Татуировката е знак. Печат на тялото. Когато човек си прави

Татуировката е знак. Печат на тялото. Когато човек си прави татуировка, той отпечатва в тялото си онази обстановка, тези събития, тези страсти, които са били с него по време на татуирането. Запечатва вечно обстановката и положението.

Така че ​​погледнете белега – и си спомнете при какви условия сте го получили. Никога няма да забравите… Операция, нахлуване, война, акцидент, трагичен случай…

Татуировката се ползва съзнателно. Това е още по-мощен отпечатък.

Понякога се ползва с възпоменателна цел. За увековечаване на събития или взаимоотношения. А в този момент се ползва с декоративна цел и със алегорична.

И тогава животът се трансформира. И ще стане ли знакът спънка за смяна? Това би трябвало да се обмисли съществено, преди да се приложи.

Ние се променяме. Но знакът остава същият.

Като дете ми демонстрираха едно момиче, което направи толкоз огромна татуировка на ръката си: „ Коля “. Тя обичала Коля и решила да отпечата името му вечно.

Нищо хубаво не се случи с Коля. И никой не се срещна с приличното момиче. Изведнъж Коля е някъде наоколо. И е напълно ясно, че Коля е вечно. Момичето принадлежи на Коля.

Знакът остава и от време на време дърпа в предишното, пречи на щастието. Първоначално сладко зайче или яростен тигър отговаряше на душевното положение на индивида и неговите условия. А след това стопираха да съответстват. Те са се трансформирали в знак на предишното, от което желаете да си тръгнете, да се отървете от него. Но знакът не ви разрешава да го извършите.

Да се ​​направи или не татуировка е персонален въпрос на човек. В исляма, да вземем за пример, татуировките са неразрешени. И в юдаизма също. Но това е набожен въпрос. И от позиция на знак, знак, татуировката е щемпел. Отпечатък върху тялото за миг от времето. Събития, вашето положение в този миг, вашето въодушевление. Отпечатване на принадлежност към избрана група, клетва за честност – може да се каже по този начин.

Но времената се трансформират и ние се променяме с тях, както споделя латинската сентенция.

Понякога татуировката стартира да тежи и да пречи. Дори да е доста красива. Тя „ притегля “ събития, хора и условия, които към този момент не са нужни. Дори нездравословни. Татуировката може да попречи на развиването и смяната.

Една незаконна фигура похарчи цяло положение, с цел да се отърве от сините татуировки. Защото никой не го възприемаше като предприемач. Възприемаха го като рисков нарушител.

Или – един сполучлив човек стартира да губи триумфа си. Неговият мироглед се промени, времената се трансформираха. А китайските знаци опонират на днешната му философия и религиозни вярвания. Имаше дисонанс сред признака на тялото и знаците на съзнанието.

И по този начин, какво – да извършите или да не извършите татуировка – никой не може да посъветва възрастен. Това е негово персонално решение.

Но това е отпечатък. Печатът свързва и запечатва. Това е, което е значимо да запомните. Не забравяйте, че татуировката няма да ви разреши да забравите. Това е отпечатан спомен. И би трябвало да помислим за това…

Анна Кирянова