Тъжно, но факт – днес все по-рядко се споменава името

Тъжно, само че факт – през днешния ден все по-рядко се загатва името на една от най-пъстрите персони в родното кино, спектакъл и телевизия в продължение на четири десетилетия – Пепа Николова. Разкрепостена и свободолюбива, надарена и недооценена, зарязвана от мъжете и постоянно във фокуса на обществената блъсканица, тя си отива през есента на 2006 година, малко преди да отпразнува 60-ия си празник. Едва ли има по-подходяща дата да си тръгне – издъхва на 22 септември – Денят на независимостта.

До последно Пепа Николова се усеща използвана в нашенското късогледо и хлевоусто общество, в което всяка самотна жена и майка би трябвало да се трансформира в мъж, в случай че желае да оцелее и да се погрижи за бъдещето на детето си. „ Когато разчиташ единствено на себе си и нямаш никой зад тила си, си задължен да умееш безусловно всичко. Вече няма нещо, което да ми се опре – хващам се, че доста мога, а това малко ме плаши. В живота ми е сладко и горчиво, само че в случай че не минеш през страданието, няма да усетиш сладостта на успеха “, споделя Пепа Николова.  А пред  приятелки признава: „ В този живот сякаш от дребна все съм страдала. Обаче си го одобрявам тъкмо подобен ”.

Изкуството я влече от дребна – първата й сцена е празен басейн в махалата, първите й фенове – лелките от прилежащите къщи, първите й възнаграждения са в натура: получава бонбони и ябълки за осъществяванията си. Впечатляващо музикална е – из родното й Харманли приказват, че е наследила прелестния си глас от вуйна, умряла млада, едвам на 18. Когато усети бунтарството да пъпли по вените й, извисява гърло за македонски песни - дядовците й са бежанци от откраднатите български земи из Балканите.

След като изкласява гимназията в Харманли, кандидатства в Естрадната школа към радиото и малкия екран – одобряват я от раз и от място, както споделя самата тя. Иска да е певица, хал хабер си няма да се прави на актриса. Но попада в полезрението на режисьора Вили Цанков, който преподава на бъдещите поп звезди, и той я кани в Младежкия спектакъл.

Любопитно е другарството сред екзотичната провинциалистка и интелектуалеца с три дипломи и забележително родословие. По това време Вили Цанков е прясно разграничен с жена си Мария, която се омъжва за Стефан Данаилов. Из Младежкия, естествено, незабавно плъзват клюки, че Пепа му е държанка, само че в тях няма нищо правилно.

Вили Цанков просто се пробва да раздвижи конюнктурната досада в репертоара на трупата и пледира за назначението на забавни младежи. „ Тя е недодялан елмаз ”, споделя за нея ерудитът.

В Младежкия Пепа партнира на Петър Слабаков, който също като Вили Цанков, е дошъл в София след разгрома на реформаторите в Бургаския спектакъл. За да го гледат преди фотосите на бъдещия им филм „ Понеделник заран “ в Младежкия идват Ирина Акташева и Христо Писков. А в пиесата „ Преди всичко обич ” – единствения драматургичен опит на поета Дамян Дамянов, в сантиментална бяла рокля за минути прехвърча и прелестната Пепа. Акташева и Писков, които по никакъв начин не са лесни, са очаровани от лекотата и страхотната непрестореност в излъчването на момичето и го викат за централната роля в „ Понеделник заран “.

Началото на кариерата на Пепа е многообещаващо, само че както споделя Богомил Райнов, денят не си проличава по заранта. Всички са уверени, че рускинята Акташева и приключилият ВГИК в Москва Христо Писков този път няма да имат проблеми, откакто секретарят по идеология в Централен комитет на Българска комунистическа партия Митко Григоров стопира партизанския им епос „ Смърт няма “, награден и публично селектиран за интернационалния кинофестивал в руската столица.

В „ Понеделник заран “ Пепа Николова прави незабравима роля като Тони – ефектна девойка, упрекната в „ леко държание “ и изселена от Русе. Тя би трябвало да бъде превъзпитана в бригада за ударен комунистически труд, само че бързо прави мъжете разногледи.

Произвеждат „ Понеделник заран “ за два месеца през 1965 година Художественият съвет на Киноцентъра го посреща с аплодисменти – Валери Петров, Рангел Вълчанов, Радой Ралин, Христо Ганев са във екстаз от модерните ракурси, от смелото дефиниране на действителността. Но присъдата „ от горната страна “ не закъснява: „ Вреден за социалистическата реалност и просвета ”.

Във висшите етажи на властта се занимават със заличаването на следите от лагерите и изобщо не им е до кино. Валери Петров се пробва да изясни на Тодор Живков, че „ Понеделник заран “ е спрян незаслужено и че би могъл почтено да показва България по света, само че Тато му дава отговор уклончиво: „ Не знам, не знам... Питай Венелин Коцев “. Мълвата за кино лентата, който няма общо с болшевишката патетика, бързо обикаля съсловието. Идват предложения от фестивалите в Кан и Венеция. И тъй като в България няма и помен от каквато и да е нова вълна или неореализъм, които в разгара на 60-те заливат кинематографиите на Чехословакия, Унгария, тукашните критици страхливо цитират „ Понеделник заран “ като образец за бунтарска новост.

По-късно Стоянка Мутафова ще съпостави Пепа с Джулиета Мазина, макар, че сходен паралел напълно не е прецизен – правилно е, че брачната половинка на Федерико Фелини на екрана е наперена, витална и еманципирана, само че в живота е манипулирана от великия режисьор, един от най-големите женкари и бохеми на Рим. А може би търсенето на прилики с Джулиета Мазина е и поради обстоятелството, че Пепа чудесно се оправя с италианския език.

Когато се среща с мастит дизайнер от Милано, той ѝ предлага работа като модел, но тя отхвърля. Вече се интересува единствено от актьорството. И е извънредно разочарована от ембаргото върху „ Понеделник заран “, тъй като влага цялата си душа в облика на Тони. Филмът дочаква премиера 22 години по-късно – в навечерието на 10 ноември, а Пепа прибира своята премия за актриса №1. През 1989 година „ Понеделник заран “ взе участие в кинофорумите в Стокхолм и Берлин, през 1990-а получава овации в Лос Анджелис на Международния фестивал на неразрешените продукции от комунистическите режими в Централна и Източна Европа. В Ротердам влиза в топ 10 от 160 прожектирани ленти.

На една от дребното закрити служебни прожекции Блага Димитрова е омаяна от превъплъщението на Пепа Николова. И основава за нея специфичен персонаж – непокорната, женствена и безразсъдна алпинистка Дара от „ Лавина “. Но сюжетът по една от най-големите нещастия в родния алпинизъм е „ отсрочен “ – Блага Димитрова го трансформира в разказ, а до момента в който му пристигна времето в киното, Пепа към този момент е в друга възрастова група.

Съдбата я компенсира с обич, въпреки безперспективна и обречена – със 17 години по-възрастния популярен руски кинаджия и театрал Ролан Биков, с който са дружно пред камерите на руско-българската сантиментална драма „ Бягаща по вълните “. Двамата доста си наподобяват – той е постоянно революционно надъхан, доколкото това е допустимо в Съюз на съветските социалистически републики. Не след дълго ще изиграе Пушкин като никой различен, а министърката на културата Екатерина Фурцева ще го назова „ изверг “.

Ролан Биков, малък и неотразим, е некоронованият крал на неразрешените филми – също като Пепа, за която Ирина Акташева и Христо Писков кроят ярко бъдеще в киното, само че нито един от плановете им не съумява да пробие тъмата на соца. Ролан Биков твърди, че доста желае да се ожени за Пепа Николова, само че се разделят – той няма по какъв начин да зареже Русия, а тя няма никакво желание да напусне България.

„ Не ни беше писано да сме дружно ”, споделя тя години по-късно.

През 1968-а Атанас Киряков, асистент-режисьор в „ На всеки километър “, предлага Пепа на шефа си Неделчо Чернев, който търси актриса за циганката Джалма. Киряков и Пепа се познават от 60-те в Харманли – една вечер попадат дружно в ареста, защото неистово танцуват туист в локалната механа.

Милицията ги арестува и ги държи зад решетките цяло денонощие, с цел да им пристигна акълът. Неделчо Чернев първо не ще и да чуе за Пепа, само че след това вижда, че тя безусловно се слива с Джалма – извънредно живописна е като влюбената циганка, жертваща себе си поради бате Серго на Стефан Данаилов. Толкова е добра, че Неделчо Чернев се пробва да промени сюжета и Джалма да остане жива и в идващ епизод, само че не се получава.

Покрай шарената парцалива рокля на Джалма и положителното й преобразяване доста хора мислят Пепа за циганка. Семейството й в Харманли не може да се отърве от набезите на местните роми, които непрекъснато я канят по сватби. Тя рядко има време за сходни веселби, само че е в чудесни връзки с мургавите сънародници. И през смях отсича: „ Много бих желала да съм ромка, но не съм ”.

Пак през 1968 година я назначават в храма на Мелпомена в Хасково където я „ вършат “ експерт по по този начин наречения член 9 – без приключен ВИТИЗ, само че с потвърдена процедура. Пепа даже не е кандидатствала в Академията – Ирина Акташева и Христо Писков я разубеждават с думите: „ В никакъв случай! Толкова си добра, там единствено ще те скапват “. И Пепа потвърждава на екрана, че огромното кино не се нуждае от диплома – в „ Оцеола ”, „ Няма нищо по-хубаво от неприятното време ”, „ Трета след слънцето ”, „ Най-добрият човек, който познавам “, „ Самодивско хоро ”, „ Войната на таралежите ”, „ Юмруци в пръстта “, „ Вампири, таласъми ” „ Трите смъртни гряха ", „ Дунав мост ”... Тя е царицата на първия дубъл – след него губи интерес, коства й се, че повторението убива актьорския мурафет. Никога не се оплаква от режисьорите – даже когато искрено я тормозят най-много поради неналичието на тапия.

Макар и без ценз, като по знамение я одобряват в Сатирата – бастиона на титаните в комедията и в интригите. Първата й роля там е Кралица в „ Рицарят на печалния облик “ от Стефан Цанев по романа „ Дон Кихот ”. Следват Машенка от „ И най-мъдрият си е малко елементарен ” на Островски, Музикантката в „ Ако откраднеш крайник, благополучен ще бъдеш в любовта ” от Дарио Фо, Сийка в „ Кукер кабаре ” на Любомир Пеевски, Фьокла в „ Женитба ” на Гогол, Серафима Илинична в „ Самоубиецът ” от Николай Ердман, Гина в „ Новото пристанище ” на Ст. Л. Костов...

Между подготовките и спектаклите се сближава с Климент Денчев. Той таман се е разделил с Невена Коканова, която потъва в тъга след гибелта на мъжа си Любомир Шарланджиев и отблъсква Климбо, с който имат дълбока и комплицирана любовна история.

Пепа и Климент Денчев са от една кръвна група. Не се взимат на съществено – „ Славата е момент, след това непрекъснато копане и сеене “, споделя тя. Странят от партийната клика в Сатирата, осмиват всичко неспособно и безсрамно, не цепят басма никому. Цивилните драматурзи, както назовават ченгетата в театрите, постоянно донасят за вербалните им изцепки против властта. Климбо обаче емигрира в Канада, а Пепа отхвърля да го последва.

И тогава в живота й нахлува Йосиф Сърчаджиев, с който към този момент са играли дружно във кино лентата „ Бялата авантюра “, само че са се разминали. И двамата са пъклен щури и радикални. Той обаче е женен за по-възрастната с десетина години сценаристка Райна Томова, която се е развела поради него с режисьора Вихроний Чачановски, татко на сина й Пролетсин. Пепа и Йоско първо крият необузданите усеща един към различен, само че след това стартират самоуверено да ги манифестират. А когато тя забременява, той напуща Райна Томова, само че не отваря и дума за бракоразвод. Йоско остава с Пепа и с щерка им Александра единствено година и с подвита опашка се прибира в фамилното огнище, защото обезверената Райна Томова го заплашва със самоубийство.

Случва се нещо извънредно шокиращо – манипулиран от брачната половинка си, той завежда дело за лишаване на наставнически права, потвърждавайки, че Александра не е негово дете. ДНК пробата потвърждава тъкмо противоположното, а Пепа има писма, в които Йоско се кълне във безконечна обич.

Половината ирония свидетелства в нейна изгода – Стоянка Мутафова, Мария Статулова, Невена Коканова, Георги Парцалев изрично застават зад унизената Пепа Николова. Скандалът е голям, по „ Раковска “ всички разискват правосъдното дело сред някогашните сътрудници.

Йосиф Сърчаджиев толкоз се озлобява, че назовава досегашната си муза „ отвратителна жена “, а по-късно в изявление я назовава „ Пепа Калтака “ и прави отвратителни подмятания, че не бил сигурен дали Александра е от него, тъй като майката имала фриволно държание. Повече не си проговарят. Когато Йоско получава инсулта, Пепа Николова се въздържа от мнения, само че Александра, тогава към този момент на 21, всеки ден звъни на лекуващата лекарка, с цел да пита за родителя си. дълги години сред бащата и дъщерята се случва най-лошото – те са си безразлични. Наскоро стартира да се чува, че когато се срещнат инцидентно в Сатирата, си приказват като близки хора, само че нито един от двамата не го е удостоверил или отхвърлил. Самият Сърчаждиев се измъква от конкретиката с йезуитски приказки от сорта на: „ По-добре да не бях срещал Пепа Николова, разруших сърцето й “.

След мимолетна забежка със Славчо Пеев, Пепа остава без мъж, обяснявайки, че най-верният и любовник е публиката.

„ Хич не ми трябват – ни брачен партньор желая, ни ухажор ”, отсича тя и съблюдава обещанието си.

Когато в първите години на демокрацията я пенсионират от Сатирата, се впуска в медиите – прави тричасовото авторско предаване „ Времето е ваше “ в ефира на дупнишкото радио „ Астра + “, по телевизия „ Евроком “ печели рейтинг с „ По пижама “, „ Часът на Пепа Николова “ и „ 60 минути “. Пътува по халтури из цялата страна със Стояна и Калоянчев против алегорични възнаграждения. Кани се да написа записки – едно към едно, без маска и без грим, както постоянно е съществувала и работила. Но не е задоволително суетна.

„ Времето ни е безпределно сбъркано. Целокупният български народ се мъчи да оцелява, само че аз не искам да оставам жив, а да пребивавам. От безмълвие се докарахме до настоящия свят “, споделя Пепа. Хвърля се да работи за синята концепция, която скоро се оказва също толкоз комерсиална и порочна, колкото е и алената. И тъй като не си поплюва в изричането на истината, е извънредно неуместна – езикът й е пикантен, изключително към ласкателите и лакеите, с каквито е цялостно в близост.

Изпада в спокоен смут, когато дефинитивно излиза наяве, че Александра няма да отстъпи и ще продължи традицията, посвещавайки се на сцената. Болезненият ентусиазъм на Пепа към правдивост я стимулира да упорства за друга специалност – вижда в фантазиите си Александра като юрист и бранител на неоправданите.

Затова си прави оглушки, когато Руси Чанев, пред който Александра рецитира квалифицираното за ВИТИЗ стихотворение, хвали момичето, че е доста надарено. Пепа съумява да види детето си на сцената – на първия ред е за премиерата на „ Ножица трепач “ във Военния спектакъл. Тогава към този момент са й разкрили злокачествения меланом на хипофизата. Тя обаче въобще не има вяра, че ще почине. Оптимист е, откогато се разминава със гибелта при случая с пикапа, ръководен от Петър Слабаков, до момента в който снимат „ Покрив “ – спирачките отхвърлят и се прекатурват три пъти, преди да се срутен в 15-метрово дере. Пепа е уверена, че черен гологан като нея не се затрива. И не разрешава на Стоянка Мутафова и Искра Радева, другата й най-близка другарка да осведомят Александра за същинското й положение.

Когато назначават Сашка в армейската натрупа, Пепа към този момент е в безсъзнание. На поклонението в Сатирата Крикор Азарян споделя за нея: „ Не беше просто актриса, а неопитомено създание “.

Последният филм, в който Пепа Николова снима, е „ Валсове и танга от село Бела вода ” на Иван Владимиров – играе готвачка. Много е щастлива, тъй като сред актьорите на терен е и Александра.

Любовната драма излиза година след гибелта на Пепа Николова и печели огромната премия на фестивала за късометражни ленти в Монпелие.

Автор: Уикенд