Учени с нова теория за мистериозните зомби пожари в Арктика
Така наречените „ зомби пожари “ в торфищата на Аляска, Канада и Сибир изчезват от повърхността на Земята и тлеят подземен през зимата, преди да се съживят още веднъж през идната пролет.
Тези пожари провокират неразбиране у учените, защото се появяват при започване на май, надалеч преди нормалния пожароопасен сезон в далечния север, и могат да се разпалват още веднъж в продължение на няколко години.
Повечето учени считат, че " зомби пожарите " са останки от пожари на повърхността, само че в този момент е открита допустима друга причина. Изследвания демонстрират, че бързото стопляне на атмосферата над земята може да докара до ненадейно нагряване на торфените почви до тлеещи температури подземен, и то без искра или друго запалване. Тези " зомби пожари " може да са случай на непринудено горене, провокирано от изменението на климата.
Съобщенията за такива пожари датират от 40-те години на предишния век, когато те са били редки феномени. През последните две десетилетия обаче честотата и интензивността на тези пожари доста се усилиха, дружно с ускореното стопляне в Арктика - най-бързо затоплящия се район на планетата.
Mysterious Arctic 'Zombie Fires' Might Not Be Old Flames After All
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
В началото на 2024 година единствено в канадската провинция Британска Колумбия са дейни повече от 100 " зомби пожара ". Такива са регистрирани даже наоколо до най-студеното село на Земята - Оймякон в Североизточен Сибир, където те се придвижват през няколко зими и съставляват към 3,5 % от изгорелите площи в по-широкия район всяка година.
В сензитивните към температурата арктически торфени почви се задържа повече въглерод, в сравнение с в цялата атмосфера, и тези пожари освобождават гигатони от него в атмосферата. Искахме да разберем дали неочакваното стопляне може да е директно отговорно за това.
Два забележителни резултата
Разработихме математически модел за проучване на разнообразни сюжети, в това число по какъв начин температурата и наличието на въглерод в торфените почви реагират на измененията във времето и климата. Важното е, че нашият модел улавя по какъв начин избрани микроби генерират топлота, до момента в който разграждат почвата и освобождават въглерода в нея в атмосферата, разкриват учените.
Получихме два забележителни резултата:
Първият е, че тези микроби могат да генерират толкоз доста топлота, че подземният торф може да тлее при температура към 80°С през зимата, подготвен да се възпламени напролет. И това може да се случи, без на това място над земята в миналото да е имало пожар и без времето над земята да доближи температурите, които нормално са нужни, с цел да гори почвата.
Наричаме това ново положение горещо метастабилно положение на торфените почви. В този подтекст „ метастабилно “ значи продължително горене - горещото положение продължава дълго, само че лимитирано време, до 10 години, до момента в който торфът изгори.
Другото ни основно изобретение е, че неочакваният преход от нормалното студено положение към горещото метастабилно положение може да бъде провокиран единствено от реалистични климатични модели, в това число летни горещи талази и сюжети за световно стопляне.
Най-интересното е, че повишението на температурата на атмосферата би трябвало да е по-бързо от някаква сериозна стойност, с цел да се задейства преходът. Ако температурата на атмосферата се увеличи със същата стойност, само че с по-бавна скорост, биоактивната торфена почва остава в нормалното студено положение и в никакъв случай не минава в горещото метастабилно положение.
Все още нямаме доказателства, че това се случва в действителния свят, и не е потвърдено в лаборатория - към този момент това е събитие, следено единствено в нашите модели.
Но знаем, че компостът (много сходен на торфа) може да се възпламени по същия метод. Например огромен пожар в покрайнините на Лондон по време на гореща вълна през 2022 година евентуално е бил породен от самозапалване на купчина компост, разкриват учените.
Всичко това подсказва, че атмосферната температура в действителност не е главният сериозен фактор за " зомби пожарите ". По-скоро скоростта на стопляне на атмосферата е тази, която провокира продължителни изгаряния на под земята торф. Казано по-просто, не топлината, а скоростта.
Как да се борим със зомбитата
Със стоплянето на климата времето става все по-екстремно, а тъкмо това са изискванията, които могат да доведат до от ден на ден пожари със зомбита. Това е тревожно, защото би могло да даде началото на циничен кръг: гигатоните въглерод, освободени от античните торфени почви в атмосферата, евентуално ще влошат още повече климатичните промени, което значи повече пожари, още по-екстремно време и така нататък
Всъщност " зомби пожарите " са образец за провокирана от скоростта повратна точка, при която дадена система не съумява да се приспособява към прекомерно бързите промени във външните условия и минава от нормалното си положение в друго, постоянно нежелано положение.
Възможно е актуалният климат да се приближава до - или към този момент да е надхвърлил - рисковите темпове на смяна за някои естествени системи, като да вземем за пример биоактивните торфени почви, което би могло да изясни неотдавнашното увеличение на броя на зомби пожарите.
Изглежда, че единственото решение за попречване на нови пожари е ограничението на климатичните съмнения. Докато политиците се концентрират върху рисковите равнища на атмосферната температур а (горещината) , климатичната колебливост (скоростта на изменение) може да бъде също толкоз или даже по-важна за нашата резистентност в кратковременен проект.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Тези пожари провокират неразбиране у учените, защото се появяват при започване на май, надалеч преди нормалния пожароопасен сезон в далечния север, и могат да се разпалват още веднъж в продължение на няколко години.
Повечето учени считат, че " зомби пожарите " са останки от пожари на повърхността, само че в този момент е открита допустима друга причина. Изследвания демонстрират, че бързото стопляне на атмосферата над земята може да докара до ненадейно нагряване на торфените почви до тлеещи температури подземен, и то без искра или друго запалване. Тези " зомби пожари " може да са случай на непринудено горене, провокирано от изменението на климата.
Съобщенията за такива пожари датират от 40-те години на предишния век, когато те са били редки феномени. През последните две десетилетия обаче честотата и интензивността на тези пожари доста се усилиха, дружно с ускореното стопляне в Арктика - най-бързо затоплящия се район на планетата.
Mysterious Arctic 'Zombie Fires' Might Not Be Old Flames After All
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
В началото на 2024 година единствено в канадската провинция Британска Колумбия са дейни повече от 100 " зомби пожара ". Такива са регистрирани даже наоколо до най-студеното село на Земята - Оймякон в Североизточен Сибир, където те се придвижват през няколко зими и съставляват към 3,5 % от изгорелите площи в по-широкия район всяка година.
В сензитивните към температурата арктически торфени почви се задържа повече въглерод, в сравнение с в цялата атмосфера, и тези пожари освобождават гигатони от него в атмосферата. Искахме да разберем дали неочакваното стопляне може да е директно отговорно за това.
Два забележителни резултата
Разработихме математически модел за проучване на разнообразни сюжети, в това число по какъв начин температурата и наличието на въглерод в торфените почви реагират на измененията във времето и климата. Важното е, че нашият модел улавя по какъв начин избрани микроби генерират топлота, до момента в който разграждат почвата и освобождават въглерода в нея в атмосферата, разкриват учените.
Получихме два забележителни резултата:
Първият е, че тези микроби могат да генерират толкоз доста топлота, че подземният торф може да тлее при температура към 80°С през зимата, подготвен да се възпламени напролет. И това може да се случи, без на това място над земята в миналото да е имало пожар и без времето над земята да доближи температурите, които нормално са нужни, с цел да гори почвата.
Наричаме това ново положение горещо метастабилно положение на торфените почви. В този подтекст „ метастабилно “ значи продължително горене - горещото положение продължава дълго, само че лимитирано време, до 10 години, до момента в който торфът изгори.
Другото ни основно изобретение е, че неочакваният преход от нормалното студено положение към горещото метастабилно положение може да бъде провокиран единствено от реалистични климатични модели, в това число летни горещи талази и сюжети за световно стопляне.
Най-интересното е, че повишението на температурата на атмосферата би трябвало да е по-бързо от някаква сериозна стойност, с цел да се задейства преходът. Ако температурата на атмосферата се увеличи със същата стойност, само че с по-бавна скорост, биоактивната торфена почва остава в нормалното студено положение и в никакъв случай не минава в горещото метастабилно положение.
Все още нямаме доказателства, че това се случва в действителния свят, и не е потвърдено в лаборатория - към този момент това е събитие, следено единствено в нашите модели.
Но знаем, че компостът (много сходен на торфа) може да се възпламени по същия метод. Например огромен пожар в покрайнините на Лондон по време на гореща вълна през 2022 година евентуално е бил породен от самозапалване на купчина компост, разкриват учените.
Всичко това подсказва, че атмосферната температура в действителност не е главният сериозен фактор за " зомби пожарите ". По-скоро скоростта на стопляне на атмосферата е тази, която провокира продължителни изгаряния на под земята торф. Казано по-просто, не топлината, а скоростта.
Как да се борим със зомбитата
Със стоплянето на климата времето става все по-екстремно, а тъкмо това са изискванията, които могат да доведат до от ден на ден пожари със зомбита. Това е тревожно, защото би могло да даде началото на циничен кръг: гигатоните въглерод, освободени от античните торфени почви в атмосферата, евентуално ще влошат още повече климатичните промени, което значи повече пожари, още по-екстремно време и така нататък
Всъщност " зомби пожарите " са образец за провокирана от скоростта повратна точка, при която дадена система не съумява да се приспособява към прекомерно бързите промени във външните условия и минава от нормалното си положение в друго, постоянно нежелано положение.
Възможно е актуалният климат да се приближава до - или към този момент да е надхвърлил - рисковите темпове на смяна за някои естествени системи, като да вземем за пример биоактивните торфени почви, което би могло да изясни неотдавнашното увеличение на броя на зомби пожарите.
Изглежда, че единственото решение за попречване на нови пожари е ограничението на климатичните съмнения. Докато политиците се концентрират върху рисковите равнища на атмосферната температур а (горещината) , климатичната колебливост (скоростта на изменение) може да бъде също толкоз или даже по-важна за нашата резистентност в кратковременен проект.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ