Защо Иран се притеснява от протестите в Ливан и Ирак
Свят Защо Иран се тормози от митингите в Ливан и Ирак Демонстрациите в Ливан и Ирак не престават, а присъединяване на Иран в спасяването на държавните управления в тези страни може да допуска включване и на други страни, написа Руслан Трад в разбор за Vesti.bg 
5 ноември 2019, 08:30 
Защо Иран се тормози от митингите в Ливан и Ирак
Холандия призна, че е умъртвила десетки цивилни в Ирак
Съединени американски щати излизат от Парижкото съглашение за климата
Рекордно доста случаи на рак на устата, лекарите изясняват за какво
Турция сполучливо изстреля лична крилата ракета
Доналд Тръмп за Пелоси: Тази се побърка
Фоа гра: Да измъчваш, с цел да живееш в разкош
Как е по света: Кметовете, управлявали огромни градове
реди месец, малко откакто избухнаха всеобщите антиправителствени митинги в Ирак, иранският военачалник Касим Сюлеймани дойде с нощен полет на летището в иракската столица Багдад. Сюлеймани се прикачи на хеликоптер от летището до Зелената зона – мощно охраняема зона, в която са ситуирани министерствата и щабовете на силите за сигурност наоколо до американското посолството.
Сюлеймани е пълководец на елитните елементи „ Ал Кудс “. С визитата си той изненада висшите иракски публични лица, когато се появи дружно с премиера Адел Абдул Махди. Неговото посещаване не беше координирано с никой, с изключение на с премиера на Ирак. Едно от запаметяващите се изявления на Сюлеймани от това посещаване е документирано от публицисти на АП. Иранският военачалник съобщи, че страната му знае добре по какъв начин да се оправи с стачкуващи. Няколко дни по-късно починаха 150 протестиращи, откакто по тях беше открит огън от снайперисти от проиранските милиции Хашд ал Шааби.
Exclusive: Iran has intervened to prevent the ouster of Iraq's prime minister, amid weeks of protests https://t.co/iKAenfbF2u pic.twitter.com/U1APqcGDRa
— Reuters (@Reuters) October 31, 2019
Подобно на митингите в Ливан, избухнали в средата на октомври, иракските стачкуващи демонстрират мощното си неодобрение от икономическата обстановка в страната, корупцията и неадекватността на политическия хайлайф. Както в Ирак, по този начин и в Ливан, протестиращите подлагат на критика иранските съдружници, станали част от ръководещите обединения в тези страни – Хашд ал Шааби в Ирак и Хизбулла в Ливан. Антиирански прояви белязаха демонстрациите: протестиращи в двете страни приканиха Техеран да не се намесва. В Ирак бяха запалени ирански флагове, а консулството в Кербала беше щурмувано и флагът отстранен.
Протести в Ливан: за какво, против кого и по какъв начин ще се отразят на района
В Ливан силите на Хизбулла се пробват да спрат митингите със мощ. Засега не се употребяват оръжия, само че мъже с бухалки и палки нападнаха няколко пъти протестиращите, като даже възпламениха палатковия лагер в централните елементи на ливанската столица Бейрут. Макар министър председателят Саад Харири да подаде оставка поради натиска на улицата, демонстрациите не престават. Хизбулла, които са част от ръководещата коалиция, заплашиха намерено стачкуващите и ги нарекоха „ непознати сътрудници “.
Иранският военачалник Сюлеймани е прав. Иранците имат дълъг опит с предотвратяването и смазването на недоволството. През 2009 година, единствено година и половина преди Арабската пролет, управляващите в Техеран бяха изправени пред солидна протестна вълна, която беше спряна брутално. Демонстрациите, станали известни като Зелена гражданска война, бяха подбудени от подозрения за злоупотреби по време на президентските избори. Тази гражданска война се провали, само че през последните години се наблюдаваше продан на опит сред опозиционните кръгове в Иран и тези в арабския свят.
Протестите не престават и в Ирак това докара до клане – за месец бяха убити близо 250 души, най-вече след потребление на мощ от милициите Хашд ал Шааби. Тези паравоенни групи са подкрепени финансово и политически от Иран, и имат авторитетна роля в иракския парламент. Официално дават отговор пред премиера, само че имат собствен личен общоприет щаб, структури и командири отвън иракската войска. По време на борбите против "Ислямска страна " вземат участие интензивно, само че в предишното са известни с офанзиви против американски сили освен в Ирак. Едни от най-честите обвинявания на протестиращите са, че милициите получават финансови облаги и са корумпирани. Неслучайно по време на демонстрациите хората скандират против видни командири от Хашд ал Шааби и религиозните водачи, които ги поддържат.
Възможността за рухване на държавното управление в Бейрут не плаши единствено икономистите, които предизвестяват, че централната банка може да блокира, само че и управляващите в Техеран. В Ливан се намира един от най-важните съдружници на аятоласите – групировката Хизбулла. Нейното политическо крило е главен състезател на ливанската политическа сцена и не може да си разреши да дръпне даже сантиметър обратно. Генералният секретар на организацията, Хасан Насрала, изнесе няколко речи, в които упрекна Съединени американски щати и Израел за оказване на поддръжка за протестиращите „ зад кулисите “, макар че няма доказателства за нещо сходно. Хизбулла отхвърля да признае проблемите на ливанското общество и вместо това предлага остарелия модел – обвиняване в шпионаж, параноя и интрига. Миналата седмица уеб сайтът на висшият водач на Иран, аятолах Али Хаменей, повтори тези обвинявания към протестиращите в Ливан.
Iranian leaders worry that the popular protests in Lebanon and Iraq may spread to Iran. The Iranian people are far more repressed, making protest more difficult but also providing a far greater incentive to protest. https://t.co/QARXvWJ4CK pic.twitter.com/pIGsbQhPaH
— Kenneth Roth (@KenRoth) November 1, 2019
Трябва да се спомене, че от израелска позиция, сегашните събития в Ливан не съставляват огромен трус. Макар израелското командване да следи деликатно събитията, военните не считат, че може да има смяна за момента. В същото време, Израел счита, че митингите съществено разклащат имиджа на Иран в Ливан и Ирак, които са две от най-важните опорни точки на иранската агресия в Близкия изток, която се следи през последните 10 години.
В предишното Хизбулла предприе доста по-сериозни стъпки против опцията да не взе участие в ръководството на Ливан. През 2008 година организацията заплаши с директна борба държавното управление, което изиска Хизбулла да отстрани бойците си от региона на летището в Бейрут и да спре построяването на мрежата си в страната. В дълготраен проект, сегашната обстановка в Ливан може да заплаши ползите на Израел: през 2006 Насралла утвърди отвличането на израелски бойци поради вътрешно напрежение в Ливан, а това докара до Втората ливанска война. По това време Хизбулла беше в друга обстановка. Харири и неговите поддръжници упрекнаха Насралла за убийството на обичания някогашен министър председател на Ливан Рафик Харири. Имаше апели за разоръжаването на Хизбулла, които не са изпълнени до през днешния ден, въпреки това да е включено като част от съглашението за прекъсването на гражданската война в Ливан през 1989. Ескалацията с Израел имаше за цел да показа Насралла като избавител на Ливан и да оправдае съществуването на тежки оръжия от придвижването.
Лесно е да се изясни нежеланието на Иран да следи безучастно събитията в Ливан и Ирак. Изпълнението на задачите на външната политика, един от чиито вдъхновители е военачалник Сюлеймани, зависи от стабилността и проиранската ориентировка на политиците в тези страни. След войната в Ирак през 2003 Техеран ускори очевидно въздействието си върху вътрешния политически живот в Багдад. В Ливан е още от по-отдавна – от 1980-те, когато се основава Хизбулла. Засега интернационалната общественост стои безучастна за ставащото в Ливан и Ирак, което разрешава на Иран да укрепи подкрепените от него политически обединения и да резервира държавните управления на място. Снабдяването с оръжия на Хизбулла и проиранските милиции в Ирак е единствено един от аспектите на тази иранска поддръжка – сега се организират дипломатически и политически ходове статуквото в Бейрут и Багдад да се резервира. Реално обаче нито Иран, нито различен районен състезател може да планува какво ще стане – в последна сметка, единствено до преди месец по улиците в Ирак и Ливан видимо беше умерено.
Съдбата на иракския министър председател не е ясна. Вече се появяват земетресения в държавното управление, откакто две от главните партии се оповестиха за промени и промени. В Ливан също има сигнали за придвижване – оставката на премиера Харири провокира по-силни рецензии от протестиращите към останалите политици и най-много против президента Мишел Аун – съдружник на Хизбулла, който няма предпочитание да подхваща промени в системата. Демонстрациите в Ливан и Ирак не престават, а присъединяване на Иран в спасяването на държавните управления в тези страни може да допуска включване и на други страни. Саудитска Арабия, Русия, Франция са единствено част от районните играчи, които имат мощни ползи в Бейрут и Багдад, и които няма да стоят постоянно в ролята на наблюдаващи, изключително в случай че митингите ескалират.
5 ноември 2019, 08:30 Защо Иран се тормози от митингите в Ливан и Ирак
Холандия призна, че е умъртвила десетки цивилни в Ирак
Съединени американски щати излизат от Парижкото съглашение за климата
Рекордно доста случаи на рак на устата, лекарите изясняват за какво
Турция сполучливо изстреля лична крилата ракета
Доналд Тръмп за Пелоси: Тази се побърка
Фоа гра: Да измъчваш, с цел да живееш в разкош
Как е по света: Кметовете, управлявали огромни градове
реди месец, малко откакто избухнаха всеобщите антиправителствени митинги в Ирак, иранският военачалник Касим Сюлеймани дойде с нощен полет на летището в иракската столица Багдад. Сюлеймани се прикачи на хеликоптер от летището до Зелената зона – мощно охраняема зона, в която са ситуирани министерствата и щабовете на силите за сигурност наоколо до американското посолството.
Сюлеймани е пълководец на елитните елементи „ Ал Кудс “. С визитата си той изненада висшите иракски публични лица, когато се появи дружно с премиера Адел Абдул Махди. Неговото посещаване не беше координирано с никой, с изключение на с премиера на Ирак. Едно от запаметяващите се изявления на Сюлеймани от това посещаване е документирано от публицисти на АП. Иранският военачалник съобщи, че страната му знае добре по какъв начин да се оправи с стачкуващи. Няколко дни по-късно починаха 150 протестиращи, откакто по тях беше открит огън от снайперисти от проиранските милиции Хашд ал Шааби.
Exclusive: Iran has intervened to prevent the ouster of Iraq's prime minister, amid weeks of protests https://t.co/iKAenfbF2u pic.twitter.com/U1APqcGDRa
— Reuters (@Reuters) October 31, 2019
Подобно на митингите в Ливан, избухнали в средата на октомври, иракските стачкуващи демонстрират мощното си неодобрение от икономическата обстановка в страната, корупцията и неадекватността на политическия хайлайф. Както в Ирак, по този начин и в Ливан, протестиращите подлагат на критика иранските съдружници, станали част от ръководещите обединения в тези страни – Хашд ал Шааби в Ирак и Хизбулла в Ливан. Антиирански прояви белязаха демонстрациите: протестиращи в двете страни приканиха Техеран да не се намесва. В Ирак бяха запалени ирански флагове, а консулството в Кербала беше щурмувано и флагът отстранен.
Протести в Ливан: за какво, против кого и по какъв начин ще се отразят на района
В Ливан силите на Хизбулла се пробват да спрат митингите със мощ. Засега не се употребяват оръжия, само че мъже с бухалки и палки нападнаха няколко пъти протестиращите, като даже възпламениха палатковия лагер в централните елементи на ливанската столица Бейрут. Макар министър председателят Саад Харири да подаде оставка поради натиска на улицата, демонстрациите не престават. Хизбулла, които са част от ръководещата коалиция, заплашиха намерено стачкуващите и ги нарекоха „ непознати сътрудници “.
Иранският военачалник Сюлеймани е прав. Иранците имат дълъг опит с предотвратяването и смазването на недоволството. През 2009 година, единствено година и половина преди Арабската пролет, управляващите в Техеран бяха изправени пред солидна протестна вълна, която беше спряна брутално. Демонстрациите, станали известни като Зелена гражданска война, бяха подбудени от подозрения за злоупотреби по време на президентските избори. Тази гражданска война се провали, само че през последните години се наблюдаваше продан на опит сред опозиционните кръгове в Иран и тези в арабския свят.
Протестите не престават и в Ирак това докара до клане – за месец бяха убити близо 250 души, най-вече след потребление на мощ от милициите Хашд ал Шааби. Тези паравоенни групи са подкрепени финансово и политически от Иран, и имат авторитетна роля в иракския парламент. Официално дават отговор пред премиера, само че имат собствен личен общоприет щаб, структури и командири отвън иракската войска. По време на борбите против "Ислямска страна " вземат участие интензивно, само че в предишното са известни с офанзиви против американски сили освен в Ирак. Едни от най-честите обвинявания на протестиращите са, че милициите получават финансови облаги и са корумпирани. Неслучайно по време на демонстрациите хората скандират против видни командири от Хашд ал Шааби и религиозните водачи, които ги поддържат.
Възможността за рухване на държавното управление в Бейрут не плаши единствено икономистите, които предизвестяват, че централната банка може да блокира, само че и управляващите в Техеран. В Ливан се намира един от най-важните съдружници на аятоласите – групировката Хизбулла. Нейното политическо крило е главен състезател на ливанската политическа сцена и не може да си разреши да дръпне даже сантиметър обратно. Генералният секретар на организацията, Хасан Насрала, изнесе няколко речи, в които упрекна Съединени американски щати и Израел за оказване на поддръжка за протестиращите „ зад кулисите “, макар че няма доказателства за нещо сходно. Хизбулла отхвърля да признае проблемите на ливанското общество и вместо това предлага остарелия модел – обвиняване в шпионаж, параноя и интрига. Миналата седмица уеб сайтът на висшият водач на Иран, аятолах Али Хаменей, повтори тези обвинявания към протестиращите в Ливан.
Iranian leaders worry that the popular protests in Lebanon and Iraq may spread to Iran. The Iranian people are far more repressed, making protest more difficult but also providing a far greater incentive to protest. https://t.co/QARXvWJ4CK pic.twitter.com/pIGsbQhPaH
— Kenneth Roth (@KenRoth) November 1, 2019
Трябва да се спомене, че от израелска позиция, сегашните събития в Ливан не съставляват огромен трус. Макар израелското командване да следи деликатно събитията, военните не считат, че може да има смяна за момента. В същото време, Израел счита, че митингите съществено разклащат имиджа на Иран в Ливан и Ирак, които са две от най-важните опорни точки на иранската агресия в Близкия изток, която се следи през последните 10 години.
В предишното Хизбулла предприе доста по-сериозни стъпки против опцията да не взе участие в ръководството на Ливан. През 2008 година организацията заплаши с директна борба държавното управление, което изиска Хизбулла да отстрани бойците си от региона на летището в Бейрут и да спре построяването на мрежата си в страната. В дълготраен проект, сегашната обстановка в Ливан може да заплаши ползите на Израел: през 2006 Насралла утвърди отвличането на израелски бойци поради вътрешно напрежение в Ливан, а това докара до Втората ливанска война. По това време Хизбулла беше в друга обстановка. Харири и неговите поддръжници упрекнаха Насралла за убийството на обичания някогашен министър председател на Ливан Рафик Харири. Имаше апели за разоръжаването на Хизбулла, които не са изпълнени до през днешния ден, въпреки това да е включено като част от съглашението за прекъсването на гражданската война в Ливан през 1989. Ескалацията с Израел имаше за цел да показа Насралла като избавител на Ливан и да оправдае съществуването на тежки оръжия от придвижването.
Лесно е да се изясни нежеланието на Иран да следи безучастно събитията в Ливан и Ирак. Изпълнението на задачите на външната политика, един от чиито вдъхновители е военачалник Сюлеймани, зависи от стабилността и проиранската ориентировка на политиците в тези страни. След войната в Ирак през 2003 Техеран ускори очевидно въздействието си върху вътрешния политически живот в Багдад. В Ливан е още от по-отдавна – от 1980-те, когато се основава Хизбулла. Засега интернационалната общественост стои безучастна за ставащото в Ливан и Ирак, което разрешава на Иран да укрепи подкрепените от него политически обединения и да резервира държавните управления на място. Снабдяването с оръжия на Хизбулла и проиранските милиции в Ирак е единствено един от аспектите на тази иранска поддръжка – сега се организират дипломатически и политически ходове статуквото в Бейрут и Багдад да се резервира. Реално обаче нито Иран, нито различен районен състезател може да планува какво ще стане – в последна сметка, единствено до преди месец по улиците в Ирак и Ливан видимо беше умерено.
Съдбата на иракския министър председател не е ясна. Вече се появяват земетресения в държавното управление, откакто две от главните партии се оповестиха за промени и промени. В Ливан също има сигнали за придвижване – оставката на премиера Харири провокира по-силни рецензии от протестиращите към останалите политици и най-много против президента Мишел Аун – съдружник на Хизбулла, който няма предпочитание да подхваща промени в системата. Демонстрациите в Ливан и Ирак не престават, а присъединяване на Иран в спасяването на държавните управления в тези страни може да допуска включване и на други страни. Саудитска Арабия, Русия, Франция са единствено част от районните играчи, които имат мощни ползи в Бейрут и Багдад, и които няма да стоят постоянно в ролята на наблюдаващи, изключително в случай че митингите ескалират.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ