански старт от всички страни в разпадналия се руски блок, опитващи се да се отърсят от тоталитарните комунистически режими.

Тодор Живков също не прави самопризнания пред българския народ, нито понася политическа отговорност за краха на страната. В показанията си под клетва, дадени от него, пред Главна прокуратура по дело №4/1990 година за икономическата злополука на Българска комунистическа партия обаче той признава:

„ Аз не настоявам, че народът е живял в обилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше пример. И би трябвало да бъда в този момент лукавец, с цел да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било ситуацията в Съветския съюз. Ние последователно виждахме и започнахме последователно да усещаме, че руските хора живеят по-лошо от българските жители. Очевидно е, че Централен комитет на Българска комунистическа партия и генералният му секретар са били под въздействието и в плен на илюзията, че успеха на социализма в Европа е обезпечена.

И най-после, тъй като приказвам искрено, желая да подчертая, че тази политика за тогавашните условия беше вярна, само че стартира да ражда своите парадокси и противоположности. Бавно, само че несъмнено бяхме наказани на софтуерно и осведомително закъснение, защото нашият пазар беше основно социалистически. От 1985 година моделът на развиване, който бяхме избрали, стартира да се разрушава. Ясно беше, че той крие в себе си предпоставките за своето очистване.”

*До 2007 година в България е прочут банкрутът на Българска комунистическа партия единствено през 1989-1990 година, довел до едностранно преустановяване на заплащанията на външния дълг през март 1990 година от премиера болшевик Андрей Луканов. През 2007 година проверяващият публицист и създател на уеб страниците desebg.com, agentibg.com и pametbg.com Христо Христов разгласява своето писмено проучване „ Тайните банкрути на комунизма”, построено върху формалните документи по дело №4/1990 година на Главна прокуратура за определяне на аргументите за икономическата злополука от ръководството на Българска комунистическа партия. Христов е единственият откривател, който работи с над 1300-те тома по делото, в които е събраната стопанската история на България в интервала 1958-1991 година и са разпитани основни функционери и ръководители от Българска комунистическа партия, икономически ръководители, някогашни шефове на Българска народна банка, както и някогашни министри и специалисти на Министерството на финансите. Книгата за първи път разкрива, че по време на ръководството на Българска комунистическа партия отпред с Тодор Живков страната три пъти е доведено до банкрут – през 1960, 1977 и 1987 година

Източник: "Памет "