Търговската война между САЩ и Китай изправя Европейския съюз пред

Търговската война сред Съединени американски щати и Китай изправя Европейския съюз пред алтернатива: дали най-големият в света търговски блок би трябвало да избере страна? И в случай че да, коя?

На доктрина Съединени американски щати е по-естественият съдружник на Европа: Сътрудничили са си тясно след края на Втората международна война, изграждайки многостранни институции, които в този момент са застрашени.

При все това обаче безотговорният метод на Тръмп към комерсиалната дипломация рискува да тласне Европейски Съюз в обятията на Китай. Главният стратегически интерес на Европейски Съюз в тази борба е да обезпечи оцеляването на многостранната комерсиална рамка, в това число Световната комерсиална организация. В момента това терзание се споделя повече от Пекин, в сравнение с от Вашингтон.

В доста връзки Съединени американски щати и Европейски Съюз са в сходна позиция по отношение на Китай. И двете стопански системи са чисти вносители: комерсиалният недостиг възлиза надлежно на 351 милиарда $ и 178 милиарда $ по данни на Блумбърг. Разбира се, до известна степен комерсиалният недостиг отразява другите стадии на развиване на тези страни - огромна част от производството се изнесе в Китай поради по-ниското възнаграждение, а локалното ползване едвам наскоро стартира да се покачва. Дори да вземем поради другите стадии на развиване, западните страни от дълго време се жалват, че Пекин непочтено субсидира локалната си индустрия.

Например огромните конгломерати се радват на субсидирани заеми от китайските държавни банки, което им дава незаслужено предимство и даже по този начин изкуствено се поддържат живи някои компании. По въпроса за стоманата, която е обект на някои от митата на Тръмп, Съединени американски щати и Европейски Съюз са на мнение, че Китай би трябвало да направи повече за понижаване на свръхкапацитетите си.

Вашингтон и Брюксел споделят и опасения, свързани с политиката на трансфер на технологии. Те упрекват Пекин, че се пробва да присвои нелегално интелектуална благосъстоятелност, като да вземем за пример придобива западни високотехнологични компании. Това бе оправданието на Тръмп, когато показа предходната седмица митата върху към 50 милиарда $ годишен импорт от Китай. Съединени американски щати също по този начин започнаха дело в СТО, към което Европейски Съюз и Япония се причислиха.

Макар Европейски Съюз и Съединени американски щати да са естествени сътрудници в пренаписването на разпоредбите на международната търговия с Китай, в това време тактиката на Тръмп крие заплаха да лиши Вашингтон от стратегически съдружник. Президентът неколкократно е подлагал на критика Европейски Съюз за комерсиалната му политика, която съгласно него, е " доста нечестна " към Съединени американски щати. Тръмп направи изключение за Европейски Съюз от митата си върху стоманата и алуминия едвам в последната минута. Освен това изключването на евросъюза е краткотрайно, защото Тръмп се пробва да окаже напън върху европейските страни за отстъпки в области в търговията - това не е тъкмо отношението, което Европейски Съюз чака от другар.

Най-важното - американската администрация демонстрира пренебрежение към многонационалната комерсиална система, за чието основаване има принос. В петък Тръмп съобщи, че СТО е нечестна към Съединени американски щати. Предложените от него мита опънаха рамката на СТО до краен лимит - налагането на митата върху стоманата и алуминия бяха оправдани с рядко употребяваното изключение за отбрана на националната сигурност.

Китай пък се пробва да се придържа към разпоредбите на многостранната търговия. Президентът Си Цзинпин неведнъж показва Китай като съдбоносен бранител на глобализацията, в това число с една историческа тирада на Световния стопански конгрес в Давос предходната година. Сега Китай внесе иск против американските мита в СТО - знак, че Пекин има предпочитание да резервира съществуващия механизъм за споразумяване на разногласията. Тази позиция съответствува с позицията на Европейски Съюз, която е срещу страните да работят самостоятелно, когато става въпрос за търговски разногласия. Миналата година европейският комисар за търговията Сесилия Малмстрьом съпостави света без СТО с Дивия Запад.

Ухажването на Европейски Съюз от Пекин се ускори в последно време. Чжан Мин, китайският дипломат в Европейски Съюз, писа предходната седмица, че " Китай и Европейски Съюз, като огромни членове на СТО и всеобхватни стратегически сътрудници, би трябвало да имат ясна позиция против протекционизма. " Това понамирисва на лицемерие, само че е всичко, на което Европейски Съюз може да разчита на този стадий.

Има доста области, в които са вероятни единни дейности на Европейски Съюз и Китай: Пекин търси стратегически сътрудници за самодейността си " Един пояс, веднъж " - тактика за развиване, целяща построяването на по-добра инфраструктура сред Азия, Европа и Африка. Няколко страни, в това число Франция и Германия, показаха първичен интерес към плана, който би могъл да се ускори.

Освен това европейските страни биха могли да вземат по-активна роля в Азиатската инфраструктурна капиталова банка - китайската банка за развиване, която цели да поддържа построяването на инфраструктура в Азиатско-тихоокеанския район. Съединени американски щати не се причислиха към тази самодейност, защото я възприемат като конкуренция за Международния валутен фонд и Световната банка. Повечето европейски страни към този момент взеха присъединяване и биха могли да влагат повече.

Далеч сме към момента, несъмнено, от това да станем очевидци по какъв начин Европейски Съюз прави внезапен завой встрани от Съединени американски щати и се насочва към Китай. Европейски Съюз към момента има много запаси към комерсиалната политика на Пекин, като няма доста признаци, че тези запаси ще изчезнат. От отбраната на демократичната народна власт до необятните цели във външната политика - в трансатлантическата връзка има доста.

Тръмп обаче рискува бързо да изразходи големите запаси на доверие и въздействие, които Съединени американски щати са построили по отношение на Европа след войната. Това би могло да нанесе също толкоз огромни вреди, колкото митата на Тръмп за американската и международната стопанска система.

По БТА