Гигантското гравитационно притегляне на Юпитер може да ни помогне да намерим извънземни светове
Търсенето на обитаеми екзопланети изобщо не е елементарно начинание. Учените би трябвало да се преценяват с редица фактори, в това число дали светът е на вярното разстояние от своята звезда, с цел да има вода в течно положение. Дали е каменист, като Земята, Марс или Венера? Разполага ли с тектонично и магнитно поле? Има ли атмосфера?
А в този момент към всичко това можем да прибавим още един фактор – дали планетата е била наранена от други екзопланети в орбитата на същата звезда. За да проучат повече тази концепция, астрономите вземат решение да изследват резултатите, които голямото гравитационно притегляне на газовия колос Юпитер има върху земната орбита.
Въпреки че планетите в нашата Слънчева система са много раздалечени една от друга, те въпреки всичко са задоволително близо, че да могат да въздействат (мъничко) на орбитите си. В частност за Земята това значи, че взаимоотношенията ѝ с Юпитер и Сатурн (основно) могат да удължат елипсовидната форма на орбитата и да повлияят на осовия ѝ надолнище (създавайки по този метод ледникови и междуледникови климатични цикли, наречени Циклите на Миланкович).
За да открият по какъв начин Юпитер въздейства върху ексцентрицитета на земната орбита, експертите основават компютърни модели на разнообразни орбити на газовия колос. Ако ексцентрицитетът ѝ бе еднакъв на този на орбитата на Меркурий, нашата планета щеше да е по-близо до Слънцето, в сравнение с е Венера, и щеше да се отдалечи от орбитата на Марс. Това щеше да направи живота на Земята неосъществим.
Някои учени смятаха, че орбитите на планети в обособени планетни системи може да са напълно разнообразни, а в Слънчевата система - най-оптимални за живот. Три четвърти от компютърните симулации разкриват, че Слънчевата система се разпада за 10 милиона години, така като Юпитер прави орбитите на другите планети нестабилни, изхвърляйки небесни тела в далечния космос или сблъсквайки ги посред им, а останалата една четвърт - че Земята остава подобаваща за живот.
По мнението на астрономите, получените резултати оборват хипотезата, че изискванията на Земята, способстващи за поява на живи организми, са неповторими във Вселената. Планетите, които са оптимално отдалечени от звездата си, би трябвало да имат подобаващ ексцентрицитет и да са евентуално обитаеми.
Изследването е признато за обява в The Astronomical Journal и е налично онлайн в arXiv.
obekti.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментар
А в този момент към всичко това можем да прибавим още един фактор – дали планетата е била наранена от други екзопланети в орбитата на същата звезда. За да проучат повече тази концепция, астрономите вземат решение да изследват резултатите, които голямото гравитационно притегляне на газовия колос Юпитер има върху земната орбита.
Въпреки че планетите в нашата Слънчева система са много раздалечени една от друга, те въпреки всичко са задоволително близо, че да могат да въздействат (мъничко) на орбитите си. В частност за Земята това значи, че взаимоотношенията ѝ с Юпитер и Сатурн (основно) могат да удължат елипсовидната форма на орбитата и да повлияят на осовия ѝ надолнище (създавайки по този метод ледникови и междуледникови климатични цикли, наречени Циклите на Миланкович).
За да открият по какъв начин Юпитер въздейства върху ексцентрицитета на земната орбита, експертите основават компютърни модели на разнообразни орбити на газовия колос. Ако ексцентрицитетът ѝ бе еднакъв на този на орбитата на Меркурий, нашата планета щеше да е по-близо до Слънцето, в сравнение с е Венера, и щеше да се отдалечи от орбитата на Марс. Това щеше да направи живота на Земята неосъществим.
Някои учени смятаха, че орбитите на планети в обособени планетни системи може да са напълно разнообразни, а в Слънчевата система - най-оптимални за живот. Три четвърти от компютърните симулации разкриват, че Слънчевата система се разпада за 10 милиона години, така като Юпитер прави орбитите на другите планети нестабилни, изхвърляйки небесни тела в далечния космос или сблъсквайки ги посред им, а останалата една четвърт - че Земята остава подобаваща за живот.
По мнението на астрономите, получените резултати оборват хипотезата, че изискванията на Земята, способстващи за поява на живи организми, са неповторими във Вселената. Планетите, които са оптимално отдалечени от звездата си, би трябвало да имат подобаващ ексцентрицитет и да са евентуално обитаеми.
Изследването е признато за обява в The Astronomical Journal и е налично онлайн в arXiv.
obekti.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментар
