Хранилище за мечти: Мария превръща стара родопска сграда в център за занаяти и изкуство
Там измежду боровете, върховете на Родопа и измежду оня въздух, който мирише на независимост се намира село Върбово. Сгушено сред планината и гората пък се намира остарялото картофохранилище, което с солидната си каменна структура припомня за мощния дух и борбеност, който имат селските хора.
Решена да сътвори място, което да дава уюта на дом, знанието на учебно заведение и силата на природата, Мария Жекова дава втори късмет на остарялата родопска постройка, трансформирайки я в център за учене на занаяти, изкуство и вкусна храна.
През целия си живот съм мечтала да имам място, на което да посрещам хора. На това място да има животни и доста природа. Да има вкусна храна и щастливи хора. Дълго време не виждах по какъв начин може да осъществявам тази своя фантазия, до момента в който преди шест години не открих планината и някак това беше естественият ход на нещата “, споделя Мария Жекова пред Economic.bg.
Родом от София, Мария прекарва целия си живот в огромния град. За малко живее в Норвегия. Пътува доста. Открива доста красиви места по света. Но същински се влюбва в родопското село Върбово, където се мести да живее преди няколко години. Там нейната фантазия да сътвори общественост, в която хората да се учат и да си оказват помощ един на различен, става още по-голяма, само че към момента не вижда метод, по който да я реализира. Значителен подтик по пътя към реализацията ѝ и дава успеха в кулинарното предаване MasterChef 2021. След успеха тя закупува остарялото картофохранилище във Върбово и го трансформира в „ Силивряк “.
Борбата за основаване на „ Силивряк “ стартира преди една година. Тогава отворих очи за тази постройка, макар че съм я виждала неведнъж. Закупих постройката от човек, на който дадох заричане да реновирам покрива с типичните за Родопите тикли (бел.ред. – каменни керемиди). И с цел да му потвърдя, че желанието ми е доста по-силно от прагматичните порядки, започнах работа по покрива още преди същинското закупуване на постройка “, споделя Мария.
Къщата
Мария се пробва да сътвори не просто къща за посетители, а дом, в който хората да се усещат като вкъщи си. Да получат грижа, която надалеч не завършва с просто предаването на един ключ и сервирането на закуска, както в множеството такива места за настаняване в България.
За в бъдеше планираме и образуване на събития. Искам да каним локални хора, които да описват на гостите разнообразни истории от района, да ги учат на своите занаяти. Голяма фантазия ми е да направя женски занаятчийски кооператив “, споделя Жекова.
Тя се надява посредством „ Силивряк “ да успее да накара повече хора да се върнат към селото за непрекъснато, защото ще се опита да сътвори екип, който да откри своето прехранване там.
„ Основната причина хората да не живеят в дребните обитаеми места е, че не намират смисъл и прехранване. Една от аргументите, заради които взех решение това място да съществува е да дам опция в него да има форма на прехранване. Отворена съм към всевъзможни оферти по какъв начин може да създадем огромен екип, който тук да изкарва прехраната си “, споделя още Мария.
До момента инвестицията, която Жекова е направила в къщата се равнява на към 100 000 лева, само че споделя, че културната стойност на този вид къщи е доста по-голяма и е извънредно време България да осъзнае какъв брой скъпи са те и да стартира да се грижи за тях.
Селски туризъм
В България към момента не сме узрели да си даваме сметка, че тези здания са културно завещание. Ние би трябвало да сме доста мощно земеделско обвързвана страна, доста мощно насочена към селото страна. Тази наша територия не е редно да я оставим да се разрушава “, споделя Мария.
Тя счита, че селският туризъм е единственото избавление за този бранш, защото имаме страхотни условия да го развиваме, само че прилежащите на нас страни го развиват по-успешно. просто тъй като имат по-добра политика и отношение към гостите.
Ние имаме доста къщи за посетители, места, механи. За жал съгласно мен не се поддържа задоволително високо ново на предлагания артикул, който хората имат потребност да получават, тъй като са видели по какъв начин се прави в чужбина. В един миг ние губим по точки поради това, тъй като има хиляди аргументи, с цел да не се случва по този начин “, изяснява Мария.
Втори късмет
Мария взема решение да кръсти своето вместилище за фантазии на родопското цвете Силивряк. То устоя на неподходящи условия с огромен подвиг и възкръсва, когато природата му даде втори късмет.
За мен това е отпратка за живота на остарялото картофохранилище и изобщо за живота на селото. Не са погубени и можем да вдъхнем нов живот при удобни условия, които се пробвам да основа “, споделя Мария.
Тя споделя още, че в махалата, където се намира „ Силивряк “ няма непрекъснати поданици, тя и още няколко души живеят в прилежаща махала, също част от Върбово. Но напоследък се вижда позитивна наклонност за вдъхването на нов живот на обезлюдената махала.
„ На читалището до „ Силивряк “ също се сменя покрива. Има повсеместен вървеж в вярна посока. Всички, които виждат какво се пробвам да направя го одобряват с положително “, прецизира Жекова.
И по този начин, по правилото „ предай нататък “ Мария се пробва да даде втори късмет на живота в едно забравено родопско село, само че и да съживи селския туризъм в България. И да покаже на хората от сектора по какъв начин се прави. Тя доказателството, че повече предпочитание и усърдие всичко е допустимо.
Решена да сътвори място, което да дава уюта на дом, знанието на учебно заведение и силата на природата, Мария Жекова дава втори късмет на остарялата родопска постройка, трансформирайки я в център за учене на занаяти, изкуство и вкусна храна.
През целия си живот съм мечтала да имам място, на което да посрещам хора. На това място да има животни и доста природа. Да има вкусна храна и щастливи хора. Дълго време не виждах по какъв начин може да осъществявам тази своя фантазия, до момента в който преди шест години не открих планината и някак това беше естественият ход на нещата “, споделя Мария Жекова пред Economic.bg.
Родом от София, Мария прекарва целия си живот в огромния град. За малко живее в Норвегия. Пътува доста. Открива доста красиви места по света. Но същински се влюбва в родопското село Върбово, където се мести да живее преди няколко години. Там нейната фантазия да сътвори общественост, в която хората да се учат и да си оказват помощ един на различен, става още по-голяма, само че към момента не вижда метод, по който да я реализира. Значителен подтик по пътя към реализацията ѝ и дава успеха в кулинарното предаване MasterChef 2021. След успеха тя закупува остарялото картофохранилище във Върбово и го трансформира в „ Силивряк “.
Борбата за основаване на „ Силивряк “ стартира преди една година. Тогава отворих очи за тази постройка, макар че съм я виждала неведнъж. Закупих постройката от човек, на който дадох заричане да реновирам покрива с типичните за Родопите тикли (бел.ред. – каменни керемиди). И с цел да му потвърдя, че желанието ми е доста по-силно от прагматичните порядки, започнах работа по покрива още преди същинското закупуване на постройка “, споделя Мария.
Къщата
Мария се пробва да сътвори не просто къща за посетители, а дом, в който хората да се усещат като вкъщи си. Да получат грижа, която надалеч не завършва с просто предаването на един ключ и сервирането на закуска, както в множеството такива места за настаняване в България.
За в бъдеше планираме и образуване на събития. Искам да каним локални хора, които да описват на гостите разнообразни истории от района, да ги учат на своите занаяти. Голяма фантазия ми е да направя женски занаятчийски кооператив “, споделя Жекова.
Тя се надява посредством „ Силивряк “ да успее да накара повече хора да се върнат към селото за непрекъснато, защото ще се опита да сътвори екип, който да откри своето прехранване там.
„ Основната причина хората да не живеят в дребните обитаеми места е, че не намират смисъл и прехранване. Една от аргументите, заради които взех решение това място да съществува е да дам опция в него да има форма на прехранване. Отворена съм към всевъзможни оферти по какъв начин може да създадем огромен екип, който тук да изкарва прехраната си “, споделя още Мария.
До момента инвестицията, която Жекова е направила в къщата се равнява на към 100 000 лева, само че споделя, че културната стойност на този вид къщи е доста по-голяма и е извънредно време България да осъзнае какъв брой скъпи са те и да стартира да се грижи за тях.
Селски туризъм
В България към момента не сме узрели да си даваме сметка, че тези здания са културно завещание. Ние би трябвало да сме доста мощно земеделско обвързвана страна, доста мощно насочена към селото страна. Тази наша територия не е редно да я оставим да се разрушава “, споделя Мария.
Тя счита, че селският туризъм е единственото избавление за този бранш, защото имаме страхотни условия да го развиваме, само че прилежащите на нас страни го развиват по-успешно. просто тъй като имат по-добра политика и отношение към гостите.
Ние имаме доста къщи за посетители, места, механи. За жал съгласно мен не се поддържа задоволително високо ново на предлагания артикул, който хората имат потребност да получават, тъй като са видели по какъв начин се прави в чужбина. В един миг ние губим по точки поради това, тъй като има хиляди аргументи, с цел да не се случва по този начин “, изяснява Мария.
Втори късмет
Мария взема решение да кръсти своето вместилище за фантазии на родопското цвете Силивряк. То устоя на неподходящи условия с огромен подвиг и възкръсва, когато природата му даде втори късмет.
За мен това е отпратка за живота на остарялото картофохранилище и изобщо за живота на селото. Не са погубени и можем да вдъхнем нов живот при удобни условия, които се пробвам да основа “, споделя Мария.
Тя споделя още, че в махалата, където се намира „ Силивряк “ няма непрекъснати поданици, тя и още няколко души живеят в прилежаща махала, също част от Върбово. Но напоследък се вижда позитивна наклонност за вдъхването на нов живот на обезлюдената махала.
„ На читалището до „ Силивряк “ също се сменя покрива. Има повсеместен вървеж в вярна посока. Всички, които виждат какво се пробвам да направя го одобряват с положително “, прецизира Жекова.
И по този начин, по правилото „ предай нататък “ Мария се пробва да даде втори късмет на живота в едно забравено родопско село, само че и да съживи селския туризъм в България. И да покаже на хората от сектора по какъв начин се прави. Тя доказателството, че повече предпочитание и усърдие всичко е допустимо.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ