Либия – тайната война на Макрон
Свят Либия – тайната война на Макрон През последните години, Франция стъпва мощно в Субсахарска Африка, написа Руслан Трад в коментар за Vesti.bg 
19 април 2019, 22:43
рез последните години, Франция стъпва мощно в Субсахарска Африка. Френската войска, дружно с други европейски сили, прави офанзиви против бунтовници и радикали в Мали. В Алжир и Буркина Фасо френските специфични елементи правят секрети интервенции, до момента в който в Либия френски дипломати дават помощ на военни командири със подозрително минало. Все по-очевидно е, че френският президент Емануел Макрон има за основна цел слагането на Северна и Западна Африка в обсега на френската политика, а Либия заема централно място в тази тактика.
Новините от началото на април за настъплението на военачалник Халифа Хафтар към либийската столица Триполи сложи във фокус френската външна политика и желанието на Емануел Макрон да върне Париж на интернационалната сцена. От 2015 насам, Франция ускори наличието си в Либия. Там френските стратези избраха да поддържат военния водач и някогашен другар на Муамар Кадафи, Халифа Хафтар, вярвайки, че единствено сходна мощна персона би открила ред в раздираната от революция и богата на нефт страна.
С тази си политика, Франция удря непосредствено ползите на своя европейски комшия и съперник за въздействие – Италия. Рим е някогашната колониална мощ в Либия и главен консуматор на либийския нефт, като през последните години италианците изпитаха върху себе си засиления поток от бежанци, бягащи поради споровете в Субсахарска Африка.
#UK, #Germany, and #Italy are forming a common position following the latest #Libya offensive. This should form the core of #Europeans exerting greater collective influence over events there, writes @Tmegrisi. Waiting for #France: https://t.co/M64xRK2GnE @ECFRMena pic.twitter.com/LVzJg2W9ZM
— ECFR (@ecfr) April 18, 2019
Публично, Франция поддържа мирния развой в Либия, воден от пратеника на Организация на обединените нации Гасан Саламе и не признава, че дава оръжие, образование и разследваща информация на Хафтар. Смъртта на трима френски бойци от специфичните елементи при случай с хеликоптер в Либия през 2016 година, демонстрира друго. За осъществяването на секрети интервенции от страна на Франция приказват и новините от Тунис, където тези дни управляващите арестуваха 13 души с френски дипломатически паспорти, пробвали да вкарат оръжие в Либия.
От своя страна, Хафтар – който е подсилен и от Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Египет и Русия – съумя да сътвори своя войска не без помощта на пратките с съвременно оръжие, доставяни от Париж, макар че има интернационално оръжейно ембарго. Някои от бойците в редиците на генерала не са желаните от Франция всемирски настроени бойци. Сред тях има салафити, свързани със Саудитска Арабия, судански бунтовници и даже пълководец, желан от Международния углавен съд за осъществяване на военни закононарушения.
Всичко това, обаче, не спря Франция да поддържа Хафтар. Една от първите дипломатически начинания на Макрон през 2017 година беше да предложения за договаряния Халифа Хафтар и ръководителя на приетото от Организация на обединените нации държавно управление в Триполи, Файез Сераж, в опит за реализира съглашение за шерване на властта в Либия. Тогава Макрон не предложения Италия, макар че прелестно знае за ползите на Рим в Северна Африка и това подкопа доверието сред двете страни.
Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан е считан за проектант на политиката на Франция в Либия. Той съумя да убеди Макрон, че северноафриканската страна е дълготрайна инвестиция за Париж. В случая с Триполи, френският президент смята, че може да покаже качествата си в страна, в която имиджът на неговия предходник Никола Саркози се срина поради околните му контакти с Кадафи.
Но Макрон подценява Либия, залагайки на боен да реши политически проблем. Той счита, че всичко може да завърши бързо и без последици за Франция, без да вижда по-голямата картина и спецификата на либийското общество. Италианските управляващи считат, че схващат доста повече Либия, поради историческата обязаност сред двете страни. Според Рим, Хафтар няма късмет да ръководи самичък Либия, нито пък ще се оправи с дивия либийски юг, където господстват милициите на народите на туарегите и тубу. Засега събитията демонстрират, че италианците са прави.
Договорите за нефт са също значим фактор в политиката на Макрон
Критиците на Франция настояват, че съществена движеща мощ за политиката на Макрон е опцията френският петролен колос „ Тотал “ да получи положителни контракти, в случай че Хафтар победи. Генералът към този момент има цялостен надзор върху Източна Либия, където се намира неговата щабквартира. Преди да напредне към Триполи, неговите сили завзеха значими петролни полета в Южна Либия, където оперира италианската компания ЕНИ. Местни анализатори считат, че част от залежите ще бъдат предоставени за обработка на Франция, когато Триполи падне в ръцете на Хафтар. Франция е в един тим с ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет, на които продава оръжия за милиарди евро и някои коментатори имат вяра, че това също въздейства на решенията на Макрон за Либия.
Северна Африка е приоритет за Франция
За френските политици тактиката им в Либия е обвързвана с задачата им в региона на Сахел и Субсахарска Африка, който съставлява основен приоритет за националната сигурност на Франция, изключително след терористичните офанзиви в Париж през 2015 година.
Арабските протести през 2011 година провокира неустановеност в региони, където Париж има стопански и политически ползи. На цената на поддръжката за мощни недемократични водачи в Алжир, Тунис, Египет и Мароко, французите смятаха, че обезпечават успокоение. Днес Макрон размишлява по същия метод и по тази причина поддържа политиката на „ стоманен пестник “ в Либия.
France blocking any collective European call to stop Haftar’s offensive on Tripoli, with dozens dead and thousands displaced after one week of fighting https://t.co/X20i4HXnEV #Libya
— Mary Fitzgerald (@MaryFitzger) April 11, 2019
Но Париж може би бърка в оценка си. Хафтар смяташе, че може да премине през цяла Либия без клане. Генералът очакваше, че силите му ще бъдат посрещнати с възгласи на утвърждение в Западна Либия и Триполи ще се съобщи. Но това не стана – офанзивата върху столицата провокира мощен отпор от милициите, подчинени на държавното управление на Сераж. Убитите от 4 април насам са над 200, а 25 000 души са разселени поради боевете. За последната седмица, бойците на Хафтар обстрелваха безобразно кварталите на Триполи, предизвиквайки гибелта на над 30 души.
Засега не се вижда позитивен резултат от поддръжката на Париж за военачалник Хафтар. Франция не демонстрира да е трансформирала решението си, макар ескалацията като към този момент един път блокира изказване на Европейски Съюз с апел да бъде спряна офанзивата към Триполи. Вярвайки, че с политиката си в Либия ще донесе сигурност и ще спре миграционния напън през Средиземно море, Париж оказва помощ на силите, които през днешния ден провокират ново разселване и опустошение, вместо да седнат на масата за договаряния. Още нещо – поради поддръжката си за Хафтар, Франция губи доверието на немалка част от либийците, а това може да повлияе негативно на желанието на Макрон да покаже страната си като стабилизиращ фактор в Северна Африка.
19 април 2019, 22:43 рез последните години, Франция стъпва мощно в Субсахарска Африка. Френската войска, дружно с други европейски сили, прави офанзиви против бунтовници и радикали в Мали. В Алжир и Буркина Фасо френските специфични елементи правят секрети интервенции, до момента в който в Либия френски дипломати дават помощ на военни командири със подозрително минало. Все по-очевидно е, че френският президент Емануел Макрон има за основна цел слагането на Северна и Западна Африка в обсега на френската политика, а Либия заема централно място в тази тактика.
Новините от началото на април за настъплението на военачалник Халифа Хафтар към либийската столица Триполи сложи във фокус френската външна политика и желанието на Емануел Макрон да върне Париж на интернационалната сцена. От 2015 насам, Франция ускори наличието си в Либия. Там френските стратези избраха да поддържат военния водач и някогашен другар на Муамар Кадафи, Халифа Хафтар, вярвайки, че единствено сходна мощна персона би открила ред в раздираната от революция и богата на нефт страна.
С тази си политика, Франция удря непосредствено ползите на своя европейски комшия и съперник за въздействие – Италия. Рим е някогашната колониална мощ в Либия и главен консуматор на либийския нефт, като през последните години италианците изпитаха върху себе си засиления поток от бежанци, бягащи поради споровете в Субсахарска Африка.
#UK, #Germany, and #Italy are forming a common position following the latest #Libya offensive. This should form the core of #Europeans exerting greater collective influence over events there, writes @Tmegrisi. Waiting for #France: https://t.co/M64xRK2GnE @ECFRMena pic.twitter.com/LVzJg2W9ZM
— ECFR (@ecfr) April 18, 2019
Публично, Франция поддържа мирния развой в Либия, воден от пратеника на Организация на обединените нации Гасан Саламе и не признава, че дава оръжие, образование и разследваща информация на Хафтар. Смъртта на трима френски бойци от специфичните елементи при случай с хеликоптер в Либия през 2016 година, демонстрира друго. За осъществяването на секрети интервенции от страна на Франция приказват и новините от Тунис, където тези дни управляващите арестуваха 13 души с френски дипломатически паспорти, пробвали да вкарат оръжие в Либия.
От своя страна, Хафтар – който е подсилен и от Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия, Египет и Русия – съумя да сътвори своя войска не без помощта на пратките с съвременно оръжие, доставяни от Париж, макар че има интернационално оръжейно ембарго. Някои от бойците в редиците на генерала не са желаните от Франция всемирски настроени бойци. Сред тях има салафити, свързани със Саудитска Арабия, судански бунтовници и даже пълководец, желан от Международния углавен съд за осъществяване на военни закононарушения.
Всичко това, обаче, не спря Франция да поддържа Хафтар. Една от първите дипломатически начинания на Макрон през 2017 година беше да предложения за договаряния Халифа Хафтар и ръководителя на приетото от Организация на обединените нации държавно управление в Триполи, Файез Сераж, в опит за реализира съглашение за шерване на властта в Либия. Тогава Макрон не предложения Италия, макар че прелестно знае за ползите на Рим в Северна Африка и това подкопа доверието сред двете страни.
Френският външен министър Жан-Ив льо Дриан е считан за проектант на политиката на Франция в Либия. Той съумя да убеди Макрон, че северноафриканската страна е дълготрайна инвестиция за Париж. В случая с Триполи, френският президент смята, че може да покаже качествата си в страна, в която имиджът на неговия предходник Никола Саркози се срина поради околните му контакти с Кадафи.
Но Макрон подценява Либия, залагайки на боен да реши политически проблем. Той счита, че всичко може да завърши бързо и без последици за Франция, без да вижда по-голямата картина и спецификата на либийското общество. Италианските управляващи считат, че схващат доста повече Либия, поради историческата обязаност сред двете страни. Според Рим, Хафтар няма късмет да ръководи самичък Либия, нито пък ще се оправи с дивия либийски юг, където господстват милициите на народите на туарегите и тубу. Засега събитията демонстрират, че италианците са прави.
Договорите за нефт са също значим фактор в политиката на Макрон
Критиците на Франция настояват, че съществена движеща мощ за политиката на Макрон е опцията френският петролен колос „ Тотал “ да получи положителни контракти, в случай че Хафтар победи. Генералът към този момент има цялостен надзор върху Източна Либия, където се намира неговата щабквартира. Преди да напредне към Триполи, неговите сили завзеха значими петролни полета в Южна Либия, където оперира италианската компания ЕНИ. Местни анализатори считат, че част от залежите ще бъдат предоставени за обработка на Франция, когато Триполи падне в ръцете на Хафтар. Франция е в един тим с ОАЕ, Саудитска Арабия и Египет, на които продава оръжия за милиарди евро и някои коментатори имат вяра, че това също въздейства на решенията на Макрон за Либия.
Северна Африка е приоритет за Франция
За френските политици тактиката им в Либия е обвързвана с задачата им в региона на Сахел и Субсахарска Африка, който съставлява основен приоритет за националната сигурност на Франция, изключително след терористичните офанзиви в Париж през 2015 година.
Арабските протести през 2011 година провокира неустановеност в региони, където Париж има стопански и политически ползи. На цената на поддръжката за мощни недемократични водачи в Алжир, Тунис, Египет и Мароко, французите смятаха, че обезпечават успокоение. Днес Макрон размишлява по същия метод и по тази причина поддържа политиката на „ стоманен пестник “ в Либия.
France blocking any collective European call to stop Haftar’s offensive on Tripoli, with dozens dead and thousands displaced after one week of fighting https://t.co/X20i4HXnEV #Libya
— Mary Fitzgerald (@MaryFitzger) April 11, 2019
Но Париж може би бърка в оценка си. Хафтар смяташе, че може да премине през цяла Либия без клане. Генералът очакваше, че силите му ще бъдат посрещнати с възгласи на утвърждение в Западна Либия и Триполи ще се съобщи. Но това не стана – офанзивата върху столицата провокира мощен отпор от милициите, подчинени на държавното управление на Сераж. Убитите от 4 април насам са над 200, а 25 000 души са разселени поради боевете. За последната седмица, бойците на Хафтар обстрелваха безобразно кварталите на Триполи, предизвиквайки гибелта на над 30 души.
Засега не се вижда позитивен резултат от поддръжката на Париж за военачалник Хафтар. Франция не демонстрира да е трансформирала решението си, макар ескалацията като към този момент един път блокира изказване на Европейски Съюз с апел да бъде спряна офанзивата към Триполи. Вярвайки, че с политиката си в Либия ще донесе сигурност и ще спре миграционния напън през Средиземно море, Париж оказва помощ на силите, които през днешния ден провокират ново разселване и опустошение, вместо да седнат на масата за договаряния. Още нещо – поради поддръжката си за Хафтар, Франция губи доверието на немалка част от либийците, а това може да повлияе негативно на желанието на Макрон да покаже страната си като стабилизиращ фактор в Северна Африка.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ