Капки мед в рая на фантастичните обещания - Литературен конкурс - 2 място
Такава е човешката природа, че хомо сапиенсът мре да слуша неистини. Хем надълбоко в себе си осъзнава, че го будалкат, хем драго му става. А зададат ли се избори, напряко попада в парадайса на фантастичните обещания. Тогава от всички страни партийни водачи и претенденти за власт се надпреварват да подсигуряват му по какъв начин ще оправят живота, та всичко ще тръгне без спънки.
Но медът капе единствено от устата на политиците и дори капка от него не се хлъзва по рамото на наивния гласоподавател.
През това време, до момента в който медословят от трибуните, ораторите обилно оферират с лека ръка елементарни решения за другояче комплицираните наболели проблеми, които изтезават обществото.
За всеки избор отнякъде се пръкват нови месии, които героичен декларират, че ще изтрият като с гумичка ширещата се корупция, ще победят задушаващата инфлация, ще сложат завършек на безработицата, ще раздадат почтени пенсии, а налозите ще смъкват съвсем до нула...
Това желае да чуе народът – това и чува. И ръкопляска, втурвайки се към урните да поддържа сладкодумните пустословци. Зер, предходните определени от него управници отново обещаваха същото, но го излъгаха!
„ Идеали? – Суета, вятър! “ – още Алеко е установил, че гласоподавателят не го интересуват възвишените мечти и желания. Той живее в действителния живот и има своите стопански и обществени ползи, които дават удобна почва да избуява като неизтребим бурен риториката на популизма.
„ Когато дойдем на власт, ще вкараме в пандиза всички, които са крали “ – дават обещание непроменяемо претендент политиците и рейтингът им хвърчи с галактическа скорост към небесата.
А клетият електорат потрива предостатъчно ръце. Той към този момент е не запомнил, че и предходните му избраници са се клели в същото, а зад решетките никой не е влезнал. Но пък толкоз сладка и омайна е тази неистина, съвсем като опиат упойва, и надрусаните с нея гласоподаватели с изменчив взор търчат към урните.
То в популизма нищо неприятно няма, също така че е химеричен – да се решат ей по този начин, с едно тракване на пръстите, безконечните проблеми на човечеството, няма по какъв начин да стане. Не ли?!
Корупция ли – че тя я има още откогато свят светува! Достатъчно е да разгърнем страниците на най-дългата книга на света – индийския епос „ Махабхарата “, писан епохи преди Христа, в който се приказва за „ корумпираната система, която ни заобикаля “. Или пък да се върнем хилядолетия обратно във времената на Троянската война, за които в „ Илиада “ се споделя по какъв начин всяка от трите богини Хера, Атина и Афродита предлага рушвет на Парис, с цел да даде за нея гласа си синът на Приам...
Та по какъв начин се изкоренява този метастазирал израстък на човешката цивилизация надали някой от гласовитите демагози може да изясни. Как се поставя завършек на престъпността, която също съпътства човечеството, откогато се е пръкнало на тази планета?! Как се подвигат пенсии и заплати, когато хазната е празна?
Няма значение – нали тълпата има вяра в чудеса! Така или другояче никой и не пита „ по какъв начин “. Явно не го и интересува.
По-важното е, че някой се кани да натрие носа на корумпираните изедници от предходното държавно управление, крали безобразно, напълнили със златни кюлчета нощните си шкафчета, накупили хасиенди зад граница, яхти и коли, смъквайки и на босия цървулите.
Ерго, идва принцът от приказките, който ще раздаде правдивост и ще изпълни джоба на обеднелия българин. Идва новият избавител и, както написа в „ Библията “: „ Много хора, които в този момент са първи, ще станат последни, а тези, които в този момент са последни, ще станат първи “. И хоп – фантазията за вендета лумва неудържимо и разпалва кръвта.
Нищо по-просто от това да се заиграваш с най-низките пристрастености на масите и първичното опълчване на хората на небогати и богати. То и Великата френска гражданска война повежда народа със слогана „ Свобода, тъждество, приятелство “ и да – реализира някакъв демократизъм. Но и през днешния ден, повече от 230 години след нея, хората не престават да не са равни, още по-малко пък да са братя един за различен.
Баналните лозунги обаче не престават да пълнят речите на популистите – по това ще ги познаете. Теми за лайтмотивите им бол – в случай че не е корупцията, то ще са финансови проблеми или икономическа рецесия, неприятното опазване на здравето и така нататък – все струпали се върху хорските глави в следствие от „ неприятното ръководство на предходния политически хайлайф “. Хайде на бас, че е по този начин.
И за лукс, в случай че галещите слуха обещания се хортуват от симпатична на тип личност – с харизматична трапчинка на брадичката да вземем за пример, или от заточеник с царско родословие и неотразим мадридски акцент, то успеха е в забрадка вързана.
Та не е инцидентно това, че през последния четвърт век популистките партии внезапно са нараснали своето въздействие – най-малко в Европа, където се подвизава и нашего брата. Поне десетина европейски страни могат да се похвалят с популисти в държавното управление си. И както регистрират социолозите, над една четвърт от европейците са дали своят вот за популисти на последните избори на Стария континент.
С две думи, туй знамение – популизмът, е неизтребимо. И да се твърди, че в миналото ще изчезне от политическата сцена е все едно някой да обещае, че ще пребори корупцията. Ха-ха!
АВТОР:
Диана Славчева Фъртунова
Бургас
Вместо кастинг, секс срещу волята! Режисьорът Георги Костов задоволява половите си потребности с актриси, които подлъгва за роли 
Вместо да има дете, закръглената остаряла мома Милица Гладнишка има намерение да живее до 100 години с кучето си! 
Шеф Токев излиза окуражен от затвора 
The head of the green octopus in Bulgaria gets a government job Източник: kliuki.bg
Но медът капе единствено от устата на политиците и дори капка от него не се хлъзва по рамото на наивния гласоподавател.
През това време, до момента в който медословят от трибуните, ораторите обилно оферират с лека ръка елементарни решения за другояче комплицираните наболели проблеми, които изтезават обществото.
За всеки избор отнякъде се пръкват нови месии, които героичен декларират, че ще изтрият като с гумичка ширещата се корупция, ще победят задушаващата инфлация, ще сложат завършек на безработицата, ще раздадат почтени пенсии, а налозите ще смъкват съвсем до нула...
Това желае да чуе народът – това и чува. И ръкопляска, втурвайки се към урните да поддържа сладкодумните пустословци. Зер, предходните определени от него управници отново обещаваха същото, но го излъгаха!
„ Идеали? – Суета, вятър! “ – още Алеко е установил, че гласоподавателят не го интересуват възвишените мечти и желания. Той живее в действителния живот и има своите стопански и обществени ползи, които дават удобна почва да избуява като неизтребим бурен риториката на популизма.
„ Когато дойдем на власт, ще вкараме в пандиза всички, които са крали “ – дават обещание непроменяемо претендент политиците и рейтингът им хвърчи с галактическа скорост към небесата.
А клетият електорат потрива предостатъчно ръце. Той към този момент е не запомнил, че и предходните му избраници са се клели в същото, а зад решетките никой не е влезнал. Но пък толкоз сладка и омайна е тази неистина, съвсем като опиат упойва, и надрусаните с нея гласоподаватели с изменчив взор търчат към урните.
То в популизма нищо неприятно няма, също така че е химеричен – да се решат ей по този начин, с едно тракване на пръстите, безконечните проблеми на човечеството, няма по какъв начин да стане. Не ли?!
Корупция ли – че тя я има още откогато свят светува! Достатъчно е да разгърнем страниците на най-дългата книга на света – индийския епос „ Махабхарата “, писан епохи преди Христа, в който се приказва за „ корумпираната система, която ни заобикаля “. Или пък да се върнем хилядолетия обратно във времената на Троянската война, за които в „ Илиада “ се споделя по какъв начин всяка от трите богини Хера, Атина и Афродита предлага рушвет на Парис, с цел да даде за нея гласа си синът на Приам...
Та по какъв начин се изкоренява този метастазирал израстък на човешката цивилизация надали някой от гласовитите демагози може да изясни. Как се поставя завършек на престъпността, която също съпътства човечеството, откогато се е пръкнало на тази планета?! Как се подвигат пенсии и заплати, когато хазната е празна?
Няма значение – нали тълпата има вяра в чудеса! Така или другояче никой и не пита „ по какъв начин “. Явно не го и интересува.
По-важното е, че някой се кани да натрие носа на корумпираните изедници от предходното държавно управление, крали безобразно, напълнили със златни кюлчета нощните си шкафчета, накупили хасиенди зад граница, яхти и коли, смъквайки и на босия цървулите.
Ерго, идва принцът от приказките, който ще раздаде правдивост и ще изпълни джоба на обеднелия българин. Идва новият избавител и, както написа в „ Библията “: „ Много хора, които в този момент са първи, ще станат последни, а тези, които в този момент са последни, ще станат първи “. И хоп – фантазията за вендета лумва неудържимо и разпалва кръвта.
Нищо по-просто от това да се заиграваш с най-низките пристрастености на масите и първичното опълчване на хората на небогати и богати. То и Великата френска гражданска война повежда народа със слогана „ Свобода, тъждество, приятелство “ и да – реализира някакъв демократизъм. Но и през днешния ден, повече от 230 години след нея, хората не престават да не са равни, още по-малко пък да са братя един за различен.
Баналните лозунги обаче не престават да пълнят речите на популистите – по това ще ги познаете. Теми за лайтмотивите им бол – в случай че не е корупцията, то ще са финансови проблеми или икономическа рецесия, неприятното опазване на здравето и така нататък – все струпали се върху хорските глави в следствие от „ неприятното ръководство на предходния политически хайлайф “. Хайде на бас, че е по този начин.
И за лукс, в случай че галещите слуха обещания се хортуват от симпатична на тип личност – с харизматична трапчинка на брадичката да вземем за пример, или от заточеник с царско родословие и неотразим мадридски акцент, то успеха е в забрадка вързана.
Та не е инцидентно това, че през последния четвърт век популистките партии внезапно са нараснали своето въздействие – най-малко в Европа, където се подвизава и нашего брата. Поне десетина европейски страни могат да се похвалят с популисти в държавното управление си. И както регистрират социолозите, над една четвърт от европейците са дали своят вот за популисти на последните избори на Стария континент.
С две думи, туй знамение – популизмът, е неизтребимо. И да се твърди, че в миналото ще изчезне от политическата сцена е все едно някой да обещае, че ще пребори корупцията. Ха-ха!
АВТОР:
Диана Славчева Фъртунова
Бургас
КОМЕНТАРИ