Едмонд Назарян: Досега не съм ходил на дискотека
Талантливият Едмонд Назарян гостува в предаването “Код Спорт” по ТВ+. В българската битка всички чакат новото ни златно момче да направи славна кариера като своя златен баща Армен Назарян. Засега 18-годишният гений е при започване на пътя и има две европейски трофеи и медали от младежка олимпиада и международни шампионати за юноши. Преди две седмици Едмонд завоюва купата в категория до 55 кг на държавното състезание и си отвоюва правото да дебютира на европейското състезание по класическа битка в Рим след три дни. И преди да отпътува за Вечния град най-младия участник на континенталния шампионат даде изявление за “Код Спорт” в дома на най-успешния ни спорт в “Дианабад”.
- Едмонд, здравей! Предстои ти дебют на европейско състезание за мъже, само че преди този момент се радваме, че дебютираш в „ Код Спорт “? Какъвто бащата подобен и синът, само че това е единствено за началото на пътя ти в огромната битка. А този на твоя татко е доста, доста дълъг. В тази връзка знаеш ли какъв брой медала от олимпиади, международни и континентални шампионати има твоят прочут баща Армен Назарян?
- Той има доста, доста медали в нашия огромен спорт. За мен битката е доста сложен спорт. Ще се старая и аз да взема толкоз медали, само че ще е доста мъчно. Ще се вложа оптимално.
- Значи задачата ти е 25 оценки за 16 години в елита на класическата битка! Очакваше ли на 18 години да спечелиш правото за дебют на огромно състезание при мъжете? Изобщо имаш ли проект в кариерата си, който следваш?
- Очаквам от себе си повече. Колкото може по-хубаво да се показва като отида на съревнование. Гледам да стана първенец, единствено това ми е задачата. Пък след това медалите сами си идват. Но да си поставиш огромната цел да вземеш златото е най-хубавото за мен.
- Каква е разликата в твоя жанр на битка и този на татко ти? Отстрани наподобява, че с изключение на техничен, той е повече мощен и взривен. А ти си висок за категорията си и като че ли по-пластичен. Даже някои се майтапят, че си като манекен на тепиха…
- Да, в действителност като се е борил, той е бил по-нисък, по-здрав. Имам малко по-друг жанр на битка. Изглеждам все едно се боря в свободния жанр. Но другояче имаме еднакъв жанр – “лепкава борба”. Да се залепим против хората, да ги уморяваме, да вършим хватки. Сигурно тези неща съм взел от него. Имам още да работя, само че мисля, че иска ми се получи неговата хватка и в мъжката битка ще се модернизирам.
- Дай боже, ученикът да надмине учителя! Какви са плюсовете и какви са минусите татко ти да е огромен първенец в спорта, който и ти си избрал за твоя орис?
- Плюсовете са, че той е именит герой. Лесно възприемем това, което ми подсказва. На тренировките ми оказва помощ повече със препоръки, със своите придвижвания и хватки, у дома непрекъснато ми приказва. Минусът е, че изисква доста от мен. Иска незабавно и аз да стигна неговите триумфи. Казвам му: “Тате, има време, малко по малко ще стане всичко”. Вярвам го!
- А не се ли притесняваш, че хората постоянно ще те съпоставят с него?
- Още нямам медали, само че постоянно ме съпоставят. Казват, че би трябвало да надмина татко ми, а това е огромна отговорност за мен!
- Кажи почтено – имате ли от време на време спорове или разминавания по време на подготовката или на надпреварите?
- Чат-пат има такива моменти в битката. Примерно му споделям, че не ми се получава. А той дава отговор: “Няма, няма, би трябвало да ти се получи!”. Става дребен спор, само че след това се оправяме. Аз съм по-малък и мъчно го разбирам. За него наподобява елементарно, а аз малко по малко виждам да го схвана.
- Баща ти е свалял феноменално по 10-12 кг, с цел да влезе в категория. Ти бориш ли се с глада преди съревнование? Имаш ли такива проблеми?
- При нас като има съревнование, постоянно би трябвало да сваляш килограми. Малко най-малко. Аз не съм свалял толкоз, колкото той. Най-много по 3-4 кг. Но за мен отново е мъчно, тъй като съм малко по-сух, по-изчистен от него, а той има от кое място да смъква. Тежко е, само че смъкваме, с цел да пристигна бързината и издръжливостта.
- Мислил ли си в каква категория ще се спреш при мъжете?
- Това към този момент не знам. Хората споделят, че раста. Мисля, че ще стана 70 и няколко кг и там ще спра.
- Спортът стартира ли да ти въздейства на учебното заведение? Как се справяш и имаш ли упоритости да продължиш да учиш към този момент като студент?
- За мен ученето също е доста значимо. Вкъщи постоянно ми споделят, че би трябвало и да изучавам, тъй като битката е до едно време. След това стартира повече да оказва помощ мисленето и какво си научил. След като завърша учебно заведение, мисля да постъпя или в Икономическия университет, или да последвам “Право”. Не се знае, бъдещето ще покаже. Но наложително би трябвало да продължа да изучавам.
- При юношите имаш медали от младежка олимпиада, от международни шампионати и две европейски трофеи. Най-силните ти мемоари от тези съревнования - по кое време беше най-щастлив и по кое време съжаляваше за пропуснат късмет?
- Щастлив бях, когато станах първенец, също и когато взех орден. Имам трети места на международни. Това за мен също е горделивост. Не съм пропуснал нито един късмет, взимал съм орден на надпреварите. Радвам се доста за тези моменти. Може би по-щастлив бях на финалите на европейските, тъй като въпреки всичко станах първенец. Пропуснат късмет? Най-много ми е гадно, че пропуснах олимпийското злато. Тръгнах, с цел да стана първенец. Беше ми фантазия да взема олимпийско злато, въпреки и при младежите. Пропуснах, само че няма нищо, мисля при мъжете да си го върна!
- Имаш брат и сестра. Баща ти доста забавно описваше до неотдавна ситуацията в дома ви - един плаче, различен бяга, след това се борят, смеят се, карат се, прегръщат се… Как е в този момент, когато пораснахте? По-лесно ли е на майка ти Инга?
- Да, по-лесно е. Сега всеки си има работа. Сестра ми учи и оказва помощ у дома, брат ми към този момент тренира по два пъти дневно, аз също. Вече имаме свои проекти в живота. Вкъщи се виждаме единствено на вечеря, когато се събираме. Всеки ден имаме режим.
- Промениха ли те триумфите? Ти си във възраст, в която човек се поддава по-силно на страстите. Как ти повлияха медалите? Определено си забавен към този момент и за медиите…
- Като взимам медали, постоянно си споделям, че би трябвало да го направя отново. Отличията не ме трансформираха, все ще се старая да взимам медали.
- Отношението на съучениците ти, на приятелите ти усещаш ли го малко по-различно?
- Мисля, че не. Приятелите ми постоянно са били до мен в каквато и обстановка да съм. Независимо дали изгубвам или спечелвам, те постоянно ме поддържат. Но хората почнаха повече да ме почитат. Имам нови запознанства.
- Това харесва ли ти?
- Да, харесва ми до някаква степен да схвана душeвността на хората.
- В националния тим за мъже по какъв начин те одобриха? Има ли измежду старите асове някой, който да те насочва и който може да е образец за теб?
- В националния тим има доста експерти. Гледам да дублирам това, което те вършат. Наистина те имат огромен опит. Примерно Иво Ангелов доста ми харесва и желая да върша всичко като него, с цел да ми се получи и на мен. Гледам татко ми, другите момчета.
- Баща ти помагаше преди време на Иво Ангелов, а в този момент той би трябвало да оказва помощ на теб. За това говорихте ли си?
- Да, несъмнено. Бате Ивчо ми оказва помощ доста. Всеки ден упражняваме дружно на лагерите. И той желае да реализира огромните си фантазии.
- Заради триумфите на българската битка през годините някои си мислят, че медалите за нашата страна би трябвало да са надали не даденост. Каква е международната конкуренция през днешния ден?
- Наистина в битката е доста огромна конкуренцията. Може би е по равно в свободната и в класическата. Русия, Иран, Грузия, кавказските страни, Япония – всички се готвят, упражняват и имат хубава школа. С тях трябват огромни борби, с цел да ги победим.
- Неслучайно споделят, че международното към този момент е дребна война, откакто Русия, Съединени американски щати, Китай и Германия са водещите страни изобщо в спорта, а всички те имат първенци на планетата в битката. Това изяснява всичко.
- Разбира се. Там също има хубави школи и би трябвало да се готвим против тях. Няма различен избор
- Най-трудното за теб в спорта по пътя дотук?
- Може би най-трудното е да смъквам килограмите. Малко ми е мъчно. Това ми въздейства на организма. Но имам време за възобновяване, с цел да се боря хубаво.
- Опазваш се от контузии?
- Да, доста е значимо да не получиш контузии преди съревнование. Това е най-гадно – стопира те към фантазията.
- Имаш ли идол в битката? Коя задгранична школа най-вече уважаваш?
- Най-много почитам съветската, иранската школа. Знаете, че в Русия има доста именити борци, огромни експерти. Да тренираш с тях е огромно нещо и постоянно ще ти помогне. Кумир е единствено татко ми! Гледам какво е направил и желая да го повторя.
- Какво си забраняваш поради спорта? От какво се пазиш?
- Като имам съревнование виждам доста да не се веселя, да не се дръзвам. Искам да се съсредоточвам в шампионата. Не излизам доста с другари. А след съревнование идва насладата, страстта. Приятно е - излизаш, разхождаш се.
- Доколко те изкушават нощните заведения и всичко обвързвано с тях?
- Досега не съм ходил на дискотека. Но мисля от тази година, като взема медали или има някакви мотиви, може да отида някой път. Не всеки ден, само че от време на време може.
- Остава ли ти време за изява и в обществените мрежи в днешния интернет свят?
- Да, неотдавна си отворих профил в Инстаграм. Влизам в интернет, виждам клипове в YouTube, чета. Но като имам надпревари, спирам за малко. Забранявам си, единствено с цел да стана първенец.
- Фаталист ли си? Имаш ли ритуали за надпреварите?
- Не, не съм религиозен. Но преди среща всякога се акордирам. Имам си някакви мои неща.
- Работиш ли пред видеото? Подготвяш ли се тактически? Гледаш си битки на противниците или просто разчиташ повече на импровизация?
- Вече в мъжката битка би трябвало да се наблюдават съперниците. Но не доста, тъй като когато доста гледаш, гориш и не се настройваш за битките. Разчитам по какъв начин ще вървят срещите, тъй като постоянно е друго. Зависи от съдията и би трябвало да си подготвен за всичко. Излизам и се боря до дъно. Но тактичност постоянно би трябвало да имаш, преди да излезеш на тепиха.
- Спечели изрично дуелите си на държавния шампионат. Очакваше ли да имаш сходно предимство при мъжете?
- Да, чаках, че ще стана първенец на България. Очаквам и на открито да се показва хубаво. Ще дам всичко от себе си, с цел да съумея да взема доста медали за България.
- Имаш ли упоритост за европейското състезание в Рим? Казват, че си прекомерно дребен за изява на интернационалния тепих, само че виждам, че си надъхан на другия полюс. Само отиваш да усетиш борбите при мъжете или ще атакуваш отличие?
- Винаги като ходя на съревнование, желая да стана първенец. Няма значение – колкото и да са огромни, колкото и да са мощни, аз се влагам и ще дам всичко от себе си да печеля, да ги надвия, колкото мога. Но пък още не съм се борил на интернационалните надпревари за мъже, тъй че ще ми е мъчно. Всички ми споделят, че ще ми е тежко. Но съм подготвен да мина през тези компликации, единствено и единствено да стигна моите фантазии.
- Майка ти Инга по какъв начин гледаше на сериозните натоварвания в битката, когато беше дете?
- Много се тормози, когато се боря. Майчиното сърце доста се вълнува, когато синът се бори. Просто не желае повече да идва в залите да ме гледа, с цел да не ми съобщи нейното напрежение. От у дома звъни и пита какво съм направил, дали съм спечелил или изгубил.
- Искаш ли да благодариш на някой за пътя си дотук, с изключение на на татко ти, който е непрекъснато до теб и на треньорите?
- Искам първо да благодаря на Гриша Ганчев, който ми е като татко. Наистина доста ми оказва помощ, постоянно ми дава препоръки. Той също доста е следил битката. Подсказва ми това, което е видял. Много го чувам и му благодаря за препоръките. Искам да благодаря и на бургаския клуб, в който се реалокирах, на Община Бургас, на кмета Димитър Николов, който също оказва помощ със средства и с всичко друго на клуба и на мен да стигна фантазиите си. Стимулира ни.
- Харесваш ли други спортове? Гледаш ли футболнапример? Имаш ли обичан тим?
- Гледам футбол, само че не доста постоянно. Наблюдавам финали. Гледам бойни спортове като бокс, ММА. Много обичам шах, този спорт ми е забавен. Мога да го играя хубаво, обичам партиите с татко ми и с приятелите. Уча се с гледане.
- Запознавал ли си се с Веселин Топалов, нашия международен първенец?
- Не се познавам персонално, само че съм му гледал игрите. Интересно е тяхното мислене, играта им. Учиш се от това.
- Как си почиваш? Какво обичаш да правиш?
- Излизам с другари, разхождаме се в мола, приказваме си. Обичам да отивам на сауна, на спа с тях. Също и да играя шах, което ми е като занимание. Гледам телевизия, филми.
- Големите фантазии на Едмонд Назарян?
- Най-голямата ми фантазия е да стана олимпийски първенец. Целта ми е да го направя един път, а не както всеки споделя: “Да минеш татко ти и да станеш три пъти! “. Първо желая единствено веднъж да печеля, а по-късно ще се постарая да го мина.
- Едмонд, здравей! Предстои ти дебют на европейско състезание за мъже, само че преди този момент се радваме, че дебютираш в „ Код Спорт “? Какъвто бащата подобен и синът, само че това е единствено за началото на пътя ти в огромната битка. А този на твоя татко е доста, доста дълъг. В тази връзка знаеш ли какъв брой медала от олимпиади, международни и континентални шампионати има твоят прочут баща Армен Назарян?
- Той има доста, доста медали в нашия огромен спорт. За мен битката е доста сложен спорт. Ще се старая и аз да взема толкоз медали, само че ще е доста мъчно. Ще се вложа оптимално.
- Значи задачата ти е 25 оценки за 16 години в елита на класическата битка! Очакваше ли на 18 години да спечелиш правото за дебют на огромно състезание при мъжете? Изобщо имаш ли проект в кариерата си, който следваш?
- Очаквам от себе си повече. Колкото може по-хубаво да се показва като отида на съревнование. Гледам да стана първенец, единствено това ми е задачата. Пък след това медалите сами си идват. Но да си поставиш огромната цел да вземеш златото е най-хубавото за мен.
- Каква е разликата в твоя жанр на битка и този на татко ти? Отстрани наподобява, че с изключение на техничен, той е повече мощен и взривен. А ти си висок за категорията си и като че ли по-пластичен. Даже някои се майтапят, че си като манекен на тепиха…
- Да, в действителност като се е борил, той е бил по-нисък, по-здрав. Имам малко по-друг жанр на битка. Изглеждам все едно се боря в свободния жанр. Но другояче имаме еднакъв жанр – “лепкава борба”. Да се залепим против хората, да ги уморяваме, да вършим хватки. Сигурно тези неща съм взел от него. Имам още да работя, само че мисля, че иска ми се получи неговата хватка и в мъжката битка ще се модернизирам.
- Дай боже, ученикът да надмине учителя! Какви са плюсовете и какви са минусите татко ти да е огромен първенец в спорта, който и ти си избрал за твоя орис?
- Плюсовете са, че той е именит герой. Лесно възприемем това, което ми подсказва. На тренировките ми оказва помощ повече със препоръки, със своите придвижвания и хватки, у дома непрекъснато ми приказва. Минусът е, че изисква доста от мен. Иска незабавно и аз да стигна неговите триумфи. Казвам му: “Тате, има време, малко по малко ще стане всичко”. Вярвам го!
- А не се ли притесняваш, че хората постоянно ще те съпоставят с него?
- Още нямам медали, само че постоянно ме съпоставят. Казват, че би трябвало да надмина татко ми, а това е огромна отговорност за мен!
- Кажи почтено – имате ли от време на време спорове или разминавания по време на подготовката или на надпреварите?
- Чат-пат има такива моменти в битката. Примерно му споделям, че не ми се получава. А той дава отговор: “Няма, няма, би трябвало да ти се получи!”. Става дребен спор, само че след това се оправяме. Аз съм по-малък и мъчно го разбирам. За него наподобява елементарно, а аз малко по малко виждам да го схвана.
- Баща ти е свалял феноменално по 10-12 кг, с цел да влезе в категория. Ти бориш ли се с глада преди съревнование? Имаш ли такива проблеми?
- При нас като има съревнование, постоянно би трябвало да сваляш килограми. Малко най-малко. Аз не съм свалял толкоз, колкото той. Най-много по 3-4 кг. Но за мен отново е мъчно, тъй като съм малко по-сух, по-изчистен от него, а той има от кое място да смъква. Тежко е, само че смъкваме, с цел да пристигна бързината и издръжливостта.
- Мислил ли си в каква категория ще се спреш при мъжете?
- Това към този момент не знам. Хората споделят, че раста. Мисля, че ще стана 70 и няколко кг и там ще спра.
- Спортът стартира ли да ти въздейства на учебното заведение? Как се справяш и имаш ли упоритости да продължиш да учиш към този момент като студент?
- За мен ученето също е доста значимо. Вкъщи постоянно ми споделят, че би трябвало и да изучавам, тъй като битката е до едно време. След това стартира повече да оказва помощ мисленето и какво си научил. След като завърша учебно заведение, мисля да постъпя или в Икономическия университет, или да последвам “Право”. Не се знае, бъдещето ще покаже. Но наложително би трябвало да продължа да изучавам.
- При юношите имаш медали от младежка олимпиада, от международни шампионати и две европейски трофеи. Най-силните ти мемоари от тези съревнования - по кое време беше най-щастлив и по кое време съжаляваше за пропуснат късмет?
- Щастлив бях, когато станах първенец, също и когато взех орден. Имам трети места на международни. Това за мен също е горделивост. Не съм пропуснал нито един късмет, взимал съм орден на надпреварите. Радвам се доста за тези моменти. Може би по-щастлив бях на финалите на европейските, тъй като въпреки всичко станах първенец. Пропуснат късмет? Най-много ми е гадно, че пропуснах олимпийското злато. Тръгнах, с цел да стана първенец. Беше ми фантазия да взема олимпийско злато, въпреки и при младежите. Пропуснах, само че няма нищо, мисля при мъжете да си го върна!
- Имаш брат и сестра. Баща ти доста забавно описваше до неотдавна ситуацията в дома ви - един плаче, различен бяга, след това се борят, смеят се, карат се, прегръщат се… Как е в този момент, когато пораснахте? По-лесно ли е на майка ти Инга?
- Да, по-лесно е. Сега всеки си има работа. Сестра ми учи и оказва помощ у дома, брат ми към този момент тренира по два пъти дневно, аз също. Вече имаме свои проекти в живота. Вкъщи се виждаме единствено на вечеря, когато се събираме. Всеки ден имаме режим.
- Промениха ли те триумфите? Ти си във възраст, в която човек се поддава по-силно на страстите. Как ти повлияха медалите? Определено си забавен към този момент и за медиите…
- Като взимам медали, постоянно си споделям, че би трябвало да го направя отново. Отличията не ме трансформираха, все ще се старая да взимам медали.
- Отношението на съучениците ти, на приятелите ти усещаш ли го малко по-различно?
- Мисля, че не. Приятелите ми постоянно са били до мен в каквато и обстановка да съм. Независимо дали изгубвам или спечелвам, те постоянно ме поддържат. Но хората почнаха повече да ме почитат. Имам нови запознанства.
- Това харесва ли ти?
- Да, харесва ми до някаква степен да схвана душeвността на хората.
- В националния тим за мъже по какъв начин те одобриха? Има ли измежду старите асове някой, който да те насочва и който може да е образец за теб?
- В националния тим има доста експерти. Гледам да дублирам това, което те вършат. Наистина те имат огромен опит. Примерно Иво Ангелов доста ми харесва и желая да върша всичко като него, с цел да ми се получи и на мен. Гледам татко ми, другите момчета.
- Баща ти помагаше преди време на Иво Ангелов, а в този момент той би трябвало да оказва помощ на теб. За това говорихте ли си?
- Да, несъмнено. Бате Ивчо ми оказва помощ доста. Всеки ден упражняваме дружно на лагерите. И той желае да реализира огромните си фантазии.
- Заради триумфите на българската битка през годините някои си мислят, че медалите за нашата страна би трябвало да са надали не даденост. Каква е международната конкуренция през днешния ден?
- Наистина в битката е доста огромна конкуренцията. Може би е по равно в свободната и в класическата. Русия, Иран, Грузия, кавказските страни, Япония – всички се готвят, упражняват и имат хубава школа. С тях трябват огромни борби, с цел да ги победим.
- Неслучайно споделят, че международното към този момент е дребна война, откакто Русия, Съединени американски щати, Китай и Германия са водещите страни изобщо в спорта, а всички те имат първенци на планетата в битката. Това изяснява всичко.
- Разбира се. Там също има хубави школи и би трябвало да се готвим против тях. Няма различен избор
- Най-трудното за теб в спорта по пътя дотук?
- Може би най-трудното е да смъквам килограмите. Малко ми е мъчно. Това ми въздейства на организма. Но имам време за възобновяване, с цел да се боря хубаво.
- Опазваш се от контузии?
- Да, доста е значимо да не получиш контузии преди съревнование. Това е най-гадно – стопира те към фантазията.
- Имаш ли идол в битката? Коя задгранична школа най-вече уважаваш?
- Най-много почитам съветската, иранската школа. Знаете, че в Русия има доста именити борци, огромни експерти. Да тренираш с тях е огромно нещо и постоянно ще ти помогне. Кумир е единствено татко ми! Гледам какво е направил и желая да го повторя.
- Какво си забраняваш поради спорта? От какво се пазиш?
- Като имам съревнование виждам доста да не се веселя, да не се дръзвам. Искам да се съсредоточвам в шампионата. Не излизам доста с другари. А след съревнование идва насладата, страстта. Приятно е - излизаш, разхождаш се.
- Доколко те изкушават нощните заведения и всичко обвързвано с тях?
- Досега не съм ходил на дискотека. Но мисля от тази година, като взема медали или има някакви мотиви, може да отида някой път. Не всеки ден, само че от време на време може.
- Остава ли ти време за изява и в обществените мрежи в днешния интернет свят?
- Да, неотдавна си отворих профил в Инстаграм. Влизам в интернет, виждам клипове в YouTube, чета. Но като имам надпревари, спирам за малко. Забранявам си, единствено с цел да стана първенец.
- Фаталист ли си? Имаш ли ритуали за надпреварите?
- Не, не съм религиозен. Но преди среща всякога се акордирам. Имам си някакви мои неща.
- Работиш ли пред видеото? Подготвяш ли се тактически? Гледаш си битки на противниците или просто разчиташ повече на импровизация?
- Вече в мъжката битка би трябвало да се наблюдават съперниците. Но не доста, тъй като когато доста гледаш, гориш и не се настройваш за битките. Разчитам по какъв начин ще вървят срещите, тъй като постоянно е друго. Зависи от съдията и би трябвало да си подготвен за всичко. Излизам и се боря до дъно. Но тактичност постоянно би трябвало да имаш, преди да излезеш на тепиха.
- Спечели изрично дуелите си на държавния шампионат. Очакваше ли да имаш сходно предимство при мъжете?
- Да, чаках, че ще стана първенец на България. Очаквам и на открито да се показва хубаво. Ще дам всичко от себе си, с цел да съумея да взема доста медали за България.
- Имаш ли упоритост за европейското състезание в Рим? Казват, че си прекомерно дребен за изява на интернационалния тепих, само че виждам, че си надъхан на другия полюс. Само отиваш да усетиш борбите при мъжете или ще атакуваш отличие?
- Винаги като ходя на съревнование, желая да стана първенец. Няма значение – колкото и да са огромни, колкото и да са мощни, аз се влагам и ще дам всичко от себе си да печеля, да ги надвия, колкото мога. Но пък още не съм се борил на интернационалните надпревари за мъже, тъй че ще ми е мъчно. Всички ми споделят, че ще ми е тежко. Но съм подготвен да мина през тези компликации, единствено и единствено да стигна моите фантазии.
- Майка ти Инга по какъв начин гледаше на сериозните натоварвания в битката, когато беше дете?
- Много се тормози, когато се боря. Майчиното сърце доста се вълнува, когато синът се бори. Просто не желае повече да идва в залите да ме гледа, с цел да не ми съобщи нейното напрежение. От у дома звъни и пита какво съм направил, дали съм спечелил или изгубил.
- Искаш ли да благодариш на някой за пътя си дотук, с изключение на на татко ти, който е непрекъснато до теб и на треньорите?
- Искам първо да благодаря на Гриша Ганчев, който ми е като татко. Наистина доста ми оказва помощ, постоянно ми дава препоръки. Той също доста е следил битката. Подсказва ми това, което е видял. Много го чувам и му благодаря за препоръките. Искам да благодаря и на бургаския клуб, в който се реалокирах, на Община Бургас, на кмета Димитър Николов, който също оказва помощ със средства и с всичко друго на клуба и на мен да стигна фантазиите си. Стимулира ни.
- Харесваш ли други спортове? Гледаш ли футболнапример? Имаш ли обичан тим?
- Гледам футбол, само че не доста постоянно. Наблюдавам финали. Гледам бойни спортове като бокс, ММА. Много обичам шах, този спорт ми е забавен. Мога да го играя хубаво, обичам партиите с татко ми и с приятелите. Уча се с гледане.
- Запознавал ли си се с Веселин Топалов, нашия международен първенец?
- Не се познавам персонално, само че съм му гледал игрите. Интересно е тяхното мислене, играта им. Учиш се от това.
- Как си почиваш? Какво обичаш да правиш?
- Излизам с другари, разхождаме се в мола, приказваме си. Обичам да отивам на сауна, на спа с тях. Също и да играя шах, което ми е като занимание. Гледам телевизия, филми.
- Големите фантазии на Едмонд Назарян?
- Най-голямата ми фантазия е да стана олимпийски първенец. Целта ми е да го направя един път, а не както всеки споделя: “Да минеш татко ти и да станеш три пъти! “. Първо желая единствено веднъж да печеля, а по-късно ще се постарая да го мина.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ