Тъмната материя“ дебне от Евразия. Окончателно рухна митът, че политиката

„ Тъмната материя “ дебне от Евразия. Окончателно рухна митът, че политиката се побира само и единствено в координатната система на либерал-прогресизма.

В последния понеделник на април 1920 година, към 20.00 ч., елегантната публика „ Байард “ на Националния природонаучен музей към Смитсъновия институт във Вашингтон, е цялостна. Кожените столове проскърцват, десетки чифтове обувки глухо трополят, към сводестия таван, затрупан с теракотени плочки „ Густавиано “, се носи тиха врява.

Учени и просто любознателни хора от друг диаметър заемат местата си. Има астрономи, физици, математици, студенти.

Предстои теоретичен спор за размерите на Вселената.

Ако през днешния ден зададем този въпрос, множеството учени ще отговорят в общи линии следното: наблюдаемата, т. е. наличната с наличния научен и механически инструментариум, Вселена се разгръща на към 93 милиарда светлинни години, нашето Слънце е една от 400-те милиарда звезди в Млечния път, който от своя страна е една от повече от два трилиона галактики. Но преди стотина години към момента е доминира схващането, че Вселената в действителност се състои единствено от Млечния път.

Смята се, че откритите от астрономите „ спираловидни мъглявини “, са газови облаци в границите на нашата вселена.

Водят се разногласия за мястото на Слънцето – в центъра или в периферията на Вселената, т. е. на галактиката, се намира. Научната полемика за естеството на вселената е извънредно оживена. Това са времената на огромния теоретичен план за картографиране на Вселената, с водещата роля на Ватиканската астрономическа обсерватория, а пък Айнщайн със своите обща и специфична доктрина на относителността към този момент е трансформирал вечно метода, по който гледаме на космоса.

Научният спор в публика „ Байард “ се води от двама изтъкнати американски астрономи.

Първият е Харлоу Шапли – млад и упорит академик, който към този момент е придобил научно самопризнание с няколко значими открития, поради които е именуван „ златното момче на астрономията “. Той аргументира теорията, че Млечният път е цялата Вселена, разпознатите мъглявини от вида на Андромеда са газови облаци в нея. Алтернативна догадка развива другият участник, Хебер Къртис – престиж от по-старото потомство, прочут като „ скала на прецизността “, който е песимистичен към всичко, което не може да бъде потвърдено със съответния теоретичен инструментариум.

Според него Вселената се състои от доста галактики и в действителност спираловидните мъглявини са независими галактики, само че са прекомерно отдалечени, заради което наподобяват като газови облаци.

Ще изминат още четири години, когато през декември 1924 година различен популярен американски астроном, Едуин Хъбъл, ще потвърди по безапелационен метод хипотезата на Къртис – Вселената е невъобразимо по-голяма от Млечния път и се състои от доста галактики. Прави го, употребявайки математически модел, създаден от „ човешки компютър “ – блестящата американска астрономка в това доминирано от мъжете време, Хенриета Суон Ливит.

Откритието, че „ не сме сами “, а има голям брой галактики в една към момента незадоволително познаваема Вселена, трансформира коренно перцепцията за света.

По един метод наподобява заобикаляващата реалност в случай че се покачиш на едно дърво в градския парк, а по напълно различен, в случай че видиш Земята от космоса. Това отваря и доста нови въпроси. Такъв въпрос през днешния ден е за естеството на тъмната материя.

С това разбиране астрофизиката и космологията отбелязват хипотетичната материя с незнаен състав, която не може да се следи със актуалните способи, защото не излъчва и не отразява светлината, само че за чието битие се съди по косвени данни от нейното гравитационно влияние върху забележимата материя.

Защо описвам всичко това ли? Не поради календарния мотив – 100 години от открието на Едуин Хъбъл. А тъй като 2024-та година, която към този момент изпращаме, донесе на огромна част от света сходна радикална смяна в политическата перцепция.

Окончателно рухна усърдно изгражданият в продължение на близо четири десетилетия идеологически мит, че политиката, национална и световна, се побира само и единствено в координатната система на либерал-прогресизма и налагания от него модел на глобализация. Тоест, че светът е императивно жертван да се развива в посока на размиване на националната страна и изземване на суверенитет в интерес на наднационални институции, следени от световния хайлайф и откъснати от демократичния надзор на народите.

Онова, което в монографията „ Доктрината „ Тръмп “ против неолибералния глобализъм “ (2018 г.), нарекох „ господството на неизбраните “. И още, че в този свят „ новото обикновено “ ще бъдат новоговорът на подправената политическа уместност, джендър-идеологията и климатичната параноя, които ще бъдат налагани с безжалостно обществено инженерство от страна на Държавата.

И че всичко това нямало демократична опция.

Или, в случай че се върнем към началото на тази публикация – че политическата галактика се изчерпва с либерал-прогресизма и промотирания от него модел на глобализация, а всичко останало са единствено мъглявини без лично гравитационно поле и място в свободното общество.

Историческата победа на Доналд Тръмп сподели и потвърди безапелационно това, което за мнозина от нас е явно към този момент от години, само че с криптоавторитарен нагон беше отричано и даже репресирано от господстващото до неотдавна либерал-прогресистко статукво. А точно, светът е огромен и идеологии дебнат отвред – либерал-прогресизмът е единствено една от тях, а нейната демократична опция е актуалният консерватизъм, който отхвърля общественото инженерство и издига на фундамент свободната персона в мощна национална страна.

От тази позиция завръщането на Тръмп в Белия дом не е просто самостоятелен успех, а и завръщане на Свободния свят към своето естествено положение на либерален плурализъм и идеологическа независимост.

С първия си мандат Доналд Тръмп върна консерватизма в интелектуалния и политически мейнстрийм. Статуквото на либерал-прогресизма реши, че това е единствено краткотраен исторически синкоп и се опита да спре хода на историята с всевъзможни средства, Но в този момент следва оковите на това статукво да бъдат унищожени. Нормализацията, която следва, няма да се изчерпи единствено с ръководството на Доналд Тръмп като 47-ми президент на Съединени американски щати.

Така както Атлантическите революции от края на XVIII век, отпред с Американската и Френската, сътвориха модерната конституционна страна, каквато я познаваме, по този начин и процесите, които Доналд Тръмп катализира, ще оформят демократичния свят през идващите десетилетия след рухването на статуквото на либерал-прогресизма.

Но остава въпросът за „ тъмната материя “ в политиката – онази невидима, само че осезаема властническа сила, която заплашва свободното общество с все по-перфидните си хрумвания за обществен надзор върху мисълта и битието.

В едно свое есе от 1995 година Умберто Еко с съображение писа, че в случай че някой ден фашизмът се завърне, това ще е поради неспособността да го разпознаем. Привържениците му – написа той – могат да се появят в „ цивилно облекло “ без да отварят още веднъж Аушвиц или да възвръщат придвижването на черноризците. Голямата задача на Свободния свят през „ ерата на Доналд Тръмп “, ще бъде освен да възвърне Свободата, като ликвидира общественото инженерство на либерал-прогресизма и го сведе единствено до една от познатите галактики в нашата политическа галактика.

Голямата задача ще бъде и да обезврежда непознатото, т. е. „ тъмната материя “. А през днешния ден тя идва от Евразия.

Автор: Доц. доктор Борислав Цеков, Консервативен конгрес, Труд

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews