Как хората са правили състояние от чумата
Търговците, които оперират във и отвън Бордо, Англия, са идеално ситуирани. През 1349–1350 година, втората година на чумата в страната, цените на гасконското вино се удвояват повече от два пъти, само че по-късно се усилва и количеството, което се доставя. След това, макар че равнищата на търговията са нестабилни, има възходяща наклонност през 50-те и 60-те години на 14 век, защото бавното възобновяване от пандемията стартира. Това съответствува с бързия растеж на износа на британски платове, частично тъй като Едуард III се намесва в търговията с Фландрия, налагайки високи експортни мита върху вълната и от време на време ембарго.
Има признаци, че това възобновяване – и генерираните от него доходи – попадат в ръцете на все по-тясна група хора: би трябвало човек освен да преживее самата болест, несъмнено, само че и да остане кредитоспособен с добър заем или с партньорства с други търговци, с цел да покрие непредвидени разноски, породени от по-високите заплати и съмненията в цените. А по-високите заплати произтичат от всеобщата гибел на работна ръка поради чумата. Естествено от чумата идват и съмненията в цените – нещо, което го има през днешния ден, на следващия ден го няма.
Търговските записи оферират голям брой истории за триумф. Робърт Селби (по-късно кмет на Хъл през 1365 и 1371 г.) напуща Бордо на 19 ноември 1348 година единствено с няколко бъчви вино, само че през 1355–1356 година към момента е в търговията като изнася най-малко 5,5 пъти по-голямо количество от преди. Някои гасконски търговци също се оживяват. През 1357 – 1358 година износът на вино на Пей Гаси, търговец на платове от Бордо, е съвсем 25 пъти по-голям от този през 1348–1349 година
В тази среда, в която търговците могат да вършат големи суми за къс интервал от време, държавното управление на Едуард III реагира бързо, с цел да проконтролира настаналия опортюнизъм. Така Наредбата за служащите от юни 1349 година цели главно да управлява възходящите заплати и също по този начин подрежда прекъсване на ескалацията на цените на питателните артикули, като се подсигурява, че „ продавачите имат умерени облаги, а не несъразмерни “. В средновековното схващане спекулацията и пазарната операция са всъщност едно и също. Схоластичните писатели (схоластиката е търсенето на взаимовръзка сред вярата и знанието) постоянно са враждебно настроени към облагите от търговията, черпейки от антични философи – изключително Аристотел – или древен текстове, като „ Премъдрост на Иисуса, наследник Сирахов “ 27:2: „ Дето се скрепяват камъни, се забива пирон: така и сред продажба и пазаруване се вмъква грях “. Това възприятие навлиза в каноническото право в средата на 12 век. Юристът Грациан написа в „ Decretum Gratiani “, че облагите, направени от ценовите маржове, са „ срамна облага “. Влиятелният мъдрец от 13 век Тома Аквински вижда облагата като оправдана за търговеца единствено „ с цел да компенсира работата си, а не поради себе си “.
Светските управляващи в Англия явно вземат решение, че Черната гибел е отприщила оргия на печалбарство, и се борят посредством възходящи регулации. По-нататъшни правосъдни актове през декември 1349 година афишират против търговците, които „ стопират пазара “. Това прекъсване главно значи осъществяване на покупки на едро на артикули преди те да се появят в предстоящото време или място. На процедура това прекъсване може да обгръща и авансово контрактувани цени или струпване на артикули. Архивите, които съдържат изходящите държавни каузи по това време, дават доказателство за силата на реакцията към сходни практики. Има 17 записа в патентните описи, свързани със прекъсването, за интервала 1325–1349 г.; само че до 1350–1374 година те нарастват пет пъти, до 85.
Като се има поради такова високо равнище на интервенция в бизнеса, най-добре е или да бъдем близки с държавното управление, или да го заобикаляме изцяло. Между 20% и 30% от търговията евентуално е била контрабандна, а хората, които печелят от законната търговия най-добре, са тези със мощни политически връзки. Главни измежду последните са жителите на Бордо: тяхната преданост е жизненоважна за всеки британски крал и надлежно имат друг юридически и стопански статут, който им дава скъпи търговски привилегии, не на последно място освободения от налози експорт на виното, създадено в техните лозя: основно конкурентно преимущество пред другите производители в един подобен сложен интервал. Още преди Черната гибел най-успешните фамилии стартират да се причисляват към редиците на по-дребното локално достойнство. След пандемията този развой даже се ускорява.
Църквата в Бордо също се радва на преференциална категоризация за своите артикули и вследствие на това тя усилва доста износа си през века след 1348 година В същото време британските търговци и корабособственици от ден на ден преобладават в отвъдморската търговия през града. Вероятно по тази причина огромният съвет на краля от септември 1353 година приема строги нови правила, регулиращи активността им – обхващащи по кое време, къде и по какъв начин могат да търгуват.
Кариерата на Уилям Уейкфийлд (починал през 1360 г.) дава един ослепителен образец за този напредък. Той показва по какъв начин хората могат да експлоатират връзките си с държавното управление – изключително след възобновяването на войната с Франция от 1349 година Около момента на идването на Черната гибел Уейкфийлд реалокира бизнеса си в Бордо и си обезпечава привилегиите на локален жител. След това стартира да внася пшеница, ръж и други артикули от Англия, с цел да доставя градския палат Château de l’Ombrière, в който се обитава държавното управление на херцогството, както и за обезпечаване на гарнизони в други замъци и градове, като този в Блей.
Château de l’Ombrière
Уейкфийлд също и уголемява своя експорт на гасконско вино на северните пазари в големи размери, като се възползва от възходящите цени. До 1359 година, откакто е хванат от партизани и изплатен от краля на Франция, Уейкфийлд твърди, че е изгубил вино и други артикули на стойност 5000 английски лири. Като се има поради, че един от най-богатите модерни благородници на Англия, Хенри, херцог на Ланкастър, има брутен годишен приход от 8380 паунда, това е голяма сума. С поддръжката на сина на краля – Едуард, Черния принц – Уейкфийлд натрупва парцели към Бордо, в това число лозя и ливади, и даже се употребява със лична кула в градските стени. След гибелта му те остават в фамилията му до 1398 година, когато последният му правоприемник, Хелън, също умира.
Търговските архиви са претъпкани с такива герои, които печелят даже при най-трудни условия. Те са доказателство, че всякога, когато Европа е ударена от война или чума през 14 век, се прави опит за възобновяване, в който някои хора вършат положение.
Историците от този плевел интервал като цяло са възприели мнението, че средновековните хора просто са реагирали на екологичните или публичните сили, вместо да упражняват огромна независимост. И въпреки всичко, даже в разгара на една от огромните рецесии в човешката история, някои виждат големи благоприятни условия за облага и прогрес – и не считат да позволяват тези благоприятни условия да им се изплъзнат.
