Двукатните къщи в Банско са като строените през XVIII век в Италия
- Тайни тунелии скривалищаса градени за бягство приопасност
- Веляновата енай-красиватавъзрожденскакъща у нас
История, обичаи и модерност съчетава Банско - красивото градче в подножието на Пирин.
В последните години се подреди до най-популярните зимни курорти в света, само че от ден на ден непознати и наши туристи го преоткриват и като място, впечатляващо
с богатото сикултурно-историческонаследство
Възрожденският дух на Банско е непокътнат и до през днешния ден, а полъхът на предишното се усеща на всяка крачка, написа 24 chasa.bg.
Градът е отечество на бележития български възрожденец Неофит Рилски. Родната му къща, строена през XVIII век, е културна полезност с национално значение и е превърната в музей.
На мястото, където пък е била родната къща на Паисий Хилендарски, през 2008 година отвори порти Духовно-исторически център. Домът, в който е израснал великият стихотворец на България и обичан наследник на Банско Никола Вапцаров, също е отворен за визити и е главната постройка на Музейния комплекс в града.
Там ще ви опишат за възникването и цялата история на Банско до през днешния ден, а другите къщи музеи, които са съсредоточени в централната част, може да се обиколят за ден.
Безспорно най-впечатляващи са калдъръмените улички и старинните къщи, всяка от които крие митове за семейството, която я е обитавала.
Градът се развива бързо и през XVIII век е измежду най-богатите и най-значими центрове в югозападните български земи. Превръща се в икономическо средище с оживена комерсиална и занаятчийска активност.
Замогналите се търговски семейства подвигат неповторимите възрожденски къщи - замъци, непокътнати и до през днешния ден. Пригодени са за сигурност и защита на стопаните си, със комплицирано вътрешно систематизиране, секрети коридори и скривалища.
Има догатки, че проектът на банската укрепена двукатна къща е донесен от Италия.
На приземния етаж самесилникът, водникът, избата, оборът
и други икономически пространства, дюкяни и занаятчийски работилници.
Горният етаж е с жилищни пространства, като присъща е проходимостта от стая в стая, позволяваща бягство при вероятно нахлуване. В една стая се събирали дамите, с цел да работят.
При поучвания в местността Свети Никола през 2003 година се откриват основите на ранно-християнска базилика, находките са консервирани и реставрирани, построени са туристически пътеки, стъпала и парапети за достъп до археологическия обект.
Основното жилищно помещение е огнището за подготвяне на храната, в средата е софрата, там е и огромният одър за спане на цялата фамилия. Стените на банската къща са солидни, от камък, като външните доближават до 1,20 м дебелина.
В тях са издълбани отвори, наричани бойници, служещи за пукотевица при нахлуване. Прозорците са дребни и предпазени с стоманени решетки.
Чардакът е ограден с красиво завършени елементи от парапет, а от него се излиза на “колибата ”. Тя се среща само в банската къща и съставлява открита дъсчена тераса, наклонена към двора и свързваща стопанските постройки с жилищните пространства.
Повечето възрожденски къщи са монументи на културата. Към Музейния комплекс, включващ 8 обекта, са Веляновата и Радоновата къща, които могат да се прегледат от туристи. Градът под Пирин е незабравим и с иконописната и дърворезбарска школа.
В средата на XVIII век тук се оформя Банската художествена школа, фамозна в цяла Централна Европа. За нея туристите могат да научат повече от
постояннатаизложба на “Банскатахудожествена школа ”
Няма по какъв начин екскурзиант да обиколи Стария град и да не влезе в черквата “Света Троица ” в центъра, един от знаците на Банско. Освен че е една от най-посещаваните забележителности, храмът е един от най-големите в България.
До построяването на катедралния храм в София “Св. Александър Невски ”, тя е била най-голямата черква в страната и на Балканския полуостров.
Храм “СветаТроица ” вдигнатс даренията на
270 семейства
Намира се в центъра на Банско и е една от най-посещаваните забележителности в града. Храмовият комплекс, едно от най-ярките постижения на българската просвета от епохата на Възраждането, сплотява църквата и камбанарията и е разгласен за архитектурен монумент.
Представлява трикорабна базилика и е издигната през 1835 година от локални майстори по самодейност на банския търговец Лазар Герман.
На основния вход близо един до различен може да се видят християнски кръст и турски полумесец - знак на търпимостта сред двете религии.
Най-деен в изографисването е уста Велян Огнев. Той прави неповторимия резбован иконостас, фрески по колоните и купола, владишкия престол и амвона, 12-те колони, символизиращи 12-те апостоли. Художниците от семейството Молерови създават прелестните огромни иконостасни и дребни целувателни икони, кръста на разпятието, престола.
Камбанарията в двора, висока 30 метра, е построена през 1850 година от уста Глигор Доюв. През 1866 година на нея е инсталиран часовник, направен от самоукия занаятчия Тодор Хаджирадонов.
Черквата е издигната благодарение на 270 семейства и 1081 самостоятелни донори, а парцелът - градина бил владеене на тогавашния кмет на града дядо Лазко (Лазар Герман), състоятелен банскалия. Освен че е управлявал построяването, водил и тежки договаряния с турците.
Освен дарената градина от кмета правоприемник на Неофит Рилски е дарил мястото пред къщата си. Турските наредби разрешавали да се строят единствено дребни църкви, и то в края на селището - там, където е имало манастир или оброчище.
Една нощ дядо Лазко донесъл кръст, икона и други църковни антики и ги заровил в средата на контури имот. Помолили остаряла жена да “сънува ”, че в неговата градина има закопан кръст и икона. Повикали хора от турските управляващи и в тяхно наличие разкопали посоченото от дамата място и извадили заритото.
След като дълго време не получавали позволение за градеж, на валията на Солун се родил наследник и банскалии тръгнали с кмета да занесат богати блага за бебето. Пашата ги приел и издал позволение.
През 1837 година черквата “Света Троица ” била осветена.
Покривът се носи от 12 колони от вековни мури, знак на 12-те Христови възпитаници.
В духовния център “СветиПаисий Хилендарски ” има копие на килията на светецав Хилендарския манастир
Мемориалът на Отец Паисий отваря порти през 2008 година Новопостроената постройка е на мястото, където е била родната къща на великия възрожденец, и пред нея е подложен гравиран камък, означаващ мястото, където се е родил през 1722 година
Духовно-историческият център “Св. Паисий Хилендарски ” е посещаван от съвсем всички посетители на града.
С построяването на центъра се осъществя концепцията за тъкмо копие на килията в Хилендарския манастир в Атон, където Паисий написа “История славянобългарска ” през 1762 година - манифест и първопрограма на Българското възобновление.
