Търновската конституция е първата българска конституция, приета на 16 април

Търновската конституция е първата българска конституция, призната на 16 април 1879 година от Учредителното заседание във Велико Търново, след Берлинския конгрес (13 Юни - 13 Юли 1878).
Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, само че в традицията на българските интелектуалци от освободителните битки и с присъединяване на адвокати и други българи, получили висшето си обучение в елитни Западноевропейски университети.
Проектът за Органически правилник за държавното устройство на българското княжество е направен в канцеларията на Временното съветско ръководство и координиран с български общественици и съветска имперска комисия. Учредителното заседание, свикано на 10/ 23 януари 1879 година внася огромни промени в Проекта, включително смяна на наименованието му. При това разискване се образуват две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в множеството случаи се постановат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите промени в българското общество след Освобождението през 1878 година Съгласно член 4 „ Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество. “ Конституцията дефинира функционалностите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се необятни компетенции на монарха във вътрешния и интернационалния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска цялост и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си с демократичен темперамент, Търновската конституция утвърждава правилото на персоналната цялост и частната благосъстоятелност като основа на индустриалните и публични връзки. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и други
От друга страна, съгласно Конституцията си Българското княжество се дефинира като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, само че той има водеща роля. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на Изпълнителната (сам назначава министрите - член 152), а правосъдната работи отново от негово име – правилото за разделяне на управляващите не е поредно извършен. Няма глава за правосъдната власт (като гаранция за правовата държава), няма и надзор за сходство на законите с конституцията (чл. 49). Гражданите се именуват като „ жители “.
С промените на Търновската конституция през 1893 година и 1911 година се понижават правата на Народното събрание и се ускорява монархическата власт. След оповестяване на независимостта на Княжество България през 1908 година и последвалото дипломатическо признание от страна на другите страни на този акт, с изменението на Търновската Конституция през 1911 година думите " Княжество ", " Княз " и производните им са сменени с " Царство ", " Цар " и производните им. След тези промени Търновската Конституция става необятно известна като " Сребърната конституция ".
Конституционоустановеният ред в Княжество България е неведнъж потъпкван. През 1881 година Конституцията е краткотрайно суспендирана, през 1923 година е осъществен боен прелом, а след 19 май 1934 година дълги години страната се ръководи с наредба-закон при в действителност суспендирана конституция.
Установеното с Деветосептемврийския прелом от 1944 година държавно управление на Отечествения фронт афишира желанието си да възвърне Търновската конституция, само че то по този начин и не е осъществено. На 4 декември 1947 година тя е сменена с Конституция на Народна република България.
Източник: Уикипедия