Лавинообразните оставки може яко да ни изпързалят
Търпението на гласоподавателите се изчерпа. Всички партии бяха осъдени с ниска изборна интензивност. Политически сили, представили се обичайно на предходните два вота тази година, в този момент се оказаха изтикани обратно. Една от тях дори изпадна от Народното събрание. А трети, редовно затъващи, се сблъскаха с още по-плачевни резултати.
Големият печеливш е " Продължаваме промяната ". Момчетата от Харвард, както взеха да ги назовават някои " по-вехти " и завистливи политици и анализатори нямаха време да записват партията си, само че съумяха да станат първи. Другият съумял участник във вота е Движението за права и свободи, което активизира гласоподавателите си зад граница и дръпна нагоре с близо 3 %.
Попарените и повехналите от развоя на събитията партийни водачи незабавно трябваше да решат по какъв начин тъкмо да обяснят на хората какво се е случило и за какво.
Част от тях оповестиха резултатите си за победа, тъй като против себе си имали нагла, брутална и жестока репресивна машина, която не се серпантина пред нищо и за която нямало нищо свято.
Други избраха да хвърлят виновността на
интернационалното състояние и международната интрига,
които - посредством ограниченията против корона пандемията и имунизацията, несъмнено - парализирали даже и най-невинните намерения за народна власт и цивилен права.
Трети избраха безконечната златната среда: да, тяхната отговорност за неуспеха е явна, само че... който не работи - той не бърка! А както повелява националната мъдрост - приет грях, половин грях!
Пръв даде тон ръководителят на " Да, България " Христо Иванов. От особено видеопослание във Facebook научихме, че той и членовете на Изпълнителния съвет са подали оставки. Коалиция " Демократична България " получи едвам 6.37% гласа и с триста страдания едвам задмина парламентарния новобранец " Възраждане ".
Лидерът на " Да, България " призна, че резултатът е извънредно неприятен. Една от аргументите била концепцията да имат личен претендент за президент, чиято предизборна акцията се оказала същинска злополука. Все отново Иванов на няколко пъти акцентира персоналната си отговорност за неуспеха и даде да се разбере, че ще направи всичко допустимо да бъде осъществено постоянно държавно управление с мандата на " Продължаваме промяната ".
Последва оставката и Атанас Атанасов - водач на ДСБ и съпредседател на " Демократична България ". Той също призна слабия резултат и " посочи " персоналната си отговорност за това.
Накрая оставки хвърли и управлението на " Зелено придвижване " - Борислав Сандов, Владислав Панев и всички членове на Изпълнителния съвет.
С пост във Facebook заместник-председателят на БСП Кристиан Вигенин уведоми необятната общност, че се отдръпва като началник на " аления " избирателен щаб. " Резултатите към този момент се изясниха... Не постигнахме задачите си ", заяви той, откакто социалистите получиха 10.21% и пропаднаха на четвърто място след " Продължаваме промяната ", ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи.
Оставката на Вигенин
прозвуча като стартов изстрел на предупредителен револвер,
след който знакови лица един през различен взеха да желаят главата на Корнелия Нинова. Сред тях се оказаха един от главните ѝ съперници - Кирил Добрев, както и говорителят на служебния кабинет и член на Националния съвет на Българска социалистическа партия Антон Кутев.
Пак посредством Facebook, българските патриотични сили научиха, че шефовете на един от пазителите на античния завет " България на три морета! " - Вътрешна македонска революционна организация, също напущат потъващия транспортен съд. Т. нар. войводи съумяха да съберат едва 1.08% от гласовете и останаха отвън 47-ото Народно заседание. Тъжни и мрачни, само че... с партийна дотация. За разлика от президентския избор, където техните претенденти бяха " издухани " със страшна мощ даже от някогашната чалга звезда Луна.
В интерес на истината - и различен сме ставали очевидци на ритуално подадени оставки. Проблемът е, че тези церемониални актове рядко са имали значение за качественото видоизменение на " съответния " политически индивид. Просто
у нас е по този начин - новото качество постоянно идва принудително!
Оттеглянето на водачите поради ниските резултати бе логически ход, въпреки при някои партии той да бе много просрочен. За разлика от него, процедурите по приемането или отхвърлянето на тези оставки може да се проточи във времето. И тъкмо тук зейва " двойното дъно " на този либерален акт. Вече сме в интервал на договаряния за сформиране на постоянен кабинет, а промяната на водачите в придвижване като нищо може да се окаже непреодолимо затруднение. И, вместо да запалителен лулите на мира, още веднъж да наточим томахавките на войната.
Схемата е позната от десетилетия. Човекът желае да се отдръпна в манастир, давайки път на новото и прогресивното, само че... необятните национални маси недоволстват и членовете на упълномощените органи да не одобряват подадената оставка. Дали тази скица се ползва на конгрес, пленум или съвещание - няма никакво значение. Защото причините също са едни и същи: времената са тежки, партията изживява сложен интервал, на кого ни оставяте...
И Българска социалистическа партия, и " Демократична България " дадоха да се разбере, че
вземат участие в договарянията за сформиране на постоянно държавно управление
с мандата на " Продължаваме промяната ". Те нямат и различен потребен ход, в случай че не желаят на идващите предварителни избори да видят гърба и на " Възраждане ".
И въпреки всичко допустимо ли е да се осъществи задачата за държавно управление с цялостен мандат, когато се договаря с водачи в оставка? От друга страна кой би следвало да води договарянията? Времето оказва напън, би трябвало да се гласоподава и бюджет за идната година. Може ли " Продължаваме промяната " да разчита на рационални решения от водачите в оставка? Ще бъдат ли те задоволително съсредоточени върху целите, или ще се водят от егото, страстите и вътрешните разтърсвания в партиите си?
Хипотетично, в случай че критик на Нинова заеме нейното място, дали механично ще се съгласи с ролята на Българска социалистическа партия, отредена в хода на към този момент завършилите диалози и закрепена в подписаното от всички съглашение? И за какво партийните водачи в оставка към момента не са се отказали и от местата си в Народното събрание?
В два поредни Народното събрание егоцентриците се постараха да намалят изборната интензивност. Сега има поръчка за разговор, за разкайване. Дано единствено не ни хвърлят следващата шепа прахуляк в очите...
Големият печеливш е " Продължаваме промяната ". Момчетата от Харвард, както взеха да ги назовават някои " по-вехти " и завистливи политици и анализатори нямаха време да записват партията си, само че съумяха да станат първи. Другият съумял участник във вота е Движението за права и свободи, което активизира гласоподавателите си зад граница и дръпна нагоре с близо 3 %.
Попарените и повехналите от развоя на събитията партийни водачи незабавно трябваше да решат по какъв начин тъкмо да обяснят на хората какво се е случило и за какво.
Част от тях оповестиха резултатите си за победа, тъй като против себе си имали нагла, брутална и жестока репресивна машина, която не се серпантина пред нищо и за която нямало нищо свято.
Други избраха да хвърлят виновността на
интернационалното състояние и международната интрига,
които - посредством ограниченията против корона пандемията и имунизацията, несъмнено - парализирали даже и най-невинните намерения за народна власт и цивилен права.
Трети избраха безконечната златната среда: да, тяхната отговорност за неуспеха е явна, само че... който не работи - той не бърка! А както повелява националната мъдрост - приет грях, половин грях!
Пръв даде тон ръководителят на " Да, България " Христо Иванов. От особено видеопослание във Facebook научихме, че той и членовете на Изпълнителния съвет са подали оставки. Коалиция " Демократична България " получи едвам 6.37% гласа и с триста страдания едвам задмина парламентарния новобранец " Възраждане ".
Лидерът на " Да, България " призна, че резултатът е извънредно неприятен. Една от аргументите била концепцията да имат личен претендент за президент, чиято предизборна акцията се оказала същинска злополука. Все отново Иванов на няколко пъти акцентира персоналната си отговорност за неуспеха и даде да се разбере, че ще направи всичко допустимо да бъде осъществено постоянно държавно управление с мандата на " Продължаваме промяната ".
Последва оставката и Атанас Атанасов - водач на ДСБ и съпредседател на " Демократична България ". Той също призна слабия резултат и " посочи " персоналната си отговорност за това.
Накрая оставки хвърли и управлението на " Зелено придвижване " - Борислав Сандов, Владислав Панев и всички членове на Изпълнителния съвет.
С пост във Facebook заместник-председателят на БСП Кристиан Вигенин уведоми необятната общност, че се отдръпва като началник на " аления " избирателен щаб. " Резултатите към този момент се изясниха... Не постигнахме задачите си ", заяви той, откакто социалистите получиха 10.21% и пропаднаха на четвърто място след " Продължаваме промяната ", ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи.
Оставката на Вигенин
прозвуча като стартов изстрел на предупредителен револвер,
след който знакови лица един през различен взеха да желаят главата на Корнелия Нинова. Сред тях се оказаха един от главните ѝ съперници - Кирил Добрев, както и говорителят на служебния кабинет и член на Националния съвет на Българска социалистическа партия Антон Кутев.
Пак посредством Facebook, българските патриотични сили научиха, че шефовете на един от пазителите на античния завет " България на три морета! " - Вътрешна македонска революционна организация, също напущат потъващия транспортен съд. Т. нар. войводи съумяха да съберат едва 1.08% от гласовете и останаха отвън 47-ото Народно заседание. Тъжни и мрачни, само че... с партийна дотация. За разлика от президентския избор, където техните претенденти бяха " издухани " със страшна мощ даже от някогашната чалга звезда Луна.
В интерес на истината - и различен сме ставали очевидци на ритуално подадени оставки. Проблемът е, че тези церемониални актове рядко са имали значение за качественото видоизменение на " съответния " политически индивид. Просто
у нас е по този начин - новото качество постоянно идва принудително!
Оттеглянето на водачите поради ниските резултати бе логически ход, въпреки при някои партии той да бе много просрочен. За разлика от него, процедурите по приемането или отхвърлянето на тези оставки може да се проточи във времето. И тъкмо тук зейва " двойното дъно " на този либерален акт. Вече сме в интервал на договаряния за сформиране на постоянен кабинет, а промяната на водачите в придвижване като нищо може да се окаже непреодолимо затруднение. И, вместо да запалителен лулите на мира, още веднъж да наточим томахавките на войната.
Схемата е позната от десетилетия. Човекът желае да се отдръпна в манастир, давайки път на новото и прогресивното, само че... необятните национални маси недоволстват и членовете на упълномощените органи да не одобряват подадената оставка. Дали тази скица се ползва на конгрес, пленум или съвещание - няма никакво значение. Защото причините също са едни и същи: времената са тежки, партията изживява сложен интервал, на кого ни оставяте...
И Българска социалистическа партия, и " Демократична България " дадоха да се разбере, че
вземат участие в договарянията за сформиране на постоянно държавно управление
с мандата на " Продължаваме промяната ". Те нямат и различен потребен ход, в случай че не желаят на идващите предварителни избори да видят гърба и на " Възраждане ".
И въпреки всичко допустимо ли е да се осъществи задачата за държавно управление с цялостен мандат, когато се договаря с водачи в оставка? От друга страна кой би следвало да води договарянията? Времето оказва напън, би трябвало да се гласоподава и бюджет за идната година. Може ли " Продължаваме промяната " да разчита на рационални решения от водачите в оставка? Ще бъдат ли те задоволително съсредоточени върху целите, или ще се водят от егото, страстите и вътрешните разтърсвания в партиите си?
Хипотетично, в случай че критик на Нинова заеме нейното място, дали механично ще се съгласи с ролята на Българска социалистическа партия, отредена в хода на към този момент завършилите диалози и закрепена в подписаното от всички съглашение? И за какво партийните водачи в оставка към момента не са се отказали и от местата си в Народното събрание?
В два поредни Народното събрание егоцентриците се постараха да намалят изборната интензивност. Сега има поръчка за разговор, за разкайване. Дано единствено не ни хвърлят следващата шепа прахуляк в очите...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ