Търсенето на лек за болестта на Алцхаймер се превръща във

Търсенето на лек за заболяването на Алцхаймер се трансформира във все по-съревнователно и противоречиво начинание, като през последните няколко години станахме очевидци на няколко значими несъгласия.

През юли 2022 научното издание “Science ” заяви, че ключово изследване от 2006 година, оповестено в влиятелния вестник „ Nature “, което разпознава подтип на мозъчния протеин бета-амилоид като главен извършител на Алцхаймер, евентуално е основано на изфабрикувани данни.

Една година по-рано, през юни 2021 година, Агенцията за надзор на храните и медикаментите на Съединени американски щати утвърди адуканумаб – антитяло, таргетиращо бета-амилоида - за лекуване на заболяването на Алцхаймер, макар че данните в поддръжка на използването му бяха непълни и спорни.

Някои лекари имат вяра, че адуканумаб изобщо не е трябвало да бъде одобрявано, до момента в който други са на мнение, че е нужно да му се даде късмет.

Милиони души към момента се нуждаят от дейно лекуване. Защо тогава откривателите не престават да бъдат толкоз непохватни в начинанието си да открият лек за едно от най-важните болести, застрашаващи човечеството?

Да избягаме от задънената улица на бета-амилоида

Години наред учените се пробват да открият нови лекувания за заболяването на Алцхаймер, като предотвратяват образуването на увреждащите мозъка буци от този тайнствен протеин, наименуван бета-амилоид.

Всъщност ние, учените, сме се озовали в самобитна интелектуална задънена улица и буксуваме на едно и също място – концентрирали сме се съвсем напълно върху този метод и постоянно подценяваме или даже пренебрегваме други евентуални пояснения.

За страдание, времето, отдадено на проучването на тези анормални протеинови буци, не докара до основаването на потребно лекарство или терапия. Необходимо е да стартираме да разсъждаваме по-нестандартно за заболяването на Алцхаймер и да надскочим тези [протеинови] буци – и сега това е нещо, което се трансформира в главен приоритет за науката, отдадена на мозъка.

Моята лаборатория в мозъчния институт Крембли, част от Университетската здравна мрежа в Торонто, работи по нова доктрина, обвързвана с заболяването на Алцхаймер.

Въз основа на нашите проучвания, извършени през последните 30 години, ние към този момент не считаме, че в основата си Алцхаймер е заболяване на мозъка. По-скоро имаме вяра, че това е заболяване на имунната система в самия мозък.

Имунната система, която се среща във всеки един орган в тялото, съставлява общ брой от кафези и молекули, които работят в естетика, с цел да поправят пострадвания и да ни защищават от непознати нашественици.

Когато човек се спъне и падне, имунната система подкрепя заздравяването на наранените тъкани. Когато хване вирусна или бактериална зараза, имунната система взе участие в борбата с тези микробни нашественици.

Абсолютно същите процеси са налични и в мозъка. При контузия на главата имунната система на мозъка се намесва и поправя вредите. Когато в мозъка има бактерии, тя е там, с цел да се пребори с тях.

Болестта на Алцхаймер като автоимунно заболяване

Ние имаме вяра, че бета амилоидът не анормално създаден протеин, а обикновено зараждаща молекула, която е част от имунната система на мозъка. Тя си е на мястото.

Бета амилоидът е основен детайл от всестранната имунна реакция на мозъка към мозъчна контузия или бактерии в мозъка. И точно в това се крие казусът.

Съществуват поразителни прилики сред мастните молекули, които съставляват както мембраните на бактериите, по този начин и мембраните на мозъчните кафези. Ето за какво бета амилоидът не може да разграничи нападащите бактерии от гостоприемните мозъчни кафези и нападна по простъпка мозъчните кафези, които би трябвало да пази.

Това води до хронична и прогресивна загуба на функционалността на мозъчните кафези, което в края на краищата провокира деменция – и всичко това, тъй като имунната система на тялото не може да направи разлика сред бактериите и мозъчните кафези.

Когато погледнем на заболяването на Алцхаймер като на офанзива, осъществена по простъпка, от имунната система на мозъка върху самия орган, който би трябвало да защищава, то излиза, че тя е автоимунно заболяване.

Съществуват голям брой типове автоимунни болести, като да вземем за пример ревматоиден артрит, при който автоантителата извършват основна роля в развиването на болестта и при който основаните на стероиди лечения могат да бъдат ефикасни. Тези лечения обаче няма да проработят при заболяването на Алцхаймер.

Мозъкът е изключително специфичен и присъщ орган, приет за най-сложната конструкция във Вселената. В нашия модел на заболяването на Алцхаймер бета-амилоидът оказва помощ при отбраната и укрепването на имунната ни система, само че, за жалост, играе и основна роля в автоимунния развой, който съгласно нас може да докара до развиването на заболяването на Алцхаймер.

Въпреки че общоприетите медикаменти, употребявани при лекуването на автоимунни болести, евентуално няма да проработят против Алцхаймер, ние сме уверени, че таргетирането на други имунно-регулирани пътища в мозъка, ще докара до основаването на нови и ефикасни подходи за лекуване на болестта.

Други теории за болестта

Наред с теорията, че заболяването на Алцхаймер е автоимунно положение, стартират да се оформят и доста други нови и разнородни теории. Така да вземем за пример някои учени имат вяра, че това е заболяване на минатюрни клетъчни структури, наречени митохондрии (т.нар. заводи за сила във всяка една мозъчна клетка).

Митохондриите преобразуват кислорода от въздуха, който дишаме, и глюкозата от храната, която ядем, в сила, нужна за помненето и мисленето.

Някои считат, че [болестта на Алцхаймер] е резултат от съответна мозъчна зараза, като постоянно за главен провинен се показват бактериите в устата. Въпреки това други настояват, че болестта може да възникне заради анормалното третиране на металите в мозъка, евентуално цинк, мед или желязо.

Приятно е да видиш, че на това остаряло заболяване стартира да се гледа по нов метод. В момента деменцията визира над 50 млн. души по целия свят, като на всеки 3 секунди се диагностицира нов човек. Често хората, живеещи с заболяването на Алцхаймер, не могат да разпознаят своите лични деца или даже сътрудниците си, с които са дружно повече от 50 години.

Болестта на Алцхаймер е социална здравна рецесия, която се нуждае от новаторски хрумвания и свежи насоки.

Ако желаеме да повлияем благотворно върху хората и фамилиите, живеещи с деменция, и да окажем социаликономическо влияние върху така и така уплашената здравна система, бореща се с непрекъснато увеличаващите се разноски и потребности на деменцията, би трябвало да разберем по-добре заболяването на Алцхаймер, да открием какво я провокира и да забележим какво можем да създадем, с цел да я лекуваме и да помогнем на хората и фамилиите, живеещи с нея.

Автор: Доналд Уийвър (Donald Weaver), професор по химия и началник на Изследователския институт Крембли, Университетската здравна мрежа, Университетът на Торонто (University of Toronto).

Тази публикация е препубликувана от The Conversation под лиценза Creative Commons и преведена от Obekti.bg с общителното единодушие на нейния създател. Прочетете оригиналната статия тук.