Българите, накратко: Гордеем се с фалшиви митове и мразим да сме ...
Такъв е митът за " България на три морета " (Черно, Егейско, Адриатическо/Йонийско), който за някои хора е победоносен народен знак, показващ ни като международна мощ в историята. Вярно, че България е имала изход на тези морета, само че действителният ѝ ефикасен надзор е бил прекомерно къс. Твърдението е повече факсимиле за национализъм, само че и знак за комплексирани хора.
Понякога български учени наливат вода в тази мелница на тайните теории. Проф. Николай Овчаров, който е прочут най-вече с разкопките на Перперикон, обича да хвърля „ бомби “, които го вършат известен, само че дали и научно аргументиран?
Преди време той посетил храма на слънцето и светилището Пума-Пумке на културата Тиуака, където са непокътнати гигантските скулптури на основния господ Виракоча и богинята на земята Пачамама. Там той разкрил близки черти сред вярванията на инките в Южна Америка и античните нации на Балканите. Видял в Перу и Боливия останките от цивилизации, съществували в първо хилядолетие след Христа, споделя ученият.
Професорът видял гигантските скулптури на основния господ Виракоча и богинята на земята Пачамама. Той следил неповторимо събитие, при което при залез слънчевите лъчи минават през каменен портал и попадат върху свещения басейн на великата богиня. Такова алегорично оплождане на земните глъбини е намерено в Източните Родопи при пещерата „ Утробата “ на тракийската богиня майка, счита Овчаров.
Той учи и първите монументи на инките при Куско и Мачу Пикчу. „ Удивително е сходството с кръглите мавзолеи на Перперикон, открити преди няколко години “.
Звучи занимателно, само че и несериозно. Всеки човек положително въображение може да свърже даже не съществуващи прилики и обстоятелства, изключително в далечни времена. Който не има вяра да ревизира, както се казва…
Във военната теория на Путин написа, че светите братя Кирил и Методий са били в Крим като туристи и не те са измислили писмеността, тъй като античните руси към този момент я били основали, даже имали книжовност. Именно античните руси били основателите на човешката цивилизация. Пълни нелепости, само че Кремъл ги тиражира. Спомнете си, че още веднъж Путин съобщи, че „ славянската книжовност идва в Русия от македонската земя “. И това ли е истина?
В България обаче има значително хора, които му имат вяра.
В някои среди се шири мнението, че 15 от римските папи са били българи. Толкова е неуместно, че не заслужава коментар. Но за какво, за какво има хора, които по този начин безгрижно се хващат на такива парадокси? Толкова ли са необразовани и напряко елементарни?
По празници, свързани с исторически дати, на възстановките виждаме войводи и славни спечелили в борби и войни. Малко са елементарните хайдути и скромните поборници. А надалеч не е тъкмо по този начин.
И още един откъс, който споделя доста. На 24 декември над 30 български медии оповестяват „ огромната “ вест, че говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова има рожден ден. Същата неведнъж заплашва България, сипе всевъзможни обиди по наш адрес, само че рождения й ден е доста важен…
Същият ден е рождена дата на видни българи като Христо Попконстантинов, публицист, Иван Хаджиниколов, бунтовник, Христо Станишев,у фамозен инженер, Христо Асенов, изтъкнат поет… Нито дума.
***
Обидата да си селяндур
В разговорния или по-точно в уличния речник думата " селяндур " се употребява с отрицателно звучене. Близко е до " задръстен ", " доверчив ", " наивник ".
От години пък се постанова мнението, че демокрацията е унищожила и обезлюдила българското село. Според доцент Георги Бърдаров, демограф, географ, учител и публицист, " има рев по изчезващото българско село “. По неговите думи урбанизацията не е феномен за България, тя е специфичност за целия съвременен свят. В страната ни има териториални, стопански и обществени диспропорции. " Селото от нашите сантиментални показа няма да се върне, нито има смисъл да се връща. Тогава хората са живели доста оскъдно. Селото ще се възвърне, само че то ще бъде от нов вид, присъщ за 21 век. В България към този момент има наклонност за завръщане към селото. Все повече младежи, цифрови номади, избират да живеят в спокойната, екологична конюнктура на селата и да работят отдалечено “.
В последно време са доста настоящи излъчвания, в които се демонстрират младежи, които са получили обучение и са имали сполучлива кариера в развити страни по света, само че са избрали да се завърнат и да живеят в български села. Зрителят гледа и ахка: Я, какъв брой е хубаво на село, сантиментално, че и супер бизнес може да се прави там!
Позитиви има, това е реалност
- По-чист въздух по отношение на града. Само че до момента в който не възпламенят печките и камините през зимата. Тогава се извива черно-сив пушек като облак над къщите. През пролетта и лятото е супер.
- Гората, планината и на някои места реката са на една крачка. Романтика и прегръдка с природата.
- Тихо и умерено е, тъй като го няма магистралния трафик и препълнените с коли градски улици.
Да забележим минусите
- Връзката с града е сложна на доста места в страната. Автобусите са огромна необичайност.
- Получаване на здравна помощ е непостижима фантазия. Личен доктор се появява два пъти в седмицата и всички се подреждат пред кабинета. До града превоз няма. В селата няма и аптеки.
- Селата са близо и даже в самата природа, само че в тях няма паркове и градини, детски площадки и място за отдих.
- Училищата са ъгъл, „ напдисват “ се възпитаници, с цел да се запазят щатове за учители. Това води до спад на качеството на образование.
- Къде да спортуват децата на село? Няма къде.
- Къде да научат непознати езици? Почти няма къде.
- Селските магазини оферират дребен подбор от хранителни артикули, постоянно със подозрително качество.
- Пътищата до селата, а оттова до околните градове са в окаяно положение. Наливат се пари, крадат ги и пътната мрежа става все по-отчайваща.
- Престъпленията против възрастни хора не понижават. Ефективността на полицията е незадоволителна.
- Да извършиш ремонт на селска къща е същинско предизвикателство. Няма строителни компании, а нерядко притежатели стават жертви на измамници. Държавата не ги пази.
- Да отидеш на спектакъл, децата на музикална школа, балет или изобразяване, да обиколиш МОЛ-а за някоя дрешка – би трябвало ти кола. Постоянно ти би трябвало, тъй като с рейсовете и влаковете ситуацията е трагично. Но и пътищата са трагични. На втория месец ти писва.
- Повечето от младежите, които от чужбина се връщат и избират да живеят на село, го вършат по аргументи, че са привързани към корена си. Бизнесът в селата е доста, доста сложен. Със селскостопанска работа малко на брой се захващат. Ако пък бизнесът потръгне, току виж се появили мутри, които налитат да ти вземат компанията или да ти разрушат постигнатото. Полиция и прокуратура са надалеч, заети са и помощ не чакай.
- Хубаво е на село: цветни лехи в двора, няколко кокошки, магаренце даже. Реалността е много по-различна.
Статистиката демонстрира
През 1987 година близо 70% от българското население е живеело в градовете. 30 на 100 – в селата.
През 2024 година към 74% е градското население, а 26 на 100 – селското.
Към 31 декември 1946 година популацията на страната е 7 029 349 души. От тях в градовете са живеели 1 735 188 (24,68 %), а в селата - 5 294 161 (75,32 %).
Урбанизацията визира и България. Случва се в три интервала.
Първият е от Освобождението (1878 г.) до края на Първата международна война (1918 г.). Тогава популацията на едвам шест града надвишава 20 000 души. Обявената през 1879 година за столица София от малко населено място се трансформира в разрастващ се бързо град. Другите огромни български градове са Пловдив, Варна, Русе и Бургас.
В хода на обновяването на градовете са разрушени остарели къщи, джамии, хамами (турски бани) и каменни чешми, които са с очебийно ориенталски образ. Този развой е отражение на желанието на българите да скъсат с предишното и да реализират европейските стандарти.
Вторият интервал: от края на Първата международна война (1918 г.) до края на Втората международна война (1945 г.) - ясно се обрисуват териториалното разширение на градовете и увеличаване на урбанизационните процеси заради засилената миграция на българи, чиито родни места са останали отвън границите на страната според клаузите на Ньойския контракт (1919 г.).
През третия интервал от края на Втората международна война до началото на ХХI век градското население на България бързо се усилва за сметка на селата. Процесът на централизация на градски поданици е изключително плевел при социализма. Стотици хиляди селяни са привлечени в фабрики и заводи, а селските къщи и дворове са сменени с бетонни блокове. Българска комунистическа партия вкарва ново административно разделяне и по този начин някои градове стават центрове на окръзи. Възниква и така наречен поданство, което не разрешава свободното преселване на хора от един град в различен като самобитна форма на надзор освен върху миграционните процеси, само че и върху обособената персона. Населението в селските райони понижава доста.
В края на социалистическото ръководство през 1989 година в София живеят над 20% от градските поданици и 15% от цялото население на България.
Фрог нюз
Понякога български учени наливат вода в тази мелница на тайните теории. Проф. Николай Овчаров, който е прочут най-вече с разкопките на Перперикон, обича да хвърля „ бомби “, които го вършат известен, само че дали и научно аргументиран?
Преди време той посетил храма на слънцето и светилището Пума-Пумке на културата Тиуака, където са непокътнати гигантските скулптури на основния господ Виракоча и богинята на земята Пачамама. Там той разкрил близки черти сред вярванията на инките в Южна Америка и античните нации на Балканите. Видял в Перу и Боливия останките от цивилизации, съществували в първо хилядолетие след Христа, споделя ученият.
Професорът видял гигантските скулптури на основния господ Виракоча и богинята на земята Пачамама. Той следил неповторимо събитие, при което при залез слънчевите лъчи минават през каменен портал и попадат върху свещения басейн на великата богиня. Такова алегорично оплождане на земните глъбини е намерено в Източните Родопи при пещерата „ Утробата “ на тракийската богиня майка, счита Овчаров.
Той учи и първите монументи на инките при Куско и Мачу Пикчу. „ Удивително е сходството с кръглите мавзолеи на Перперикон, открити преди няколко години “.
Звучи занимателно, само че и несериозно. Всеки човек положително въображение може да свърже даже не съществуващи прилики и обстоятелства, изключително в далечни времена. Който не има вяра да ревизира, както се казва…
Във военната теория на Путин написа, че светите братя Кирил и Методий са били в Крим като туристи и не те са измислили писмеността, тъй като античните руси към този момент я били основали, даже имали книжовност. Именно античните руси били основателите на човешката цивилизация. Пълни нелепости, само че Кремъл ги тиражира. Спомнете си, че още веднъж Путин съобщи, че „ славянската книжовност идва в Русия от македонската земя “. И това ли е истина?
В България обаче има значително хора, които му имат вяра.
В някои среди се шири мнението, че 15 от римските папи са били българи. Толкова е неуместно, че не заслужава коментар. Но за какво, за какво има хора, които по този начин безгрижно се хващат на такива парадокси? Толкова ли са необразовани и напряко елементарни?
По празници, свързани с исторически дати, на възстановките виждаме войводи и славни спечелили в борби и войни. Малко са елементарните хайдути и скромните поборници. А надалеч не е тъкмо по този начин.
И още един откъс, който споделя доста. На 24 декември над 30 български медии оповестяват „ огромната “ вест, че говорителката на съветското външно министерство Мария Захарова има рожден ден. Същата неведнъж заплашва България, сипе всевъзможни обиди по наш адрес, само че рождения й ден е доста важен…
Същият ден е рождена дата на видни българи като Христо Попконстантинов, публицист, Иван Хаджиниколов, бунтовник, Христо Станишев,у фамозен инженер, Христо Асенов, изтъкнат поет… Нито дума.
***
Обидата да си селяндур
В разговорния или по-точно в уличния речник думата " селяндур " се употребява с отрицателно звучене. Близко е до " задръстен ", " доверчив ", " наивник ".
От години пък се постанова мнението, че демокрацията е унищожила и обезлюдила българското село. Според доцент Георги Бърдаров, демограф, географ, учител и публицист, " има рев по изчезващото българско село “. По неговите думи урбанизацията не е феномен за България, тя е специфичност за целия съвременен свят. В страната ни има териториални, стопански и обществени диспропорции. " Селото от нашите сантиментални показа няма да се върне, нито има смисъл да се връща. Тогава хората са живели доста оскъдно. Селото ще се възвърне, само че то ще бъде от нов вид, присъщ за 21 век. В България към този момент има наклонност за завръщане към селото. Все повече младежи, цифрови номади, избират да живеят в спокойната, екологична конюнктура на селата и да работят отдалечено “.
В последно време са доста настоящи излъчвания, в които се демонстрират младежи, които са получили обучение и са имали сполучлива кариера в развити страни по света, само че са избрали да се завърнат и да живеят в български села. Зрителят гледа и ахка: Я, какъв брой е хубаво на село, сантиментално, че и супер бизнес може да се прави там!
Позитиви има, това е реалност
- По-чист въздух по отношение на града. Само че до момента в който не възпламенят печките и камините през зимата. Тогава се извива черно-сив пушек като облак над къщите. През пролетта и лятото е супер.
- Гората, планината и на някои места реката са на една крачка. Романтика и прегръдка с природата.
- Тихо и умерено е, тъй като го няма магистралния трафик и препълнените с коли градски улици.
Да забележим минусите
- Връзката с града е сложна на доста места в страната. Автобусите са огромна необичайност.
- Получаване на здравна помощ е непостижима фантазия. Личен доктор се появява два пъти в седмицата и всички се подреждат пред кабинета. До града превоз няма. В селата няма и аптеки.
- Селата са близо и даже в самата природа, само че в тях няма паркове и градини, детски площадки и място за отдих.
- Училищата са ъгъл, „ напдисват “ се възпитаници, с цел да се запазят щатове за учители. Това води до спад на качеството на образование.
- Къде да спортуват децата на село? Няма къде.
- Къде да научат непознати езици? Почти няма къде.
- Селските магазини оферират дребен подбор от хранителни артикули, постоянно със подозрително качество.
- Пътищата до селата, а оттова до околните градове са в окаяно положение. Наливат се пари, крадат ги и пътната мрежа става все по-отчайваща.
- Престъпленията против възрастни хора не понижават. Ефективността на полицията е незадоволителна.
- Да извършиш ремонт на селска къща е същинско предизвикателство. Няма строителни компании, а нерядко притежатели стават жертви на измамници. Държавата не ги пази.
- Да отидеш на спектакъл, децата на музикална школа, балет или изобразяване, да обиколиш МОЛ-а за някоя дрешка – би трябвало ти кола. Постоянно ти би трябвало, тъй като с рейсовете и влаковете ситуацията е трагично. Но и пътищата са трагични. На втория месец ти писва.
- Повечето от младежите, които от чужбина се връщат и избират да живеят на село, го вършат по аргументи, че са привързани към корена си. Бизнесът в селата е доста, доста сложен. Със селскостопанска работа малко на брой се захващат. Ако пък бизнесът потръгне, току виж се появили мутри, които налитат да ти вземат компанията или да ти разрушат постигнатото. Полиция и прокуратура са надалеч, заети са и помощ не чакай.
- Хубаво е на село: цветни лехи в двора, няколко кокошки, магаренце даже. Реалността е много по-различна.
Статистиката демонстрира
През 1987 година близо 70% от българското население е живеело в градовете. 30 на 100 – в селата.
През 2024 година към 74% е градското население, а 26 на 100 – селското.
Към 31 декември 1946 година популацията на страната е 7 029 349 души. От тях в градовете са живеели 1 735 188 (24,68 %), а в селата - 5 294 161 (75,32 %).
Урбанизацията визира и България. Случва се в три интервала.
Първият е от Освобождението (1878 г.) до края на Първата международна война (1918 г.). Тогава популацията на едвам шест града надвишава 20 000 души. Обявената през 1879 година за столица София от малко населено място се трансформира в разрастващ се бързо град. Другите огромни български градове са Пловдив, Варна, Русе и Бургас.
В хода на обновяването на градовете са разрушени остарели къщи, джамии, хамами (турски бани) и каменни чешми, които са с очебийно ориенталски образ. Този развой е отражение на желанието на българите да скъсат с предишното и да реализират европейските стандарти.
Вторият интервал: от края на Първата международна война (1918 г.) до края на Втората международна война (1945 г.) - ясно се обрисуват териториалното разширение на градовете и увеличаване на урбанизационните процеси заради засилената миграция на българи, чиито родни места са останали отвън границите на страната според клаузите на Ньойския контракт (1919 г.).
През третия интервал от края на Втората международна война до началото на ХХI век градското население на България бързо се усилва за сметка на селата. Процесът на централизация на градски поданици е изключително плевел при социализма. Стотици хиляди селяни са привлечени в фабрики и заводи, а селските къщи и дворове са сменени с бетонни блокове. Българска комунистическа партия вкарва ново административно разделяне и по този начин някои градове стават центрове на окръзи. Възниква и така наречен поданство, което не разрешава свободното преселване на хора от един град в различен като самобитна форма на надзор освен върху миграционните процеси, само че и върху обособената персона. Населението в селските райони понижава доста.
В края на социалистическото ръководство през 1989 година в София живеят над 20% от градските поданици и 15% от цялото население на България.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ