Своята ранима душа и фина чувствителност писателят често е прикривал

...
Своята ранима душа и фина чувствителност писателят често е прикривал
Коментари Харесай

Обърканият живот на Хемингуей в 65 любопитни факта

Своята ранима душа и фина сензитивност писателят постоянно е прикривал с ексцентрични действия, изострен подигравателен език и мъжкарско държание. Но ние знаем истината. Защото познаваме книгите му и тъй като го обичаме.

Затова потърсихме забавни и малко известни обстоятелства от колоритния живот на Ърнест Хемингуей, с цел да се докоснем до неповторимия свят на огромния публицист и човек и да се опитаме да разберем за какво той, който обожаваше живота, избра да го напусне по лична воля.

Детство с непоносима майка

Майката на Хемингуей е свободолюбива, самостоятелна и амбициозна жена, която за всичко отстоявала личното си мнение. Той е в комплицирани връзки с нея, които последователно прерастват в злоба. „ Мразя я в червата си тази кучка! " - споделя писателят.

Докато Ърнест навърши 4 години, майка му го обличала като момиче, а косата му била толкоз дълга, колкото на сестра му Марселин. Майка му желала двамата да наподобяват като сестри близначки, карала ги да спят в една стая и да си играят с кукли. Хемингуей твърди, че години наред не е могъл преодолее следствията от тази полуда.

Писателят също по този начин упреква майка си за самоубийството на татко си, както и за това, че самият той не е приключил лицей.

Майка му е желала той да стане музикант и го принудила да свири на виолончело. Тя била толкоз упорита и амбициозна, че даже го спряла от учебно заведение за една година – с цел да може да свири.

Първият огромен пробив на писателя (романът " И изгрява слънце " ) майка му разяснява по този начин: „ Той проституира със своя гений " и „ насърчава сензациите ".

„ Тя пося в сърцето ми единствено ненавист. Искаше независимост, само че единствено за себе си. Беше приключена егоистична американска кучка. Ако си покрай нея, или ставаш неин плебей, или се гръмваш. Баща ми избра второто. А аз избягах надалеч. "

Млад публицист

Преди да стане един от най-значимите писатели на 20 век, Ърнест Хемингуей е бил публицист. Първо написа за учебния си вестник, по-късно, вместо да отиде в лицей, става кореспондент в „ Канзас Сити Стар ". По-късно той споделя: „ Работата във вестник не вреди на младия публицист и може да му помогне, стига той да се измъкне от нея в точния момент. "

Като млад публицист, Хемингуей е имал усложнения със сегашните причастия на глаголите. Често редакторите му се оплаквали от граматическите му неточности, на което той постоянно отговарял: „ Затова ти се заплаща, с цел да поправяш! "

Ърнест Хемингуей един път разгласил рецепта за ябълков къс в своята графа. В реалност, той е имал доста кулинарни предписания, някои от които даже са музейни експонати, като тази рецепта за хамбургер.

Хемингуей – разказвачът

„ Винаги съм желал да бъда публицист. " , споделя той в едно изявление.

Хемингуей непрестанно е подхранвал своя креативен заряд с спомагателни тласъци – алкохол, красиви дами и най-много – риск. Война, лов, отново война... „ Но най-хубавото писане сигурно се получава когато си влюбен. "

Въпреки своята привързаност към алкохола, Хемингуей в никакъв случай не пишел откакто е пил.

За да се самодисциплинира и, както той споделя „ с цел да не се бъзикам със себе си ", писателят си поставял норма за написани думи. Дневното му „ произвеждане " от думи, което той записвал на специфична дъска, варира сред 450 и 1250. Имало дни, в които работел изключително, с цел да не се усеща отговорен когато прекара идващия ден в лов на риба.

Пишел заран рано, нормално докъм обяд. „ Когато работя над книга или роман, пиша всяка заран - рано след зазоряване, колкото е допустимо по-рано. По това време не те безпокои никой, хладно е или даже студено, и се стопляш до момента в който работиш. "

Хемингуей пишел единствено прав - работен табиет, който е придобил още през цялото време на кариерата си.

Когато започвал някой план, постоянно пишел изначало с молив, върху поставката за писане, на тънка хартия за пишеща машина.

След като напишел нещо, отделял доста повече време да го редуцира до най-малко. Понякога с часове обмислял избора на една единствен дума, на структурата или звученето на една единствена фраза. " Аз пиша една страница по майсторски метод и още деветдесет и една, които са отпадък. И се пробвам да хвърля боклука в кошчето. "

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР